Паническо разстройство - 35

Аз също не се чувствам комфортно в заведение с компания и винаги си гризвам по 1/4 клонарекс. Иначе с половина и със синковеца си обикалям смело по заведения и хич не ми пука, но ако сме с компания-зациклям..

Жабче, така трябва, смело. Нищо няма да се случи, минала си го вече. Ние пък утре сме на едно събитие, а аз откакто ме тресна агората не съм била сред толкова хора и не понасям шум. Но някакси го мисля не със страх. Иначе никога не съм имала проблеми с общуването и се надявам точно това да ме разсее и да не мисля дали ще ми стане лошо или не. Хайде група, пожелавам на всички хубава вечер.
Жабче , отивай и се весели, всички имаме нужда от това. После ще разказваш. 😘

Изумявам се от това изписване на АД от невролози и лични лекари.....

Ми те в Испания само личните лекари изписват АД. Явно и нашите са решили да се правят на всезнаещи..

Здравейте!

35 теми!!! Това е достатъчно красноречиво...и ужасно. Какво става напоследък? Прочетох първите 3 страници и веднага ме обляха горещи вълни, чак ме заболяха зъбите. Припознах се в толкова много постове. Как не съм ви намерила по-рано?

Пише ви жена, която от година не е имала този ужас, с едно изключение. Да се върнат паник атаките е най-големият ми страх. Ако приемем, че съм ги преборила (направо ме е страх да го напиша, да не чуе дявола), ще ви кажа как протече това при мен.

Влошеното ми здраве и тези паник атаки провалиха целия ми живот - бях сгодена и работех на добра работа в чужбина. Започнаха точно, когато трябваше да съм най-щастлива - целият ми живот се подреждаше най-после, след поредица трагични неща в живота ми (4 години преди паник атаките). Та, бях намерила най-прекрасния мъж на света, който на всичкото отгоре беше лудо влюбен в мен, както и аз в него, за пръв път спокойствие, почивки и страхотен любовен живот. Макар още преди това да не бях добре здравословно и той го знаеше, първата паник атака получих по стълбите нагоре към кулата на една голяма катедрала, на една от нашите почивки. Никога няма да забравя това усещане. От тогава развих огромен страх от високото. До скоро не можех да гледам от 3тия етаж надолу, без да изпадна в паника, но сега не е чак така.

 От тогава не бях същата. Всички знаете за какво говоря, няма нужда да обяснявам поне на вас. Психотерапия, медикаменти - нищо не помагаше. Малко по малко това се отрази на работата ми, спрях да работя. Отрази се на връзката ми - той постоянно плачеше, защото не може да ми помогне. Работихме за дете и той в един момент каза, че аз така не ставам за майка. Това ме довърши. Защото беше прав...През цялото време изпробвахме всякакви лечения и психолози/психиатри, спорт, пътувания, разходки - сигурно и вие сте минали от там. Надждата в очите му да се оправя ме убиваше и ми създаваше още повече натиск. И, естествено, още паник атаки. Чувствах се длъжна, негодна за него, негодна за живот. В един момент той не издържа. Поиска раздяла.

 Аз, болна, неспособна да изляза от вкъщи, камо ли да си намеря квартира и работа, нямах никакъв избор, освен да се прибера в БГ. Като се прибрах, няколко месеца не можех да спра да треперя. Приятели и семейство се опитаха да ме поддържат, но това беше ужасно. Знаете ли какво е да не ви разбират? Започнаха първо въпросите - какво стана? Защо се разделихте? Как така? Скрих се от роднини и съседи. Обаче и близките ми започнаха с "мотивационните" си слова. Някакъв ад. "Стегни се" беше всекидневна реплика. Да съм спортувала, да съм работела - аз не мога да стана от леглото. Държаха се с мен като с мързелана.

В един момент реших да ги изключа. Такава помощ беше последното, което ми трябваше. Затворих се и пуснах пердетата. Вече ми беше все тая дали ще живея - животът не си струваше да бъде живян такъв, какъвто беше.

Нищо не правех. Просто нищо. Само вкъщи се чувствах сигурна. В началото не беше лесно - не можех да повярвам че всичко се срути, опитвах се да възстановя връзката си, опитвах се да си намеря работа (и това безуспешно), изобщо всичко се беше обърнало срещу мен. Изпитвах паника, какво ще стане сега с живота ми, че нищо не правя, че времето минава. Но ПАНИКА, обоснован страх, а не панически атаки. Те изчезнаха, с изключение на 1 за последната година. И сякаш с всеки удар по-малко ми пукаше.

В един момент, тотално откъсната от света - приятели, семейство, всичко, започнах да се наслаждавам на самотата си.  Пиене на кафе в леглото до обяд, тв, интернет, комедийни сериали разходка и пак обратно и репийт. От време на време се назорвах да излизам, но това ме умаряше. Не ми се говореше с никого, не исках никой да ме пита как съм. И ми беше добре. Треперенето спря, започнах да се усмихвам, после да се смея на някой виц в интернет или сериалите. Грам самота не изпитвах. Малко по малко започнах да се съвземам. Голяма крачка, че година по-късно тръгнах на работа. Тя е тежка, натоварена и за малко пари, но поне излизам от къщи и то засега с удоволствие, което не е било от незнам кога.

Така че на мен ми помогна включването на стендбай за много дълго време. Повечето от вас сигурно нямат тази въсможност - представям си ако трябваше да работя/шофирам постоянно или да имам деца за гледане... Но колкото можете - позволявайте си такава почивка. Без да се паникьосвате от нищоправенето си. Сякаш сте на зарядното.

Знам какво ви е. Преодолимо е. Вярвайте.

Аз, може да съм с провален живот отстрани, но се радвам, че не направих нещата, които исках да направя, през двете години на паник атаки. Само се дръжте.

Аз понеже съм от неспящите, прочетох поста ти. Здравей Анонимен. Ти си преживяла истински катарзис. Човека има неподозирани възможности и сила да се изправя след като падне, колкото и първоначално да изглежда невъзможно и отчайващо. И ти го доказваш. Искам да те попитам в момента приемаш ли някакви лекарства, имам предвид АД или успокоителни?

Здравей. Пропуснах да кажа, че медиламентите ги зарязах още в чужбина като живях, последните месеци. Първо взимах антидепресанти, които не ми помогнаха. На по-късен етап се бях прибрала за малко в бг и отидох на психиатър. Той заподозря възможност да се самоубия, което не беше без причина. Обясни ми така с АД, че в момента съм като напоена гъба и АД само наливат още вода отгоре и аз ще прелея. Изписа ми Оланзапин и Абилифай. В началото наистина получих облекчение - сякаш душата ми се развърза. Даже му се обадих да му благодаря. Обаче беше временно, пък и малко след това  нещата започнаха да се срутват и аз нямаше как да съм ок. Така че още там и тогава стопирах абсолютно всякакви лекари и лечения, повече от година вече. Имам още много в чекмеджето, но не съм посягала към тях.
Просто спираш да се бориш като луда срещу това и чакаш бурята да отмине.
Никакви лекарства, никакви скъпи почивки не ми помогнаха, нито спорт, от който ми се ревеше. Никаква чужда помощ. Никакви самообвинения.
Трябваше да загубя всичко, за да се оправя. Съдба.

Анонимен,аз не мисля,че си с провален живот! Ти си минала следващото ниво,просто това е бил начин да станеш силна и борбена.
Пожелавам ти всичко лошо да е зад гърба ти! И от тук нататък смело напрвед!

Снощи мина добре,като изключим,че още преди да излезнем,краката ми омаляваха,а в заведението,то корем ме заболя,стомах ме боля,мускулите ме заболяха. Но съм доволна поне,че не се тресях и не треперех.

Жабче, а защо не взе ксанакс, или лексотан. Като се взема само при нужда-няма как да привикнеш.

Нямам такива лекарства.  Нали с тази цел бях и при ЛЛ,да ми изпише нещо поднобно,което да взимам при нужда,а тя се оказа,че ми е изписала АД. То тези са с зелена рецепта,предполагам?

Те са със зелена рецепта, но никой отговорен лекар не изписва АД без бензодиазепин. Аз рядко излизам с компания, обикновено предпочитам компанията на ММ и сина ми, но ако излезем с компания-гризвам 1/4 клонарекс и все едно, че нищо ми няма...То като пийна и питиенце-съвсем се отпускам...

Това ме притесни. Добре,че попрочетох и се допитах до вас.
За мен това е безотговорно. Препдпочитам,ако ще пия АД,то поне да е изписано от специалист.
А в случая просто ей така изписани,все едно е аналгин,дозата и тя ми се стори висока. През седмицата пак имам ходене и ще и кажа.

и двете лекарства които са ти предписали са за шизофреници а казваш че си с паническо разстройство

Сега се замислих, дали нямам и шизо, без да знам?

Дори не помня да съм ги чела за какво са, на този етап вече информацията ми идваше в повече. Предполагам, че в някои случаи може да помагат и за ПР? Или да ми ги е предписал по някои от другите симптоми - в един момент наистина бях полудяла. А години преди това се беше срутило физическото ми здраве. Лекарствата в първия момент наистина ме накараха да се почувствам здрава и го нямаше страхът от...ъм...всичко...

Кой знае сега как си ме представяте...
Изглеждам съвсем нормално момиче, държа се нормално. Въх, взех да се оправдавам...

Нищо ти няма. Не си внушавай. Щом пък и сега не пиеш нищо и си добре, какво друго доказателство ти трябва. Аз също смятам че животът ти не е провален. Напротив, вярвам че нищо случайно няма. Явно не е трябвало да си с този мъж, не е трябвало да си в тази държава (която и да е тя) , не е трябвало да живееш този живот. Това е .И всичко хубаво ти предстои. Заболяванията които имаме не се случват на всеки. Случват се на чувствителните , добрите, силно емоционалните, съпреживяващите, дори бих казала духовно извисените хора. Незнам как ще ви прозвучи, сигурно нескромно, но мисля че всички ние тук сме нещо повече от "нормалните".,😉