Дом-затвор

Доведена е на мене, едно "ми" съм изпуснала, за да бъде ясно. Родна, да.

Ееее, да, доста странно изглеждаше. Ясно е, че ти няма как да си чак толкова загрижена за доведената си дъщеря. А и тя не е изгаряла от желание да заживее с теб - сложни са нещата. Не го казвам за лошо. Просто такива са фактите в живота. И да му е уж зле на детето на другото място, не значи, че ще прескочи веднага да заживее с вас.

Точно така, всичко е много по-сложно, отколкото представено едностранчиво.

Абсолютно!
Аз прочетох горе-долу темата, мисля, че момичето умишлено не приема предложенията за, как беше... безметежно предоставяне на нов дом от съфорумки. Ако приеме, би означавало, че някой друг ще й диша във врата, дори и да е направено с добри намерения!
Мисля, че тя иска да е свободна, но свободата не е да излезеш от дома на майка си и да влезеш в дом на чужд човек, който ще ти дава съвети, ще ти търси адвокати...
Мег, според мен наистина имаш нужда да учиш в друг град, да делиш наем със съквартиранти или да си в общежитие с други хора, които са на твоята възраст.
Не тръгвай за чужбина, не е вярно, че образованието може да почака! Образованието е най-важно, пък и в чужбина ще цъфнеш и ще вържеш, както се казва.
Излизай на квартира, а на майка си кажи едно кротко: стоп! Постави границите си сама и не чакай някой непознат да ти казва как да живееш. Заключи темата и си подреждай приоритетите, но образованието ти трябва да е номер едно за теб!

То хуу, че не иска да ѝ се диша във врата, но както може би виждаш с нейния манталитет - при всички положения НЯКОЙ ще ѝ диша във врата, докато не се укрепи... или не се срине съвсем.
Дали мама, гадже, хазяйка или форумка - особено пък гадже, работодател и хазяйка могат да я употребят жестоко и да я мачкат, защото няма интерес да я поддържат силна и жива, Барбарела. За жълти стотинки могат да я впрегнат по 13 часа като сервитьорка и тя няма грам ама грам воля да се противопостави, айде да сме честни.
И да, права си - познаваш ме добре, знаеш ме коя съм и защо майчинският ми инстинкт е толкова силен. Ще ѝ дишам във врата, особено в началото. Ако трябва и на психолог ще я закарам - даже мисля, че е абсолютно задължително, и ще се скарам и с майка ѝ, че и ще отрежа контакт за месец-два,  ако е такава, каквато я описва. На 30 съм почти, не на 19, работила съм с години с хора и мога да преценя каква и що е. Но разликата е, че като видя напредък в момичето, ще отпусна хватката. Докато не се отърве от тоя манталитет на жертва, ще стискаме малко, няма начин. Ама едно е да те държи примка, друго е спасителен пояс. Пояса можеш да го свалиш спокойно, като се научиш да плуваш.
На 19 бях оставена сама с гадже. Не искам да си припомням. Година мина, докато се опомня, да пусна корени в София и да го изгоня. Не искам да минава същия цикъл.
И понеже някой горе каза, че с мен ще живее безметежно - хич не го и мислете. Ще чете, ще учи, ще си има задължения към нейната стая, ще я уча да готви. Ако има английски за език чужд, ще ѝ определя нивото и ще я уча. И бюджет ще има, за да се учи на финанси. Сама ще си избира дрехите и обувките в рамките на бюджет, сама ще си пазарува базисни неща, ще я водя на пазар с мен да я науча какво и как. Да търча да ѝ купувам тампони - забрави. Компютърна грамотност също ще има. Обаче да ѝ крещя, да я тормозя, да я експлоатирам за пари или да я карам да ми мие апартамента като мара Пипилянка - няма да го бъде. Няма и да я оставя да си живее на мой гръб и да не се развива. Тя ще си избере кога и как ще си тръгне от мен.
Ще получи (нещо като) майка, че и баща за известно време, докато стъпи на крака. Не казвам, че съм много велика и ССФ, но поне не съм и чудовище, си мисля.

Познавам те, да, вярвам напълно в твоите добри намерения.
Но така не се прави. Нямам намерение да се обяснявам тук пред публика. Но така не се постигат резултати, дори добротата може да бъде подтискаща.
Човек трябва да си помогне сам със собствените си грешки.

Цял живот някой ни диша във врата - сега е майката, после ще е преподавателя, шефа в работата и т.н. Но когато си с психика на мъченик можеш само да се оплакваш, въпреки всички полезни ходове, които животът ти поднася като изпитание.

Тя ще прецени, но ако избере сама да прави грешки, ще се моля да не са осакатяващи.

Искам да благодаря отново на Cherry Lady !
И не,нямам нищо против да ми се диша във врата!!!Стига да е градивно,а не съсипващо!Майка ми щяла да заминава за Варна!Щяла да дели квартира и да работи.-Днес това ми каза,но нищо не пречи да и хрумне утре друго! Моля се направо да си хване работа,че да се спре да се яде по нас!
Към Вяра...искам само едно да попитам! - Като ме ядеш така от самото начало по-щастлива ли си?Като си изливаш негативизма олеква ли ти?Ако е така-давай.Нямам нищоооо против.Аз задължително ЩЕ УЧА и ЩЕ РАБОТЯ! Мен не ме мързи!!!Едно е да си строг родител,друго е вече дс прекаляваш с грубото си държание!
Честит 8-ми март на всички жени!
Въпреки неразбирателството между мен и майка ми реших да и купя роза...Дори не каза едно”Благодаря”...
Аз каквото трябваше на направя към майка ми като държание -го направих! Не съм била проблемна,не съм я разтроивала,или да съм я карала да се срамува!Исках по по-мирен начин да се приключат нещата!
Няма проблем,ако преча на някого, с моето писане-ще спра да пиша.
И това,че съм споделила за живота ми значи,че хленча?Просто исках да споделя...

Тук всеки пречупва твоята история през собствения си опит. Един вижда едно, друг друго, а пък истината сигурно е съвсем друга. Опитай се да извличаш градивнитв и полезни неща от коментарите
Ясно е, че нещата няма да се променят за ден
НО! каквато и да е ситуацията, вживяването в ролята на жертва няма да промени нищо, нито да е от полза
Помисли над това

Може и да не е вживяване, има всякакви патологии, които с възрастта не се оправят.
Осъзнавам, че и моята щерка би могла да напише нещо подобно Barbarella*, като писах образованието да почака, имах предвид 1 година, да види как ще е с финансовата част. Защото има специалности, които трудно се съвместяват с работа. Общежитие - може да стане, може и да не.
Ясно че чувства дядо си като баща, но в момента не може да направи кой знае какво и не трябва да й е прекалено съвестно, ако замине. Но не в чужбина, просто на разстояние от "мама".

meggangelova, не се заяждам, а ти показвам как изглеждат нещата отстрани и отвъд плесканиците за майка ти. Не ти харесва - твоя воля. Въобще не държа да съм ти симпатична.

Meggaangelova, действай сама мила, ползвайки мъдри съвети от по-опитни хора. Ще осъзнаеш , че да отговаряш сам за грешките и решенията си е полезно и градивно. Моите родители са пълна противоположност на твоите. Но и прекалената загриженост и привързаност носи негативи. Исках да бъда самостоятелна, заминах да следвам в чужбина. Бяха против , превенция, спрямо рискове към любимо дете. Нова среда , приятели , различен манталитет, но свободна. Амбицирах се и да имам лични приходи. Преподавател -ментор ми помогна много с ценни,практични съвети. Дребните неудачи ме амбицираха, проблемите -нахъсваха и изостряха инстинкта за борба и самосъхранение. Никога не направих компромиси с ценностите си.  Диви и щастливи години.
Майка ти няма да се промени, но с този нрав ще има проблеми . Варненци имаме изостреноно чувство за справедливост и нулев толеранс към негативни характери. Някои работодатели уволняват дори за прозаични клюки или резервирано отношение към клиент. Определено майка ти я чака превъзпитателен кариеризъм. А ти си следвай житейския план, step by step . Животът е само твой, останалите са спътници, препятствия или съмишленици . Има деца, които са по-полезни, обективни  и трезвомислещи от родителите си , уви.

Аз следя темата, но се зачудих две неща- майка, която 20 годин' ти диша във врата, изведнъж решава, че ще заминава да работи и баща, с когото не си комуникирала никога, откликва от воле. Остави, че откликва, но за седмица се свързваш с него. Или форумът е голяма сила, или това е от историите, които с години са във вакуум, но след седмица драскане във форума излизат нови и нови случки, нещата стават супер динамични.

Чери, с най- голямо уважение към добротата ти го казвам, но не проектирай и собствените си желания в чужда съдба. Помощ е едно, заместване на (да си го кажем направо) родителската фигура е друго.

Скептична съм, прочетох много теми. Хората, на които форум им е единственото място, където да споделят и получат подкрепа, не излизат така лесно от статуквото- на жертва, на тормозени, на бити и обругавани. За толкова време една жена не каза "благодаря ви за помощта, ще я приема, наистина искам да се измъкна". Тъжно е, но е обяснимо. А хората не са толкова лоши, дори хич. Предлагат реална помощ. За което имат моите адмирации.

За да няма повече дразги-спирам да пиша.
На мен си ми стига отношението вкъщи!
Който не ми повярва-надявам се животът да не ви постави на моето място!
Всички,които писахте нещо градивно-следвам съветите и си правя преценката.
Ще уча за приемни изпити,матури...За майка ми си разбрах урока!Приятелка никога няма да ми бъде!Тя днес каже едно,утре друго.
Нека който знае как да заключи темата.Благодаря на всички.
Искам обаче аз да дам един съвет на всички негативни хора.
ХОРА,ВСИЧКО В ТОЗИ ЖИВОТ СЕ ВРЪЩА.АКО ПРАВИШ ДОБРО-ДОБРО ЩЕ ТИ СЕ ВЪРНЕ.Вие с негативите си какво очаквате?Разбирам,че няма как дс ми вярвате и не очаквам нищо от никого,но защо пишете такива заядливи неща?Аз лично,когато не мога да помогна-не се бъркам.Всеки има мнение,всеки има право да бъде себе си,да пише каквото му е на сърце.Но защо трябва да се опитвате да изкарвате нещата така както не са?
Както и да е.Ваша си работа.
Но ако бях приела помощ от Cherry Lady това означава за обърна гръб на майка ми,дядо ми,баба ми...И това ли е решението?Аз имам съвет,за разлика от много други момичета.И още нещо.Нека не бъркаме следните ситуации!!!-Майка ти да ти направи забележка,защото си нон стоп на телефона,но да можеш да говориш с нея,да те подкрепя и критиката и да бъде градивна. И в моят случай- Да не правиш нищо лошо и да се стараеш за всяко едно нещо,да мислиш как да не си в тежест,да ти забранявят,да не те разбират,да те обиждат,посягат и тн.
Както и да е.Няма да пиша повече,защото искам да започна да игнорирам всичко негативно в моят живот.
Нека темата се заключи.