Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето ми е на три и трудно комуникира ;(

  • 2 288
  • 20
Здравейте! За първи път съм тук, но вече съм отчаяна и искам да споделя с някого... Моето момченце ще прави три скоро, но не иска да говори, от скоро стана раздразнителен и постоянно мрънка, но това ще го отдам на факта, че премина през ужасен вирус и 3-4 дни не хапна нищо и не се наспиваше. Ще започна с това, че той до 2г и малко беше изключително кротко и усмихнато дете, играеше си много хубаво, като излезем навън /всеки ден/ му харесва по детски площадки и много сме ходили, навсякъде го водим с нас, с баща му сме съобразили всичко с неговия личен комфорт и всичко беше много хубаво докато не тръгна на ясла и жените ми казаха, че не общува с тях. Нито с тях нито с децата. Тогава започнах да асоциирам, че той и по площадките не общуваше с децата, радва им се като играят нещо с гонене или ритане, но до там. Мнгоо обича да тича, вкъщи си правим редовно състезания, на вслата ми казаха, че цял ден тича от единия до другия край на стаята и даже някои деца го следват. Обича да гони някой, но не и него. Притесненията ми са, че той не иска никой да го занимава с нищо, играе си негови игри с колички, от малък постоянно се опитвам с различни видове играчки, книжки и игри да привлека вниманието му, но той дори понякога се ядосва, че му се бъркам в играта. Реших да се водя по него и да не му натрапвам желанията си. Дълго време се борех с памперса докато го махнем и на 2г и 8м беше вече без, но до ден днешен не казва, чака ние да го сложим на гърнето или си го взима сам като сме вкъщи. Няма интерес към нещата, които му казвам или показвам, не мога да му взема вниманието като му говоря много пъти, дори като го викам се обръща когато реши... Всичко с него се случва по труден начин с много уговорки. Не обръща внимание на близките ни. Вярно ние само с мъжа ми си го гледаме, той не е гледан повече от два три часа от баба и то мноооого рядко. Много е интровертен и на моменти нв знам какво мисли, какво чувства, а понякога и какво иска Sad Много чета и се плаша от това, което чета, защото се притеснявам, че виждам симптоми на аутизъм и притесненията ми датират от една година, в която всички хора ме убеждаваха, че му няма нищо и си е прекрасно детето. След като се бях притеснила като тръгна на ясла от думите на жените там аз и баща му започнахме постоянно занимание с него, изключително без да го оставяме. Буквално всеки момент един от нас или и двамата се занимавахме с него. Имам чувството, че това задълбочи проблема, защото сега пък той постоянно иска да сме до него и не иска да прави вече нищо сам. Като сме навън и му обяснявам и показвам разни неща, той не обръща никакво внимание и все едно не ме слуша. До 2.6 години му пеех постоянно песни, знаеше поне 10 целите и ги пееше, спря и тях, омръзнаха ли му, не знам. Няма обръщение към нас с мама, тате, казва думичли само като иска. Изговаря ги правилно, но не ме гледа в устата, по звук възпроизвежда всичко, но съвсем правилно. После не иска да повтаря. Ще се побъркам от притеснение, но на 20.03 имаме час за психолог и съм категорична, че нещо трябва да се промени. Ние с баща му го обожаваме и постоянно го прегръщаме и целуваме и се чудя да не би да сме прекалили с вниманието и знам ли вече Sad Не е дете отгледано на телевизор и телефони. Телефон сме му давали 20 пъти в живота в екстремни ситуации свързани с хранене навън, а детски гледа вкъщи като яде и тук там като му доскучае и не му се играе вече /зимата като сме все вкъщи/, но в рамките на час до час и нещо на ден при прекаран цял ден вкъщи. Кажете ми моля според вас има ли нещо притеснително в нещата, които пиша или съм се побъркала, както ми казват често?
Виж целия пост
# 1
Сега няма да ви успокоявам, че всичко е наред щом нещо ви притеснява по-добре е да се провери. Не съм експерт мога да споделя само през какво мина близка приятелка. Детето и така не слушаше никой. Тя се притесняваше, че не я разбира, но ние приятелките като дърти кокошки вместо да я натиснем да го заведе на психолог, ние ааа споко то е момченце,по-бавно се развиват, а и са диванета правят се, че не чуват. Добре, но с времето нещата се задълбочаваха, той не говореше, не показваше, че разбира и т.н. Та хвана се приятелката ми и го заведе на психиатър, за лош късмет не попадна на добър специалист. Изкараха и  акъла, че детето е в аутистичният спектър. Много се беше уплашила жената, но за щастие след още няколко специализирани прегледа отхвърлиха диагнозата, нооо има забавяне в развитието на речта. До тук беше лошото, след като се организираха срещи с логопед и психолог малко по-малко нещата се нормализираха. Детето напредна, взе да говори, по-малко се изнервя(пропуснах, че заради това, че не го разбираха се ядосваше много) абе вижда се голям напредък. Сега той е на 4 г. и учителки и познати виждат напредъка.
Минете си през психолог и логопед, направете всичко необходимо, но не се плашете не е непоправимо и с работа и постоянство нещата се подобряват.
Виж целия пост
# 2
Започнете работа с логопед. Ако сте от София, мога да препоръчам едно място не само с логопеди, но и други видове терапия. При всички положения не е хубаво да изчаквате повече, защото късното проговаряне води след себе си други проблеми.
Виж целия пост
# 3
Първо трябва да се мине през невролог, за да изключи евентуално по-сериозен проблем. От там, ако няма нищо се ходи на психолог и после на логопед. Детето разбира ли ви? Изпълнява ли команди? Слухът проверявали ли сте? Сигурни ли сте, че чува добре? Отивайте възможно най-бързо на преглед, защото дори и да има нещо, в тази възраст децата много бързо наваксват, като се работи с тях. По-добре да се започне работа веднага, за да може да навакса бързо, а пък ако няма нищо - вие да се успокоите. Останалото е губене на ценно време и излишни притеснения. От кой град сте?
Виж целия пост
# 4
Трябва ви невролог и логопед. Психолог – евентуално след това, според резултатите при невролога и логопеда.
Виж целия пост
# 5
Със сигурност сте се притеснили и сърцето ви е свито- правилно ви съветнат за да сте спокойна и наясно с нещата- невролог, психолог, логопед- това си е задължително да си го направите. Вижте какво ще ви кажат там. Моят съвет- първо, запишете час за възможно най-скоро и докато не дойде часа при специалиста СПРЕТЕ да четете в интернет всякакви "диагнози"- само ще се притесните. Изчакайте си мненията на лекарите. Втори съвет- не е изключено да му няма нищо! АЗ БЯХ ТАКОВА ДЕТЕ- родителите ми са получавали какви ли не съвети и мнения, като много малка са ме водили по специалисти- казва ли са им че физически и умствено съм добре. На 8-9-10 години вече малко по малко се промених. Но бях точно така- аз имах собствен свят, не ми беше интересно да общувам с другите, децата даже ме дразнеха, струваха ми се "малки и глупави", не харесвах игрите и книжките които ми предлагаха. Майка ми казваше, че с часове не съм излизала от стаята си и съм си играла с моите нафантазирани нища. Вярно, аз съм проговорила рано на 2 езика- немски и български, на 2 годинки вече съм рецитирала стихотворения и на двата езика. Но нищо друго не говорих- не обичах "диалога" именно, как да го обясня- не виждах смисъл в това да има диалог и да отговарям... Странно е, но от гледна тока на дете- Аз си се чувствах супер. Само не исках да ме занимават- аз се забавлявах, макар и моите забавления да се струваха странни на другите.
Така че- има го и този вариант. След това го израснах това, все още съм по-скоро интроверт и си имам своите занимания, обичам да имам веме да съм САМА. Но след 9-10годишна си бях като другите деца. Simple Smile
  Незнам как ще прозвучи, но може би вашият син е всъщност по-развит от останалите? Аз така се чувствах като дете- другите ми бяха глупави и бебешки хахах

Обичайте си детенцето и не се шашкайте- изчакайте мнението на специалист Wink
Виж целия пост
# 6
Детето до 5 г е отражение на вас самите.  Ако трябва някой да ходи на психолог, то възрастните трябва да отидат. Ако детето слуша някакви ваши семейни проблеми, може да има всякакво неадекватно поведение, така то  реагира на заобикалящото го.
Виж целия пост
# 7
Има деца които чак на 5-6 годишна възраст проговарят, някой когато сами си решат, ако проблема е задълбочен, по-добре го заведете при логопед и да му се обръща повече внимание, играйте му, пускайте му детски песнички на Български език, чувал съм че песните на друг език объркват децата, но не съм сигурен дали това е вярно! Ако проблема Ви притеснява адски много, заведете детето при лекар! И никакво притеснение, всичко ще се оправи! Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Благодаря много на всички! Истината е, че ние тримата живеехме в невероятна хармония до скоро. Вкъщи не се повишава тон, с него винаги сме се държали с разбиране, но има нещо, което констатирам като се върна назад. Ние му угаждаме за всичко. Каквото поиска, където поиска, само и само да се чувства добре и да е щастлив. С мъжа ми си говорим и той ми вика " ние живеем по неговите правила" и май е прав. Явно от толкова обич и привързаност забравихме колко е важна дисциплината за децата. Възможно ли е да е разглезен и това поведение да е следствие? Не се успокоявам, аз мерки вече съм взела и няма да спра докато не съм сигурна, че всичко с него е наред и направим план какво да се промени. Та възможно ли е според вас? Много благодаря за подкрепата!
Виж целия пост
# 9
За говоренето конкретно не мисля, че е от разглезване. Напротив.
Виж целия пост
# 10
Съгласна съм с Глухарче – разглезването, ако наистина има такова, няма общо с липсата на комуникация. Повтарям съвета си за невролог и логопед.
Виж целия пост
# 11
Абсолютно съм съгласна за специалистите. Решена съм, че ще се допитам до няколко такива, за да разбера има ли нещо нередно или не. Единственото, с което всички ме успокояват е, че мъжът ми до три години дума не е казвал, а моят син има над 50 думи в речника, които не ползва обаче постоянно. Взели сме мерки вече,  ще посетим всички изброени специалисти. Пожелавам си успех, а на вас - бъдете здрави, вие и всички хора, които обичате! Благодаря!
Виж целия пост
# 12
Има деца, как да го кажа ..... се отварят след 3 години. Настъпва промяна изведнъж. Но за съжаление има и други които са си с проблеми. Много е важно да гледа там където му показваш, примерно - виж самолет и сочиш на горе,  ако това го има значи всичко е наред.
Виж целия пост
# 13
Подкрепям останалите отговори - направете консултации с логопед, невролог, психолог ... Те ще кажат със сигурност има ли място за тревога.
Мой бивш колега ми е разказвал за своя син, който проговорил на 4-5 години. Действието се развива 80-те години. Думичка не казвало детето, но не знам водили ли са го в онези времена на някакви прегледи. Колегата  разказваше, че синът му бил умен, общителен. Не говорел, но успявал да се сприятели с дечицата и да играе с тях. И в един момент внезапно проговорил ясно и правилно с изречението : "Дай ми една филия с масло и сирене, че съм много гладен". Когато колегата ми разказваше ми звучеше малко като да си е поизмислил нещо в тази история. Може и така да е, но и за други случаи съм чувала, в които децата проговарят внезапно и късно.
И все пак - наложителни са консултации със специалисти в така описаната в темата ситуация.
Виж целия пост
# 14
И аз съветвам да направите консултация с невролог, психолог и логопед. Дано всичко е наред.
Като малка съм била диагностицирана с аутизъм, а впоследствие диагнозата се е отхвърлила. Не съм говорила до 2г. и 3-4 месеца. Само съм мучала и съм издавала разни звуци, но всичко съм разбирала. Проговорила съм изведнъж с цели изречения. Моите родители постоянно ми правеха записи и имам такива от най- ранна възраст, така че прогресът е документиран. На 3г. вече съм разсъждавала върху приказки. Имам записи как ми задават въпроси, изискващи по- задълбочен размисъл, и аз съм отговаряла доста умно. В началото съм страняла от децата даже по площадките. Когато някое дете се е доближавало до мен, съм му давала играчките си, за да не ме закача. В градината не са ме искали. Учителките още след първия ден са казали, че такова чудо не са виждали, така че съм ходила не повече от месец. Родителите ми се редуваха да ме вземат на работа с тях.
В крайна сметка се научих да чета на 5г., тръгнах на училище на 6г., приспособих се идеално и всичко отшумя. Знам, че всеки случай е индивидуален, но ето, че понякога нещата се оправят спонтанно. Аз обаче не бих отлагала консултация със специалисти. Моето дете няма поведенчески проблеми, но заради проблем по време на бременността, започнах превантивно да го водя на логопед още на 1г. и 6м., въпреки че казваше думи. Оказа се, че съм постъпила правилно, защото имаше нужда от орално- моторна терапия. Сега е на 2г. и 8м. и вече започна да съставя изречения. Предполагам, че без специализирана намеса, нещата щяха доста да се забавят.
Пожелавам всичко е да е наред и това да е просто етап.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия