Спонтанен аборт

Здравей, съжалявам за това, което си преживявала. Мисля че има из форума доста теми, които биха ти били полезни. Аз не знам какво е усещането напълно, но два пъти лежах за т.нар задържане. Сложили са ти система с магнезий, която наистина като я пуснат да тече бързо е много неприятно. За съжаление много бъдещи мами губят плода в тези ранни седмици много ме е яд обаче, че в болниците масово не си правят труда да обясняват и травмата за жената е още по-тежка. Предполагам че ще се включат и момичета с опит по темата, но аз бих ти препоръчала да отидеш при добър специалист, който да назначи изследвания и да се разбере причината. Понякога няма такава, но често покрай такива аборти жената разбира ,че има заболяване и е необходимо лечение. Със сигурност ти препоръчвам да се насочиш или към Плевен, или към София. Стискам палци скоро да се радваш на бебче!!!!

Много ти благодаря, и аз на това се надявам, казаха ми да се пазя 6 месеца, и сляд това да пробваме пак, но ме е страх

Здрасти, Ради,
съжалявам за случилото се.
За съжаление много от нас са преживели нещо подобно.
Разгледай тази тема, ще получиш съчувствие и подкрепа, а и има много полезна информация:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1055148

Много съжалявам за това, което се е случило. Не разбирам как се чувстваш, защото никога не съм била бременна. Знам колко е тъпо да кажа, че това е нещо "нормално", за теб със сигурност не е, но рискове в началото на бременността има. Вероятно плода е имал хромозомни аномалии и затова така е станало. Знам, че това не помага, но просто този път сте изтеглили късата клечка. Другият път няма да е така и всичко ще е наред. Ще видиш .
Ще ти разкажа моята история, може пък да помогне като прочетеш, че има и по-лошо, но да подчертая, че не се самосъжалявам и не се жалвам. С мъжа ми не можем да имаме деца, няма значение причината в случая. Никога не съм виждала положителен тест, а толкова пъти съм си мислила, че имам закъснение и съм си казвала, че може да е станало, но съм отлагала болката от гледката на отрицателния тест. Ще правим инвитро, това ни е последния шанс, но толкова много неща са ни отнети. Никога няма неочаквано да разбера, че точно този месец е станало. Никога няма да си мисля "отидохме на почивка и там стана" (примерно). Никога няма да имам спокойствието, което много бременни жени имат.
Това, което аз научих е да забравям и да продължавам. Нищо не можеш да направиш, нищо не можеш да върнеш. Най-доброто, което можеш да направиш е да се постараеш следващия път да не те е страх, че ще стане отново. Аз познавам 3 момичета, които забременяха (едната роди вече) след аборт. Същото ще стане и при теб.
Не се отказвай, не падай духом и много те моля върни си спокойствието, изживей хубава и спокойна бременност. Сигурна съм, че може и съм сигурна, че ще стане. И говори с мъжа ти, болката е споделена, на него също не му е леко сигурно и е хубаво да се подкрепите в такъв момент.

Fairytale11 много ти благодаря за мнението ще се постарая повече да съм спокойна, а на теб ти пожелавам да ти се сбъдне желанието и скоро да имаш живо и здраво бебче!🤗

Здравей.Съжалявам за това,което ти се е случило и знам какво ти е.Аз вчера направих спонтанен аборт.На 7 научих,че съм бременна и вече го няма.Аз се изчистих много бързо,не ми се наложи да ходя и на преглед даже,макар че след няколко дни ще отида,за да видим дали нещо не е останало.
Бъди силна и просто трябва да го забравим.Знсм,че е много трудно,и на мен ми е първа и силно желана бременност.Трябва да гледаме от друга гледна точкя,че е по-добре да го няма сега и един ден да имаме здраво дете,отколкото да го изгубим в напреднала бременност или да роди бебенце с проблеми.
Навсякъде ,където съм чела и са ми казвали в чужбина как е,там изобщо до третия месец не те водят бременна и е забранено да се поддържа бременност с медикаменти,ако е тръгнал да става аборт,защото природата сама си изхвърля увреден плод.Какъо и да го мислим и да плачем и да се терзаем,няма какво да сторим освен да гледаме напред и скоро да подновим опитите и да се надяваме,че този път всичко ще е наред.
Аз още след положителните тестове след няколко дни имах зацапване ,но мина и се поуспокоих,но след като получих по силно кървене вече с менструални болки си знаех,че няма да го бъде и очаквах съсиреците,единия от които си беше доста голям.Бвх на работа ,опитвах се да не издавам емоция и да го приемам като силна жена.Естествено след като се прибрах сълзите ми нямаше как да ги спра и си поплаках едно хубаво.
Горе главата,така е трябвало да стане.Прегръщам те и нека се подкрепим взаимно.Успех занапред и бързо възстановяване и физическо и емоционално!

Здравей, съжалявам за загубата ти!

Аз преживях спонтанен аборт в 7ма гс, на 3ти януари тази година. Разбирам емоционалните поражения, които подобна случка нанася върху женската психика и вътрешно същество.

Отдай се на мъката, не я затваряй в себе си, преживей я, за да може да се освободиш от случилото се, и да влезеш в следващото си зачатие с чист ум, по-силна и осъзната.

Факт е ,че спонтанният аборт е изключително често срещан сред жените, особен опри първа бременност.

Отчитам два сериозни проблема:

1. Недостатъчна осведоменост. Лекарите не намират за нужно да информират пациентките си за потенциална възможност от подобно развитие. Може би, за да не ги стресират излишно, не знам..... Но по-притеснителното е, че дори и, когато това се случи, съобщават новината по най-отвратителния начин.

Аз самата отидох в спешен кабинет през нощта, с кървене, но спокойна, че това е нещо нормално и просто трябва да се прегледам. А попаднах на цербер, нечовек, жена лишена от чувства и съпричастнот, която просто ми изкрещя грубо "Ама то плодът е мъртъв, оставаш тази нощ да го изсмукаме!!!" Какво???? За какво става въобще въпрос??? Прибрах се разбира се вкъщи, не останах, четох, осведомявах се за това, което ми се случва, на другия ден направих консултация с още двама лекаря...не бе останало нищо от плода. Но те ме посъветваха да наравя изчистване с лекарства, като по-щадящ вариант вместо смукване, кюретажи и тем подобни. В момента съм добре, възстановена, спокойна и приемаща всичко случващо се като възможност да се изградя като по-добър човек. Направих своите си изводи, анализирах грешките си и неправилни емоции, с които съм влезнала в първата си бременност. Сега с мъжът ми опитваме отново, тъй като вече мина първата ми менструация.

2. Съпротиви на жените да разговарят за това свободно. Спонтанният аборт не е болест, не е нещо срамно, не си направила нещо ти, не си недъгава, не си с епровалила!!! Колкото по-открито разговаряш за това, без задръжки, толкова по-добре ще се почувстваш. А и ще бъдеш полезна за околните. Трябва да се говори за това, за да имаме сила да продължим напред, за да разбираме, че не сме сами и не сме "сбъркани"!

Както са те посъветвали горе, направи консултация с гинеколог, за да потвърди, че всичко е изчистено.

Вероятни причини (но не задължително) могат да бъдат високо TSH и кръвна захар, вагинални инфекции, хламидия. Направи поне тези иследваниs и ги изключи като опции, за да си по-спокойна.

Успех, бързо възстановяване на всички нива!

Много ви благодаря дано всичко да е наред следващия път, пожелавам ви и на вас скоро да се зарадватя с две чертички и да е наред всичко!😘😘🤗

Здравей Ради много добре знам каква болка си изпитвала и изпитваш , на 10 ноември разбрах че съм бременна бях страшно щастлива много се радвах мислех ме за имена и ТНТ бяхме на прегледи и всичко беше наред първият път когато чух сърчицето да бие се разревах от радост всичко вървеше по план , на 28 декември вечерта отивам до окръжна болница за силни болки в корема и кръста лекаря почна да ме гледа на видеозона и сестрата ме попита момиченце ли е казах не знаем все още чакаме следващия преглед , доктора каза да момиченце е но няма сърдечна дейност това ме проряза не в сърцето ами не знам къде , не повярвах отидох в майчин дом там ми го потвърдиха бях толкова съсипана ревах крещях цял месец единственото което правих беше това , казвам ти го от личен опит минава но бавно аз вече съм малко по спокойна надявам се и при теб да се получи

При първия ми спонтанен в Лондон ми казаха, че всяка втора жена прави спонтанен при първа бременност. Тежко беше, ембриончето излезе от мен и го разглеждах отблизо- имаше очи!
Вторият спонтанен мина много тежко, голяма треска ме затресе, приеха ме в болница, антибиотика не помогна, последва кюртаж, за да ме спасят.
Много жени минават през това, минава се, но не се забравя. След редица изследвания се оказа тромбофилия. Кой ти е предполагал такава диагноза?!
Много разкази и тежки трагедии може да чуеш тук, за мен -да изгубиш ембрион е по- леко пред загубата на плод. В този ред съм била “ късметлийка”.
Намери си добър лекар, който да те води. Но знай, че причините може да са мнооого. Костваше ми около 2000 лв, за да се изследваме от до... и воала- дъщеря ми е на 4 месеца.
Ще ти кажа това, което на мен ми казаха в болницата- Всеки на тази земя се ражда с мисия, на твоето бебе мисията му е била друга.

Maria, прекрасни думи!

Мисията на нашите изгубени души/ ембриончета е да направят нас по-силни, да променят нашето възприятие за битието, да ни подтикнат да преосмислим случващото се.

Тежко е, но в момента, в който си мислим, че някой горе ни е разбъркал живота...то се оказва, че го е подредил....

Не се притеснявай , можеш да имаш много деца . Аз съм имала 3 бременности , една със спонтанен аборт , сега предстой да се роди второто ни дете . Недей да се чувстваш зле , всичко предстой
.

Здравей.  И аз се чувствам по същият начин въпреки че моята ситуация е доста по различна.Работата която работех ми изискваше доста вдигане на тежко и говориме за кашони които тежат над 10 кг и то по много пъти на ден.  По принцип цикълът никога не ми е редовен и тогава ми закъсняваше само със 3 седмици което е нормално за мен но тогава при повдигането на кашона усетих ужасна болка имах късмет че в този момент дойде време за почивката ми.Отидох до тоалетната и си помислих че ми е дошло но за съжаление не е било така.  За бога аз дори не знаех че съм бременна. Болката продължи и се наложи да си тръгна от работа и не съм човек който веднага се втурва при лекар но този момент беше наистина спешен заради ужасната болка.  Взех такси и отидох при лекарка която познавам жената ми обясни какво точно се е случило и в този момент аз наистина не знаех къде се намирам всичко беше черно бяло. Не посмях да кажа на никой дори на приятелят ми въпреки че сме от почти 5 години заедно. Изпаднах в депресия напуснах работа беше трудно да не кажа какво се е случило защото аз живея с него започнаха кошмарите че съм убийца че седя цялата в кръв и държа бебе в ръцете си.  Просто минах през ада. Продължавам да съм отдръпната и мисля все още за случилото се понякога пак обвинявам себе си а в друг момент си казвам че не съм видов а за случилото се.Нямам къде да обсъдя всичките тези неща защото дори нямам пари да отида при професионалист и да говоря з а това и сметнах за добре да споделя тук моята случка и нещата с които се сблъсквам все още.  Блогадаря ви!!