Нервно недоносено бебе

Лекарите ще ги оставя без коментар,някои са си просто изроди.С немалко такива съм се сблъсквала.
Бебо те обича,може би тази нервност е от това,че не е бил гушкан в първите дни и страх да не остане пак сам.
Бащата няма да коментирам също,бащата на детето ми ни изостави малко след раждането.И липсата на баща дава отражение.Моят син е на 12,баща му вече често идва,поддържаме приятелски отношения заради детето.Дребния буквално цвили и пищи от радост, когато баща му идва.
Моят син е гушкан от момента,в който се роди,но също беше заврян все в някого.Спеше само на ръце,в момента,в който го оставях в кошарата,се събуждаше и протестираше със силен рев.Веднъж,следвайки съвета на педиатъра,го оставих повече време в кошарата,е,посиня от рев,мяташе се като риба на сухо,събра всички завивки на топка...Гушнах го-спря.Като можеше да пълзи вече,го слагах на леглото до мен и ме налазваше моментално.И сега много се гушка и с часове се боричка и с мен,и с баща си.
Радвай се на мъника,вземи му слинг или каквото там беше,аз мъкнех в кенгуру по цял ден моя син.Само навън в количката спеше без да е гушнат,даже като го прибирах,го оставях да си доспи в количката,само тогава не се усещаше,че не е гушнат.
А,също се дереше,на повечето снимки е с чорапи на ръцете,само така не се дереше.Себе си не скубеше,но всички останали-с огромно удоволствие.

Ох! Точно от това ме е страх , което се в случило на вас. Винаги съм си мислела , толкова много грижи и нерви покрай бебчо , защото няма как покрай нервно бебе и аз да съм спокойна и накрая като стане на 1/2 години и да каже “ами аз искам при тате” ...
А баща му е под всякакъв коментар. Аз го напуснах в моята ситуация,заради физически тормоз по време на бременност и след това. Сега идва вижда го когато му скимне 2/3 пъти в месеца (през другото време е по дискотеките) , но забелязвам,че малкия му се радва .. А на мен все още не ми се е усмихнал , а давам цялата си обич и грижи за него ... Страх ме е !

Няма да каже "Искам при тати", но ще му се радва.Кръвта вода не става.Нашият татко един памперс не е сменил,един ден не е гледал дребния сам,но получава същата любов,която получавам и аз от малкия.

Относно храненето мога също да говоря, че дъщеря ми е много злояда и винаги е била. Ако щете и като беше на кърма, после на АМ, пюрета, сега обща храна и детска кухня. Все си я злояда. Пробвала съм всякакви методи, опитвала съм се да пресъздам атмосферата в яслата (където яде). Всичко... ама не та не. Особено като започне период с излизане на зъб имам чувството, че ще умре от глад понякога. Водила съм я и на лекар за това, пще като беше на 4 месеца и изкара 3 дена за 24 часа изпиваше само едно АМ 180 мл. И бях в сериозен шок.
А относно умората напълно ви разбирам. Дъщеря ми не искаше да лежи легнала в количката си от първия ден, нито да си там. Само в кола заспиваше  и до ден днешен се налага понякога да я приспим вечер с колата. Та идеята ми е, че първо искаше да се научи да седи, беше голям зор, като се научи да седи 4-5 месеца зор да ходи. Не ме оставяше намира, докато не я извадя от количката и не я водя з аръце ил ида я оставя на някоя пейка сама да се опитва. Като проходи ако не я изведа 3 часа следобяд на разходка да ходи, и после 3 часа вечерта, вечер няма приспиване. Имаше и до ден днешен има неизчерпаема енергия. Единствено когато ходи на ясла се изморява и заспива рано вечер. Не знам какво точно правят в яслата, но действа безотказно. Когато си е вкъщи примерно уикенда, я водим в детски центрове, гледаме да я изморим психически  ифизически и пак не постигаме същия ефект като в яслата. Та времето ми на майчинство беше изтощителн овъв всеки един смисъл на думата. И познавам много майки, чийто деца си спяха и се приспиваха от количката, които не са усетили, че им излизат зъби, не са имали колики. Ама това е.. каквото дете ти се падне такова. Най-важното е да се стремим да им осигурим максимален комфорт, и да си даваме почивка когато имаме тази възможност. Помоли майка ти примерно, да идва по-често ако е възможно за нея и излизай с приятели, ходи на кино, чети книги, гледай филми. Опитай се да се доближиш до стария си начин на живот, за да не си обзета 100% от времето от тези проблеми и да се запазиш като личност.