Мъжът ми не ме обича

  • 15 154
  • 108
# 30
Един въпрос имам-защо бе жена??? Защо виждаш,чувстваш,усещаш всичко това години наред и за награда му раждаш дете? Защо?? Никой не заслужава да се чувства по този начин,но това което сами си направим никой друг не може!
Виж целия пост
# 31
Елора, не можем да съдим хора с малък житейски опит, които сключват брак. Те още себе си не познават като хората, всичко чуто за верността и съвместимостта им е от книги и чужд опит. И после, като не потръгнат нещата и почват тея печални констатации, че не се обичат или не са един за друг.
Просто в такъв момент, приветствам хора като авторката, които имат грам здрав разум, да не се впускат в произволни обяснения защо не върви...
Виж целия пост
# 32
Момичета, колкото и да обяснявате, че авторката е супер, докато тя сама не си повярва - файда никаква. Вдига й се самочувствието от чуждо мнение, пада пак от чуждо мнение. И да я убедите, ще е за 15мин, докато мъжът й пак не я погледне накриво.
Към авторката - намери 15 мин всеки ден за упражнения вкъщи. Не си намирай оправдания. След няколко дни ще има резултат в мозъка ти, а след 2-3 месеца - и физически.
Виж целия пост
# 33
Здравейте,
отдавна се каня да споделя тук, сигурно заглавието на темата ми звучи банално, но е факт.
Скрит текст:
С мъжа ми сме заедно от 6 години, женени сме от три, но той никога не ме е обичал и харесвал като жена. Още в началото на връзката усещах дистанцираност, но го отдавах на това, че е човек, който не разкрива себе и чувствата си. За шест години един комплимент не ми е направил, винаги намира някакъв недостатък във външния ми вид и това винаги страшно ме е обиждало. Кулминацията на всичко беше, когато (вече бяхме заедно две години) видях в компютъра му, че влиза в профила на бившата си приятелка, това всеки ден по няколко пъти. Преживях го много тежко (още не съм го преживяла), но въпреки това останах с него. Започнаха скандали, недоволство от моя страна, връзката ни беше на косъм, но не се разделихме. Дори същата година се оженихме, възприемах го като доказателство за това , че ме обича, макар че знаех, че не е така. Малко по малко намалих скандалите, но вътре в себе си не бях щастлива. И сега не съм...Вече имаме детенце на годинка, най-голямото ми щастие. Опитвам се да мисля само за детето, но вътрешно тази студенина и липса на любов ме измъчва. Секса винаги е бил все едно го притискам, само с желание от моя страна, но напоследък и на мен ми се изпари желанието, няма нежност, няма страст..така вече и на мен не ми се прави. Просто живеем като съквартирани. Вече съм изгубила надежда, че той ще ме погледне като жена, която желае, като се запознахме изглеждах доста по-добре, имах самочувствие, но той малко по малко го срина. Сега след раждането съм качила килограми и нямам време за себе си, та представям си как изглеждам в неговите очи. Най-лошото е , че нямам стимул да изглеждам добре, защото той така или иначе не ме харесва. Най-важното за мен е детето и знам че за него е най-добре да има семейство, но тази липса на любов .....
Това звучи така....
"Стоя на брега на океана.От хоризонта се задава огромна вълна, която най-вероятно ще ме помете....НО?Няма да мърдам...кой знае, може пък  стигайки до мен, да се разцепи на две и да ме заобиколи.".

И логичния въпрос:защо изобщо си се омъжила, че и дете сте създали?
Усещала си, че не те обича още отначало, какво си очаквала, че след години ще пламне луда любов?

Виж целия пост
# 34
На мен пък винаги са ми били странни тези теми от рода - Родих и мъжа ми не ме забелязва ..., сякаш той е най-важния в картинката. И се почва съответно - облечи си секси бельото, наплескай кита, ходи на фитнес, вдигай си самочувствието и т.н. Общо взето опити на отчаяние. На едногодишното не му трябва майка клоун. За такива мъже пълен игнор, да си дудне колкото си иска - или ще се осъзнава или напуска.
Виж целия пост
# 35
Елора, не можем да съдим хора с малък житейски опит, които сключват брак. Те още себе си не познават като хората, всичко чуто за верността и съвместимостта им е от книги и чужд опит. И после, като не потръгнат нещата и почват тея печални констатации, че не се обичат или не са един за друг.
Просто в такъв момент, приветствам хора като авторката, които имат грам здрав разум, да не се впускат в произволни обяснения защо не върви...

Не е ясно колко и е бил преди това житейския опит.
Има жени дори и с житейски опит, пак правят подобни глупости. А после следва защо така, защо онака.
Има жени не биха приели връзка в която не са обичани, ценени и уважавани. Други като авторката го правят.
Освен това за някои неща не е необходим житейски опит. Човек като има ниско самочувствие, комплекси и голям зор да се жени, правят се глупости даже и да има житейски опит.
Виж целия пост
# 36
Елора, не можем да съдим хора с малък житейски опит, които сключват брак.
Скрит текст:
Те още себе си не познават като хората, всичко чуто за верността и съвместимостта им е от книги и чужд опит. И после, като не потръгнат нещата и почват тея печални констатации, че не се обичат или не са един за друг.
Просто в такъв момент, приветствам хора като авторката, които имат грам здрав разум, да не се впускат в произволни обяснения защо не върви...
Така е.
Но обикновено неопитните се подлъгват по красиви думи, обещания, "цветя и рози", ала-бала...каквото там правят и лъжат мъжете, за да вържат една неопитна мома.
А този тук от ден първи кажи-речи, е давал заявки, че не е романтичния принц на бял кон, не е показвал супер любов, гледал е и настрани, т.е., поведение тип "Грам не ми дреме за теб и твоите чувства!".
Та, не мога, поне аз, да не се питам...как точно се омайва жена с подобно идиотско мъжко поведение?Та той грам не се старае, дори като че ли се опитва да я убеди колко е неблагонадежден като партньор и съпруг.
И тя, въпреки всички огромни червени светофари, "дълбае" като слепок...до брака и детето.
Ами, позволи да не разбирам подобен мазохизъм.
Да те лъготят, че си единствена и неповторима, разбирам да хлътнеш.
Да не те имат за нищо специално, а ти да се самозаблуждаваш....не го разбирам.
Виж целия пост
# 37
На мен пък винаги са ми били странни тези теми от рода - Родих и мъжа ми не ме забелязва ..., сякаш той е най-важния в картинката. И се почва съответно - облечи си секси бельото, наплескай кита, ходи на фитнес, вдигай си самочувствието и т.н. Общо взето опити на отчаяние. На едногодишното не му трябва майка клоун. За такива мъже пълен игнор, да си дудне колкото си иска - или ще се осъзнава или напуска.
Това е въпрос н самочувствие и на приоритети.
Ти, обективно погледнато, и 200 кила да си, и Квазимодо да си - ако наистина се харесваш, няма да те е еня особено, че еди-кой си не те харесва. Няма да има 'ама той ми каза, че съм 200 кила и не харесва дебелани'. Даже няма да ги има и другите глупави надъхвания как ще се намери някой, който пък си умира за дебелани и заради това няма да си даваш зор, сакън да не изпуснеш този незнаен фен. Когато сама се харесваш, не чакаш друг да те забележи и одобри заради или въпреки кусурите ти.
Истината обаче е, че зад 'той не ме харесва такава' се крие точно дяволският гласец в собствената ти глава, който ти казва, че си обикновена повлекана и наистина имаш късмет, че въобще те е забелязал и взел някой, я по-добре си стой при него, че ако се напънеш за нещо друго, не се знае дали няма да останеш сама, а ти имаш нужда от другите.
Виж целия пост
# 38

Така е.
Но обикновено неопитните се подлъгват по красиви думи, обещания, "цветя и рози", ала-бала...каквото там правят и лъжат мъжете, за да вържат една неопитна мома.
А този тук от ден първи кажи-речи, е давал заявки, че не е романтичния принц на бял кон, не е показвал супер любов, гледал е и настрани, т.е., поведение тип "Грам не ми дреме за теб и твоите чувства!".
Та, не мога, поне аз, да не се питам...как точно се омайва жена с подобно идиотско мъжко поведение?Та той грам не се старае, дори като че ли се опитва да я убеди колко е неблагонадежден като партньор и съпруг.
И тя, въпреки всички огромни червени светофари, "дълбае" като слепок...до брака и детето.
Ами, позволи да не разбирам подобен мазохизъм.
Да те лъготят, че си единствена и неповторима, разбирам да хлътнеш.
Да не те имат за нищо специално, а ти да се самозаблуждаваш....не го разбирам.

Ами как са се оженили, ако е бил чак такъв борсук?
И двамата са били объркани хора, които чак сега си дават сметка за някои неща.
Виж целия пост
# 39
На мен пък винаги са ми били странни тези теми от рода - Родих и мъжа ми не ме забелязва ..., сякаш той е най-важния в картинката. И се почва съответно - облечи си секси бельото, наплескай кита, ходи на фитнес, вдигай си самочувствието и т.н. Общо взето опити на отчаяние. На едногодишното не му трябва майка клоун. За такива мъже пълен игнор, да си дудне колкото си иска - или ще се осъзнава или напуска.
Това е въпрос н самочувствие и на приоритети.
Ти, обективно погледнато, и 200 кила да си, и Квазимодо да си - ако наистина се харесваш, няма да те е еня особено, че еди-кой си не те харесва. Няма да има 'ама той ми каза, че съм 200 кила и не харесва дебелани'. Даже няма да ги има и другите глупави надъхвания как ще се намери някой, който пък си умира за дебелани и заради това няма да си даваш зор, сакън да не изпуснеш този незнаен фен. Когато сама се харесваш, не чакаш друг да те забележи и одобри заради или въпреки кусурите ти.
Истината обаче е, че зад 'той не ме харесва такава' се крие точно дяволският гласец в собствената ти глава, който ти казва, че си обикновена повлекана и наистина имаш късмет, че въобще те е забелязал и взел някой, я по-добре си стой при него, че ако се напънеш за нещо друго, не се знае дали няма да останеш сама, а ти имаш нужда от другите.

Въобще не съм съгласна с казаното. Най - много на самочувствието ти може да повлияе точно човекът до теб. От личен опит мога да кажа, че дори и да си страшно красива, ако всеки ден се прибираш и човека, когото обичаш ти казва - имаш целулит, имаш коремче, виж се на какво приличаш, макар и смешно звучащи за другите, за една обичаща този човек жена е много комплексиращо, кара те да се съмняваш постоянно в себе си и с времето да се потискаш все повече. Мъжете явно не осъзнават, колко може да те отблъснат с поведението си. За разлика от авторката аз не спрях да се старая да изглеждам все по - добре и по - добре и макар че всички мъже ме забелязваха само моят не успя да ме оцени.
На авторката мога да кажа, че може и да те обича мъжът ти, но е успял да те отблъсне от себе си. Задай си въпроса аз обичам ли този човек или обичаш представата да имаш мъж и перфектно семейство, макар и да една илюзия това ?
 Говори с него, това е най - важното, комуникацията между вас. Аз говорих с моя, той въобще не осъзна откъде дойде всичко, оказа се, че много ме обичал, поне по негови думи, но трудно можеш да върнеш нещо вече загубено. Говорете, виж реакциите му, ако успеете да запазите семейството си и страстта и любовта във връзката ви ще е страхотно, но ако съжителството ви е едно взаимно мъчение най - доброто решение е да се разделите, а не следващите 30-40 години всеки ден да съжаляваш и да се надяваш животът ви да стане по - добре. С детенце на 1 годинка, предполагам сте млади и двамата ще имате шанс да срещнете правилния човек и за тебе и за него.
Виж целия пост
# 40
Когато не знаеш как изглежда истинската любов и когато не познаваш още собствените си нужди и съответно какво търсиш в партньора (това опира не само до опит, но и осъзнаване на тоя опит), е лесно да се подведеш... вървиш като през мъгла, без да знаеш на къде отиваш.
Няма нужда да я съдим, и сама е започнала да осъзнава грешката си. Има нужда от подкрепа за да вземе решение да бъде щастлива.
Виж целия пост
# 41


Въобще не съм съгласна с казаното. Най - много на самочувствието ти може да повлияе точно човекът до теб. От личен опит мога да кажа, че дори и да си страшно красива, ако всеки ден се прибираш и човека, когото обичаш ти казва - имаш целулит, имаш коремче, виж се на какво приличаш, макар и смешно звучащи за другите, за една обичаща този човек жена е много комплексиращо, кара те да се съмняваш постоянно в себе си и с времето да се потискаш все повече. Мъжете явно не осъзнават, колко може да те отблъснат с поведението си.

Обичаш ли някого, няма да ти прави впечатление това че има коремче или дори стрии.
Обичаш ли някого, няма да го нараняваш като му критикуваш външния вид.
Лично аз за себе си мога да кажа, че съм чувствителна на тази тема.
И само веднъж изтърпях подобни забележки, но за 3 секунди. След което му отвинтих един шамар и му посочих вратата.
Като му казах да си завре претенциите някъде където не го огрява, защото няма право на претенции с обикновения си външенив вид, неговия корему, малката му чурка и плешивото си теме. Не че му беше малка де, ама що да не го клъвна и аз за външния вид.
Изхвърлих го, защото абсолютно ми се изпари желанието за каквато и да е било близост при малоумните му критики.
С мъж трябва да ми е добре дето се вика, да ми е зле мога и сама.
Виж целия пост
# 42
Скрит текст:


Въобще не съм съгласна с казаното. Най - много на самочувствието ти може да повлияе точно човекът до теб. От личен опит мога да кажа, че дори и да си страшно красива, ако всеки ден се прибираш и човека, когото обичаш ти казва - имаш целулит, имаш коремче, виж се на какво приличаш, макар и смешно звучащи за другите, за една обичаща този човек жена е много комплексиращо, кара те да се съмняваш постоянно в себе си и с времето да се потискаш все повече. Мъжете явно не осъзнават, колко може да те отблъснат с поведението си.

Обичаш ли някого, няма да ти прави впечатление това че има коремче или дори стрии.
Обичаш ли някого, няма да го нараняваш като му критикуваш външния вид.
Лично аз за себе си мога да кажа, че съм чувствителна на тази тема.
И само веднъж изтърпях подобни забележки, но за 3 секунди. След което му отвинтих един шамар и му посочих вратата.
Като му казах да си завре претенциите някъде където не го огрява, защото няма право на претенции с обикновения си външенив вид, неговия корему, малката му чурка и плешивото си теме. Не че му беше малка де, ама що да не го клъвна и аз за външния вид.
Изхвърлих го, защото абсолютно ми се изпари желанието за каквато и да е било близост при малоумните му критики.
С мъж трябва да ми е добре дето се вика, да ми е зле мога и сама.
Ей това трябва да си "избродират" на челото всички жени.   Hands Plus1
И да го изискват/очакват от всеки мъж.

Виж целия пост
# 43
Мигли, козметички - това е лудост. И тя като си сложи мигли като китеник и 10 санта акрил по ноктите да дере като шкурка - и той ще ахне и ще я заобича. Или тя ще се заобича - абсурд! Ясно е, че ситуацията е кауза пердута, само ми е странно как, аджеба, се правят сватби и деца между хора, които грам не се обичат. Тя тази сватба или ще е била театър като за БАФТА, или невероятен сеир. За правенето на детето не ми се мисли какви симулации ще да е имало...
Освен това картинката ми изглежда леко непълна. Сто процента някъде в нея има намесени нечии родители, които искат сватба и/ или внуци на всяка цена и са тикали до болка нещата. Или един куп женени приятелки и "Ама не може само аз да не съм, айде на маслините...". Или някакъв комплекс "Да не остана сама с 20 котки". Просто има нещо недоизказано, което би изяснило кристално ситуацията.
Виж целия пост
# 44
Въобще не съм съгласна с казаното. Най - много на самочувствието ти може да повлияе точно човекът до теб.
И аз не съм съгласна с теб. Това си е чисто пораженческо мислене - да чакаш някой да те оцени, забележи и направи комплимент, за да ти вдигне самочувствието. Единственият съдник - това си ти. Вероятно затова и не ги схващам тези сценарии.
И само веднъж изтърпях подобни забележки, но за 3 секунди. След което му отвинтих един шамар и му посочих вратата.
Като му казах да си завре претенциите някъде където не го огрява ...............
Моят е достатъчно интуитивен, за да не дразни лъва, но и знае че точно такава би била и моята реакция, като на Елора. Ще го навра в миша дупка а е подкачил нещо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия