Омагьосан кръг

Ако няма да се разделяне, не водете спорове. Иначе и моите деца са разглезени, така че те разбирам. Но в името на спокойствието не започвайте спор, иначе освен обиди и травми за децата, друго няма да се получи

Струва ми се че ти вече знаеш какво е правилното решение, може би ти трябва малко подкрепа. Това, което ти описваш не е здравословна семейна среда. А когато има и деца, които са свидетели/участници, със сигурност е необходима промяна. Съветът ми е - когато имате “добра” седмица, двамата сте спокойни, седнете и поговорете. Но не с обиди и обвинения, а съвсем спокойно - какво можете да направите двамата, за да промените ситуацията. И разговорът да е за “какво да направИМ, а не какво той да промени в себе си. Разбери също и дали той смята, че има някакъв принос за ситуацията или в неговите очи само ти си виновна. Ако осъзнава, че поведението му не винаги е адекватно, има надежда да иска да положи някакви усилия. Ако мисли че само в теб е проблема, не мисля че има шанс нещо да се промени към добро. Едно е сигурно - нужна е промяна, по един или друг начин. Ако сте опитали и не се получава, раздялата би била по-добро решение от това да живеете в такава среда.

Диалози има,но след време пак сме в изходна точка.Промяна трябва да има според него и то само в мое лице,като изхожда от това,че е ''по-опитен''имайки предвид,че разликата ни е 12 год....което за мен на моменти не е от значение.Аз не мога да преглътна казаните обиди...Незнам дали искам да се разделим,едно заради децата,друго,че не съм достигнала момент  да го искам,защото все още се надявам че нещо ще се промени...въпреки че съм с тази надежда от близо 2 години...

за да сте стигне до такава ситуация обикновено двама имат принос и съответно двама трябва да положат усилия да я променят. Ако той вижда вина само в теб, то тогава той не е склонен да положи никакви усилия от своя страна. А само ти да се опитваш не би променило нещата. Задай си въпрос-би ли останала с този човек ако нещата продължат така? Ако не - каква промяна очакваш? И в тази ситуация аз бих каза - разделете се заради децата, не оставай с него заради тях..

Е това все едно една фирма с два началника - чувала ли си такова нещо? Винаги е само един. Където са двама ортаци какво става - орташката крава вълците я изяждат.
Единият трябва да се съгласи, че другият е водещият - само така може да се кара напред.

Значи децата са разглезени заради теб, а той, за да ги възпита правилно, налага волята си с обръщения/предполагам с цялата любов и уважение изкряскани/ като "боклук", "селянка мръсна" и "куче умряло". Това, последното, ме впечатли като връх на възпитанието и правилното, и отговорно родителско поведение.
Бих му дала знак свободен да си намери живо куче и да си практикуват заедно възгледите... За деца и за жена подобно отношение не е допустимо.

Като минала през развод с дете - не бих се развела за такова нещо. Аз поне не познавам семейство, в което мъжът и жената да не спорят за възпитанието на децата. Това винаги се оказва някакъв препъни-камък.
Това, върху което бих насочила усилията си, е да му обясня много твърдо и нетърпящо възражения, че такива обръщения са категорично недопустими и ако го напъва и занапред да ги използва, да излезе да се поразходи около блока, докато му мине.

Не очаквах от теб такъв отговор. Ако някой си позволи да ме нарече боклук и селянк мръсна, ще затвори вратата отвън. И за това съм безкомпромисна. Още повече, че тоя някой е баща на децата ми.

И аз не очаквах.
Бърди, наистина ли би търпяла някой да ти казва, че си боклук и куче умряло? В името на кое - децата ли? А те как ще се чувстват, чувайки подобни епитети към майка си, при това от баща им? Отвратително е това.

Може би е добре да дефинирате какво означава разглезено дете? Мисълта ми е дали нямате завишени очаквания от деца, чиято възраст и темперамент не позволяват да се държат според вашите очаквания? Също така зависи кой в какви условия е израснал, с какви родители и пр.
По отношение на обидите мога единствено да кажа, че са меко казано проява на лош вкус и лошо възпитание. Явно проблемът не е само с възпитанието на децата, а личностен. За да назреят такива конфликти, означава много дълбок разрив в отношенията. Ако не смяташ да се разделяте, договорете се поне разприте да са извън къщата или в отсъствието на децата.

Вярно и това го има. За да си позволи някой да каже подобно нещо, значи работата е много на зле.

Явно се борите за власт в семейството.Сигурно и ти пред децата спориш с него и може би и той  е обиден  от отношението ти.И много вероятно имате друг проблем, не възпитанието на децата,там бихте се разбрали по средата на вашите схващания.

Не мога да те посъветвам как да изтърпиш, аз такива обиди съм преживяла и не ги изтърпях. За мен това са страшни думи убиващи любовта и брака.

Е, аз изрично написах цял параграф за обидите и че са недопустими. Но за еднократно изпускане на такива думи при голям скандал не бих си тръгнала. Като цяло, еднократни издънки прощавам. Вече fool me twice ... знаем.

Еднократно да ми каже боклук и селянка мръсна и аз да си кажа мъдро, 'Ми случва се'. Абсурд.

Правилно ли разбрах, че ти си десет години с човек, който те нарича "боклук" и "селянка мръсна", през последните години децата ви слушат как баща им нарича майка им с тези обиди, а ти питаш какво да правиш?

Тайс, добре си ти. Аз съм злопаметна. Мога да му простя, но ще стане когато се разделим и няма да забравя никога.

+100000

Ами да, аз наистина, честно, не мога да си представя да прекратя 10 годишен брак с две деца за няколко думи, извикани в състояние на афект.
Особено като знам колко трудно, тежко и драматично нещо за всички е развода.
От друга страна, факт е, че никога не се е случвало някой да ме обижда и не знам от първа ръка как ще действам, но доколкото се познавам, няма да се впрегна.
Аз съм много търпеливо теле, до момента, в който взема решение, че няма повече да търпя и от там нататък нищо не може да ме спре.

Наистина, в състояние на афект изричаме какво ли не. Но все пак, "боклук" ми идва твърде много. Някак, има граници, които не бива да се преминават и думи, за които няма извинение даже в състояние на афект. "Боклук", не.

Мъжът трябва да е водещият за големите неща - да търси повече доходи, по-добър живот, да мисли за перспективи. Не трябва да е "водещ" под формата на микромениджър - да гледа жена си в ръцете и да критикари отстрани. Това е много неприятно. Това не е лидерство, а чофкане на дребно и е не-мъжко поведение.

Впрочем и мъжът, и жената трябва да си имат области, в които да са лидери и да не им се бъркат.

Абсолютно. Това е все едно да кажа 'Абе един шамар в състояние на афект, кво толкова'. Имам роднина, която така си мислеше - и след първия шамар, и след 234-ия.

Бърди, наистина ме изненада.

От всички луксозни неща предпочитам спокойствието!
Помисли за децата си-средата,в която се налага да живеят е ужасна.

Специфицирах ''последният скандал от снощи''.Не вярвам,че някой ще търпи 10г да получава подобно отношение.
Понеже се случи еднократно,затова се обръщам за съвет и от части да споделя че да ''олекне'' ако е възможно...Аз самата незнам дали да реагирам с драстични мерки спрямо себе си или него.Дали да преосмисля АЗ къде сгреших,защо стана така,че ТОЙ да си позволи такова отношение .Последните 2г отношенията ни поохладняха ,това го отдавам на стрес от живот извън граница,многото физ.работа и бързото ежедневие....и така.Пълна каша ,дори и в моята глава

Ако е еднократно, това прави нещата различни. В състояние на афект, всички сме казвали неща, от които се срамуваме после. Важно е да е еднократно.

А той дали се срамува и разкайва?

Отличен въпрос.

След това обикновено следва извинение и човек не повтаря. Ако е просто заради афекта. Иначе, най-близкият ти човек да си позволява да те нарича така, че и пред децата, ако става.....не съм сигурна, че ще търпя.Може би откровен разговор за това, какво харесвате/не харесвате един в друг и да потърсите причините за случващото се напоследък, без обиди и нападки, би помогнало. Ако сте в състояние да го направите, разбира се.

Не знам, все още съм раздвоена в преценката си. Аз съм способна в състояние да афект да нарека човек "идиот" или "тъпак", обаче "боклук" никога, дори в най-бруталния афект не мога се се пречупя да изрека. Наистина отвъд всякакви граници ми идва. Но пък, ако е било еднократно и той се срамува и разкайва, по-добре да не се дълбае излишно.

Не разбирам как въобще може да се оправдае, та дори и в афект "боклук"? Това значи, че човека си го мисли, а от устата му  просто се е изплъзнало.

От устата излиза онова, което е произвела главата.

Ако и двамата си крещят такива думи  е лесно  изричането.Ако единия непрекъснато те бомбардира , неволно го повтаряш.Малко хора могат да се сдържат дзокато ги засипват с ругатни.Първо да си отговори тя  как реагира и тогава да реши.Ако са лика-прилика да прощава.

Абсолютен простак! Теб майка ти те е раждала, гледала и треперила, за да си позволява някакъв да те нарича куче умряло и боклук?
Ти какво би посъветвала собствената си дъщеря ако беше на твое място?

Авторке, за МЕН е абсолютно невъзможно и немислимо да стоя и една минута с човек, който ме обижда, особено с толкова тежки думи. Ти какъв пример даваш на децата си? Те ще възприемат това поведение за нормално и ще го копират в своите семейства, ако продължавате така. Казваш, че търсиш в себе си вината. Това е типично поведение на жертва, която насилникът я кара да се чувства виновна. И разбери- не са просто изречените думи. Това е манталитет и не вярвам да спре до тук. Жалко за децата ти....

Аз не бих била толкова категорична.
Какво го кара да те нарича по този начин, какво го дразни, какво правиш ти, че го изкарваш от кожата му?
Едно е категорично, обаче – трябва да гледате в една посока. Независимо от методите, поведението, областите от бита, които покривате, ако не гледате в една посока, пиши го бегало.
Ако той има някакви конкретни претенции към възпитанието на децата, поема руля и ги прилага. Да се мрънка след дъжд качулка, ако само ти се занимаваш с децата, е чиста проба еснафщина.

Не ми е цялостна картинката по този казус, твърде малко има казано за поведението на мъжа и на жената (родител 1 и родител 2 вече по някои закони – тия ще ме уморят), за да преценя кой крив, кой прав.

Аз някак не вярвам да сте живели толкова години заедно, да имате две деца и той едва вчера да се изпуснал и да изрече такива обидни думи.
Ти преди това обиди ли го, предизвика ли го или ти си мълча и така от нищото той изтърси това...
Лошото е, че и двамата се имате за прави и искате другия да отстъпи и да се промени.

Много голямо впечатление ми направи това.
Ами, откажи се от състезанието.
Иначе - обидите са лоша работа.

Не мога да дам съвет от личен опит,защото никога никой не си е позволявал да ме обижда с такива грозни думи.Добре е да седнете и да поговорите без присъствието на децата.Сигурно и двамата имате трески за дялане,но подобно поведене е недопустимо.

Наистина е малко информацията.

Да не би да иска раздяла, а ти да не искаш? Ако си му се лепнала .. сама казваш, че не искаш да се разделяте, а той иска ли? ...Не знам, не знам ...

Нормално е да има някакъв спор по въпроса за възпитанието на децата.
Но обиди като,,селянка проста ,,..боклук,, и ,,куче умряло,, са недопустими.
При условие,че има две деца ,първия път обясняваш на Мунчо,че няма да търпиш такова безобразно поведение и ако се повтори ще има последствия.
Вторият път-събираш багажа-или неговия или твоя и на децата...
Да разбере,че не си му в кърпа вързана,че наистина няма да търпиш.Защото някои мъже си мислят,че като има две деца, жената няма къде да мърда и могат да издевателстват над нея..

Покажи,че имаш достойнство и себеуважение.
Хората се отнасят с теб така,както им позволиш.

Ама той май само това чака.

Това са отвратително грозни думи... но пък ако и авторката си е позволила подобни епитети, може все още да има шанс за помирение. Стига и двамата да осъзнаете, че скандалите и обидите трябва да престанат и да намерите общ език относно възпитанието на децата. Което ще се случи трудно, особено ако не потърсите брачна консултация. Ако нещата не се променят, за децата ще е по-добре да не сте заедно- подобен семеен модел ще има негативни последици при бъдещите им взаимоотношения с хората.

Няма да стане по добре ,само по зле ще става . То сама написа че той обвинява теб за проблемите и очаква ти да се промениш ,е да но за да върви една връзка трябват двама .
Не е добре за децата да растат в такава среда . Те чуват ,виждат и усещат много повече от колкото ние ,родителите предполагаме . Много е възможно след няколко години да те наричат по същият начин като баща им, тогава и да се разведеш те може да искат да останат с него.
Как си финансово имаш ли работа ,доходи ,потенциал ? Това е важно преди да се дадат съвети в стил "тръгвай си" . Имаш ли авторитет пред децата ?

Такива скандали и градация в обидите не стават от веднъж и два пъти, нито от кротко обсъждане кой е забравил да хвърли боклука.
Тук масово ще ти обяснят, че мъжът ти е боклук, но смятам, че ти изобщо не падаш по-долу от него. Звучите ми като двойка зле възпитани простаци с ниски доходи, липсващи интереси и твърде много свободно време. В смисъл, ако поне единият имаше какво друго да прави за 2 часа извън къщи, колкото да изпусне парата (без пияндурстване в кръчмата в съседния блок) - никога нямаше да водите тези разговори. Просто никога.
Аз лично бих дала шанс. Обаче във вашия случай, ако трябва да съм брутално откровена, не мисля, че който и да е от вас има капацитета да използва този шанс правилно. И двамата просто си действате по свое усмотрение и се дебнете кой ще сгафи. При раздяла където и да отидат децата, ще попият кофти манталитет.

И тя написа, че очаква само той да се промени.
Събрали са се двама лика прилика. Борят се за надмощие и кой е по по най.

Dincho това съм го пропуснала. Жалко за децата.

Ако съпругът ми ме нарече с епитетите, каквито твоя те е нарекъл и то пред децата , няма да ми е вече съпруг. Аз съм малко крайна в някои неща и не правя компромис, вербалната агресия е едно от тези неща. Не може партньори да се обиждат така, за мен не е нормално. И определено не е нормално невинни дечица да са свидетели на подобни грозни сцени.

Тука всички са светци, които никога и никого не са обиждали....
За да си позволи един човек да използва подобни обиди след толкова години съвместно съжителство, нещо го е предизвикало. Някак не ми се вярва авторката да е седяла в ъгъла и да си е мълчала.

По-малък съм, ще изкажа мнение, което не знам кой, как би приел... В моето роднинско обкръжение има подобна ситуация, борба за надмощие - момент в който единия доминира, а човека срещу него - самочувствието му се срива за момент, лошите емоции надделяват, а устите се отварят и започват да сеят грозни думи. Страшни спорове и караници, стигало се е лоши неща, които не са никак приятни, поради факта, че както Вие, така и моят близък човек сте направили своят избор с разликата, че вие сте го направили три пъти - 1. Допуснали сте този човек до себе си, много навътре в сърцето си, чието действие е последвано от избор - 2. Създали сте нов живот заедно, дарили сте любовта си с най-чистото и силно нещо - детенце, при което идва номер 3. Още едно детенце. Реално тук идва въпроса за промяната - защо? Зад гърба си имате деситилетие, в което сте направили най-важните крачки, заради хората, които сте и сега очаквате да се промените? Аз лично мисля, че проблемите ви идват от друго място, проблеми в ежедневието или в личния ви живот извън връзката, която имате. На кой и защо трябва да се доказвате, вие сте си доказали един на друг достатъчно, за да имате семейство... Посетете психотерапевт, изровете проблемите, които ви ръчкат вътрешно, дълбоко във вас. Да - има много двойки, които се отказват, всичко свършва и накрая децата живеят или с един родител или с баща, но с друга жена и обратното, което за мен е най-болезненото нещо. Съдейки по себе си, възпитанието не се дава с налагане на принципи и старание, детето си има собствено съзнание, света е объркан и не съм срещал едно дете на тази възраст, което да не е разглезено - всичко е адски изкривено!? Като малък съм бил свидетел на конфикти между родителите ми, но аз ги възприемам за нещо нормално, колкото и мазохистично да звучи, обиди, страшни скандали, но съм благосарен, че въпреки трудния период, родителите ми намериха път един към друг и израстнах с тях! Сигурен съм, че ще се справите двамата, ще намерите баланса, който ви е подтикнал да бъдете семейство...

Не съм съгласна, че грозотата на епитетите е от значение. В случая те са грозни и просташки, защото той е такъв. Но фактът, че умишлено се стреми да обиди, унижи, нарани, натъжи своя най-близък човек - говори сам по себе си. Той, ако беше малко по-интелигентен, би могъл да и каже, например, че тя не го заслужава, че не е истинска жена или че е прекалено елементарна за него. Не звучи така грозно, нали? Това би ли променило нещата?
За мен - не.
Най-близките ни хора знаят най-добре какво би ни наранило.
На мнение съм, че щом има борба за надмощие в двойката, няма обич. Няма го уважението, грижата за другия, обожанието. И това не е следствие от афект, това е ежедневие.

Обидите му говорят за него, не за нея. Използваните епитети показват мащаба на злобата му. А тя за мен е стряскаща.
Начина на изразяване говори много за един човек. И този очевидно не може да води диалог. Разумно решение с този маниер на комуникация няма да се постигне. Необходимо му е цялостно преразглеждане на отношението му към половинката. А това без нейно активно участие няма да стане. Но тя трябва не да му каже, а действията й да покажат той къде греши. И за целта тя трябва също да ревизира отношението си към него.
За да се реши един проблем, обикновено е нужно да се промени гледната точка към него. А това изисква промяна на по-дълбоко ниво- такова, което принципно ти променя гледната точка към всички проблеми... А неговит начин на изразяване говори, че той е много далече от осъзнаване на своята грешна гледна точка.
Ако се беше изразил по-възпитано, би оставил впечатление, че има желание за търсене на решение на проблема и би дал шанс за диалог. Но с тези брутално грозни епитети той сякаш затръшва вратата и блокира всеки опит за нормална комуникация.
Аз бих опитала да говоря напълно спокойно, търпеливо и без емоции. С фокусиране върху фактите. Това би трябвало да промени тона на разговора. Ако не се появи взаимност в търсенето на решемие, аз съм чао.
Дръжте се като зрели и улегнали хора, каквито се очаква да бъдете. Истеричното поведение е крайно неподходящо за родители на малки деца- проявете отговорност заради тях. Утре ще берете плодовете на собствената си инфантилност.

Интересно ги степенуваш нещата, обаче еднократното води до многократно, малкият скандал - до големи. И така нататък, но който иска - търпи и се надява да няма рецидиви, или посвещава семейния живот на обучение и превъзпитаване на "половинката".

Извън темата, това трябва да го обяснят на феновете на 'еднократните възпитателни шамари'.

Мълчанието на авторката е разумно, явно  напипваме тънката жилка ,че двамата са лика прилика.Защото не си представям  отведнъж  да почнат обидите, ей така без причина  една вечер и само тогава.Това зрее  дълго и дава плод  веднага ,няма мислене по въпроса.Щом е стигнало до там е лесно да се реши, освен ако не е в отговор на нейните обиди.Подозирам само.Тя не отрече нито буква.

Да, тя авторката си няма друга работа, ами ще идва тука да се обяснява и оправдава като ученичка.
Айде моля ви се, чужбина, две малки деца, работа, предполагам без помощ, че и проблемите им с мъжа ... само й е тука да дава отчет във форума.

Тя си е пуснала тема,.Имала е времето за нея.

Хайде сега, в чужбина не са по-натоварени.
Аз видях доста оплюване на мъжа. Културничко, така, да не вземе да зазвучи като него.

И на един Господ знае какъв друг тормоз от нейна страна.
Мдам.
Така и не отговори дали той не иска да се разделят от .. да речем няколко години, а тя тъпо и упорито се е лепнала.

По повод културата - има едни биячи, които знаят къде да ударят, че да няма следи. Е, все пак си остават биячи, нищо, че няма свидетели. Едни културни такива. Та така.

Зависи, Гал.Живота е много различен от живота в България.Обаче чужбина или сплотява брака или го разкъсва.Явно на мъжа й му идва в повече.Не всеки понася адаптацията лесно и понякога става страшно.Не малко бракове са се разпаднали в чужбината.Съгласна съм , че е наговорил глупости, но пък кой ли не изпада в някакви истерии.Когато се преместихме за моя мъж беше голям шок..Той е много добър човек и съпруг.Аз избрах стратегията да го оставя да си излее напрежението събрано от преместване , езикова бариера и т.н.без да се карам с него, без даже да го чувам какви ги дрънка, защото знам, че всичко е в прилив на някакво временно умопомрачение да го нарека.След първата година всичко си дойде на мястото и всичко е мирно и тихо.

Съгласна съм с отговорите на Бърди в темата - няма нужда да ги повтарям. Чак не мога да повярвам колко жени биха се развели и понесли всички последствия от развода, след 10 години брак и 2 деца, заради някакви думи. И съветите да се работи по този брак, за да не става така, пак бяха пренебрежимо малко, за сметка на обвиненията и спекулациите.

Ще тръгна аз като ощипана мома да се развеждам, да си обърна целия подреден живот и този на децата ми, щото оня ми казал тъпа шматка или какво там беше. Има хиляда други неща, които могат да се направят вместо това, за да не се случва пак.

Моите причини за развод биха били съвсем други: зависимости, изневяра, физическо насилие, пълно разминаване
в целите.

В останалите случаи бих се борила да спася брака си с всички достъпни средства - разговори, терапии, смени на гледни точки, дори временна раздяла. Имала съм трудни периоди в моя брак и съм била на крачка от развод. Но колкото и пъти да съм питала децата дали искат да се разведа, разговорът е бил категорично против. Не знам как това се връзва със съветите за развод след няколко разменени обиди. Няколко разменени обиди са причина за раздяла на гаджета, но не и на съпрузи с деца.

Силата на такива думи, не е като празните приказки. Как така изрича човек подобни неща към партньора си, без да ги мисли, а ако е провокиран, значи е взаимна непоносимост.
Да не говорим, че в случая имат и сериозни разминавания в методите на възпитание - още една причина, но пресметливостта вече е друга работа.

Едно време коментирахме едно семейство, съпругът изневерява, съпругата се разправя с любовницата.И тази любовница каза, че мъжът е функция на жената, наистина по друго време и друг повод го спомена,но гоовреше за съпругата.Не става дума за гаджета, а за зрели семейни хора с деца, които години са градили семейството си.Домът е царството на жената, тя поддържа огнището, тя пази .
Разбира се ,изключенията ,когато всичко е накъсано и начупано не спадат  и не се поддават на класации и разни такива измишльотини.за тях са  измислици, не ги свързват здрави и стабилни основи на семейството и то се разпада.
За всеки  има причини да се скара, ще си намери като търси.Обиди от  този калибър са   екстремни и ненормални, не трябва да се стига до там.Не ми трябват обяснения ,на авторката трябват  честно  да си ги каже и се разбере какво е подтикнало семейството и до там.Ако иска да го запази ,да действа разумно и да направи отстъпки, тя за едно ,той за друго  ,не става само един да отстъпва..Никога не съм мислила, че е лесно сам да отглеждаш деца ,родени са вече ,няма друг начин ,,освен да им дадеш  добро.Блага дума много помага.

Тъпа шматка не е боклук. НалЕ.

Според мен пък е неправилно да се питат децата такива неща. Излишно товарене с отговорни решения на детската главица. Неща, с които деца не бива да бъдат занимавани. Това е действие от възрастни, които не могат да поемат отговорност за живота си и прехвърлят тази отговорност на децата си и си мият ръцете с тях.

Както и системното назовваване на съпруга “малоумник” и “мухльо” е в границите на нормите за много жени, инак избрали да си живеят с милото. Нали

Зависи колко са големи.
След 7-8 години повечето деца са достатъчно зрели, за да имат представа дали желаят да живеят в дадената семейна среда.  Ако предпочитат дори и лошата такава вместо прекратяването на брака, си струва човек да положи усилия да я подобри. Разбира се, това е условно до границите, които споменах по-горе.
За мен пък е егоистично родителите да решават да разбият живота на децата си, без да се интересуват от мнението им, само защото не са в състояние да надмогнат егото си и да се разберат.

И как по-точно се разбива живота на децата? Двама души могат да бъдат добри родители независимо дали са разведени. Стига да го искат. Но в повечето случаи разбиват живота им като им насаждат лош модел на поведение - обиди, крясъци, побоища, многострадалческо поведение и т.н.т.

Побоищата ги изключваме.
Останалото, разбира се, е ужасен модел на поведение и трябва да се отработи да се преодолее или поне да не се демонстрира пред децата. Има начини. Не смятам, че човек с деца трябва при първия проблем във връзката да се отказва лесно и да си бие камшика. Все пак животът вече не е само на родителите, та да се съобразяват само със себе си и със своето удобство.

Напълно подкрепям, както и питането на децата за семейни решения, касаещи съдбата им.
А въпросът "И как по-точно се разбива живота на децата?" си е направо за отделна тема...

Да питам децата си дали е добре да се разделя с баща им, демонстриращ неприемливо за мен поведение, защото е живял в таксва семейна среда, където единият властва, а другият търпи, е патология. Ясно се вижда какви деца са отгледали, неразбивайки живота им
Категорично предпочитам моите да виждат и усещат друг тип отношение, от мъжа, когото съм избрала, макар да не им е баща.

Патология е тази усмивчица по повод нечии деца и че нещо "се виждало ясно". Патология е да не работиш над брака и възпитанието на децата. Патология е да не познаваш думата прошка за еднократно изказани думи. Патология е да се държиш, сякаш баща им го е избрал някой друг, а не ти самата.

Избирала съм, ама не е като да ми е присъда, ondine.
Общи приказки пишеш, далеч от реалността.

Касаещи тяхното ежедневие и режим, може би. Но вменяването им на отговорността за решение, което трябва да е изцяло родителско, е излишен товар  и вина, най-малкото после.  Въпрос: "Да се разведа ли с баща ви?"  О, моля ви се!

Децата ако са достатъчно, големи могат да изберат С кого да живеят при една раздяла, но НЕ те решават относно връзката на родителите си. Да сложиш таква отговорност на детските плещи , а ти да се скриеш зад  оправданието " заради децата" никак не приемливо .
Не забравяйте че има и психическо насилие, не само физическо такова. Случайя на авторката не го знам какъв е , много малко детайли е дала.

Не понясям разглезени, лигави деца явно и мъжът ти не може. Че те е обидил обиди го и ти или не знам. Ако веднъж за 10г се е случило да те обиди няма значение, че било пред децата,явно много му е кипнало.Къде си грешила ти? Къде е сгрешил той?
Не разбирам какво състезание водите 🤷‍♀️колкото единия е родител толкова и другия.
Трябва да намерите баланса, но как само вие можете да разберете.
Щом сама казваш, че децата ти са прекалено разглезени търси вината и в себе си. Все пак тези деца ще пораснат един ден.

Децата не решават относно връзката на родителите си, но мнението им има значение. Аз лично съм била готова да го взема предвид - наред с други обстоятелства.
За мен едноличното решение на родителите по този въпрос е егоизъм.
Задължение на родителите е да осигурят на децата хубав дом и добра семейна среда, за предпочитане с мама и татко, които познават от раждането си. Безотговорно е да се лишат децата от тази опция, без дори да се направи опит  в тази посока. Много ясно, че в един момент опциите за спасяване на брака е възможно да се изчерпят. Но родителите са длъжни поне да направят всичко възможно, преди да пристъпят към крайната стъпка.
Развод заради няколко разменени остри думи ми се струва безотговорно и егоистично действие.

Всеки случай е индивидуален. Има не малко такива, в които разговора с децата е резонен и действа изтрезвяващо на родителите. Децата би трябвало да са спойка в едно семейство и когато и двамата искат най-доброто за тях (мир и любов), са по-склонни да гледат философски и да намерят път. Естествено, решението не взимат децата, камо ли да носят вина. Но пък им дава чувството за значимост.

Ще ви дам само един пример. Имам близка, която, заедно с майка си и сестра си, системно е била пребивана от баща си. Живели са в пълен кошмар, което й личи дори на 30+. На всичкото отгоре, майката се има за многострадална Гиновева и майка-героиня, която в мое присъствие неведнъж е казвала, че заради децата си тя не го била напуснала този изрод. И двете са на мнение, че ако ги беше питала тях, това щеше да е различно. Още повече, че тя постоянно им го натяква! Само пример и съвсем офтопик.
По темата мога само да кажа, че имам познати, които се разведоха от наранена гордост и его, от липса на прошка за неща, които след време изглеждат незначителни и поправими, и че в техния живот нищо не стана по - добре, даже напротив. Естествено, децата най-много страдат.

Разменените остри думи са следствие от много други обстоятелства. Няма как да разбереш, докато не погледнеш по-далеч от изневярата, като край на отношенията, Сапфире.
Кайто иска, да си живее в обиди и борби за превъзпитаване.

OnDiNe_   съгласна, че хората се разделят понякога по грешните причини и че трябва да се направи всичко преди всеки да си поеме по пътя.
Примери избягвам да давам , но при психическо насилие, често децата са оказват на страната на насилника и какво другия родител да седи и да търпи? Децата да пораснат с този модел и разбиране за това каоо в семейство ?
Няма еднозначен отговор, понякога децата страдат ако родителите останат заедно, понякога старадат ако родителите  се разделят, понякога просто трябва да се избере по-малкото зло. 

Отказвам да приемам съвети от подобен брачен "експерт". Все пак в тези неща личният опит има значение.

Упорито отказваш и да проумееш, че именно личен опит споделям в темата.

Това пък, жени, които си стоят в брака, да ръсят акъл за разводите е повече от нелепо.

Дори най-отявлените конфликтни хора не искат да живеят в постоянни скандали, но ако човек не може просто да си удари малко спирачката, никоя връзка няма да му върви. Няма значение мъж или жена, често трябва просто да си затвориш устата, но явно е доста трудно.

Аз ръся акъл не за разводите по принцип, а как да не се случват лесните разводи за щяло и нещяло. Има известна разлика.
Към днешна дата не съжалявам, че съм останала в брака си. Не търпя нищо, не мачкам себе си, получавам нужното ми. Просто не съм се отказала с лека ръка и съм доволна от резултата.

Това не е причина да товариш останалите с решенията си и да се опитваш да класифицираш фактите - щяло - нещяло. Не е твоя грижа.

Всеки, който дава мнение по който и да е въпрос, може да бъде обвинен в същото. Ти не правиш изключение.

За съжаление, ми се налага да се грижа и за общественото здраве. Само не ме питай как влия семейната среда и има ли нещо общо.

Защо да е за съжаление? И защо да ти се налага, след като е за съжаление?
Не съм сигурна как да разбирам последното: грижата за общественото здраве влияе (добре? зле?) на семейната ти среда?
Познавам много медицински работници, включително на стресови позиции. Някои си имат съвсем стабилни семейства, други - не. Както навсякъде.

Ако професията влиза в конфликт със семейството, човек трябва да направи разбор на приоритетите си. Принципно при наличието на деца е добре те да са с най-висок приоритет.

Не бе, Дренка има някаква там теория, че ако нещата са кофти в семейството и не се развеждат, то здравето нещо там страда, щото ги стяга шапката. Особено мъжете. Поне аз това разбрах от несвързаните писания и странния стил. Ма да каже поне ясно как да се профилактираме - с разводи ли, с любовници ли, що ли...щото се промъква една нотка например, че ако мъжът има ищах за любовница и си пристиска либидото, то го грози инфаркт май...

За съжаление казвам, защото човешкото здраве е с био, психо и социо компоненти.
Кое не разбираш, Сапфире? Че нездравата семейна среда скапва живота, и от това произлизат нечувани и невиждани симптоми? Не мога по-ясно.

Чак пък нечувани...
Никой не говори да се търпи нездрава семейна среда.
Става дума семейната среда да се лекува, когато има опции за лечение.
Твоето е на принципа да утрепаме болния от грип, та да не се мъчи.

Даже няма нужда да обижда, само затова че се мисли за по-умен заради това че е по-стар е достатъчно.

Не съм чела мненията, а само поста ти и имам един простичък въпрос: защо живееш с човек, който те нарича така (и пред децата) ?