Предюбилейна 199-та НЕМСКА тема

Ние си ходим за Коледа. Лятото вземаме нашите на почивка с нас и открадваме някой ден за брат ми и семейството му. Нося много подаеъци. Обичам да подарявам. България не ми липсва. Само на химна ме хваща гърлото. Не ми се почива там и го избягвам. Семейството на Мм не е в Бг. Веднъж годишно ги виждаме и тях за 3-4 дни. Иначе нашите идват за месец и всеки ден се чуваме с мама. Приятелите ни са отдавна по света пръснати и се виждаме все по рядко, обикновено по средата на пътя между Берлин и където живеят.
Носталгия не изпитвам. Не знам кога точно ми мина. Но ми мина

Забравих за подаръците - носим на всички, а най-много на децата и внука, разбира се.
П.П. Абе ходи ми се за няколко дни до Черно море, но на някой по-забутан и безлюден плаж, но времето ни е кът, първо и второ - трудно се намират вече такива плажове...

Ходим си всяка година през лятната ваканция. +1 седмица на морето. Не сме претенциозни и ни устройва морето в България.

Обикновено си ходим само 1 път в годината - през лятото. Тогава се чувстваме най-добре в България, времето е идеално, позволява много разходки с децата навън. Морето също обикновено присъства като дестинация, докато сме в Бг- наблизо ни е и се възползваме от това.
Подаръци носим, но по нещо дребно, като жест на внимание. От доста години сме тук, не е някаква новост за никого.
Носталгията е променлива- имала съм години, когато е била по-слаба, имало е и времена , когато е по-силна. Имаме силна връзка с близките си и това оказва също някакво влияние. Никога досега не съм изпитвала прекалено силна носталгия- в поносими граници е била.

Мен ме притеснява, когато нашите родители ги почнат някакви болести и не могат да се оправят сами какво решение ще се налага да се взема. Моята майка е сама в Бг, все още в добра кондиция, но никое от децата й не е в страната вече.

Аз се прибирам все по-рядко, последно бях в БГ, за 2 седмици,  2017. Носталгия не изпитвам грам, винаги е било така. В България не искам да живея, не ми харесва!
Подаръци носим сега за 4 дечица, иначе само ако някой нещо си поръча.

На море в България също последно преди около 8-10 години ходихме, хубаво беше, но на море и на друго място мога да отида, когато ми се доходи, та не виждам смисъл да бия път до БГ. А и на ММ не му се идва чак толкова често, така че и това играе роля

Ние не сме много по морето, та много не ни липсва. Децата ходиха на Велинград за близо седмица и двата пъти, а ние "почивахме" в София. Ноо сега имам малка племенничка и кумците ни също имат бебенце и много ми липсват тези бебоци.

С кеф си ходим в Бг. И на море, и на ски, и на походи,  и за гъби, и на планинско колоездене или културен туризъм. Връзката на децата ни с баба, дядо, приятели, братовчеди, роднини е силна, нашата също.

През последните 4 години съм се прибирала сама заради документарни глупости, но с децата не съм ходила. Поради семейни причини от двете страни. Не искам да задълбавам с коментари.
Още нещо, което допринася за решението ни да не ходим - не се чувствам у дома си там вече. Носталгия отдавна няма при мен. Май и годините тук си оказват значение.

Минимум три пъти си ходя с децата-Великден, лятото и за Коледа. Мъжът ми се включва по-късно, заради работата си, после си летим заедно обратно. Или отиваме заедно и аз оставам малко повече. От далечни градове сме и за да е справедливо за семействата ни стоим първо при едните, после отиваме при другите. Свързано е с доста организация, единият двдо ни кара до средата, от там другия ни поема. От летището също ни забират, правят го с удоволствие и затова никога не сме си взимали кола под наем за престоя ни. Имам силна връзка със семейството, приятелите, семейните приятели на родителите ми, с тяхни колеги, съседи...макар вече 16г да живея тук, винаги се опитвам да се видя с възможно повече хора. За съжаление с две малки деца вече не мога да посещавам приятелите и съучениците си в София, но винаги като си ходя, повечето се организират да си дойдат до нашия град. През годините съм носила много подаръци, особено като тук имаше неща, които там нямаше. Сега нося само на децата на приятелите ми и племениците, нашите деца също получават от тях. Ако нещо нашите си поръчат-с удоволствие им го нося, като последно някакъв по-специален апарат за кръвно и някаква “магична постелка за пред вратата”. Носталгия не изпитвам, единственото нещо, за което съжелявам е, че моите деца няма да могат да изградят такива дълбоки връзки със семействата в България и такава привързаност към “семейното гнездо”. Други почивки, обаче, не правим, тоест не отиваме за 2 седмици на Майорка през септември, защото докато прабабите и прадядовците са с нас, искаме ние и децата да прекарват време с тях. Иначе бабите и дядовците ни посещават и така за тях не се затъжваме. Иначе всеки ден говоря с майка ми и баща ми, ако е с нея, с моите баби и дядо-2-3 пъти в седмицата.

До България семейно се прибираме обикновено веднъж годишно - или за Коледа или за Великден. Аз гледам и още веднъж да си отида сама за един дълъг уикенд. На почивки там не ходим, защото не ни харесва. Носталгия имаме само аз и мъжа ми. На децата им липсват само баба и дядо и като цяло не дават зор да си ходим. Ние други роднини освен баща ми и свекърва ми в БГ нямаме. Повечето ни приятели също живеят в чужбина. Много неща не ми харесват в Германия, но за момента, по добър вариант няма...

Ние се прибираме 2 пъти в годината,родителите ни са много щастливи от този факт,детето също и не мисля,че само виждането по скайп ще ни е достатъчно! Носталгията е предимно в тази посока,а не заради друго... Детето си тръгна с рев при последното ни прибиране след отпуска,което много ме натъжи...

Моите деца също с нетърпение чакат пътуванията до България. Последно ходихме през великденската ваканция, че имаше специален повод за празнуване и ми заявиха, че 1 седмица България им е било много кратко.

И ние сме на това дередже, в България се налага доста да пътуваме- но веднъж годишно по принцип. През годината бабите и дядовците минават на гости- докато могат да пътуват.
Само че съвсем без почивка някъде другаде не можем, иска ни се и друго да видим. Не е лесно това разпокъсване, а и не  е без пари.
Ана.ана, от толкова време си в Германия, а под профила ти още стои "Англия".

Така ли? Изобщо не съм си поглеждала профила, може би съм си го направила когато междувременно бяхме в Англия и родих там. Но тези 3-4 години не ги броя, Германия си е нашето място. Добре, че преди децата можехме да попътуваме, че сега да не страдаме. Там си правим почивки-Банско или Велинград, лятото предпочитаме малко море в Гърция, но не е истинската почивка. От една страна заради отпуските, които не са неограничени и искаме да прекарваме със семействата, от друга страна малките ни деца, които са способни неочаквани да съботират и най-мечтаната ваканция. 😁

Пътуваме си на всеки 2 години за по 4 седмици до България  през лятото, като непременно отделяме поне 10 дни за море. Лично аз мога и да не си пътувам до Бг, но мъжът ми и децата ги тегли много натам и затова стигнахме до този компромис. Едната година почиваме някъде другаде, на следващата година прекарваме цялата отпуска в България, като морето е задължителна част от почивката ни там. Обикаляме и доста из България, за да опознаят децата и други места, освен родните ни градове.
Подаръци носим предимно за племенниците, нещо дребно за брат ми и сестрата на мъжа ми, свекърите,  за баба ми.

Не знам доколко ще се окаже вярно, но другата седмица дават в сряда и четвъртък температури около 40 градуса. Предчувствам как на учениците ще им отпаднат учебни занятия.