МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 62 973
  • 744
# 600
Честити бебчета,да са живи и здрави.Три момичета...мечта!
Виж целия пост
# 601
Добре дошла, мама на три принцеси!!!
Аз родих на 27, 31 и 35. С всичките ми е било и лесно, и трудно, но аз и с трите работих. Имаме малка фирма с мм, и не става инак.
Ако трябваше да избирам, сигурно пак това щях да избера, защото и другите варианти щяха да са ни трудни по своему
Simple Smile)
Виж целия пост
# 602
Аз родих на 21, 24, 28 и 31. Сега ми е доста по-лесно, защото имам опит, имам и спокойствие. Както казва една приятелка с четири- ставаш половин педиатър, психолог, педагог и какво ли още не. С първите имах притеснения, а сега предимно удоволствия от гледането на деца.
Понякога се притеснявам, че имам още доста фертилни години и живот и здраве може да искаме още деца, но пък все се надявам, че живота ще си покаже. Само да сме живи и здрави.
Иначе съм фармацевт по образование. Иска ми се и да работя понякога ( правила съм го между децата), но опциите не ме устройват засега. В аптека - дежурства, уикенди, празници, няма пропуск. Медицински представител съм била най-дълго - доста безсмислено и далеч от професията, но заради плаващото работно време и липсата на всякакъв стрес, за мен е било удачно. В клинични проучвания не ми се бута - корпоративен модел, мениджъри, стълбичка за растеж, бумащина и пътуване. Всяко едно звучи добре, но не и с малки деца Simple Smile
Виж целия пост
# 603
Един познат лекар се отказа от Медицината и започна работа в клинични изследвания,защото дават доста пари доколкото знам. При нас баща ми ни напусна много неочаквано преди 6 месеца и започнах да се замислям за смъртта, в смисъл не,че и други важни за мен хора не ме оставиха, но  все пак с малко дете си мислиш доколко ще го добуташ, дали ще му осигуриш добър старт в живота, ще го направиш човек или други хора ще го възпитават,защото теб те няма.
Мен точно това ме притеснява от 4 дете освен заплахите от докторите, да кажем,че остана без матка (има много жени без), ами докога ще издържа,професионалното развитие, не очаквам мъжът ми всичко да поема.
Виж целия пост
# 604
Има ли тук мама на 2 момичета и 2 момчета? Сетих се, че навремето това ми беше мечтата. Simple Smile

puhtulka, честити бебки и добре дошла при нас!
Виж целия пост
# 605
Моите родих на 20, 21 и 30. Първото беше най-трудно, защото беше много ревлив, а аз нямах представа какво да очаквам. Недоспиването и тежкото възстановяване след секциото ме съсипаха първите месеци. С другите деца операцията мина по-добре, аз бях психически подготвена, а те и двечките са ми ангелчета, така че не съм имала проблеми. А, и са кърмени, което много помогна с недоспиването 😁
Мислех си за кривата на знанията, как в началото си мислиш че всичко знаеш, а като научиш още откриваш, че нищо не знаеш и тогава започваш постепенно да градиш. Така и с децата - с едно се смяташ за майка-гуру, с второто откриваш, че нищо не е същото 😁 и после започваш да опознаваш децата...
Виж целия пост
# 606
Един познат лекар се отказа от Медицината и започна работа в клинични изследвания,защото дават доста пари доколкото знам. При нас баща ми ни напусна много неочаквано преди 6 месеца и започнах да се замислям за смъртта, в смисъл не,че и други важни за мен хора не ме оставиха, но  все пак с малко дете си мислиш доколко ще го добуташ, дали ще му осигуриш добър старт в живота, ще го направиш човек или други хора ще го възпитават,защото теб те няма.
Мен точно това ме притеснява от 4 дете освен заплахите от докторите, да кажем,че остана без матка (има много жени без), ами докога ще издържа,професионалното развитие, не очаквам мъжът ми всичко да поема.
Така е , има пари в клиничните. И все пак.. да си учил толкова години, най-хуманната професия и да стоиш пред монитор по цял ден да въвеждаш данни - чисто похабяване.
Не разбрах какво общо има смъртта с желанието ни за деца? Не разбирам и страховете, че ако станеш родител по-късно може и да не отгледаш децата си :/ този риск винаги съществува..
Виж целия пост
# 607
Един познат лекар се отказа от Медицината и започна работа в клинични изследвания,защото дават доста пари доколкото знам. При нас баща ми ни напусна много неочаквано преди 6 месеца и започнах да се замислям за смъртта, в смисъл не,че и други важни за мен хора не ме оставиха, но  все пак с малко дете си мислиш доколко ще го добуташ, дали ще му осигуриш добър старт в живота, ще го направиш човек или други хора ще го възпитават,защото теб те няма.
Мен точно това ме притеснява от 4 дете освен заплахите от докторите, да кажем,че остана без матка (има много жени без), ами докога ще издържа,професионалното развитие, не очаквам мъжът ми всичко да поема.
Така е , има пари в клиничните. И все пак.. да си учил толкова години, най-хуманната професия и да стоиш пред монитор по цял ден да въвеждаш данни - чисто похабяване.
Не разбрах какво общо има смъртта с желанието ни за деца? Не разбирам и страховете, че ако станеш родител по-късно може и да не отгледаш децата си :/ този риск винаги съществува..
докато си млад, се мислиш за вечен и безсмъртен. Какво е една умора, недоспиване и т.н. Като стигнеш една възраст, в която виждаш, че тялото и нервите се скапват, особено от същото това недоспиване и умора, вече с друг акъл, се замисляш, че животът не е вечен и че трябва по някакъв начин и ти да се съхраниш, особено за да изгледаш и малките си деца. Аз така го разбирам.
Виж целия пост
# 608
Разбрах. И аз се надявам на такова естествено прекратяване на желанието за деца. Мама роди брат ми на 36 и сега е на 54, а той още си е при тях. Преди известно време ми каза, че вече не я е страх от болести, защото и тримата с брат ми и сестра ми ни е видяла, че сме си хванали правилната посока и т.н
Виж целия пост
# 609
Ами сблъскаш ли се със смъртта, в един момент започваш да си задаваш въпроси, колко ще ти е твоят път, ще имаш ли време да отгледаш детето?При мен засега нещата все още вървят на големи обороти, не се оплаквам от липса на енергия, но си давам сметка,че има някаква статистика на хора, които се разболяват и умират и нищо не е сигурно в живота с напредване на възрастта.Да не говорим за броят пътно-транспортни произшествия, които са нелепост просто.
Да, майка ви Жанинче е спокойна,че сте пораснали и не зависите от нея, но като са малки децата човек  си има всички притеснения,
Виж целия пост
# 610
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Така знам аз Simple Smile Да сме позитивни, да си обичаме децата и по-малко тревоги Simple Smile
Макар че се съсипах последния месец, сега се чувствам много по-добре и отново имам желание за живот 😕
Виж целия пост
# 611
от позитивизма глава не боли, но се иска и доза реализъм,поне на това ни учи математиката.
Виж целия пост
# 612
Чувствам се много уютно сред вас, четейки и съпреживявайки битието ви. А ви чета от около 4 години. Не съм се представяла досега, но някои от вас съм срещала сред други теми.
На 40 съм. Преди месец родих четвъртото си дете, момче. Останалите са дъщери. Първата родих месец преди да навърша 20, а сестра й, малко преди да навърша 23. Баща им почина когато бяха на 11 и 14 години, а аз само на 34. Ето защо темата, която подхванахте ми е много близка... Някои нямат шанса да видят децата си пораснали...
Третата ми дъщеря наскоро навърши 2 и както казах наскоро стана малка кака. Баща им е нашият шанс за ново начало и добро бъдеще. Животът трябва да продължава и да се подновява... Предпоследното ми дете е инвитро, след куп фатални диагнози, а последното се появи заченато нормално, като божие благословение, дошло да опровергае всичките пречки и напук на тяхната фаталност. Макар, че след малката кака, желанието, на когото и да било рязко би се изпарило... Много е палава милата, да ми е жива и здрава, но след нея съм спокойна, че големите ми дъщери скоро няма да ме направят баба. Тя е перфектното противозачатъчно. Винаги се шегувам, че всеки, който прекара няколко часа с нас, със сигурност ще забрави, ако има желание да стане родител...
Най-голямата е студентка в UK, втората завършва догодина и засега се подготвя за изпити в медицинския, но фармация. Добри са ми децата. Няма нищо по-хубаво от това да ти е пълна къщата и осмислен живота. За мен те са смисълът, макар че имам сериозна професия. Едва сега се усещам напълно реализирана и за първи път ми е пълно в душата и нямам допълнително търсения и копнежи. Да видим докога.
Виж целия пост
# 613
Хитрушана,не ти е било лесно.За съжаление чрез трудните моменти в живота си ставаме по-силни и мъдри.Аз последно време много разсъждавам за смъртта и ме е страх за близките,за децата ми.Гледам да не мисля такива неща,но...те сами идват в мен.А съм разказвала тук-синът ми беше със злокачествено образувание,имаше момент,в който се подготвях за най-лошото,но слава богу всичко се размина.И бях горда от себе си,че имах силата да премина през това,сама и то ме промени, определено.
Ох,да ви се оплача-ние сме в болница-малкия Росен,който в сряда стана на два месеца нали е болен и докторката,за да се застрахова ни прати в детското.Утре ще знам сериозно ли е,има кашлица и хрипчета леко.
Виж целия пост
# 614
Бързо оздравяване на малкия! На такава възраст е, че е по-добре да е под лекарско наблюдение.
Аз също се чувствам много уютно в тази тема. Някак си цари едно такова спокойствие, разбиране...Може дълго време да има затишие, но някой има ли нужда от съвет и подкрепа, веднага се включват всички.
За смъртта и аз се замислям, особено с постоянно негативните новини по тв. Страхувам се да не загубя някой - мм, децата, толкова ги обичам. Страхувам се и за себе си. Искам да имам възможността да ги отгледам, защото с мм нямаме никакви близки, на които да разчитаме.
Иска ми се да съм по-позитивна, каквато бях преди, но напоследък не ми се отдава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия