Бременна съм и това ме ужасява

 Тези чувства май са нормални. Дори аз толкова много искам да забременея, но като ми се случи, сигурно ще съм като теб в началото. Даже съм подготвена психически. 😀

 Предполагам, че ти е необходимо време да свикнеш с идеята. Няма шанс да не си заобичаш бременността и детето. В телата ни се отделят хормони точно с тази цел. Нали все пак не бива да си оставяме децата, природата се е погрижила за тях.

 Дай си няколко дни активна умствена почивка и ще се зарадваш. Доколкото съм и чела по въпроса, скоро хормоните ще заработят и ще си заобичаш бебето преди да си го видяла.

 Успех и лека бременност! 😋😍

Още ти е рано за такива мисли. Прави нещата стъпка по стъпка и го мисли когато му дойде времето. Аз когато забременях с първото си дете не промених нищо в ежедневието си, не съм чела кой знае какво а бабите се постараха и да не се занимавам много много с покупки. Правех каквото ми казваше АГ -то и не се затормозявах да чета из нета и да се филмирам. В 9тия месец ме обзе паниката и се молех да остане бебето в корема колкото се може по - дълго. Първите месеци на адаптация са си трудни, но после се чудих как въобще съм живяла без това човече.
Ще ти кажа , че щом сте готови и мъжа до теб е сериозен, то няма да имаш проблеми. А и майка не се става предварително. Повечето майки споделят, че любовта не идва в мига в който зърнеш сбръчканото новородено ревящо човече а по скоро с дните и седмиците прекарани с него, когато започне да шава и да ти се усмихва, когато чуеш "мама" за първи път и те прегърне силно.
Факт е, че ще се промени и ежедневие и рутина, но се свиква, както с всяко ново нещо. Нормално е неизвестното да те плаши, но ако се поддадеш, никога няма да можеш да продължиш напред. Така че скачай смело. Кураж!

 С риск да разводня темата, но мисля, че и на авторката ще ѝ помогне отговорът (или пък нова тема да пусна? 🤔). Всички казвате, че след раждане животът се променя. Каква промяна да очакваме? Някак все, като го казвате (майките), ми се струва сякаш го казвате със съжаление. Струва ми се като "Абе... Не ми е вече толкова хубав животът и свободен, но пак е хубав, но по друг начин..." ама някак неуверено... Как ти се промени животът след раждането? За недоспиването от бебешки плач и самите грижи, ясно. Но какво друго?

[/quote]


 С риск да разводня темата, но мисля, че и на авторката ще ѝ помогне отговорът (или пък нова тема да пусна? 🤔). Всички казвате, че след раждане животът се променя. Каква промяна да очакваме? Някак все, като го казвате (майките), ми се струва сякаш го казвате със съжаление. Струва ми се като "Абе... Не ми е вече толкова хубав животът и свободен, но пак е хубав, но по друг начин..." ама някак неуверено... Как ти се промени животът след раждането? За недоспиването от бебешки плач и самите грижи, ясно. Но какво друго?
[/quote]

Да! Може да пуснеш нова тема, интересно ми е много и на мен- гледам клипчета, чета саттии- променя се, променя се.. да де ама как точно, не като режим а като цялостна промяна?

Нормално е да те завладеят смесени или изцяло неособено положителни емоции. И при мен се получи така, някак, след като видях двете черти на теста, като че ли изведнъж ме заля цялата действителност на това, което всъщност ме очаква и промените, които ще настъпят в живота ми. Може би за това допринесе и факта, че на нас реално нещата ни се получиха от първия месец опити, аз очаквах да мине повече време. Ще се адаптираш лека- полека, просто няма нужда да си набиваш излишни филми и драми и сама да търсиш под вола теле.
Аз вече влизам в 6ти месец. Имам късмета да карам изключително лека и безпроблемна бременност, без никакви неразположения и дискомфорт. Живота ми се тече максимално по старо му, ходя си на работа, спортувам, излизам, срещам се с хора. В прегледите няма нищо страшно, нали няма за първи път да ходиш на гинеколог, в това от време- на време да четеш подходяща литература, или да посетиш някой курс за бременни също. А и не си и длъжна, ако толкова не желаеш да го правиш. Като му дойде момента ще се научиш в движение. Баба ти едва ли е ходила на специални курсове, или е чела статии, книги и списания. Ще се адаптираш, дай си време и не се форсирай излишно. Нито пък се чувствай длъжна да се чувстваш нон стоп щастлива и нетърпелива да станеш майка. Хората са различни, приемат нещата по различен начин и в това няма нищо лошо.
Колкото до въпроса с промяната, аз не съм родила още, но мисля че подобни терзания са напълно излишни. И твърдо няма как да сложиш всички под общ знаменател. Имаме различни семейства, професии, начин на живот, социални контакти, финансови възможности, мироглед, приоритети и прочие, и прочие. Промяната всеки ще види по свой начин и пак по свой начин ще се адаптира към нея. С раждането на детето няма да свърши света, нито живота ти, така че няма смисъл да се кахъриш толкова. Няма как да не е различно, ама нали това е идеята по принцип, да се развиваш и променяш. Все едно да се питаш, дали не ти беше по- добре, когато беше на 10 и беше на пълна издръжка при мама и тате, нямаше грижи и отговорности, освен да си учиш уроците, беше ти сготвено, изчистено, изгладено, изпрано и т.н, а сега за всичко това се грижиш ти. Ако кажа, че не си спомням с носталгия за детството си ще е лъжа, но това не означава, че съжалявам за живота си в момента.
Прекалено много се вглъбявате понякога, гледайте по- ведро и позитивно. Да, няма да е лесно, да бъдеш родител със сигурност е и прекрасно, и ужасно, но в крайна сметка и никой не ви задължава да бъдете такива. Ако сте намерили човека, който също не смята имането на деца за върховно постижение в живота, живейте така, то е ваше право и избор.
А иначе, бебетата няма да са вечно бебета, ще растат с всеки изминал ден и с всеки изминал ден ще бъдат все по- малко зависими от вас. А, ако сами станете "роби" на децата си и ги превърнете в център на вселената си, за това няма да са виновни те.

 С риск да разводня темата, но мисля, че и на авторката ще ѝ помогне отговорът (или пък нова тема да пусна? 🤔). Всички казвате, че след раждане животът се променя. Каква промяна да очакваме? Някак все, като го казвате (майките), ми се струва сякаш го казвате със съжаление. Струва ми се като "Абе... Не ми е вече толкова хубав животът и свободен, но пак е хубав, но по друг начин..." ама някак неуверено... Как ти се промени животът след раждането? За недоспиването от бебешки плач и самите грижи, ясно. Но какво друго?
[/quote]

Да! Може да пуснеш нова тема, интересно ми е много и на мен- гледам клипчета, чета саттии- променя се, променя се.. да де ама как точно, не като режим а като цялостна промяна?
[/quote]

 Пуснах я в "Искам бебе", надявам се да получим доста отговори. 😊

На колко години е авторката?
Има значение за усещанията.
Аз не съм имала подобни терзания. Много добре знаех, че животът ми ще се промени, необратимо. Не е лесно да си майка, но чак пък ужасно, съвсем не. Просто си пренареждаш приоритетите за един по-дълъг период от време.

Благодаря за отговорите! Първоначалната изненада и шокът от нея ме обзеха на момента и паниката надделя. Превъртях в главата си едва ли не следващите 18 години от живота си. Ще действам стъпка по стъпка и се надявам всичко да е наред

Променят се много неща , вече не се грижиш само за себе си . Намалява свободното време , няма вечерни излизания ( освен ако има кой да гледа детето ) . Като ти се приспи не може да легнеш когато ти решиш , освен ако и то не спи . Като ти се приходи някъде на екскурзия неможе просто да тръгнеш и такива .

Аз съм бременна в 4 месец бременността е желана и бебчето е чакано от години,въпреки това и аз съм ужасена. Знам,че животът ни ще се промени напълно, но не това ме плаши. Страх ме е дали ще се справя,дали ще се грижа за бебето както трябва ,страх ме е че едно малко същество ще е напълно зависимо от мен. Въпреки всичките ми страхове обаче,нямам търпение да се срещна с човечето и смятам,че всичко това е нормално за жени,които чакат дете за първи път
Желая на авторката една прекрасна бременност и един пухкав финал

Според мен си е нормално, всеки го приема по свой начин, предполагам. Аз забременях на 32, не съм малка и беше планирано, въпреки това и аз изпаднах в ступор, от хормоните през бремеността бях супер изтъпяла и по досаден период в живота си не съм имала, предвид, че имах безаварийна бременност. Споко, ще избуташ и ти, а и да имаш бебе също не е толкова страшно, хората обичат да драматизират.

Много добре казано, нямам какво повече да добавя. Аз като видях чертите на моя тест веднага ревнах, понеже нямах работа, имахме проблеми с парите и така. Два месеца бях в ужасни притеснения — да не бъдеш бременна и безработна в нашата мила държавица. Притеснявах се какво ще кажат родителите ми. Но при нас не беше планирано (не е било нежелано), но се случи просто така. Не винаги всичко може да се планира. Естествено хубаво е, но понякога не става, колкото и да се надяваш и да тикаш нещата в сигурната посока на планирането. За някои от нещата все още се притеснявам, така че според мен това е нормата — предвид светът, в който живеем. Не мога да изпитвам вина за това, че се притеснявам за това и онова. Важното е да не се стига до крайности и лека полека да приемаме нещата каквито са.

Огромна е разликата между непланирана и очаквана бременност.
При очакваната се предполага, че човек е подготвен финансово.

Аз смятам,че при ситуацията в България е много трудно човек да каже,че е подготвен финансово.Ако всички чакаха първо да имат пари ,та тогава да мислят за бебе,досега щяхме да се затрием.Разбира се не казвам,че може да нямаш пари за елементарните си нужди и да раждаш деца,но и много малък процент са напълно подготвени финансово