Петиция за защита на шамарите

Ти пък, кой си помислял. Прочети предните страници, не само масово си го помислят, но и го защитават. А за тези, дето се правят на недоразбрали що е то шамар, ето ви определение от тълковния речник: “Плесница. Удар с длан по бузата.”
http://rechnik.info/шамар
Сега дали ще започват оправдания, че не били добре с българския.

От тази тема стана ясно, че наистина огромен процент български майки, считат за нормално да побийват дори и деца под три години, а и от вербалната агресия не желаят да се отказват. Аз лично често съм ставала свидетел на гадни закани, крясъци, съскане от страна на майки и щипане на децата (явно минава за по-леко от шамар). И понеже в този форум всеки втори се прави на някакъв друг и лъже най-нагло, съм убедена, че много деца са бити и то не по памперса - това за памперса най-малко го вярвам. А Калина е типичен насилник, както става ясно от доброволното споделяне тук.

Аз пък смятам, че шамарите са за предпочитане пред вербалната агресия. Не казвам, че ги подкрепям, но по скоро бих предпочела да ми ударят шамар, отколкото да ме обиждат.
Изрази като глупак, тъпак, малоумник ,как може да си толкова прост и т.н. са по-неприемливи за мен отколкото инцидентен шамар.
Не одобрявам шамарите, но за мен те са по малкото зло.

Колкото и да им се иска на някои да изкарат болшинството български родители някакви безпрецедентни насилници, няма как да стане. В темата многократно се описа т. нар. инцидентно плесване или реакция с повишен тон при какви случаи става. В повечето случаи не е ей така, по желание, от садизъм и за собствен кеф на родителя. Тия, дето го правят по споменатите причини, си имат съответните отклонения и трябва да си понасят санкциите.
А детето, дори да е научено как се пресича, като нищо може да реши да се отскубне и да изтича насред колите, ей така, да види какво ще стане и наистина ли е толкова опасно, колкото мама и тате твърдят. Същото може да направи и на терасата, макар че милион пъти му е било говорено. И при много други случаи. И хич не бих съдила хора, поставени изведнъж в ситуация на такъв внезапен, ужасяващ стрес, защото не знам аз как бих реагирала в нея. Иначе отстрани е много лесно да се дават определения.

Инцидентният насилник също е насилник.

А ти си? Психолог, психиатър или просто дървен философ? Че и диагнози слагаш. Да ти дам адреса си да звъннеш на социалните?
Нищо не е срам да пиша. Изскачането на улицата не е единствения повод, а просто пример.

Тази тема не дублира ли другата?
В стратегията не се прави разлика между плясване по лицето, плясване по памперса и помилане на костите.
И всичко това се приравнява към психическия тормоз, който може да включва отнемане на телефона за вечерта, забрана за игра преди написване на уроците или просто изолиране в празна стая, докато му мине амокът на детето.

Не знам какви са тия илюзии, че децата са едни ангелчета и само жертви.
Децата са малки хора с всички особености и пълен набор от емоции. Да, липсва им самоконтрол, да, не знаят какви са правилата, но наистина много бързо се научават на нелицеприятни неща като манипулиране, изнудване, упражняване на власт върху по-слаби и т. н. За да започнат да проявяват агресия, не е необходимо да са я видели никъде другаде. Отвътре им идва. Много деца удрят и ХАПЯТ родителите си или други деца, въпреки че никога не са били удряни. Аз силно се съмнявам, че някой родител си хапе детето, та то да вземе лошия пример. Същото е с егоизма. Повечето малки деца не си дават играчките. Трябва специално ДА ГИ УЧИМ да го правят. Така че спрете с тая поза на децата-жертви. Съобразно възрастта им, децата трябва да бъдат учени на отговорности. И колкото повече растат, на толкова повече отговорности трябва да се учат.
Доста материали на психолози излизат напоследък в подкрепа на наблюдението, че прекомерно либералният подход към децата води до психологически проблеми и непригодност в бъдеще. Ако винаги поставяме детето в центъра на света и не му посочим, че има правила, рискуваме да произведем едно малко (и по-нататък едно голямо) егоистично чудовище, което се съобразява единствено със себе си.

Тънкият момент е, че никой не обича да му налагат правила. Всяко налагане на правила представлява някакъв вид насилие над естествената природа. Да се допуска обратното е чиста илюзия. Въпросът е да се уточнят допустимите рамки на това насилие. Но да се пледира за някакъв утопичен детски рай, в който детето никога не бива притискано или фрустрирано в хода на възпитанието, това е лицемерно.

При една по-широка дефиниция на телесните наказания, към тях се включват неща като: извличане от магазина на дете, което пищи и се тръшка; твърдо задържане на дете, което се бори (дали не може да получи синина в процеса?; апропо, социалните точно това правят, когато извеждат деца от семействата им и децата не са съгласни с подобен тип "грижа" "за тяхно добро") или налита да удари някого, или се налага да се имобилизира, за да му се приложи лечение; разтърсване на дете, съзнателно влязло в животозастрашаваща ситуация;....Много са вариантите, в които се изисква прилагане на физическа сила поради спешност на ситуацията и липса на време за обяснения. Но всички те се приравняват към жесток побой с колан.

Никой изобщо не пита децата дали предпочитат да ги лишат от семействата им заради еднократен шамар.

А истината е, както в много случаи, че става дума за пари. Не за доброто на децата или семействата.

Коя друга тема да дублира тази? За Норвегия ли? Не, не мисля, че дублира.
Тук сме още на етап и с надежда да се преборим против безумията на крайностите при възпитанието на децата /как въобще на някой може да хрумне да сравнява отношения между възрастни и между възрастен и дете, много фантазия има тук и никаква логична асоциативност/ докато още не са видели бял свят. И дано се случи предотвратяване, че да не се борим с последици. Че хората по света вече имат опит на практика в такава насока.
И българите ще вземат да емигрират в други държави, за да си опазят децата, ако това се случи..
/Те не че не са зачезнали вече повечето по други причини, но това само ще допълни палитрата от красоти, с които държавата, в своята безпомощност, се опитва да реагира, за жалост неадекватно, на безумни чужди изисквания./
И сега ЗЗДетето /и много други "нови" закони и подзаконови нормативни актове/ е ужасно написан. Правилата му са един безсмислен компилат от общи приказки, заджуркани от нечий неподготвен професионално /и чисто човешки/ мозък. В момента имам една папка със случай на малтретирано дете от институция - център за целодневна грижа. Малтретирано от същия тоя персонал. Ама наистина малтретирано, не пляснато по памперса.
Айде, холан и от мен, едно плясване от памперса за секунда решава проблеми, които човек се мъчи да реши с години с общи приказки. Все едно да прочете на 2-годишно дете същия тоя закон. Толкоз ще му схване и безсмислените тиради. Ни е шамар, нито е насилие това. Ако това на съвсем изкривените мисления им се чини насилие, значи всяко възпитание е насилие, защото то е точно това - да накараш детето насила да спазва определени правила. На определена възраст това с кош приказки не се случва. Или може, ако си гледате по едно детенце само из къщи и над него бди един възрастен постоянно. Като станат 2-3 ситуацията коренно се променя и не си струва за едно плясване по зад..ка, което детето няма как да запомни, когато порасне след това, да врем децата по подобни институции, сред такива хора, учили-недоучили, които също не правят разлика между плясване, дръпване, спиране /чисто физически/, повишаване на тон и обида, тормоз, малтретиране.

Тази
https://www.bg-mamma.com/?topic=1088750

За челния опит, към който се стремим
kanal3.bg/video/21278-Vsyaka-sutrin%253A-12-balgarski-semeystva- … -socialna-sludzba
Понеже ни уверяват (няколко потребителки в БГ Мама и 1-2 психолога по телевизията), че никой няма да ни вземе децата и само се филмираме. Същевременно се залага като законова норма криминализирането (т. е. наказването със затвор) на ВСЯКА форма на физическа сила или психически тормоз (каквото и да означават последните), включително...1 плясване по памперса? Как приказките на някой си са гаранция срещу нещо, формулирано като закон?

Е как, какво знаеш ти? Та нали на нас, които не си бием децата, просто са ни се "паднали" кротки и разбрани деца.

Едно дете, на което обикновено му се говори нормално, би се стреснало и от повишавание на тона, ако тръгне да пресича. Виж, ако майката го овиква на лягане и на ставане, естествено че няма да отрази вик и ще се наложи да се вкарат други методи, примерно шамари.

Доста е вероятно.
Говоря от позицията на майка на деца от двата вида: едно кротко и разбрано, на което съм повишавала тон в изключителни случаи и се разбирахме само с обяснения и гушкане, и едно малко дяволенце, което ми стопи лагерите. Действително, във втория случай психическият тормоз беше основно от страна на детето, а се пробваше и за физически, само дето не нам .
Ако не бяхме подходили с баща й твърдо и безкомпромисно, сега щеше да е едно предпубертетно егоцентрично чудовище, от което щеше да страда най-вече тя поради липсата на хора, които да я търпят.
Не, не сме я били сутрин-обед-вечер, но вероятно сме я малтретирали честичко с имобилизиране (от баща й, за мене беше твърде яка), затваряне в стаята (да си помисли) и лишаване от какво ли не.



Много се говори против срама и страха като възпитателно средство. Човек, който не се срамува и не се страхува от нищо, е психопат или в най-добрия случай - егоист без съвест. Не става дума за болестните прояви на маниакални обсесии и фобии. Става дума за нормални механизми за самокорекция и самоконтрол, които се залагат в детските години и правят възможно съжителството ни с други хора. Нормално е човек да се срамува от лошите си постъпки и да се страхува от опасните такива. Отричането на този факт е също така лицемерно и вредно, както отричането на всякаква принуда в хода на възпитанието.

А, да не забравя...повишаването на тона на публично място си е чист психически тормоз и заслужава анонимно докладване, разследване от социалните служби и в крайна сметка - спасяване на детето в приемно семейство, където да му окажат адекватна грижа.

Естествено, че такива деца са ви се паднали. Това е факт, но е къде - къде по приятно за душата да си вярваш, че просто си Великия родител, а другите некадърници с едно дете не могат да се оправят.
Аз, както стана ясно съм насилник, даже садист и психопат сигурно, защото на моето дете освен, че съм шляпнала 3 шамара за 3 годишния живот, редовно му прилагам и психически тормоз. Например спирам му любимите филмчета след 30 минути гледане, то се тръшка, реве, голям тормоз си е това. Извеждала съм от магазина насила докато тя се чекне във всички посоки и рита, отстрани можеда е изглеждало много зловещо ааа и не й давам да яде неограничени количества боклуци, заради което детето видимо страда, плаче, моли се за поредното сладко, горкото дали всичко това го травмира за цял живот? Може би е по - добре да го отведат в приемно семейство, защото всички там са педагози, психолози и всякакви - лози, които ще го гледат много по - добре от мен.

Очаквам fmino да ми каже на каква база и с какви компетенции ми постави диагнозата и да каже да си пращам ли адреса?

Ами не, не е точно така, никакъв факт не е. Можем до безкрай да сравняваме чие дете е по-диво, но няма смисъл. Никой не твърди, че щом не удряш детето и не го наричаш тъпанар, значи го оставяш да си разиграва коня. Има други начини, но искат принципност и постоянство.

Относно повишаването на тон на публично място, има огромна разлика между това да извикаш "Спри!" и "Абе на теб колко пъти да ти обяснявам, ти тъп ли си?"

Kalina, опитите ти за ирония не се получават.

Светлица, това, че ти не ги разбираш, не означава, че не се получават.
Обидите към деца и наричането с подобни думи действително са нещо много гнусно и долно, но нали не смятате, че има какво да се направи срещу това?

Напротив, разбирам ги, но не виждам нищо забавно в опитите ти да приравниш шамарите с отказът да се храни с боклуци.