Живот в чужбина ?

  • 8 912
  • 66
# 60
Не, това не е гледната точка на "моя италианец", а на всички, дори на тези, влюбени в България. Те гледат на нас снизходително, дори и да ни харесват. За тях сме трета категория хора, идващи от изостанала страна. В Италия да кажеш българин е все едно да кажеш циганин. Мин.година показваха "българското гето край рим", където нашенски роми живеят в колиби под някакъв мост. За италианците това сме ние - българите. Доста време ще мине и много ще трябва да се доказваме, докато те започнат да ни възприемат като равни. Ако въобще това стане някой ден!
това е нормално. Всяка страна се сравнява с по-силните икономически страни, а не с по-слабите. И българите така - мислят  снизходително за някой африканец, дошъл в страната да търси по-добър живот.
Виж целия пост
# 61
От така написаното ми става ясно, че нито с приятеля в Скандинавия, нито с новия мъж имаш сериозна връзка. Хубаво е, че ти е намерил работа и то без да знаеш местния език - това е цяло постижение всъщност в напрегнат трудов пазар с ужасно много чужденци без познания по местния език. Според мен ти трябва да решиш какво искаш от живота и от приятеля ти в Скандинавия. Не мисля, че е коректно да се правиш, че си му вярна и че имате сериозна връзка, щом започваш връзка с друг в негово отсъствие. От чисто морална гледна точка бих ти препоръчала да останеш в България и да не губиш времето на мъжа в скандинавската държава, независимо как ще се развият нещата с новия мъж. Животът в чужбина не е за всеки, трябват определени нагласа и поглед към света, за да не те удави носталгията.
Виж целия пост
# 62
Ако всички бяхме толкова честни и коректни, сигурно щяхме да се женим и развеждаме по 100 пъти, за да не губим нечие време и чувства. И раздел СО на форума щеше да е полупразен.
За такива случаи важи поговорката за лудия и баницата
4 години не са малко, все пак си е връзка, та дори с прекъсвания. Щом е с прекъсвания, може би са установили, че въпреки всичко това е техният човек. Ако пък не - не е краят на света, млади са.
Виж целия пост
# 63
Мисля, че който и вариант да избереш, някой ден ще се разделиш със съответния мъж. Разбирам и желанието ти за промяна и нови хоризонти обаче. Последвай интуицията си и не гледай на решението като на крайно и единствено, а прави това, което ти носи щастие в момента.
Виж целия пост
# 64
Здравейте. Пред дилема съм и реших да се допитам до хора с опит. Ще съм благодарна за съвети.
На 26 години съм,от голям град. Последните 6 години работя в сферата на туризма. Развитие няма. Парите не са лоши,но понеже живея сама на квартира ми стигат колкото да свързвам двата края без да се лишавам особено. И без да спестявам особено.
Приятелят ми с който сме вече 4 години (с кратки прекъсвания),замина за скандинавска държава с уговорката,че като се установи и е стабилен ще ме вземе при себе си. Този момент наближи. Има предложение за работа за мен,намерил е квартира за двама ни ии почнах да се колебая.. Страхът от промяна,новото.. Страхът,че тук ще оставя сигурна работа. Че ще отида на място без приятели и познати. От друга страна тук освен работното ми място,което е прекрасно друго не ме задържа. Нямам деца,с родителите ми не сме особено близки. Нямам шанс за израстване на сегашната ми работа. Нямам висше образование. Не съм и излизала досега извън България. И незнам какво да правя. С приятелят ми сме имали проблеми,раздели,но съм сигурна и е доказал многократно че на него може да се разчита -отговорен и коректен е. При една от разделите ни (последната ) се появи нов човек в моя живот,който ми предлага да живеем заедно в негово собствено жилище. Но отношението му като цяло към мен доста куца.. Та в заключение ще се радвам да чуя нечии друг съвет.

Бях мега съкрушен след последната ми раздяла, с жена, която обожавах. Семейството ми беше до мен, помагаха ми и благодарение на тях излезнах от тази гадна дупка. Да, но в живота ми се появиха други проблеми, писна ми от всичко и просто звъннах на приятел, който живее в Англия, за 4 дни се реших, стегнах си багажа и в момента съм тук. Чувствам се добре, започнах живота си от 0 и смятам да преподредя всички стари грешки, да се надграждам. Привързан съм към семейството си адски силно, наистина бях МНОГО против “бягството” - е чувам се с тях всеки ден, виждаме се (макар и през камера), но не се чувствам сам, стандарта на живот е друг, условията също. Слушал съм много за скандинавските държави - едно лошо мнение няма. Повярвай, че и с най-простата работа там, ще изкарваш много повече пари. Работата ти е сигурна, но да живееш, за да свързваш двата края - не знам, мен не ме устройва, а след всичко мои проблеми - аз живеех така, бях свикнал на друг начин на живот и просто не виждах какво да направя в България. Та - направи го, бягай, бягай с 300. Работя елементарна работа тук, от която успявам да заделя една много добра сума всеки месец - нещо, което в България няма как да се случи... Освен ако не си на хляб и сол. Не се лишавам от нищо и живея добре. Повярвай, че ще ти хареса!!!!
Виж целия пост
# 65
авторката, мисля, че в момента си доста объркана. Не зная дали си струва да заминеш. Има ли вариант да идеш да поживееш там година, но ако не ти хареса да се прибереш. Работа в туризма в България има и ще има все повече, защото много възрастни се пенсионират, а малко млади хора влизат на пазара на труда. Ако не работиш генерален директор на голяма верига хотели или подобно можеш да се върнеш на работа след няколко години без проблем. Нов език, особено скандинавски ще ти е от полза. Тези езици много се търсят в България.

Не зная какво ти е разказал приятелят ти за Скандинавия и дали това, което на него му харесва ще ти хареса и на тебе. Заплатите са много високи и данъците също. Техните зими със стъмването по обед и зазоряването в 10 сутринта ме депресират.

Замисляла ли си се какво става, ако с приятеля ти нещата не потръгнат в Скандинавия? Квартирата ще е на негово име или на името на двамата, предполагам. Това е нещо, което мене би ме притеснило.

Зарежи нещастника с апартамента! Апартаментът няма да стане автоматично твой ако заживееш с него и само ще си изгубил времето с човек, който не ти харесва.

Denney, Скандинавия и Англия са различни места. Това, което пишеш за Англия е вярно. Живях над десетилетие в Лондон и това е най-успешния и лесен период от моя живот. Ходила съм в Северна Англия, в Нюкасъл. Мястото е прекрасно, но климатът би ме убил. Зная от познати, работили и на двете места, че в Скандинавия се изкарват повече пари, но аз не бих могла да живея дълго там.
Виж целия пост
# 66
Здравей.

От прочетеното разбирам, че приятеля ти те обича, а ти само го харесваш и не го обичаш.
Защо да се жертваш заради него щом няма искрица любов?
Сигурно не си готова щом се колебаеш.

Успех във взимането на решението.

Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия