Паническо разстройство - 35

Ettyy, същото съм правила. По 20-30 минути нощем съм си проверявала пулса на китката. От напрежение е.

Опелкорса,много съм си мислела и аз такива работи.Има нещо гнило,така е.                                                                                 Дара,абсолютно те подкрепям.Сигурно затова аз съм в постоянна депресия.Много гадни са станали хората.

Това със щипането и аз го правя преди да тупна. Вс викат в тоя момент н можеш да припаднеш. Да ама не. Можеш като стой та гледай. Почти съм губила съднание изтръпнаха ми ръцете от липсата на оросяване при предприпадъка. Щипала съм се до синьо другото е лягаш и вдигяш краката на стената за да слезе кръвта към главата. Гнусна работа. Мен цял ден или поне половината до обяд хич не ми беше ок. Отделно 2 дни с мигрена и дверско главоболие. Днес гадене и близки граници на кръвното. Писна ми мам...му!

Припадала сте от сърцебиене ли или?

Не е идеята от какво, припадала съм от страх от вземане на кръв и след операция като станах от загубата на кръв. Знам какво е усещането преди да колабираш. При мен не зн защо, т.е.обяснено е че при някои хоря вегитативните дистонии до това водят. При мен има эизически симптоми кято пред колябиране, след което идва паниката и страха. И за да не тупна се щипя. Дъщеря ми направи преди няколко седмици ларингоспазъм и от паниката ми прилоша и щях да припадна. За да не стане силно се ущипах по крака така мозъка реагира на болката и се отклонява от припадъка/образно казано/.

Аз си тръскам силно главата, въртя я, като усетя, че ще припадна. Така идвам малко в кондиция. Кой знае как изглеждам от страни.
И само от золофта не мога да заспя. Май трябва да си чакам 20 дни да се натрупа. От бяс, че не мога да заспя снощи махнах и 5 атаракса. Няма да обяснявам как съм сега. И с целият си болен акъл дойдох на фитнес. Поне да не лежа у нас и да цикля колко ми е лошо и постоянната натрапчива мисъл: нямаш работа.
Въобще се чудя как са ги измислили АД. 20-30 дни чакаш да подействат, а през това време си полу на легло и спокойно може да дополудееш.

Аз бях на АД повече от 10 години.Наложи се да ги спра за 2 месеца заради здравословен проблем.Два месеца след това се чувствах страхотно.На третия стана кошмар.Първо 1 седмица дереализация.Една вечер реших да пия АД,който ми беше останал от преди.Половин час след това получих жестока ПА и се озовах в спешното с пулс 170,изтръпнали ръце и скована от ужас.Беше преди месец.От тогава изпаднах в депресия,постоянен рев,болки в сърдечната област и задух.Всяка вечер в спешното на кардиограма,тест за инфаркт и никой нищо.Казват кардиограмата е перфектна,не е сърцето.Джипито ми изпрати писмо до кардиолог и чакам часа си вече повече от 3 седмици.А през това време правих почти всеки ден,понякога и по два пъти на ден ПА.С постоянно сърцебиене съм.Не мога да изкача 10 стълби без сърцето ми да изскочи.Снощи излязох на и вече след 100 метра бавно ходене пулса ми сигурно беше 200.Лошото е,че и като спра да почина не мирясва.Става ми лошо.Умалят  ми краката,започвам да дишам неравномерно.Наложи се да се прибера.Вечер след 22:00 пулса ми се успокоява,но аз имам усещането,че имам сърцебиене.Така го чувствам.Като го примеря е 65-70.И това е постоянно.Вечер не мога да спя.Усещам,че се е разхлопало сърцето,а всъщност не е.Сутрин още докато стана и вече имам сърцебиене.Само да се изправя и да се облека и започва да блъска.Нищо не мога да правя.Трябва да съм седнала,да си подпра гърба и тогава намаля.Права на едно място също не мога,хлопа ли хлопа.Имам всякакви кръвни изследвания-хормони,желязо,хемоглобин,витамини...Не знам вече какво да правя.Започнах да взимам Ципралекс и Клонарекс.Вече 4-ти ден.Но това сърцебиене ще ме побърка

И аз съм така с постоянна мания за мерене на пулса.Успокой се и спри да го мериш нон стоп.Всичко е в главата ти.Вдишвай и издишвай дълбоко и бавно.Всичко ще отмине,ти го контролираш.Забелязала съм обаче,че хора с нашите проблеми колкото по-свободни са,толкова по-зле.Хобита,работа,приятното с полезното и малко да ти се отвлича вниманието.Знам,че на теория звучи нелепо и едва ли не нереално,но е така.Всичко,което ти се струва странно с тялото ти се е случвало и преди,пример:учеставане на пулс,но си знаела каква е причината.Паник атаките ни объркват психиката и буквално ни разтрисат нервната система.Първата крачка е да приемеш всичко за нормално! Аз искам да Ви споделя,че когато казах на половинката си,ми се изсмя.Не ми повярва,нито ме разбра.Само ние можем да си помогнем.

Аз съдя по себе си. Не ходя сега на работа и постоянно нещо ми има. Гледам да излезна да правя нещо, да ме мисля колко ми е зле. Пулсът също е проблем при мен. Но не го меся, само като го усетя ускорен и се панирам. Лошото е, че моят се ускорява освен когато ми текне и винаги след хапване. Вече ме е страх и да почна да ям.

Точно,обаче след паниката и депресията не ти се занимава с нищо,не ти се излиза и СИЕ.Изпадаш в един порочен кръг.В началото започнах да излизам с хората,които винаги го правя.И като ме обхванаха едни мисли,аз какво правя тук и  с тези хора? Депресията си казва думата.Колкото може повече излизане,занимания и приятни неща.Аз както казах работя доста и на този етап ме разсейва,но съм имала и критични моменти в които съм искала да избягам буквално от мястото.

Хора, това с пулса го имаме всички. Спрете да обръшате внимание на всяко нещо...наложете си да не се вглеждате във всеки физически проблем, защото хипохондрията и тревожноста няма да изчезнат дори и с АД. Пулса ми е висок почти постоянно, а след сън или ако легна следобед имам чувството, че ще ми се пръсне сърцето, но не го отразявам. Ако ние не помогнем на АД да действат и те няма да ни помогнат.

Дара77,  това с излизането е ужасно трудно. Ходих до един магазин за хляб. Вървя и си казвам как има хора инвалиди и не могат да ходят , а на мен нищо ми няма. Вървя и се убеждавам сама , но краката ми треперят и всеки сякаш тежи 100 кг. И изпитвам страх че в магазина ще припадна. Е, не припаднах. Но едва издържах. Започнах да се потя и да ми прималява. Усещам се нереална.някой тук беше писал че се щипе, и аз стоя на опашката и се щипя по бузите. Незнам как не избягах от опашката. После едва се довлачих до вкъщи и ето още лежа. Няма да се откажа да излизам, но нещо се обезверявам.

Олее, да се посмеете какво сънувах. Още не вярвам такава глупост.
Та отишла съм на екскурзия даже мисля в София беше но няма значение и ми се допишква и започвам да питам къде има тоалетна. Упътват ме и отивам, а тя едно голямо помещение в средата една маса и всички накацали на нея и пикаят. Питам това ли ви е тоалетната? Отговарят ми да качваш се и  пикаеш, то си има отводнителна система. А викам не, ама много ми се пишка и зор заман качих се гледам всички пикаят, аз не мога.
Слизам и питам няма ли нормални тоалетни да се изпикая бе хора. Те викат има още едни, но там са децата. О викам деца не деца само да не  е това. Влизам с децата, там пак много накуп, но поне с нормални старовремски тоалетни без клекала и се изпишках и един лаф дръпнах с децата.
Да ходя да питам психоложката какво значи, щото аз от раз си го изтълкувах? Ама много се смях като се събудих.

Опел, личи си, че ти се е пишкало през ноща. Мое тълкуване.

Колко ми беше кофти сутринта, исках земята да се разтвори и да ме погълне с леглото. Маанах няколко Ривотрила и проспах деня.
Просветнало ми беше после и си направих тренировките и на съзнанието ми просветна. На ден 14 съм, а дано ме мъчи само 20 дни АД-то.

И аз днес не съм ок. От няколко дни не съм ок, ама днес е май пик-ът. Ей така без нищо ми е мн зле. Изпотьване, прималяване, ще тупна направо.