От известно време ме измъчва липсата на достатъчно социални контакти,което от своя страна подклажда депресивните и тревожни състояния,към които съм склонна.По принцип съм интроверт,общуването с хора не ми се получава с особена лекота,напряга ме,още от дете имах малко приятелки,никога не съм се движила в големи компании.Близката ми приятелка от детството и 2 други много близки от студентството са в друг град,чуваме се периодично ,но се виждаме изключително рядко.През годините бях отдадена изключително на работата,уморявах се много и нямах енергия за много хора.Най-добре се чувствах в компанията на мъжа ми и детето,както и най-близките-родителите и сестра ми.Имаме едно приятелско семейство ,с което се виждаме много рядко,както и едно друго ,с което допреди време общувахме често,уикендите постоянно ходехме насам-натам,в момента сме някак далечни.Трудно ни се получава комуникацията,те се отдръпнаха,не знам защо.Сестра ми си има неин приятелски кръг,не мога да й се натрапвам постоянно.Детето порасна и изведнъж на мен ми просветна ,че нямам приятелки и никакъв социален кръг.Детето скоро ще е абитуриент и ако решим да направим тържество няма кого да поканя.Това ме измъчва ,фиксирала съм се в него,натъжавам се и се депресирам.Някак ми се струва невъзможно ситуацията да се промени,защото животът си тече в едно русло и е еднообразен и монотонен.Постоянно се вглеждам в хората,виждам ги в компании ,с приятели,а аз съм основно с мъжа ми.Чудя се как да променя това,в почивен ден няма на кого да се обадя едно кафе да изпия...Ето,написах каквото ми тежи,дано като го изкажа и ако чуя мнения ,да се почувствам по-добре...
Виж целия пост
Липсват ми социални контакти
- Публикувана: 25 май 2026, 16:58 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2026, 12:54 ч.
# 1
25 май 2026, 17:07 ч.
Ако имате време и финанси, може някакъв курс да запишете или да практикувате някакво хоби, което предполага наличието на група от хора. Танци, рисуване, board games, планински преходи - има много опции.
Виж целия пост
# 2
25 май 2026, 17:10 ч.
Обмислям народни танци,въпреки,че нямам никакво чувство за ритъм и ми е много трудно,обаче ми се струва ,че на такива места не се получава много комуникацията.Всеки идва,въпши се нещата и си тръгва...
Виж целия пост
# 3
25 май 2026, 17:14 ч.
Може и да е така, но няма как да знаете без да пробвате. Сега, ако човек не е много екстровертен, трудно би намерил контакт с нови хора. Но пък ще се занимава с нещо, което му е приятно.
Виж целия пост
# 4
25 май 2026, 17:19 ч.
misssixty223
Наистина ли искаш, имаш нужда от нови познанства , които да прерастнат , евентуално в приятелства ?
Или искаш да си като другите ( повечето ) около теб ?
Доколкото разбрах , това ти е социалното поведение от дете , и живота ти протича нормално .
Защо точно сега имаш нужда от промяна , и имаш ли такава всъщност ?
Виж целия пост
Наистина ли искаш, имаш нужда от нови познанства , които да прерастнат , евентуално в приятелства ?
Или искаш да си като другите ( повечето ) около теб ?
Доколкото разбрах , това ти е социалното поведение от дете , и живота ти протича нормално .
Защо точно сега имаш нужда от промяна , и имаш ли такава всъщност ?
# 5
25 май 2026, 17:26 ч.
Не знам,доскоро се чувствах добре в кожата си по този начин и изведнъж,бам...Хем знам,че като че ли умишлено съм страняла от хората до голяма степен.Може би ,защото детето порасна,с него нямам ангажименти,намалих работата,имам доста повече свободно време и изведнъж се почувствах много самотна
Виж целия пост
# 6
25 май 2026, 17:36 ч.
Не винаги е така. Аз съм обратното - екстроверт, обичам хората, лесно вирея сред шум и навалица. Преди няколко години започнах да тренирам Таекуондо, заедно с дъщеря ми, с мисълта, че не съм там да търся приятелства, а защото цял живот съм спортист и обичам предизвикателствата, дори и на дърти години. Като теб, предполагах, че всички ходят, тренират, трошат си кокалите, прибират си децата и така, до следващия път…и бях ОК с тази мисъл. Да, ама не - с възрастните в отбора, много от тях с деца, които също тренират, се сближихме до степен да ги наричам близки приятелки - помагаме си с дечурлигата и с битови нужди, оставяме децата на татковците и често се събираме, пътуваме заедно по състезания. С няколко от тях и целите ни семейства се сближиха - съпрузите се сприятелиха покрай нас.
Може би на танците, които обмисляш, наистина ще е - отидеш, тропнеш, и си тръгнеш - ама пък, може и да не е. Пробвай - нищо не губиш и може да си приятно изненадана.
Виж целия пост
Обмислям народни танци,въпреки,че нямам никакво чувство за ритъм и ми е много трудно,обаче ми се струва ,че на такива места не се получава много комуникацията.Всеки идва,въпши се нещата и си тръгва...
Не винаги е така. Аз съм обратното - екстроверт, обичам хората, лесно вирея сред шум и навалица. Преди няколко години започнах да тренирам Таекуондо, заедно с дъщеря ми, с мисълта, че не съм там да търся приятелства, а защото цял живот съм спортист и обичам предизвикателствата, дори и на дърти години. Като теб, предполагах, че всички ходят, тренират, трошат си кокалите, прибират си децата и така, до следващия път…и бях ОК с тази мисъл. Да, ама не - с възрастните в отбора, много от тях с деца, които също тренират, се сближихме до степен да ги наричам близки приятелки - помагаме си с дечурлигата и с битови нужди, оставяме децата на татковците и често се събираме, пътуваме заедно по състезания. С няколко от тях и целите ни семейства се сближиха - съпрузите се сприятелиха покрай нас.
Може би на танците, които обмисляш, наистина ще е - отидеш, тропнеш, и си тръгнеш - ама пък, може и да не е. Пробвай - нищо не губиш и може да си приятно изненадана.
# 7
25 май 2026, 17:38 ч.
Това с чувството за ритъм изобщо не бива да те спира. Според мен народните танци са едни от най-социалните, защото всички играят заедно и се учат един от друг. И често групите ходят на разни фестивали през уикенда, през деня танцуват, вечерта има банкет, разхождат се през деня из града заедно - като ученици на екскурзия. Да, някои хора просто танцуват и си отиват, но има и доста които примерно ходят да пият по нещо вечер след занятията.
Отделно, народните танци са страхотно кардио и натоварват добре, а физическото натоварване е много полезно за човек склонен към депресивни състояния. Препоръчвам с две ръце!
Виж целия пост
Обмислям народни танци,въпреки,че нямам никакво чувство за ритъм и ми е много трудно,обаче ми се струва ,че на такива места не се получава много комуникацията.Всеки идва,въпши се нещата и си тръгва...
Това с чувството за ритъм изобщо не бива да те спира. Според мен народните танци са едни от най-социалните, защото всички играят заедно и се учат един от друг. И често групите ходят на разни фестивали през уикенда, през деня танцуват, вечерта има банкет, разхождат се през деня из града заедно - като ученици на екскурзия. Да, някои хора просто танцуват и си отиват, но има и доста които примерно ходят да пият по нещо вечер след занятията.
Отделно, народните танци са страхотно кардио и натоварват добре, а физическото натоварване е много полезно за човек склонен към депресивни състояния. Препоръчвам с две ръце!
# 8
25 май 2026, 18:29 ч.
Според мен, вие сте си супер щастлива с мъжа ви и други хора, да ви развалят дзена не ви трябват.
Виж целия пост
# 9
25 май 2026, 18:29 ч.
И на мен ми стана странно – досега не са ти липсвали контактите с хората, мъжът ти ти е бил достатъчен, сега изведнъж... Да не си решила да го сменяш? Шегувам се, но не съвсем... Криза на средната възраст му казват.
С годините интровертността най-често се засилва, не намалява. Даже напротив, екстроверти се превръщат в интроверти. За обратното не съм чувала, но знае ли се, може да има и такива случаи.
Иначе можеш да си намериш хоби, което да споделяш с други хора, да тръгнеш на спорт, фитнес (има много видове групови занимания), да се запишеш в някоя туристическа група...
Но защо ли ми се струва, че те няма да компенсират това, което всъщност ти липсва.
ПП А за бала... Изобщо не е необходимо да организирате малка сватба със сто поканени. Достатъчно са най-близките роднини, ако имате такива. За приятели – идеален повод да поканите тези, с които сте се раздалечили. Може пък пак да се сближите.
Виж целия пост
С годините интровертността най-често се засилва, не намалява. Даже напротив, екстроверти се превръщат в интроверти. За обратното не съм чувала, но знае ли се, може да има и такива случаи.
Иначе можеш да си намериш хоби, което да споделяш с други хора, да тръгнеш на спорт, фитнес (има много видове групови занимания), да се запишеш в някоя туристическа група...
Но защо ли ми се струва, че те няма да компенсират това, което всъщност ти липсва.
ПП А за бала... Изобщо не е необходимо да организирате малка сватба със сто поканени. Достатъчно са най-близките роднини, ако имате такива. За приятели – идеален повод да поканите тези, с които сте се раздалечили. Може пък пак да се сближите.
# 10
25 май 2026, 18:42 ч.
Никога не съм изпитвала необходимост да имам много приятелки . Майка ми и леля ми са ми най-близки, останалите са жените на приятелите на мъжа ми, с които излизаме и се събираме в свободно време. Кафе мога да пия и сама навън. Детето ви е пораснало като гледам, не се ли сближихте с някоя майка от приятелчетата / съучениците на детето? Досега кой сте канили на рождените му/й дни , например? И аз съм против баловете като сватбени тържества. Бих похарчила парите за семейна екскурзия до някоя прекрасна дестинация и/ или образование , но не и да правя бал за 100 човека.
Виж целия пост
# 11
25 май 2026, 19:20 ч.
Жената е погледнала отстрани и това, което е видяла не ѝ е харесало - да иска да покани някого на празник, а да няма кого.
Моят съвет е да не тръгвате с твърде големи очаквания, но все пак да започнете някакви стъпки към социализация - хобита някакви, близки и далечни съседи, познати, колежки, техните близки и познати. Няма да си кликнете с всички, но дори да бъде с 1 от 10 - все е нещо.
Успех
Виж целия пост
Моят съвет е да не тръгвате с твърде големи очаквания, но все пак да започнете някакви стъпки към социализация - хобита някакви, близки и далечни съседи, познати, колежки, техните близки и познати. Няма да си кликнете с всички, но дори да бъде с 1 от 10 - все е нещо.
Успех
# 12
25 май 2026, 19:56 ч.
Не бих сменила мъжа за нищо на света,той е сродната му душа,женени сме от 19 години.Не работя в колектив и нямам колеги,сама съм на работа,това изключва социализацията с колеги.Най-близки са ми майка ми-баща ми почина,свекъра и свекърва ми също,сестра ми и мъжа ми.Детето е на 16 години,досега винаги навсякъде сме си били тримата,но момента,в който ще си тръгне по своя път е много близо.Това също ме натъжава.
Виж целия пост
# 13
25 май 2026, 20:25 ч.
Разбирам те, защото и аз винаги съм била интроверт, с малко приятелки, на работа сме само две колежки и не сме близки, нямам майка или сестра, разведох се преди години, детето ми запълваше времето, ама порастна и се отдели, сега усещам, че ми липсват социални контакти, ама то насила не става, трябват някакви общи интереси да се сприятелиш с някого, както и да ти идва отвътре да комуникираш с хора, може да пробваш с някакви групови занимания- спорт, танци, ама ама не е гаранция, че ще срещнеш подходящи хора, щом имаш мъж, не го мисли, просто си намери някакви занимания с него или сама
Виж целия пост
# 14
25 май 2026, 20:29 ч.
Е, добре де, работите сама, ама съседи нямате ли?
Правите един сладкиш и каните 1-2 съседки на кафе.
Съученици/състуденти?
Аз тъкмо организирам среща за годишнина от завършването ни на университета.
Всички колеги много се зарадваха като се обадих.
Друга идея е да се включите в някаква доброволческа акция, каквото ви е на сърце.
В такива случаи доброволците работят заедно и в името на общата кауза се сближават.
Успех, каквото и да решите!
Виж целия пост
Правите един сладкиш и каните 1-2 съседки на кафе.
Съученици/състуденти?
Аз тъкмо организирам среща за годишнина от завършването ни на университета.
Всички колеги много се зарадваха като се обадих.
Друга идея е да се включите в някаква доброволческа акция, каквото ви е на сърце.
В такива случаи доброволците работят заедно и в името на общата кауза се сближават.
Успех, каквото и да решите!
Препоръчани теми