Защо искате деца ?

  • 28 990
  • 928
Здравейте,
знам, че заглавието може би звучи провокативно, но не пиша тук с някаква гадна или провокативна цел. Искам да разбера какви са мотивите на жените (пък и на мъжете, ако има такива тук), които искат да имат деца. Аз съм жена на 23 години и колкото и да се опитвам да харесам идеята, не ми се получава. За мен децата не са нещо свързано с любов и не мога да си представя да обичам някого, само защото е мой ген и моя кръв. По тази логока трябва и цялата рода супер много да я обичам, защото там тази генетична близост е супер силна, но знаем, че не е така. За мен децата са по-скоро един вид дълг и отговорност (към родината), но в никакъв случай просто радост - все пак грижите и проблемите са доста. А и децата са си съвсем различни хора, които може и изобщо да не ти приличат на характер. Така че, наистина не разбирам в какво точно се състои желанието да имаш биологични деца.
Може би ми е сбъркано мисленето и предполагам, че ще има някои възмутени хора, но повтарям, че не се опитвам да дразня, а просто искам да видя други гледни точки.
Благодаря предварително.

допълнение : Благодаря за всички отговори, чета всичко Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Ако нямаш любим човек, става още по-трудно да си представиш идеята.
За нас първите ни деца бяха продължение на отношенията ни и допълнение към любовта ни. Средните бяха желанието ни да сме голямо и пълноценно семейство. Най-малкият беше плод на страха ни, че домът ни опустява и на навика да има винаги малко дете наоколо (на 9 месеца е). Но сме 2+ пъти на повече години, а дъщерите ни са около твоята възраст (плюс-минус 1 г.). Едната вече чака дете, но е със съпруга си от 5 г. Не сме обсъждали защо са решили да станат родители, но вероятно с идеята,че силната обич води до желание да имаш частица от другия, да създадете едно общо същество.
Родината и дългът са последното, за което ми пука по отношение на децата ми. Още повече, че 2 вече живеят извън нея и третото се е ориентирало навън, а ние междувременно сменихме 3 държави за живеене.
И децата не се обичат, защото са твоя плът и кръв. Обикваш ги, защото са самите те.
Виж целия пост
# 2
Разбирам какви са чувствата ти относно децата и не смятам, че има нещо сбъркано в теб 😅 изобщо не си мисли това и не се сравнявай с останалите, които искат/имат деца, че видиш ли са "по-добрата" част от обществото, заради оставеното поколение...

Аз винаги съм искала да имам мои деца, тъй като се радвам дори на чужди 😅 не съм се замисляла за конкретна причина поради, която желая да съм майка 🤔
Виж целия пост
# 3
Здравейте , аз също на 23 не разбирах това с децата . Причините са много според мен , не си срещнала човека с който да усетиш това,че искате да дадете живот от любовта си. Другото е ,че си още млада и може би не си поживяла. Скоро родих и съм на 27, чакано дете е и е правено с много любов , аз също не разбирах преди приятелки с деца , когато говориха ,че няма по хубаво нещо , че се влюбваш още щом го видиш и че го обичаш докато е в корема ти . Истината за мен е ,че докато не ти се случи който каквото да ти говори не може да разбереш. Имам и познати които не искат деца , обичат се и всичко просто предпочитат друг начин на живот . Истината е ,че не от всеки става родител нищо не е задължително да се прави. Да гледаш дете пълноценно си е наистина отговорност , пожелавам ти ако го искаш някой ден да се случи , ако не го усетиш обаче по добре не го прави . Всяко дете заслужава отдаденост и любов . Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Благодаря, че отговорите засега са учтиви и добронамерени. Чета всичко, но няма да спамя много.
Виж целия пост
# 5
Не мисля, че има нещо сбъркано, че не искаш деца, защото ти самата си все още дете. Но частта, в която не разбираш защо децата са обичани малко ме притеснява. Надявам се да е от младостта ти.
Аз самата не съм най-големия фен на децата и бих искала да имам само ако са плод на голяма любов. Никога не са били самоцел, въпреки че биологичния часовник би трябвало да е проработил при мен. Но любовта към дете, биологично или не, е най-чистото нещо на света.
Не се тормози с такива неща сега, развивай себе си, забавлявай се, опознавай света.
Виж целия пост
# 6
Аз искам, защото го виждам като продължение на мен и мъжа, когото обичам, защото нашите гени ще се съберат за да създадат един нов живот, защото заедно ще отгледаме и възпитаме тези деца и те ще бъдат уникална комбинация от нас двамата, и в същото време съвсем отделни хора. А ние ще им дарим любовта си и ще им предадем всичко, което можем от нашия опит и знания. Това е общо взето.
Виж целия пост
# 7
Ще гласувам със "защото са продължение на теб самия/вас самите". После го обикваш, когато се грижиш за него.
Давам този отговор поради простата причина, че не се умилявам от чужди деца изобщо.
Виж целия пост
# 8
Аз просто го почувствах! Не съм се питала защо! Но усетих вътрешно желание, исках и искам!
Виж целия пост
# 9
Защото веднъж се живее и исках да опитам и тази роля. Всяка една в живота - на дете (за нашите родители), на приятел (на нашите приятели), на партньор (на човека до нас), на служител, на съсед и т.н., ни обогатява по различен начин. От отношенията с всеки от тях се учим на различни неща, изпитваме различни емоции, получаваме ценен опит и т.н. Конкретно ролята на родител наистина носи голяма отговорност, но и най-приятните чувства, които по нищо не приличат на тези към останалите. Поне за мен. Радвам се, че се престраших, защото съм много страхлива и определено не беше лесно решение.

Решаващо беше и това, че срещнах човек, с когото сме на една вълна. Не знам дали бих се решила, ако този фактор липсваше от картинката. Може би, ако не се беше случило до около 40 г., пак щеше да се появи желание за дете, дори да съм сама. Но няма как да съм сигурна, родих на 25 г. (след връзка 7 г.).

П.П. Децата толкова бързо растат, че всички тези грижи са само един миг. Имам чувството, че вчера имах бебе, а всъщност след няколко дни ни чака абитуриентски бал Trollface
Виж целия пост
# 10
Не мисля, че има много 23 годишни жени, които искат деца. В общия случай на 23 си току-що завършила образование, тепърва започваш квалифицирана работа с по-висока заплата. След което започваш да сбъдваш мечтите си - пътувания, преживявания, хобита. На тази възраст в повечето случаи още не си срещнал подходящия човек и изобщо не си на вълна деца.

На тази възраст и аз не ги харесвах и ако чуех за бивша съученичка с дете го разглеждах все едно се е провалила. Разбира се, от гледна точка на времето, това е било доста глупаво съждение, но мисълта ми е че всеки човек среща половинката, с която иска да прекара живота си по различно време. И след като прекарате няколко години заедно - детето идва като естествено продължение на любовта.

А за харесването на децата - както казах никога не съм ги харесвала, сега, разбира се, обичам моето, но чуждите са ми по скоро безразлични, броят се на пръсти, тези, които са ми симпатични Joy
Виж целия пост
# 11
Като родиш ще разбереш !!!
Виж целия пост
# 12
На 23 и аз не исках деца. Ама хич.
Виж целия пост
# 13
Явно защото съм била възпитана от родителите си, че най-ценното са децата, и защото около 5 милиона пъти са ми повторили, че искат внуци. Като младо момиче не бях от тези, които се размекват от деца или обичат да играят с деца. Досадни ми бяха. А сега, когато имам собствено, вече и другите са ми милички. Освен това Раците са създадени за майки - изключително (досадно) грижовни сме. Трябва да разгърнем способностите си с деца, че иначе половинката ще се разбунтува, ако е единствен обект на грижите, ще му дойде в повече. Grinning
Виж целия пост
# 14
И аз. На 23 се омъжих, защото вече 4 г. живеехме заедно и така го усетихме. Но дете планирахме след няколко години.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия