Редно ли е да четем дневника на детето ни?

Здравейте, много от вас ми помогнаха в проблема, който имам с моя съпруг, с коментарите си и даването на кураж. Ще ви ползвам за психоаналитици пак като човек не споделям много, по-затворена съм и тук ми е много по-лесно!
   Та , на въпроса-  отношенията ми с майка ми не са лоши, но не са и добри- някак винаги още от дете са били студени и не особено емоционални. Никога не ми е казвала, че ме обича- НИКОГА. Любовта в моя живот идваше от баба. Никога не съм споделяла с майка ми, не ми е била приятелка- както завиждах на другите момичета, че са с техните майки. Нещата се влошиха рязко, когато бях на 14год и тя прочете дневника ми, докато съм била на уроци. Прибрах се и от вратата започна да крещи- тя е доста истерична и саркастична- и да ми натяква неща от дневника, размахвайки ми го пред очите. Правеше го някак със задоволство и злоба, подсмихвайки се.  Май цял ден беше чакала, защото беше подчертала и отбелязала цели пасажи и изречения и ми ги цитираше, докато аз се опитвах да се скрия в моята стая и да не я слушам. Епитети като- "курва", "малолетна проститутка", "толкова пари за теб отиват а ти вместо да си гледаш ученето се шляеш", "гърдите ти били малки ли?- ами такива да си останат- да не се разсейваш", "кои са тия приятелчета пропадняци с които сте ходили да пиете бира след часовете" и завършващото- " защо вобще те родих! Баща ти искаше второ дете и аз се потдадох", "ясно е, като гнила издънка си за нас- погледни кой прави така? кой пише такива гнусотии? "..... Аз не бях конфликтна- просто плаках цяла нощ- беше ме толкова срам. Именно срам. А всъщност в дневника пишеше за първите ми тръпки с едно момче- съученик, с когото само се бяхме целунали веднъж- тогава друго не ми  и минаваше през главата! Да, за бирата след училище- не е ок, но на мен ми даваха вкъщи да пия малко бира, вино, шампанско- на празници.
както и а да е- отношенията с майка ми са за друга тема, ще пиша някой път, но ми е тежко..

Въпросът ми е, че аз и до днес не мога да й простя, това че е чела скрития ми и ЗАКЛЮЧЕН дневник- а съм на 34години!!! Доверието вече не можах да го имам към нея. На 18 се изнесох и никога не сме били близки...Но като й кажа нещо по въпроса, тя все с насмешка ми казва- "ох пак ли за тоя дневник? Вземи порасни! като имаш деца ще видиш- ти нищо не ми споделяше, аз се притеснявах за теб и не виждам нищо лошо, че съм го прочела- ти си ми дете, мога да си правя каквото искам!" - точните й думи.
  Какво мислите,  аз ли не съм добре, чи не мога да се отърся от детски преживявания? Права ли е, нямам деца но знам че НИКОГА не бих прочела нещо съкровено и лично- ще се опитам да говоря с тях, ако нещо ме притеснява- а тя НИКОГА не се е опитвала да говори с мен, нито да проявява интере тогава- притеснила се била.... Вие мами, чели ли сте и бихте ли прочели дневника на детето ви?