Опит с хомеопатия при стрес и стомашни проблем

Здравейте,

зависи колко тежко е състоянието ви. За опит питате - имам опит с хомеопатията при стрес и тревожност повече от 10 години. Нищо не ми помогна, а не е като да не съм била при най-добрите. Пак съм на антидепресанти, след дълга борба организмът ми рухна като паянтова колиба след земетресение.
Първо бях при Мариан Иванов в далечната 2009 година - добър специалист, но от грешната страна на хомеопатията - боаронската за мен е неефективна - изпробвано върху мен и детето. После 2010 при Екатерина Чамурлийска - осем месеца агония, не казваше какво ми дава, по една гранула на 10-14 дни, едвам си стоях на краката след нейното "лечение". Следващият в списъка беше Дора Пачова - повтаряше лекарствата на Мариан Иванов, но в различни потенции - загубено време и пари, нула ефективност. Отидох при Атанас Гълъбов, само за него мога да кажа добри думи, но в разгара на лечението ми, той замина за Бургас 2013 година, така че пак останах без читав хомеопат. Междувременно 3 години бях на психотерапевт, също загубено време и пари, много пари. Бях и на кинезитерапевт, иглотерапевт, пробвах с билки - отново загубено време и пари, много пари Ако тревожността е разбалансирала куп хормони, "със сладки приказки не се оправят нещата"- това последното го казва моята настояща психиатърка. С текущия ми хомеопат постигнах известно стабилизиране, почти две години не пих каквито и да било лекарства. Зарадвах се, казах си  - ура, победих паник атаките и безсънието. Докато не дойдоха няколко сериозни проблема накуп...и всичко се върна, още по страшно от преди. Вече имах соматизирано тревожно депресивно разстройство - в психологичен план се чувствах ОК, бях рационализирала и замазала страховете с психотерапията и четене на огромно количество книги за самопомощ. Но цялото ми тяло изтръпваше, ръцете трепереха, усещах постоянна жажда, гадене, слабост като да съм мъкнала камъни в концлагер. Хванах се като удавник за сламка за хомеопатичната детокс терапия и д-р Ванков. Толкова некадърно, болезнено и безотговорно лечение не бях имала. Високи потенции по схема, грешно тълкуване на симптоми, долаввях несигурност при избора му на лекарства, не ми се изрежда повече. Моето мнение, повтарям, че е само мое, да не си губите времето с хомеопатия, а да намерите добър специалист. Аз си направих и ДНК тест, два гена са с мутации, което обяснява тревожността и болезнената ми чувствителност от най-ранна детска възраст. 

Стана ми интересно - какви генетични изследвания сте правили?

стресът не се лекува, той трябва да се намали или елиминира.

няма как да помогне опрделено хом. лекарство, ако стресовата ситуация не се промени 
все едно да стоиш на 45С и да се потиш и да търсиш лекарство против потене. 

като се намали стреса, последиците се намалеят и те. ако това не се случи, то тогава хомеопатията може да помогне.

Стресът е нещо, от което никой не може да се измъкне, особено ако живее в голям град и се бори за хляба си. Но някои хора, като мен, възприемат много повече събия за стресови, отколкото други. Причините за това са много, семейна среда, генетични и т.н. Хомеапатията не ми помогна дори когато сведох стреса до нула за цели две години. Хомеопатите се измъкваха с хлъзгави оправдания, виновни им бяха миазмите, храненето ми, режима ми, приятелите ми, пастата ми за зъби, глобалното замърсяване, успяваха да измислят поддържащи причини и трябва да отчета, че наистина са гениални в изобретяването на оправдания с цел избягване на лична отговорност. В общи линии, пациентът винаги е виновен, примерно защото не може точно да опише какво усеща. Никой, подчертавам, не си призна некъдарността или невъзможността на хомеопатията да излекува състоянието ми. Огромно его, нула отговорност, ниска ефективност.

Аз пак да попитам какви генетични изследвания правихте? Че има много варианти.

Здравейте, изпратих ви цялата информация на лично съобщение.

Стресът е нещо, което идва главно от начинът на мислене, себеоценката и личната среда, в която живеете. Глобалното затопляне няма нищо общо, така че на първо място, погледнете в себе си
Казвам го от личен опит.

Елунария, благодаря за мнението. Три - четири години гледах в себе си с помощта на психотерапевти и още осем с помощта на всякаква литература за самопомощ. За да помагам на хомеопатите, четях и основната информация за пациенти. Вторачвах се в реакциите на ментално и физиологично ниво след всяка смяна на лекарства. Естествено, че глобалното затопляне няма нищо общо, нито процента мента в пастата ми за зъби, нито големия стрес на работата ми дори, защото другите ми колеги са си живи и здрави. Опитах всячески, с почни всички алтернативни медицини, пропилях финансови средства, време, за да стигна накрая сгърчена от болки и страх  в кабинета на психиатъра. Знам добре, че при много болести нищо и никой не може да помогне, това което се опитвам да кажа е, че глупави или невежи, алчни или наивни хомеопати, не успяха или не искаха да преценят нивото на напредъка на болестта и навреме да ме насочат към официалната медицина. Щом си стоях на краката и все още мърдах, за тях това беше достатъчно за да продължават да ми дават какви ли не безполезни боклуци, но не и да признаят безсилието си - собственото или на метода хомеопатия.

Нямам опит с хомеопатия, затова нямам и какво да кажа по въпросът, но със сигурност е пълно с всякакви "професори", които по-скоро биха влошили нещата.

Стресът на работа на колегите ти може да влияе по един начин, а на теб по съвсем друг, особено ако си по-чувствителен човек. Работих преди на място, на което всички вирееха чудесно в блатото, пълно единствено с интриги и проблеми, аз обаче много бързо се прекърших. Вместо да се чудя как да се справям със стреса и да се разбирам с хора, които не понасям, напуснах. Заплащането беше добро за времето си, но просто не си струваше.

По същото време бях и във връзка, която не беше добра, с постоянни спорове, караници, общо взето всичко се крепеше само на усилията, които полагах аз. И от там си тръгнах...

Та, мина малко време, но определено състоянието ми се подобри и затова казвам, ако има някой, който се опитва да се справи с подобен стрес и тревожност - да огледа животът си, може да има нещо за изхвърляне

от биологична гл. т. стресът е важен за оцеляването и е нещо положително.
дистресът е с негативна отсянка и там трябва да се работи активно - смята на работа и прочие промени т.н.
на мен пределно ми е ясно, че всеки трябва да си вади хляба, но една смяна на гл.т. често води до промяна и в ситуацията. минимализъм е тук ключова дума в днешното консуматорско общество

води се, че хора с по-малко социални контакти се влияят повече от дистреса, отколкото хора, които са в някакви стабилни групи (дали ще са вярващи, ще са в група за туризъм или за нещо друго).
от друга страна социалните медии създават повече дистрес, защото там всеки се бори за лайкове, за внимание, което явно няма в реалния живот, постоянно всеки се сравнява с някого...

та, има по какво да се мисли и работи.
аз в този случай не бих се доверила само на хомеопатията.