Привет, момичета!
Историята накратко - главно съм отгледана от моите баба и дядо. Такава е била ситуацията, че бащата си е заминал, когато съм била на 3, мама по това време е била на 23 учила е за мед. сестра, работила е ,за да свързваме двата края , та аз главно съм била при дядо и баба. Дядо е бил пенсионер, та е поел грижата за водене на училище/готвене и тн. Та може да си представите какво чувствам към тези хора.
Те двамата са най-голямата любов, която някога съм виждала. Докрая дядо повтаряше, че баба му е най-добрата приятелка, че е голямата му любов в живота, гледаше я с едно умиление постоянно. Абе, обичаха се - чисто и безрезервно в продължение на 48 години..Той винаги е бил особняк и малко самотник. В смисъл, че нямаше много приятели, нямаше други роднини и твърдеше, че единствено баба си му трябва. За съжаление, баба почина 2012ста година, след 4 операции, месеци по болници, точно когато си я прибрахме вкъщи направи белодробна тромбоемболия и не можахме да я спасим.
Е, от тогава дядо ми е решил, ама буквално е решил, че не желае да живее. Леля ми е при него, та не му позволява да се залежи, ноо..той отказва всякакви други намеси. Паднаха му зъбите, едвам яде - не желае да отиде да си направи протеза, появиха му се пердета на очите - едвам вижда, не иска да ходи да се оперира. Близо 7 години се опитваме и аз , и майка ми, и леля ми да го накараме да се погрижи за себе си и не. Все едно стена срещаме всеки път. Нямало смис от протеза - щял да умира, нямало смис от операция на очите - ще умирал. Е, не умира , всъщност с изключение на гореспоменатите проблеми, си е в добро общо здравословно състояние.
Не иска много гости..обаждам му се да отида - не приемал сега гостуващи. Само по поводи ни събира и толкоз. Когато сме там обаче си личи, че му е приятно - говори все едно за последно, смее се, весели се.
Пробвахме с добро . На мама и леля директно им казва да го оставят да си отиде, затова те ме помолиха аз да се пробвам да пробия, защото мен май по ме щади от такива изказвания. Молих го да отида с него на ортодонт - щял да си помисли. Молих го да го заведа в болница да му оперират очите, знам колко обича да чете и страда, че не може да го прави - щял да помисли и да реши, пуска ме по пързалката общо взето.
Спря да звъни на мен и майката. Скарах се с него за това и му обясних, че искам да се чуваме , да се виждаме, че го обичам и тн - да,да, нямало проблем, ще звънкал, ще приемал гости..познайте сами дали това се случва.. не. Не звъни и като звънна да отида на гости - не искал сега, да съм звъннала след седмица и пак се повтаря ситуацията.
Въпросът ми е - някой случайно да има опит с такава ситуация? Как да успея да се преборя с този инат и да му помогна? Истината е, че дори и да иска да умира - ами не му е дошъл въобще моментът. Искам да му помогна - не ми дава. Леля и мама ме притискат да "направя нещо" , аз бия на стена като говоря с него и си се въртя в някакъв кръг..таа..приемам предложения/съвети/мнения..
Виж целия пост
Историята накратко - главно съм отгледана от моите баба и дядо. Такава е била ситуацията, че бащата си е заминал, когато съм била на 3, мама по това време е била на 23 учила е за мед. сестра, работила е ,за да свързваме двата края , та аз главно съм била при дядо и баба. Дядо е бил пенсионер, та е поел грижата за водене на училище/готвене и тн. Та може да си представите какво чувствам към тези хора.
Те двамата са най-голямата любов, която някога съм виждала. Докрая дядо повтаряше, че баба му е най-добрата приятелка, че е голямата му любов в живота, гледаше я с едно умиление постоянно. Абе, обичаха се - чисто и безрезервно в продължение на 48 години..Той винаги е бил особняк и малко самотник. В смисъл, че нямаше много приятели, нямаше други роднини и твърдеше, че единствено баба си му трябва. За съжаление, баба почина 2012ста година, след 4 операции, месеци по болници, точно когато си я прибрахме вкъщи направи белодробна тромбоемболия и не можахме да я спасим.
Е, от тогава дядо ми е решил, ама буквално е решил, че не желае да живее. Леля ми е при него, та не му позволява да се залежи, ноо..той отказва всякакви други намеси. Паднаха му зъбите, едвам яде - не желае да отиде да си направи протеза, появиха му се пердета на очите - едвам вижда, не иска да ходи да се оперира. Близо 7 години се опитваме и аз , и майка ми, и леля ми да го накараме да се погрижи за себе си и не. Все едно стена срещаме всеки път. Нямало смис от протеза - щял да умира, нямало смис от операция на очите - ще умирал. Е, не умира , всъщност с изключение на гореспоменатите проблеми, си е в добро общо здравословно състояние.
Не иска много гости..обаждам му се да отида - не приемал сега гостуващи. Само по поводи ни събира и толкоз. Когато сме там обаче си личи, че му е приятно - говори все едно за последно, смее се, весели се.
Пробвахме с добро . На мама и леля директно им казва да го оставят да си отиде, затова те ме помолиха аз да се пробвам да пробия, защото мен май по ме щади от такива изказвания. Молих го да отида с него на ортодонт - щял да си помисли. Молих го да го заведа в болница да му оперират очите, знам колко обича да чете и страда, че не може да го прави - щял да помисли и да реши, пуска ме по пързалката общо взето.
Спря да звъни на мен и майката. Скарах се с него за това и му обясних, че искам да се чуваме , да се виждаме, че го обичам и тн - да,да, нямало проблем, ще звънкал, ще приемал гости..познайте сами дали това се случва.. не. Не звъни и като звънна да отида на гости - не искал сега, да съм звъннала след седмица и пак се повтаря ситуацията.
Въпросът ми е - някой случайно да има опит с такава ситуация? Как да успея да се преборя с този инат и да му помогна? Истината е, че дори и да иска да умира - ами не му е дошъл въобще моментът. Искам да му помогна - не ми дава. Леля и мама ме притискат да "направя нещо" , аз бия на стена като говоря с него и си се въртя в някакъв кръг..таа..приемам предложения/съвети/мнения..
