Промяната след раждането

Бих го оприличила като нова работа. Започваш нещо ново, интересно, приятно ти е да го правиш, дори да е натоварено и да се наложи да си на повикване.
Това, че в началото ден и нощ ти се слива, не значи, че е кой знае какво. То и в студентските години имам такива натоварени моменти пък не съм се оплаквала
Ако сама гледаш бебето е по-трудно. За мен беше важно да избера за баща човек, който ще е активен родител и ще отгледаме и възпитаме детето заедно, а не само формално да фигурира. Тогава и промените в живота ти са по-малки.

Зависи и какви са навиците ви. Ние сме от хората, които обичат приятелските, домашни събирания, и преди детето не сме ходили на дискотеки и др. неподходящи за деца места. Така че в това отношение също нямахме промяна.
Винаги сме ходили на почивки на места, подходящи за бебета и деца, там пак.
Хобита, навици, всичко. Затова нямахме големи сътресения.

Баби и дядовци нямаме около нас, в други градове са, чак като тръгна на градина и училище я взимат ваканциите. Т.е. двамата сами сме си я отгледали. Тази година, живот и здраве, ще прави 15 г., направо си е възрастен член на семейството, не само не я чувствам като тежест, а обратното, разчитам на нея като на приятел и голям човек.

Лично за мен с възрастта става по-леко. Други казват, че с малките деца им е било по-лесно. Не знам, зависи от мноео неща, както и от очакванията на родителите. Скромното ми мнение е, че някои родители сами си създават грижи. Но, всеки си има разбирания и ги следва при децата си.

Иначе да, бременността не ми беше приятна и въпреки че беше много лека физически, психически така и не успях да я възприема, затова и нямам повече деца. Но не съжалявам, че се навих за една.

С една дума - не е нещо непоносимо и страшно.

Най много ме притеснява ревът. Не знам ако плаче много как ще го понеса, струва ми се много изнервящо.

Всъщност бебетата, които реват са много по-малко, отколкото си мислиш. Моето ревеше само докато беше на режим на хранене, с който ме излъгаха в болницата. После като минахме на поискване не съм ѝ чула гласа.

А за мен подобни въпроси са абсолютно излишни. Ако на твоите приятелки майчинството им тежи, а други пърхат от щастие, какво значение има конкретно за теб. Ако знаеш, че животът ти кардинално ще се промени и не, неспането е най-малката промяна, това ще те накара ли да размислиш? Не разбирам подобна нагласа и подготовка.

А за рева - не е да го изтърпиш, а да помогнеш. Гладно, жадно, колики, спи му се... трябва да се намери причината и да се направи нещо. То самото е безпомощно, та трябва да разчита на теб и с плача те вика на помощ.

Така е. Бебетата не реват без причина, или от инат.

В една друга тема жени казваха, че бебетата им реват с часове, без да могат да установят причина.

Абе не реват без причина, ама понякога не знаеш причината или и да я знаеш не можеш да помогнеш. Моето до 6 - тия месец се съдираше от рев до захласване заради колики. Сменяхме млека, ходихме по лекари, отговора беше "здраво е бебето, просто колики и това е, ще мине". Няма да изброявам капки, сешоари, бял шум, топли кърпички на корема и т.н и т.н всичко, което сме пробвали. Имаше ефект единствено носенето в една определена поза, ама 12 часа не можеш да носиш непрекъснато. Или поне АЗ немога, щото знам, че сега ще скочат идеалните майчета да ми обясняват как те го могат или да ме светнат за слинг и т.н.
Та понякога си реват. И то много.

Иначе какво се промени? Ами всичко. Най - вече това, както писаха и другите, че вече не мислиш първо за себе си, трябва да поставиш друг човек и неговите нужди и желания пред своите. За едни е по - трдуно, за други - лесно, зависи от детето, от ситуацията, от нагласата и начина на живот на родителите.

..."да избера за баща човек, който ще е активен родител "...- Човече, не ми е ясно, как ще стане това, когато хората са още гаджета. Аз за себе си примерно не знам, каква ще съм майка, че да "избера" добър баща. Какви са характеристиките, които притежава един мъж, за да се знае, че ще е страхотен баща?

Ами за мен лично да е отговорен, да е със съзнание да бъде родител, да не се скатава когато става дума за издръжка на семейство, домакинска работа и всичко друго, да не мишуква общо взето, и да не гледа само своя кеф.
Аз поне това гледах и не сбърках (за сега).
А иначе не можеш да си съвсем сигурна дори и ти каква майка ще бъдеш, камо ли за бащата, общо взето нещата се променят понякога...
Освен това каква майка ще си зависи И от детето...

Далеч съм от мисълта, че разумна жена ще се омъжи за нехранимайко. Самият факт, че някой е мой съпруг, това значи, че съм преценила качествата му освен любовта ми. Но това не значи, че ще е добър баща. Може да е чудесен мъж, с професия, възпитание, интелигентен, разумен, спестовник, грижовен към мен и да не е всеотдаен баща.

Границите на нервната система придобиват разтеглив характер. Също и разходките около собствената кожа, контрола на гласа в екстремални условия, ежечасните полеви опити върху търпението и ей такива неща.
За мен това беше основната промяна, защото живеех с идеята, че съм човек с много устойчива психика, свикнал да работи с всякакви ексцентрици и да се справя с всякакви проблеми от работно естество. И като се появи нещо под метър с мнение за всичко и срути представите ми за мен самата.

Е то докато не го видиш реално на практика няма как да си сигурна. Нали и аз това съм писала. Въпреки това по тези качества горе - долу можеш да предположиш какво да очакваш.
И да не е супер всеотдаен като е отгворен, все ще се грижи за детето и няма да се скатава. Всеки разбира различно под "всеотдаен" така че...
За мен е важно да си поеме своята част от отглеждането на детето, а да не остави всичко на моите плещи. Това успях да го разбера за 6 години с мъжът ми, но знам ли...сигурно има случаи, в които нещата се променят...

Лятото родителството не е зле-, градинки , паркове и денят минал, но дойде ли зимата настава ад. Студ, вятър, вируси и буквално не се издържа. Децата пощуряват вътре и се чудят как да вякат.  Абе трябва си здрави нерви.

Нямаме деца все още, но много ме плаши мисълта как ще го оставям само или като поотрасне и ходи някъде без мен, как така няма да го притеснявам нон-стоп?! В момента, ММ ако отиде някъде и му звънна да го чуя, а не вдигне, винаги мисля ужасни неща много ме потиска тази мисъл и е една от причините да не бързам с децата..