Паническо разстройство - 35

  • 59 447
  • 723
# 330
Аз пък си мисля че като знам че мога да сваля очилата, а и да не мога, просто ще знам че не съм там и няма да ми подейства. Много ми е любопитно. Ще потърся и аз нещо за това. 😃
Виж целия пост
# 331
Здравейте на всички, от много години имам ПА. Дори много дълго не съм знаела, че е това. След това няколко години атаките изчезнаха.
Сега от 2 години страдам от най-тежките си атаки. Напоследък е нетърпимо, имам чувството, че умирам. Много силно стягане в сърцето и задушаване. Много ми е трудно излизане на обществени места, искам да си стоя само вкъщи и да не виждам никой. По цели дни не ставам от леглото, дори това да заведа и взема детето от градината ми коства много. Просто изпитвам неуписуем страх и ужас от обществени места и хора. Започва да ми прилошава и да имам чувството, че някой ще ме нападне.
Преди година започнах да взимам клонарекс, но не можех да се успокоя. По-скоро само ми се спеше от него, но ПА продължаваха.Затова и реших да ги спра.
От няколко дни атаките са нетърпими, събуждам се и посред нощ в някакъв ужас и страх и не мога да заспя часове.
Не мога да живея повече така, започнах да се страхувам да не получа някой рак от толкова напрежение. Сасипвам се.
Какво мога да направя, без антидепресанти ?
Пробвах с филми, не мога да се концентрирам. Пробвах с медитация, със спорт . Просто атаките са ми толкова на често, че не издържам. Някакъв кошмар е.
Виж целия пост
# 332
Като за начало си задай въпроса ок ли се чувстваш така и искаш ли да промениш ситуацията.Трябва кураж,желание и търпение на първо четене за да излезеш от дупката.Намери си приятно хоби,интересен сериал,хубава книга,фитнес-бягане макар,че каза вече че си пробвала.Трябва да започнеш и да излизаш малко по-малко.Ако сама не си протегнеш ръка няма как да стане,особенно без антидепресанти.На мен много ми помага чистенето.Хващам се и изчиствам целия апартамент само и само да не мисля за това.Посети лекар,поне някакво билково успокоително да ти изпише.
Виж целия пост
# 333
Jessyx, не мога да чета, заради ПА. Уж чета, а не чета....
Не мога да се концентрирам, за да гледам филм, хоби каквото и да е. Пулса ми е 107 до 117 постоянно, чета ви и аз съм като вас постоянно го меря.
Но атаките са ми постоянни, направо не ми дават покой. Искам много да променя това, всичко беше наред, няколко години бях забравила за тях. Но след раздялата с мъжа ми се отключиха отново и просто вече е нетърпимо.Те ме връхлитат постоянно и начесто. Много искам да не взимам антидепресанти, страхувам се че ако ги започна, няма да има спиране.
Лошото е че майка ми не вярва в тези неща, не ги признава и не мога да и споделя. Леля ми също получава и от години обикаля по психиатри, но за майка ми това е осъдително. Налага ми се да се държа и преструвам, да се крия в тоалетната за да не ме види, че ми е зле. А това ме изтощава допълнително.
Виж целия пост
# 334
Тогава моя съвет е да идеш първо при личния,за да заде направление за психиатър.На него да споделиш страховете си и да започнеш АД-нещо по-леко,но да те върне в кондиция.Всичко ще се оправи.На този етап и това,което описваш спред мен има нужда от АД.
Виж целия пост
# 335
Когато боледува душата ни, боледува и тялото. Паник атаките предизвикат физически симптоми, които са вик на душата ни за промяна. Убедена съм че промяната би оправила нещата, но живеем в свят който ни притиска и ни държи в рамки , които не ни позволяват свобода и възможност за промяна. Малцина са тези които могат да захвърлят всичко и да променят живота си според собствените си разбирания и желания.поради липса на смелост, финанси, обществено мнение и ред причини други. Вчера гледах по телевизията за едно момче на 27 години , работило в голяма софтуерна компания в София. Става учител във врачанско село, защото тази работа го удоволетворява, и за много по малко пари. Живота ни е даден да обичаме , да се забавляваме и да сме свободни, а ние се затваряме в собствените ни страхове. Не съм правилния човек ,който да ти даде съвет. Аз самата започнах АД, защото се бях видяла в чудо. И съм в началото на борбата. Работя и със психотерапевт. Ако не искаш АД, пробвай с психотерапия. Но прави нещо,миличка, не се отказвай, бори се. Всеки тук, ти си прочела, се опитва, бори се, както намери за добре, но прави нещо. Ужасно е трудно и време трябва, с малки стъпки но напред.
Виж целия пост
# 336
И аз съм с две ръце за психотерапия, ако имаш финансовата възможност.
Виж целия пост
# 337
Черна орхидея,
Аз много се страхувах от антидепресантите в началото, просто само факта че изпивах хапчето ме ужасяваше и едва ли не изпадах в ПА.
Но ако прочетеш в нета ще видиш че към тях няма привикване и са доста леки на фона на това което са били в миналото- ванига може да вземаш и по-малки дози от предписаните ако ти помагат аз вземам 1/2 есцитил защото спях като пън от цяло хапче опитах и видях че така съм ок и си го намалих. Лекарят каза с тая доза може да си караш няколко години ти вземаш съвсем малко.
Ако все пак чувстваш и искаш да опиташ друго, пробвай - терапия, йога, разходки, каквото и да е, билкови медикаменти, на мен лично мента глог и валериана в комбинация с друго или когато ми е по-лек деня ми помага. А примерно лексотан -не. Така че трябва да си намериш лекарството.
Не пий лекарства който не ти помагат щом клонарекса е такъв просто не го пий няма смисъл. По принцип не трябва да ти се спи от него освен ако не е била голяма дозата.
И внимавай с лекарите, много от тях може съвсем да те объркат има и доста некомпетентни или нежалеащи да разберат проблема. Ако усещаш че лекарят не разбира какво ти е просто търси друг.
Успех!
Виж целия пост
# 338
черна орхидея и аз наскоро бях в такова състояние .
Излизам от тези паник атаки с  обратно мислене .
Втълпявам си ,че като мисля лошо ще се случи нещо от това което си мисля и от паника ,че го предизвиквам започвам да мисля за хубави неща Simple Smile
Радвам се на малките неща, благодарна съм за всичко,бях спряла да спортувам и това също ме депресираше допълнително.Ще започна да спортувам отново .
Ако има нещо да се случва то ще се случи , затова по добре да мисля положително и да съм с настроение .Чета хубави и приятни книги , гледам забавни предавания .Пия по чаша вино вечер Simple Smile Изобщо съм се настроила на положителна вълна .
Ще посетя и психотерапевт  все пак за да споделя с някой мислите и чувствата ми.
Виж целия пост
# 339
Благодаря на всички ви за съветите и куража. Много се радвам, че открих темата и хора, който могат да ме разберат какво ми е.
Пия мента, глог, валериан на капки, обаче файда няма. Явно наистина съм за антидепресанти.
Аз съм от малко градче, тук психотерапевти няма. Имаме само една психиатърка ще взема талон и ще я посетя тези дни. Просто не издържам. Снощи пак се събудих към 2.00 часа в накакъв страхотен ужас и сърцето ми щеше да гръмне. Реално всичко ми е долу-горе наред. Добре сме, здрави сме с детето. Всичко се отключи с раздялата, изневяра, грозно и тежко дело, от тогава съм парцал, а вече мина 1 година. Но вече последно време не мога да се оттърва от ПА връхлитат ме постоянно и това ме разсипва.
Правя разходки, слушам релаксираща музика, медитации, духовна литература. Но от нищо не виждам подобрение, всекидневни са атаките. И като знам , че всеки един момент ще ме връхлетят още повече се страхувам. Случва ми се пред детето, сърцето ми ще гръмне и получавам задух. Започвам да се опитвам да си взема дълбоко дъх, той ми вика мамо какво ти е ? Лъжа го, че много ме боли корема. И ми става още по-мъчно.
Виж целия пост
# 340
Пия мента, глог, валериан на капки, обаче файда няма. Явно наистина съм за антидепресанти.
Аз съм от малко градче, тук психотерапевти няма.
На мен валидол ми помага, мента, глог и валериан - не. Може да пробваш.
Аз съм в чужбина и с психотерапевтката си говорехме по скайп.
Виж целия пост
# 341
Аз нямам сега ПА. Просто нямам достъп с много хора, срещи с непознати. Я да ме извикат на интервю и да видите какво ще става.
Не мога и не мога да спя. Минавам довечера на цяло езобел.
Виж целия пост
# 342
И аз не спя, изобщо. В болнични съм по друга диагноза, но като свърши болничния незнам. За да се оправя от ПР ми трябва много време, а аз го нямам. Чувствам се като в капан. Обмислям да напусна. Какво мислите , моля за съвет.
Виж целия пост
# 343
Моето мнение е - недей. Попадаш в един капан, като си без работа. Симптомите на всичко се засилват, а си измисляш и нови. Сам си по цял ден, депресията те напада. Аз в момента се побърквам без работа.
А за безсънието не знам дали ще открия решението.
Виж целия пост
# 344
Момичета, АД не са ви враг или опасност, те са помощник в борбата с истинската вреда- ПА. Консултирайте се със специалисти и не подчинявайте живота си на ПА, лек има, кураж, ще се справите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия