Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

До колкото четох кокошия трън е вирусно заболяване.Появява се при отслабнал имунитет. След като родих Анджи ми се появи един на крака между пръстите. Реших да не го третирам с нищо и да се захвана да си засиля имунитета.При възрастен по-лесно,но при деца трудно можеш да ги накараш да пият или ядат разни неща. Изчезна ми така както се появи за 2 месеца.Не се е появявал отново.Като дете помня,че след като прекарах пневмония стъпалата ми станаха зелите в кокоши тръни.Много ме тормозиха нашите с клей. Накрая  някой беше споменал на нашите,да третират само най-големия и другите ще се махнат и така и стана. Махнаха го с лук. Просто набъбна и падна. От там и другите изчезнаха.
Якамоз,всички проблеми да са зад гърба ви!
А-тита голяма беля е вашата госпожица Миналата седмица дадох на моите момчета да ме лакират,че голям мерак ги връхлетя като ме видяха да си оправям педикюра. Лакирах и ноктите на краката на Анджи за сефте,че вече не се одържаше.Голяма е кокетка. Не и обягват никакви детайли.
И голяма драма е у нас още от сега. Преди месец някъде когато момчетата бяха с ушна инфекция,се оплака и тя ,но горе долу седмица след Андрей,че я боли ухо.Продължи да го повтаря и на другия ден и периодично да си дърпа ухото,та я заведох да я прегледат.Док каза,че е в отлично здраве...Вчера бях тръгнала да я водя на рентген,след като по обяснения на децата един сгъваем стол я е ударил като е паднал върху глезена и. Рева много. Сложих и торба с лед и не ще да мърда,нито да стъпи .Не ревеше,докато не махна леда. Не беше подуто, нито синьо. Няма рана. Леко беше зачервено. Като я пипна по кокалчето на глезена, пищи. Викам бабата да гледа момчетата и да я карам на снимка,Лекси обаче,рече сладолед и тя скочи и първа се нареди...По принцип иначе коленете са и ожулени целите,но пада ,става и продължава,за това и се притесних ама явно си отглеждам актриса.

У нас Дзвер е артистът...🤪
И в училище се е проявил, някакво насекомо го ужилило.
Аз хич не съм кокетна, гримът ми е минималистичен, купуване на дрехи е стрес за мен. Надявам се Алиса да не е някоя кифла, ще се побъркам...
Аз след първата бременност не понасям силни хим. миризми и лакът за нокти отпадна. Направо се задушавам.☹
А работех във фирма, където всичко се въртеше около ноктите... оттам имам една пила за полиране и ноктите блестят все едно са с прозрачен лак. Обаче и за това нямам нерви.

Калалили, ако трънът падне сам е ок. Аз имах преди на единия крак и бяха супер странни, ронеха се, падаше горната част и отдолу нови излизаха. Бяха над 10, дребни.
Искаха да ги горят, но отказах.
След това бях в Черна гора на почивка и там беше супер горещо, пясъкът също, а водата по-солена от на Черно море. Всички изчезнаха безследно и без да усетя.
В случая това не е подтискане.

Якамоз, бързо оздравяване. Дзвер не се разболяваше много в яслата, само конюктивит влачеше, три пъти ме хвана.

Бибит, малък Бибитко ходеше ли на ясла?
Аз сега смятам да не давам А., защото ми идва скъпо, макар да ги занимават супер там...🙄
Дзвер е потресен, не било честно той да ходи, а тя не. Ама яслата е частна и отива към 400 евро таксата...

Ася, и двамата не са ходили на ясла- тукашните детски градини приемат деца от 2 години нагоре. Преди това ги водих веднъж седмично на мини-група , заедно с майките, но това е нещо съвсем друго.
Сега, като погледна назад във времето, за моите момчета, които първите години израснаха с българоговорящи родители, щеше да е по-добре поне първата година да не бяха на ДГ , а на детегледачка, която гледа само няколко деца(Тагесмутер). Стресът с езика нямаше да е толкова голям, групата от деца много по-малка, по-щадящо начало щеше да е за тях, но тогава на друг акъл бях. Не бях се замисляла над толкова много детайли при израстването на едно дете.
Ами да, всичко трябва да е по равно!

Якамоз, не се тормози за яслата - така е трябвало да се развият нещата- едни деца боледуват повече, друго по-малко. И двете ти деца са малки, нямат още силна имунна система и боледуват едно след друго. След 5 години вече ще сте го прескочили този гаден период.
Вярно, че има лепенки за кокоши тръни, бях забравила.
Аз не съм сигурна, че образуванието на петата на малкия Б. е кокоши трън, може да е вроговяване на кожата, аз имам мини мазолчета на определени места, където кракът ми се търка повече в обувката, но когато съм ходила на педикюр, са ми казвали, че това не са кокоши тръни.
Ася, чела съм (малко) за хомеопатията, знам, че има друга философия за здравето на човека, но съм и малко скептична, мога и да греша. Замислям се и над твоята гледна точка- засега ще лекувам мястото локално, може някой ден да пробвам и твоя вариант.

Моят , големият, изпитва голям страх от насекоми, така че го предава и на малкия. Дори мухите му пречат. Миналата година на една почивка в Австрия имахме много мухи(покрай кравите), ужасяваха се ден-два и после, след като им взехме мухобойки, стой, та гледай какво става! По 7 мухи наведнъж, както има една приказка. Но като мине известен период, пак се почва с ужасяването от разни насекоми.
От друга страна е по-добре , че голям Б. има респект, защото дори от ухапване на комар, прави едни огромни пъпки- но само при първи ужилвания, после имунната му система явно свиква.

Ступи, столче за кола за по-малко дете винаги сме взимали с нас преди години- но попитай за всеки случай. Не си спомням доплащахме ли или не...

За алергията към млякото- при моя син нямаше видим проблем, докато кърмех, хранех се без ограничения, ядях млечни. Проблем се появи при директно даване на АМ. Когато го спрях, кожата му се изчисти.
Пъпки с връхче не е обичайна кожна реакция при алергия към белтъка на млякото(АБКМ).

Калалили, на моя племенничка още на 8 години почнаха да й коригират зъбите, не беше сменила много зъби още, но имала наченки на обратна захапка(което за другите не  беше видима), някакво специфично грешно подреждане и я подхванаха отрано с корекциите. Така че всеки случай е специфичен, зъболекар трябва да даде насока.
Анджи явно съпреживява болестите на братчетата и оттам иде целия театър.

И сега да си дойда на думата(пак стана голям ферман )- днес голям Бибитко отиде сам на у-ще, ще го запишем в историята! От два дена ме е заговорил, след изпита с колелетата. В сряда малкият има чак втори час- първо водя големият, пазаруваме, после малкият го завеждам.
Та неговото предложение беше да оставим малкият да поспи, а той с колело или тротинетка да се придвижи до даскалото, на 1 км от нас. Дойде му самочувствие от курса по каране на колело и се почувства готов. Мислих, малко ми дойде от раз, но се съгласих- при условие да кара само по тротоарите. И на първо време да е с тротинетката, че ми трябва време още да свикна. Баща му беше най-притеснен  - направо се изприщи при мисълта да го пуска сам по улиците , но накрая склони... но пък ми звъня два пъти, успокоих го, че тротинетката е на училищния двор вече, заключена с катинара. Тоест детето успешно се е придвижило до у-щето.
Голям цирк сме, ама ще претръпнем след няколко пъти.

Ася знам че кърмиш но може би трябва да се спазва специална диета ако е от това. Имам приятелка та така кърмеше и не ядеше млечни и още нещо май защото и казаха че детето има алергия, после я израстна.

Бибит браво на твоето момче ! Но и вие трябва да се отпуснете иначе ще ви е много трудно като станат тийнове.

Ступи с повечето компании в Европа поне със сигурност имаш право на количка и столче, вие защо няма да взимате количка ?
Аз винаги пътувам с количка поне

Якамоз радвам се, че всичко се е наредило.

А тите студента прибра ли се ? Нашият цяло лято ще е вкъщи хич не съм доволна, но това е положвнеито.

Две в едно, осъзнавам, че сме по-спечени от очакваното, човек се учи и израства като родител в движение- детето расте и се променя, ние, родителите, също трябва да сме гъвкави. Чаках от толкова време детето да се промени в тази посока, а се притесняваме, когато дойде момента.
За нас тази промяна става от раз, за последните 2-3 месеца детето изведнъж почна да иска повече самостоятелност извън къщи. Миналата година по това време пееше друга песен- как ще го вземам от у-ще, докато стане 11 клас. Беше абсурд сам да се прибере, не искаше. Сега забелязвам как пресича сам улици, разумен е, имам му доверие, но баща му, който по цял ден го няма, освен уикендите, пропуска тези детайли.

Две в едно, разсмя ме с "хич не съм доволна, но това е положението". Нашият по програма има един семестър учи и после другите два работи по специалността (стаж). И всъщност като е захапал работата от януари ще работи до края на август и септември започва новата учебна година отново. Така  че няма да си идва, обаче сега други тревоги имам с него. приятелите му го навиват да си вземал неплатена отпуска за една седмица и да ходели до Черна гора, защото единия му приятел е от там. Другият е от Сърбия и от там щели да минат и накрая ще се отбият и до Варна. Искали да си видят родните места. Хубаво, ама не виждам как ще стане за една седмица всичко като включим, че два дена имат само полети. Мъчим се да го убедим, че не си струва, обаче кой ли слуша.Дано да се откажат и да изберат нещо по- разумно. Пратих му една оферта за Куба, обаче те искали да има адреналин, какво щели да правят в резорта.

Бибит, виждаш ли как е с големите пораснали вече деца, хахаха. Големи деца- големи проблеми. Всяка възраст си има по нещо. Ама хубаво, че си го пуснала вече сам.

Якамоз, аз открих така забравения от мен витамин Ц. Нещо толкова просто, а при нас върши работа. Давам и по половинка да смуче и всичко пресича, само докато я видя, че има наченки на разболяване.

a_tita, успех с убеждаването. Като знам нашият как нищо не чува и не приема съвети. Надявам се при вас да успеете да го убедите. Две в едно, съчувствам ти. 😩 И нашият батко уж щеше да работи цяло лято, но то работодателите не идвали по домовете да предлагат работа 🤔. После щеше да си стой сам, Та накрая стигнахме до спешно купуване на билет за Бг. Уж на 18 г, вече човек е възрастен, но при нас малкото на 6 години взема по-разумни решения от 18-годишния.
Количка няма да вземаме, защото нямаме място в колата. А в Бг имам количка от Йоан. Въпреки, че много исках да си взема тази, но трябва да наемем ремарке за багажа в такъв случай. 😁

Бибит, браво на детето. Малко стъпки - големи постижения. Не е нужно да притискате нещата. Когато и вие и детето сте готови се получават нещата.
Ася, аз съм на млечна диета. Гледам етикетите под лупа и почти ме си позволявам да хапвам нещо навън. Като знам че си и с непоносимост към глутена, направо ти съчувствам. Но ако искаш опитай за една седмица и виж ако има промяна. При Емма е ясно изразена алергия към белтъкът на млякото. Само малко да хапна нещо, в което се съдържа мляко и започват едни колики, а на другия ден се появява и обрив. Много де надявам да го израсте.

Днес бяхме на доки. Нормални били пъпките. Тя нямаше, та показах снимката.
Казаха ми за кои симптоми да следя заради глутена и моя нисък феритин.
Мадам е вече 4470гр. един кг повече от последната контрола и 600гр над родилното тегло.
Доки кара, че връща от преяждане 🤣

А тита, при тийновете времето има друга скорост... като си спомня на тази възраст колко неща успявах да направя...😎

Бибит, мен ме е страх, че няма да успявам толкова да я занимавам. В тази ясла е супер, ама ми трябва раб. място на 4 или 6 часа с добро заплащане, та не я виждам тази работа...🤔

Бибит, браво на Бибитко. Колкото и да се готвим, определи промени винаги ни хващат неподготвени. Особено, ако идват от децата...
Нормално е.

Ася, супер, че пъпките не са нещо притеснително! Момата наддава идеално. Може и да е по-лакома, и повече да гълта. Моето съпружие е било лакомо и едро бебе, пиел много, имал е и рефлукс, падало е голямо повръщане, разказва майка му. След бебешката възраст апетитът си е останал, бил е ящно и всеядно дете.

Ступи, АБКМ до 1-та година се израства от 50% от децата, до 3-тата година 90% от децата го израстват. При моя син след 5-тата година не забелязвам реакция към млечни, но не знам при големи количества млечни как тялото би реагирало.

Две в едно, А_тита, Ступи, имате си съвсем други вълнения с големите ви деца!
А_тита, за 1 седмица от Канада до Балканския полуостров звучи наистина авантюристично. Не знам как ще го  разубеждавате... и на мен не ми звучи разумно, май за тях светът е малък.

Бибитко се прибра също сам днес, с три момчета от неговия клас- до едно място били заедно, после са се разделили. Направи сефтето, хареса му.

Браво на детето Бибит !

Аз не мисля, че баткото на А тита ще се разубеди, припомням си как моя отиде за един уикенд до Ню Йорк през зимата и дори и не ми каза, или как изкачи сам Фуджи. Въобще за тях разстоянията не са от значение важно е да има емоция.

Привет и от мен!

Бибит, браво на Голям Бибитко! Браво и на теб! Малки - Големи стъпки. Хубаво е да видим как децата израстват...
За ухапването, радвам се че минава.  При нас Луи всеки ден вече носи кърлеж - аман. Вадим ги веднага, и въпреки това остава като ухапано от комар. Дезинфекцираме всеки ден след баня.
Ася, добре наддава А. За пъпките, щом доки казва че е ок, значи е ок. Не пречи да следиш обаче дали се обострят при прием на млечни. За градината съвет не мога да дам, но знам че се старая да правя еднакво за двете деца. Та в този смисъл, го разбирам Т. Луи винаги ми натяква ако направя нещо повече за Емма. За Ардуино, имаме няколок . ММ нали прави програми и една част от къщата е негово бюро и ателие. Та Луи винаги покрай него, но няма такъв огромен интерес...
А-тита, интересно пътуване се очертава...Ходи им промени акъл. Ама, виж Две в едно - за уикенд в Ню Йорк сина е бил. Аз само с часовата разлика едва ли ще се справя за уикенд. Морете им е до колене, както казва моя баща. А, вашата госпожизца, големи бели прави. И аз като Ася, хич ме няма - нито се гримирам, нито лакирам. Въобще - натурална отвсякъде
Якамоз, ще мине и този период. Племенницата ми е така. Два дни на градинка и 10 дена антибиотик. Майка й в чудо се вижда. Прави 4 години сега юли.
Калалили, Луи има такъв навик да "преувеличава" болката. Аз съм казала, и повтарям многократно всеки път, че е важно да мога да му имам доверие за болежките, за да мога да преценя адекватно дали трябва да се ходи на лекар.   
Ступи, за столчета - честно не съм виждала. Но най добре е да питаш авиокомпанията.

За ортодонта, да кажа: беше много професионално отношение, много мило към децата. На тях се обяснява, не на родителите. Доктора с него си направи здрасти, и докато не му се извини, че закъснява, не му пусна ръката, пък аз стоя срещу него с протегата ръка... Та направиха много допълнителни снимки, освен тези от рентгена и имаме втори час на 28.06. Това което казаха е, че ще работят върху новите зъби, защото проблема е че има разстояния между тях, а пък няма място да излизане на другите. Въобще както казаха в устата му няма място. Затова почваме с наличните постоянни зъби, другите на втори етап. Но трябва да се започне, защото на него долните зъбки, са му навътре в устата, защото няма място за тях. Аз имах същите проблемни зъби, та предпочитам да започна отрано. 

Друго ново от нас няма. Вчера беше 26 градуса, днес 15. Лято няма...ама то и в България, като гледам е доста дъждовно...

Две в едно, абсолютно! Няма да мога да му повлияя, той е такъв, че като си науми нещо единствено сам може да промени мнението си. Но според мен искат толкова много неща, включително и някакви планини в Черна гора да покоряват и три държави да посетят в рамките на седмица. Ама нали ви разказвах как зимата на (-15) ходиха на палатка за 3-4 дена и като се върнаха дойдоха вкъщи и миришеха на истински мъже...хахахаха, на огън и на пот.Изключително добра комбинация, обаче било истинско преживяване, даже се насладили на порой от падащи звезди. Разбирам ги, че искат емоции и адреналин.
Ама и твоя е явно на тази вълна, нормално...млади луди глави!

Къти, направо ти завиждам, че мъжът ти се занимава с такива неща, моят не иска да пипне нищо с ток🤣
Затова сега аз се занимавам. Вчера правих светофар, Дзвер направи инфраструктурата ( заграждения) и сега си чака ардуиното, за да го дигитализира, че сега ръчно се сменят цветовете 🤣
Мъжът ми от програмиране не отбира, икономист е 😂
Оставила съм го физически да тренира детето, но засега няма голям успех.

При нас е 26C и задух, чакаме буря...

При нас мина бурята, не беше нещо особено, но децата се шашкат, като се почне с бурни ветрове и мълнии покрай нашия опит и с по-сериозни бури. Вчера беше 32 градуса, днес 20- голям кеф. радваме се на прохладата.

Къти, откъде носи Луи толкова често кърлежи, от градината ви ли?
На малък Бибитко видях поредното зъбче, което е почнало да избива отзад, а отпред млечният още не се клати.

Предполагам, че порасналите момчета по-често са търсачи на силни усещания и от тях е по-вероятно да измислят подобни програми "на ръба".

Ние сме пътували в самолет и с количка, и със столче(за деца над 1 година). За столчето доплащахме тогава, увивахме го във фолио или голяма пластмасова торба, за да го предпазим от повреди.

Дами, нямате изчитане 😀.

От 3 дена се опитвам да наваксам и да пиша и хоп, не успявам. След това гледам пак сте писали.

Вчера моето момиченце Сара имаше рожден ден, навърши 6 год. Всяко дете носи нещо на училище. Обикновено се правят чантички с нещо сладичко и играчка, но аз реших да направя и нещо здравословно. Та по този повод да ви се оплача вчера как останах малко разочарована. В чантички сложих едно сокче, балонче и малко пакетче с желирани бонбони. Не исках да пълня чантички със сладко и отделно направих шишчета от плодове. Когато започнаха часовете можех да остана, докато децата пеят песнички и Сара почерпи. От 30 деца почти половината не искаха от плодовете. Така кофти ми стана. Все едно не искат от това, което съм направила. После си викам, ако бях сложила бонбони всеки щеше да яде. Моя мъж ми каза, да не приемам нещата така на вътре. Било е нормално повечето деца да искат сладко пред плод. Моите деца пък ще вземат веднага плодове, но също и сладко ядът, но не много. Та така, оплаках ви се. В събота ще празнуваме рождения ден на детски кът с 12 дечица. Да видим какво ме очаква.

Преди 2 години на баткото също му беше излязъл кокоши трън. Тогава годеше още на плуване и казаха, че може от там да е прихванал. Но аз го ърерирах само с чесън. Вечер преди лягане счуквах скилидка чесън слагах на трънчето и от горе лепенка. Така цяла нощ. След около 2 седмици започна да се бели кожата и падна трънчето.

За кърлежи и мен много ме е страх. Преди месец бяхме на гости в едно семейство. Те имат градина, децата  бяха на вън и в един момент не знам защо малкия като седна в мен и му надигнах косата и гледам забит малък кърлеж. Много малък беше, мм взе пинсета и лекичко го дръпна и той излезе. Може би се е забил току що. После нямаше и следа от ухапано.
Като малка също бях много самостоятелна. В приятелка не съм оставала да спя никога, нито пък някой в къщи. Сега забелязвам, че големият е доста смостоятелен на 9 год. От 3 месеца ходи сам на училище, оставали сме ги големите за кратко сами в къщи. Нямало е никакви проблеми. Оставяме им и телефон и ги проверяваме често. Когато сме в България също си остават при баба и дядо без драми.
Вчера такъв дъжд сутринта, беше някакъв ужас. И аз както съм без кола, тикам количка с една ръка, чадъра в дригата, направо се скапах. Много се узморих. Още и почерпката носех.

Като чета за големите младежи чак не ми се мисли какво ме очаква.

Хайде да спирам 😊. Имам и още да пиша, но следващия път.