Паническо разстройство - 35

Момичета, благодаря ви за милите думи.

Да, аз определено вярвам, че всички тук сме особени хора. Освен себе си, познавам само един човек с паник атаки, който може би е най-дълбокият и прекрасен, абсолютно гениален човек, който познавам. От него за пръв път чух тази дума, много преди да се случи и на мен. Той имаше свръхестествени способности на емпатия - такава емпатия, която не вярвах че съществува на света. Плюс това усещаше на хиляди км, когато нещо с мен не е наред. Не само с мен. Нещо между дарба и проклятие.

Сигурна съм, че всички тук сте специални - това наистина се случва само на хора с красива, дълбока душевност.

Ще ви го кажа без грам самосъжаление - моят живот наистина се провали. Аз обожавах живота си преди да се разболея - имах собствен бизнес, ходех с неистово удоволствие на работа. Това си е щастие само по себе си. Обожавах мястото, на което живея, имах страхотни приятели. Пътувах постоянно по света, бях ненаситна за живот, защото преди това години наред имах серия от катаклизми, непоносими за един човек. Влюбих се точно на време в точния човек - бях на 30, наживяла се, готова да свие гнездо. А той какъв човек беше...не мога да ви опиша. Дойде ми време за дете, планувахме сватбата си. Винаги съм искала уютен дом и семейство, умирах си да имам дете. Виках си - ех, какъв прекрасен живот - след този ужас, който преживях, не мислех, че така хубаво ще се подреди. И тогава всичко свърши. Като черна магия.

Сега съм на 35. Имам сериозни основания да си мисля, че не мога да забременея или поне ще имам големи трудности с това. Времето минава, часовникът тиктака а аз - изобщо нямам намерение за връзка. Толкова да не съм готова или способна да се влюбя, че не мога да ви опиша. Гледам все да съм сама. Никого не харесвам - то не е и лесно след това, което имах в лицето на онзи мъж. А и все ме е страх да не се разболея пак и да проваля всичко. Направо параноя имам. Абе...никакъв шанс на хоризонта за връзка. Аз сега се сбогувам с най-голямата си мечта - за семейство.  Хората ме гледат със съжаление - ужасно е. Някои ме сватосват с разни там, други ме бъзикат да си взема котка вече...какво да ви говоря. Тукашният манталитет е смъртоносен. Финансово руинирана съм, не мога да си позволя нищо от живота си преди. Работя за други хора, имам 100 шефа на главата, за мизерни пари. Живея в стаята, която напуснах на 18. Животът с баща ми също никак не е лесен. Нямам никакви приятели.

И знаете ли защо ви го казвам без самосъжаление? Защото, дори и на дъното, без паник атаки, е по-добре, отколкото на върха с паник атаки.

Това е истината, момичета и момчета. Не се страхувайте да промените коренно живота си, ако не можете повече. Не се страхувайте от загубата. Опитайте се да се освободите от натиска. И помнете - всичко се случва с причина.

Явно Господ ни изпитва по някаква причина.
Когато аз спрях да се боря и бях готова да умра, тогава спря този ад.

От сърце желая на всички ви това да остане в миналото.

Разплаках се.

И аз предлагам да си направим едно нощно моабедче тук.
Е при мен няма спане и това е. Да взема по 2 тритикото да пия.
Снощи ви чета в 2 часа и грам съм. Станах и правих тренировка. Като откачените, защо като.
Официално от днес не съм на борсата.
Някакви курсове предлагат. Дават 9 лв. на ден.
Изходът е в самоубийство вече.

Сигурна съм че това дето го написа не го мислиш сериозно, затова няма да се притесня. Защо пък да не се запишеш на тези курсове. Отчаянието не помага. Ще се намери изход когато най-малко очакваш.

Ни така си е Сали, само бегло мисли имам. Шубе ме е.
А, записах се на курс за помощник готвач. Веднага, като чух

Джери, на всички са ни минавали такива мисли....
Ама нали сме се разбрали - няма да се даваме! Тука в кюпа сме си всичките и не мислим глупости.
Браво за курса! Аз съм в чужбина и не говоря езика, иначе много ми се бачка в ресторант - я в кухнята, я сервитьорка.

Дара, от доцент сервитьорка. И това е нещо.
Те да ме одобрят. Що пък да не и без това нямат хора.

Чудно ми е, сега, като съм привикнала с Ривотрила и по блистер даже организмът не реагира, дали ще мога от раз да го спра?

То при нашето състояние май образованието остава на заден план....
Нито искам шефска позиция, нито искам 5 бона заплата (не че сега ги имам де ).  Искам да ми доставя удоволствие и да ходя с желание на работа. Сега излизам отпуска и се чудя как ще си наваксам като се върна. И то на това после му кажи "почивка".  

Джери, вярно е, че образованието се обезцени. Аз днес си намерих работа като психолог за 850 лева заплата, обаче се отказах. Нямам сили просто. Отчаяно ми е. Знам, че много ще съжалявам за тази работа, но ми писна от това Търговище...все по квартири, а в Шумен имаме 3 апартамента-аз наливам пари за квартири...

Анонимна, миличка, и мен ме разплака. Защо трябва да съжаляваш за този мъж. Кой читав човек би оставил любимата си в такъв труден момент. Аз живея с приятеля си от 11 години. Непрекъснато съм болна, непрекъснато му мрънкам на рамото и все напускам работа. От 11 години съм работила само 7, през другото време той ме издържа....и мен и сина ми. Не знам , може и на него да му писне.....вече няма гаранция в този живот. Но ако недай Боже ме напусне, няма да страдам за него, а ще съм му бясна, независимо, че сме преживяли едни прекрасни години заедно. Но той е на 51, аз на 48- малко сме уж по-улегнали.....Ткава параноичка съм, че в редките случаи ,когато го видя без постоянната му прекрасна усмивка-викам си край, този е решил да ме напуска.
Атова, че въпродните лекарства били само за шизофриници си е пълна глупост. Лекарствата за шизофриници се изписват и за хора с много висока тревожност. Аз например пия от години хлорпротиксен, който също е за шизофриници, защото ми стопира тревожността.

Анонимен все едно е разказала точно моята история с малката подробност, че съм доста по-голяма, не съм била в чужбина и бях женена за мъжа си 20години. След като се разделихме лично и професионално паник атаките изчезнаха, щитовидната ми жлеза заработи нормално. Остана само да приема и да си простя, че бях доверчива и правих компромиси със себе си дълго време.
Убедена съм, че паник атаката е напомняне, че нещо в живота ни не е добро за нас вече.

Джери, не спирай ривотрила от раз. В никакъв случай. Моля те. Намали го някак постепенно. Сигурно са ти дали схема. Ходи си на курса. Сигурно ще е много интересно щом е свързано с готвене и не бързай.
Али, може би трябваше да приемеш работата, пък като не стане да се откажеш. Как ще разбереш ако не си опитала. Можеше пък този път да стане. Но ти си се познаваш най-добре.Най-хубавото е че имаш този прекрасен мъж до себе си.
Джоми, как си? Минаха 10-тина дни от есобела. Започна ли да се стабилизираш? Много се надявам.
Дарче, на теб ти пожелавам приятна отпуска и гледай да не се отпускаш. Ще си идваш ли в Бг?

Сали, отказах основно заради това, че се работи с много трудни деца и родители, които се отказват от децата си.... Прекалено съм чувствителна и трудно приемам такива неща-най много да набия някой изрод, който си е изоставил детенцето, за да му е по-лесно и удобно. Иначе на училищен психолог-не бих отказала.

На мен докито ми каза да спирам клонарекса. Това което ме притеснява е, че ми каза да го спра от раз. А го пия вече повече от година... малко ме е страх Но какво пък .... в най-лошия случай се връщам в първи клас

Абсолютно съм на това мнение. С риск да се повторя, щото съм го писала тук вече, ще кажа че паник атаките показват нуждата от промяна. Убедена съм че промяната в живота ни ще ни помогне. Но за жалост понякога е трудно да се осмели човек да сложи черта.
Диип, на мен след седмица ще започнат да ми намаляват ксанакса и ще стане за около две седмици. Ще остана само на АД. И наистина се притеснявам от това спиране от раз. Защо не говориш пак с лекаря, знам ли. Връщането в "първи клас" не е за предпочитане. Иначе наистина не искам да се бъркам на никого. Всеки се познава най-добре и преценява, но аз се притеснявам.

Ами човека ми каза, че 0.5мг на ден не е висока доза. Каза ако се наложи, да започна по 0.5 на 24 часа, но само ако стане непоносимо. Каза, че ако всичко е наред за една седмица, после няма да имам проблеми. Чудя се дали на своя глава да започна някакво поетапно спиране или да го послушам и да опитам както той ми казва.

Айде и аз на седянката.

Джери, заради теб захръвлих телефона и книгата, да мога да пиша като Анонимна от лаптопа, че имам профил от милион години тук и не искам да ме разнасят. Надявам се да ме извините.

Вие всъщност пишете ли по други теми? Знаете ли колко е разтоварващо и отвличащо вниманието? Особено ако навлезеш в някой социален казус, не се сещаш толкова вече за себе си - съзнанието ти е заето и аз поне през тези години не съм била толкова безполезна на другите, отколкото на себе си Пак е нещо. Има и приятни теми. Ако имате сили за това, разбира се!

Джери, взимам съвсем насериозно това, което казваш. Аз, както и сигурно повечето тук, сме си го мислили и то неведнъж. Аз съм го и планирала дори, но нямах смелост. Обаче ужасно искрено съм си пожелавала да се срути моста, по който шофирам и да се свършва. Или да падне самолета. Или да ме завлече някое подводно течение на някой красив плаж. На всички да им олекне. Толкова исках да ме няма!  Подчертавам красив плаж, защото искам да знаете, че това състояние няма нищо общо с финанси или "спокоен" и уреден живот. Както едни са на върха на щастието в двустайна панелка, така други искат да пукнат на Сейшелите. Супер клиширано, но ако не си го минал, не го вярваш.

Въобще да не ти пука за 9-те кинта на ден. Имам една приятелка със собствен бизнес - даже два, която преди няколко години беше на квартира в една срутена къща при една луда баба и заспиваше гладна с обувките, да не умре от студ. На инат. След ей такъв период. На никого не е казала, имала е точно 1 лев на ден. Ела да я видиш сега....

Сестра ми пък все ми разправя, че на разни курсове се е запознала с бъдещите си най-добри приятели. Сигурна съм, че ако успееш да го мениджнеш, може да имаш много ползи. Просто няколко часа, в които разпускаш и правейки се пред хората, че всичко е наред, сама си го вярваш. А може и да нямаш сили за това - за*би го тогава. Гледай да ти е максимално добре. Намери какво действа при теб и какво прогонва тези мисли. ВРЕМЕННИ СА, няма да спра да ви го повтарям. И СА ЛЪЖОВНИ. Психиката ни си играе игри с нас.

Мога толкова да ви разказвам за лудия си период, че ум ще ви зайде.
Няма да забравя как ме гледаше българският психиатър, когато му разказах само едно нещо, за да му опиша как се чувствам. Обаснявах му как преди седмица съм била във Венеция, град толкова красив за мен и велик...а този път имах чувството, че по тез канали тече чумата. Не можех да спра да мисля за тогава, за тъмните векове, когато се е ширила тази болест и всичко наоколо беше толкова неописуемо грозно, хора...И страшно, естествено. Никакво обяснение нямам, освен лудост... И това съвсем не беше всичко...Не знам как оцелях.

Обаче оцелях. И ти ще оцелееш, Джери.



А пробвали ли сте Дианксид? На мен по едно време ми действаше много добре - включваше мозъка и изключваше чувствата. Перфектна комбинация, без рецепта и последствия. Не говоря за тежките периоди, естествено, но то тогава хич нищо не помагаше.