Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

  • 11 441
  • 521
Добър ден.
Днес се позамислих, заради една позната, която винаги мога да я позная кога е "свободна", без даже да повдигам въпроса, после се сетих, че и във форума, без да съм много в течение с любовния им живот, на някои потребителки също много им личи, когато са в процес на търсене, и осъзнах, че не е единично явление.

1. Усещането за urgent, изнервеност и адреналин при срещите с мъже, ми напомня за чувството, когато имаш някаква броена сума пари, с които трябва да изкараш неопределено време, докато ходиш по интервюта за работа.

2. Трябва да си даваш в същото време вид, че мъж не ти трябва, както и работа. Един вид, ходиш за удоволствие по интервюта, заплатата не те интересува, имаш много качества и точно тази работа ти е толкова интересна, че и без пари би ходила. Напредналата ти възраст или желанието да излезеш в майчинство за 2 години може да са само в плюс за работодателя, пък и на теб никога няма да ти се случи да излезеш в болничен или да откараш 2-3 години в майчинство.

Даваш си вид, че точно теб въобще не те интересува има ли си жилище даден мъж, за да можеш да се нанесеш при него, има ли добра работа и доходи. Не, ти търсиш романтика и страстен секс, те подаръците на дрешки от мола, екскурзийките и почивките, плащането на сметките и пр. са заради романтиката. Ти не си вссе пак като другите жени. Може да си в леко напреднала възраст, но се поддържаш, знаеш сексуални мурафети, готвиш и чистиш, ама не толкова прозаично, като останалите жени, и винаги си в настроение. Ей така, между обелките от лука ще има листенца от роза, запалени свещи и пр. Може и някое сексуално преживяване на плота в кухнята (по Revoker)....
Виж целия пост
# 1
Пепел, пепел, дано не се появява скоро!

Според мен търсенето на мъж се различава много в 20-те, 30-те, 40-те години.
Ако на 30 или 40 не си се научила да си отстояваш заплатата и повишението, свободни дни или намалвно работно време няма и да поискаш от мъж сериозна връзка с взаимен ангажимент.
Вероятно е до характер и дали може да се извади извод от няколко мотики.
Виж целия пост
# 2
Цялата концепция за търсене на мъж за мен е погрешна, сексистка, унизителна и безсмислена. Какво значи търсене на мъж? Не е ли идеята двама души да са заедно, защото са влюбени, например? И да, търсенето на мъж ще е като търсене на работа, докато жените не се научат, че без мъж се живее по-добре, отколкото с неподходящ, че работата е необходимост, а наличието на мъж не. Не сме 15-ти век, а всички хукнали да търсят мъж сякаш жената без мъж е непълноценна, безпризорна и безсмислена.
Виж целия пост
# 3
Според мен двете нямат общо. Казвам го като човек, който сменя работата лесно, мъжа много трудно. Работни места добри има в изобилие (поне в моя бранш), свестни мъже - не. Към работата имам много малко критерии, нямам кой знае какви претенции към продукта какъв да е, към работната среда и това улеснява много нещата. И в момента в който нещо важно започне наистина да куца без изглед за промяна, сменям без да се замисля. Докато към мъжете цедката е много ситна, влагам много повече усилия и отношение и не искам да си губя времето.
Виж целия пост
# 4
Тази тема си личи, че е пусната от самодоволна жена, която вече си е намерила добър мъж и гледа сеира на свободните Simple Smile

Иначе да, търсенето на мъж прилича//ше на  търсенето на работа. Но сега е по-добре от времето на моята младост, когато наистина беше задължително да си намериш мъж и даже имаше епитети за такива, които не са Simple Smile

Лично аз си търсих мъж, което означава, че излизах с всякакви идиоти, но накрая си намерих по-скоро случайно. Пък и опитът ми е с четвърт вековна давност и не е показателен.

Днешните млади, 20+ гледам, че нищо не търсят и са си екстра.
Виж целия пост
# 5
Цялата концепция за търсене на мъж за мен е погрешна, сексистка, унизителна и безсмислена. Какво значи търсене на мъж? Не е ли идеята двама души да са заедно, защото са влюбени, например? И да, търсенето на мъж ще е като търсене на работа, докато жените не се научат, че без мъж се живее по-добре, отколкото с неподходящ, че работата е необходимост, а наличието на мъж не. Не сме 15-ти век, а всички хукнали да търсят мъж сякаш жената без мъж е непълноценна, безпризорна и безсмислена.

Ами, всъщност и търсене на жена имам предвид, просто в конкретния случай ме провокира случка с жена, която съответно изглеждаше като да търси мъж.

Ами тези двама души как да са заедно, да се влюбят, ако не могат да се намерят преди това?

Вярно, че има жени и мъже, които не търсят. Майка ми и някои от разведените ѝ приятелки са пример за такива. Разведени с малки деца, не посмяха или нямаха желание да търсят друг мъж за семейство.

Ама то е някак срамно да кажеш, че търсиш, и то неуспешно. Веднага едва ли не ти се лепва етикет "лузър", почват да се съмняват във външния ти вид, в размера на заплатата или бюста, пък те, хубавите хора, нямат нужда да търсят. Боклука да излязат да хвърлят, по четирима ухажори ги пресрещат. В социалните мрежи нищо не търсят, но са поразително активни в намеците, че са свободни и в минутката за самореклама. И знсятз ей така, съвсем случайно, всички сайтове/апове за запознанства.

Има някои, които следят пазара и се саморекламират, дори и като са във уж много щастлива връзка, в която те идеални, партньорът идеален, скъсват се от секс, проблеми няма, ама ей така да проучат, да си направят самореклама, да пофлиртуват.Излязат ли от връзката, вече имат набелязани няколко обекта, и сигнализират.

Докато има други, 10-20 години семеен живот, не е идеален, ама то на кого ли му е идеален животът и работата. И като ги загубят, са като треснати с мокър парцал. Не са се отглеждали от години за друг мъж/жена/работа, последно им се е случвало някъде през 2008, и са изумени колко са различни нещата, как всичко е онлайн и как са изостанали.
Виж целия пост
# 6
Като видях заглавието си помислих, че поводът е един мой пост в темата за търсене на работа. Та там бях написала, че и при търсенето на гадже, и при търсенето на работа важи принципът на автобуса - чакаш малко пък като не идва твоят се качваш на който дойде и после се прекачваш Simple Smile
 В други отношения разбира се, че има разлика между работа и брак, и то немалка, но в това с принципа двете наистина си приличат. И в двата случая решаваш, че се возиш на правилното нещо едва след като го тестваш "как вози". Иначе на автобуса поне има номер и имаш идея къде отива, докато и с работата, и с мъжа в етапа на "кандидатстване" получаваш една захаросана презентация, а скелетите внимателно се крият в гардероба. И само с опити и грешки може да се установи наистина (след като човек се е повозил известно време) дали си на правилното возило/работа/мъж.
Виж целия пост
# 7
Приличат си, водят се житейски задачи според старата школа. Даже някои виенчани биха добавили и частта с приятелите/(общността и семейството) към търсенето на работа и любов; общността, дето толкова я пренебрегваме в днешно време и аз все ръчкам в тая посока да се развиват приятелства. Ма ето и в тая тема тоя skill отсъства

И при двете иначе има стрес, ако не са постигнати; риск (и то висок), който създава напрежение. Трябва да се развият умения първо за себепознание (каквито младите нямат и в посока кариера и в посока любов), после и за адаптация, да не откачаш в работна среда или с любимия.

Анализира се, прави се оценка и при двете, преследват се по-добри условия и при двете, даже конкуренцията се отчита Grinning. Изобщо мозъка си обработва разни количествени и качествени показатели неизбежно
Виж целия пост
# 8
За мен всъщност си приличат.
Около мен всички търсят, малцина са със спонтанни срещи, повечето се таргетират целево - социални мрежи, групи, приложения.

Първата среща е точно, като интервю. Опознаване, преценяване и т.н.
Но е двустранно това нещо.

На мен романтичката ми е трудно да го приема, но....
Виж целия пост
# 9
Има разлика и в секса. Когато теб таковат в брака е някак правилно и приятно, а когато те таковат в службата е хем неправилно, хем неприятно Wink
Виж целия пост
# 10
Прилича по това, че се стремиш да покажеш добрите си черти и да прикриеш лошите. Нататък е повече въпрос на страхове - както имаме израз от кал да е, мъж да е, така имаме и залудо работи... Не съм фен нито на едното, нито на другото Simple Smile но ако се стигне дотам, повече компромиси бих направила с избор на работа, отколкото с избор на мъж.
Виж целия пост
# 11
Направо отговарям - определено да. Както за работа, така и при мъжете имам някакви базови изисквания, без които няма да работим заедно. Примерно - работно време. Ако той работи нощем, а аз през деня, не може да се засечем.
Виж целия пост
# 12
Не знам дали съм най-точния критерий предвид пола ми. Поне при мен бих казал, че имаше доста сходства. Имах някои изисквания за които не правех компромис например. Естествено важно ми беше и емоцията, като я видя и да ах-на. Ами ах-нах си доста яко и сме си щастливи заедно. Тя предлагаше това, което търсех, аз предлагах това, което тя търсеше, пък и си се харесахме освен това.
Виж целия пост
# 13
Замислям се сега, че мъж никога не съм “търсила”, докато при работата съм в постоянно оглеждане за нови, по-добри възможности.
Виж целия пост
# 14
И Да и Не.
И двете, понякога сами те намират.
Понякога пускаш погледи/CV - та.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия