Донор на сперма- да се реша ли?

A аз говоря по темата. На 34 г.правилото не е да се забременява инвитро и съответно авторката няма причина да търси донор, освен ако това не е изконното й желание. Няма нужда да прави нищо спешно, освен да се изследва и не заради годините, а защото това е нещо, което всяка жена трябва да прави регулярно.

Малко ме притеснява това, че хората си мислят така.

Аз преди 3 години приключих 5-годишна връзка с мъж, с когото вече бяхме започнали да планираме дете. Тогава бях на 25 години, което, вярно, не е много, но се замислих, че ми е отнело 4-5 години срещи да започва връзка с някого, с когото искам да създам семейство и после още 5, за да стигнем до решението, че няма да останем заедно. Ако този цикъл се повтори още един път, щях да се окажа за 35 в същата позиция. Затова тогава реших, че много сериозно ще обмисля вариант с изкуствено осеменяване и ако реша, че това е правилния избор за мен, ще си поставя срок (около 30тата ми година), в който ако нямам в живота си човек, с когото искам да създам семейство, ще го създам сама.

Едно от нещата, които ме притесняваха, беше мнението на хора като по-голямата част от коментиращите тук - как е егоистично, неестествено, как е пълен майтап и т.н. И не непознатите в някакъв форум, а бях убедена, че в близкото ми обкръщение ще има такива хора - начело със собствения ми баща. Аз в момента съм с някого, който иска дете от мен, ако може още сега, така че тази идея вече не е актуална.

Съветът ми към авторката е да обмисли много добре какво влияние ще има такова решение върху нея и бъдещето дете. Аз не бих избрала материал от човек, когото познавам, защото може да създаде усложнени взаимоотношения. Помисли много добре как ще се възприеме това ти решение от близките ти приятели, родителите ти и всички останали, чието мнение е важно за теб - изписаното последните 7 страници горе-долу е пример какво можеш да очакваш в общия случай. Потърси и прочети книги по темата (аз четох на английски, не знам дали има преведени). Не вземай решението прибързано, аз на твое място си бих дала половин до една година време да го обмисля и ако след това все още смятам, че това е най-доброто решение, бих пристъпила към действие.

За мен да отгледаш дете/деца е смисъла на живота и едно от малкото неща, които можеш да оставеш след себе си. Това да се отглеждат в моногамно семейство, съставено от двама родители, е сравнително нова измислица - преди хората да уседнат и да започнат да се занимават със земеделие, обикновено са се сформирали двойки за по 2-3 години, докато се роди и отгледа 1 дете, и после всеки е продължавал по пътя си с нов парньор.

Не е пълен майтап по принцип. А защото го пуска омъжена  жена, обичаща мъжа си. Хич не се връзва.

Обича мъжа си, но едно от малкото неща, които аз определям като "deal-breaker", сиреч неприемлива клауза, е това да имам различни виждания с мъжа до себе си по темата ще имаме ли деца или не. Ако той окончателно реши, че не иска, единственият път е развод. Това е нещо, с което не може да се прави компромис. А не е лошо да проучи какви опции има от сега, вместо да прекара 1 година в разходки по съдилища, още 1 в самосажаление и чак тогава да се запита "сега - накъде?".

Прочетох няколко коментара и се отвратих за пореден път от някоя част на женското съсловие.
Та, по темата:
На 35 съм. Мъжът ми не искаше деца и винаги съм го знаела. Отначало казваше "Като стана на 30", после вече спря да казва тази заучена фраза, а директно си ми каза, че не иска.
Разделихме се преди година и половина за 9 месеца(не само заради това, че не иска деца). През това време се виждахме няколко пъти, като отначало щяхме да се развеждаме, а после пък взехме, че се разбрахме и се събрахме. Условието ми беше, че върна ли се - деца ще се правят или ще се осиновят.
Далеч съм от мисълта, че се съгласи с мен само защото много му липсвам. По-скоро и на него, както и на мен не ми се занимава да се лутаме и да търсим "по-доброто", което не е сигурно, че ще се намери, защото давайки си равносметката за тези 9 месеца, установих всъщност, че да се срещаш с мъже в днешно време си е мъчение.
Мисълта ми е - дайте си малко почивка един от друг. Ей така за няколко месеца и виж дали сам ще поиска да има дете от теб след това.
Колкото до тези, които казват, че, ако мъж не иска деца(или не е искал отначало) ще бъде отсъстващ родител - не съм съгласна с това изказване.  Всичко зависи от човека - дали е отговорен. Това не е до искане или не искане като се случи.

Развода не е 1 година обикаляне на съдилища... до 3 месеца от решението да се случи (особено като не се "делят" деца и общи имоти и фирми) може да излезе съдебното решение.  И едната година може да я прекара в изследвания и търсене на варианти за "донор".
А на базата предишната ѝ тема, стартирането на тази ми идва лееееко странно...

Точно, ясно и смислено... но не като за "Донор на сперма- да се реша ли?", а е точно като за предишната тема на авторката "Съпругът ми не иска дете, а аз искам" https://www.bg-mamma.com/?topic=1093840

Първо, благодаря за подкрепата!! Второ- може да прозвучи гадно, но не ме интересува мнението на другите- нито родителите ми, нито сестра ми, нито приятелите. В моето семейство винаги сме били индивидуалисти и всеки си е правил каквото сметне за добре и никой не се бърка на никого. така че родителите ми и исестра ми няма да си позволят да коментират- просто сме такива хора, може би малко студени и отдалечени и като цяло вторачени в собствения си живот което в случая ме радва и ми е по-лесно. Чета в момента много литература и обмислям. Ще видим какво ще стане

Може и да има, но това е най-глупавото нещо, което може да направиш.
Вариантите са два - в първия да се разберете с познатия/приятеля да не присъства в живота на детето, а един вид само да ти направи услуга, във втория да го припознае, но да не участва в пряко в отглеждането, но детето да го познава и вижда от време на време. И в двата случая не може да си сигурна какво ще му хрумне в един момент на този мъж, който може да твърди едно сега, но точно след 1,2 години е възможно да започне да иска друго и ти ще бъдеш принудена да се съобразяваш с неговите капризи и желания. Възможно е, въпреки, че сте се разбрали детето да е само "твое", изведнъж той да реши, че иска детето да го познава като баща, да участва във възпитанието му и да решава кое е добро за него. И в един момент да се окажеш в ситуацията да се съобразяваш с човек, с който нито сте толкова близки, нито са ви сходни мненията за това как да протича живота на детето. Не съм запозната, но дори и по закон да има форма, в която той в писмен вид се отказва от детето при това донорство, щом е от обкръжението ти, гаранция, че няма да те притеснява и да търси контакт с детето под една или друга форма - нямаш. Това дори може да се случи след години - ще му хрумне на мъжа, че вече е стар и няма кой да го гледа и ще почне да търси контакт с вече пълнолетното дете и да му досажда и да се натрапва.
Втория вариант също не е добър според мен, защото имам в обкръжението си два подобни случая, в които мъжете уж искат деца, но само така някак дистанционно - създават ги ,припознават ги, но после решават, че ще са бащи само за по няколко дни в месеца и личната свобода им е приоритет - единия живя малко с майката и разбра, че не бил готов за това, другия от самото начало заяви, че ще присъства като баща, но не й като съпруг. Ще кажете - какво лошо има - ами има - оказа се, че въпросните "мъже" бягат тотално от отговорност - издръжка се плаща на минимума, ако детето има някакъв важен ангажимент и се нуждае от тях - те са заети, защото много работят, ако е болно или има друг проблем - коментара е - "ауу горкичкото", но мама и оставена да се оправя сама, защото "децата са си на майката и тя знае как да се справи" - правата обаче се търсят до край без да се съобразяват с мнението на тези майки.
Първия води дело да виждал детето самостоятелно с преспиване през уикендите в неговия дом и 30?????? дни през лятото от 2 годишна възраст, при положение, че майката му го дава без проблем, но без преспиване, че дори му разрешаваше да го вижда винаги, когато пожелае и през седмицата в техния дом, извън тези два уикенда, които му се полагат - а защо му е необходимо това преспиване никой не знае - при положение, че той никога не се е грижил за това дете, няма подход и не може да го нахрани, няма дори инстинкта да го хване за ръка, ако пресичат улица, самото дете е още мъничко - едва навършило две и всяка нощ още се буди и плаче - с мама се носят на ръце и успокояват - обаче това му се полагало "по закон" и той си го търси - няма значение, че някои от уикендите, ако си намери по интересно занимание дори и не взима детето. За 30-те дни същото - на въпроса какво ще го прави толкова време и нормално ли е за толкова дълго дете да отсъства от вкъщи и да не вижда майка си, при положение, че дори няма толкова отпуск - "Щял да го оставя на майка му да го гледа(тя живее на 150 км от града, в който живее детето)" Горката жена е принудена да лавира между това как да поддържа все пак истинска връзка между баща и дете и това да  се опитва да запази нормална психиката на детето - като не го отделя дълго от себе си, докато се мъкне по съдилища и дава грешни пари за адвокати, вместо да си гледа спокойно детето, докато бащата избива комплекси да доказва, че може да си "вземе всичките права".
Втория пък, който вече има по-голямо дете момиче- уж не искал семейство и не пожела да живеят заедно с майката, но явно изпитва някаква злоба, че след него жената е срещнала друг, с когото вече има семейство и още едно дете и всякак се опитва да я притеснява и да й пречи - опитва се да настройва детето срещу нея и срещу съпруга й в момента, говори на детето, че майката обичала повече второто си дете, купува й неща, които майка и смята, че не е подходящо да има, разрешава й да прави неща, които майката не - за да изглежда в очите на детето добрия и понеже всички тези опити не действат особено и в крайна сметка детето се чувства добре с майка си, с другия човек и братчето си, в безсилието да си да направи каквото и да е - отказва да подписва декларации детето да излиза в чужбина, а то танцува в танцов ансамбъл и редовно имат участия. Налага се майката да търси чрез съд това разрешение, но е имало случаи, в които съдебната процедура се бави и не могат да успеят преди пътуването - не ми се обяснява колко сълзи  са коствали тези "бащински" права на детето.

Та така - много дълго писах, но не бях сигурна дали без конкретните примери ще ме разбереш. Или търсиш мъж, който разбира какво означава да си баща - иска да участва в отглеждането пълноценно и да присъства в живота на детето 24 часа в денонощието и категорично решава да бъде баща или решаваш да си сама и да имаш само твое дете и не си причиняваш допълнителни главоболия с хора, които уж искат нещо, ама не са много сигурни какво точно  - това са хора, които никога няма да разберат смисъла на родителството - а именно друг човек да стане по-важен от самия теб и ще продължат да те тормозят с инфантилните си прояви и неразбиране.