Промяната след раждането

  • 28 884
  • 855
# 330
Какво му е невъзможното, Сирен, не разбрах? Какво имаш предвид, че не може да се учи второ висше?
Никой не ми е правил проблеми, но трябваше да подготвя голяма документация оттук.

Не знам, с каква информация боравиш, но нещата не са толкова "невъзможни", но аз никога и не съм се интересувала от това, какво не може да се направи. Понякога се създават и прецеденти Simple Smile
Виж целия пост
# 331
А форумът става и накъсан. Не е вдъхновяващ, просто разсейващ.
Аз все още не мога да правя нищо работно, ако и двете деца са вкъщи. Даже едни тестове да седна да проверя, ще има Мамо мамо мамо. Понякога предпочитам да работя в градския транспорт. Седна, пусна си музика, чета си уроци, пускам си мейли...
Курсови работи и онлайн тестове за университета правя, когато децата ги няма.
Може би е до човек, но аз съм така.
Виж целия пост
# 332
Опа, къде се е отделило детето ми само не разбрах, но ще е добре да ми кажеш и това Wink Горкото, някъде е хвърлено без да знам ли?
За едно си права: високият доход гарниран с истинско удовлетворение и интелектуална свобода е много приятно усещане. Оставя много хубаво време за най-важните неща в живота. Признавам си, че до този момент не ми се беше случвало до такава степен, но се радвам, че успях да го постигна преди 40.
Виж целия пост
# 333
Сирен, пак да те попитам - кое конкретно нещо в момента ти доставя удоволствие? Кое е нещото, което те прави щастлива? Едно или повече конкретни неща. Децата в общия случай ти пречат - ето сега и за книжките. Филми и др, не гледаш, работата - тя е робство. С провайдъра не знам до колко и как общувате, понеже работи, а през свободното си време се развива и квалифицира. Кое е това нещо заради което си заслужава да станеш сутринта с кеф?

Не е ли очевидно? Заради бг- мама, разбира се! Намерила си е поле за изява, паралелна реалност, където може да бъде всичко, което пожелае, за разлика от реалността. Поведение на един дълбоко нещастен и неудолетворен човек.
Виж целия пост
# 334
Че то животът няма как да е нонстоп релаксиращ и оптимален, с или без деца Simple Smile

До 3, като третата година работех от вкъщи. Не е било ''хубаво'', да използвам твоята дума, но се справях. Занимавах се и с щерката, излизахме, виждах се с приятели, а вечер мъжът ми сядаше и играеше с нея, четеше й, това си беше тяхното време.

Двете жени-многодетни майки, с които съм близка, се справят чудесно. Не хленчат по форуми колко всичко е тооолкова трудно и правят сума ти неща, които има доставят кеф.

Всъщност VickyTaylor е права - обсебваш поредната тема, а ние сме за бой, че ти ходим по..постовете и коментираме.

Виж целия пост
# 335
Сирен, пак да те попитам - кое конкретно нещо в момента ти доставя удоволствие? Кое е нещото, което те прави щастлива? Едно или повече конкретни неща. Децата в общия случай ти пречат - ето сега и за книжките. Филми и др, не гледаш, работата - тя е робство. С провайдъра не знам до колко и как общувате, понеже работи, а през свободното си време се развива и квалифицира. Кое е това нещо заради което си заслужава да станеш сутринта с кеф?

Мисълта, че след като избутам целия тоя хаос със задължителните му задачи, ще съм постигнала нещо голямо. И че като ги избутам, ще има време и за книжки, и за филми, при това с приятното усещане за изпълнен дълг.

Както казах, отговорът е в живеенето, живей и може да стигнеш до своя баланс. Моят не би трябвало да те интересува.
Виж целия пост
# 336
Таис, как така животът ти не е оптимален. Това живот ли е или робство?

Сирен, човек, излагаш се. Май наистина при теб има това което наричаш "родилкин мозък", но трае над 3 години. И вече почва да граничи с Кобилкин мозък...
Виж целия пост
# 337
Всъщност, винаги съм смятала, че с повече деца е по- лесно, отколкото с едно. Нещо като ефека на детската градина, вкупом се строяват по- лесно, по- забавно им е.Няма нужда да се правиш денонощно на клоун. Ако са породени- още по- добре. Децата се занимават и играя помежду си.
Казвам го от позицията на израсла в многодетно семвйство.
Виж целия пост
# 338
Мисълта, че след като избутам целия тоя хаос със задължителните му задачи, ще съм постигнала нещо голямо. И че като ги избутам, ще има време и за книжки, и за филми, при това с приятното усещане за изпълнен дълг.

Както казах, отговорът е в живеенето, живей и може да стигнеш до своя баланс. Моят не би трябвало да те интересува.
Кое е това голямо нещо? Отгледала и възпитала х-деца? Аз определям нещо като хаос когато съм недоволна от стечението на обстоятелствата и нямам контрол. Ти така ли се чувстваш в ежедневието си? Ако около теб е хаос и имаш задачи за бутане, не е ли по добре да ги буташ, а не да коментираш тук?

Да, твоят живот не би трябвало да ме вълнува, но до някаква степен ти натрапваш тук разбиранията си, мирогледа си и частично живота си, та затова се интересуваме всички, не само аз.
Виж целия пост
# 339
Моите са с разлика почти 4 години и е факт, че голямото занимава малкото с часове. Единственото, което се иска от нас е обезопасено пространство и подбор на играчките (без дребни легота и т.н.). И разбира се, няма как да ги оставиш сами без да ги наблюдаваш, но е далеч по-пасивно занимание сравнено с поддържането на само едно дете да не реве за внимание.
Виж целия пост
# 340
Вярно е, играят си заедно и се занимават. Обаче и повече цапат и повече шумят. Освен това го има моментът, че докато оправяш едното, другото прави беля или се опитва да се убие.

Не знам, за мен е нормално човек да пробва дали нещо се получава и ако не се получава, да го остави. Понеже имам опит и знам вече кога децата ще ми оставят повече свобода, не съм се разтревожила, че в момента не си уплътнявам 100% времето с полезности и не гоня 100% кариера.

Мис Чичи, както казах, отметни си в твоя живот децата и после разправяй. Каквото и да си говорим, голямо и важно е. И да, може да се наложи да преживееш основната трансформация: че вече не държиш нещата под контрол. (...шокът започва още с неконтролируемите промени и странно поведение на доскоро фитнесираното, обгрижено младо тяло...)Промяната е, като осъзнаеш, че вече задачата ти не е да налагаш контрол, а да управляваш хаоса. И че най-доброто, което ще имаш, е управляван хаос, но не и ред точно както го искаш. Ако се опиташ да постигнеш второто, ще се побъркаш. Но ще те оставя сама да го изпиташ на гърба си.

Но е много трудно за човек без деца, който може да си позволи да дирижира и оптимизира почти 100% обстоятелствата си, идеята, че може наистина да живее в хаос и да не контролира всичко. Може би това ще е най-голямата промяна, която ще усетиш.

Та ако си завъдиш семейство, ще се срещаш всеки ден с природни стихии и други обстоятелства, над които няма да имаш контрол.
Виж целия пост
# 341
Всъщност, винаги съм смятала, че с повече деца е по- лесно, отколкото с едно. Нещо като ефека на детската градина, вкупом се строяват по- лесно, по- забавно им е.Няма нужда да се правиш денонощно на клоун. Ако са породени- още по- добре. Децата се занимават и играя помежду си.
Казвам го от позицията на израсла в многодетно семвйство.
И аз така, още повече, че жените с такива семейства, които познавам (някои от тях са ми много близки), винаги са ме респектирали с това, че не се оплакват.
С едно дете дори е по-тежко понякога, защото ако няма с кой да се занимава, винаги допира до родителите.

Дори ми е чудно, че във форум за родители трябва да си обясняваме, че в някои семейства има по едно дете по ред причини, понякога напълно независещи от майката.

А форумът става и накъсан. Не е вдъхновяващ, просто разсейващ.
Аз все още не мога да правя нищо работно, ако и двете деца са вкъщи. Даже едни тестове да седна да проверя, ще има Мамо мамо мамо. Понякога предпочитам да работя в градския транспорт. Седна, пусна си музика, чета си уроци, пускам си мейли...
Курсови работи и онлайн тестове за университета правя, когато децата ги няма.
Може би е до човек, но аз съм така.
След раждането развих точно тези умения.

За нераждалите четящи в темата, само за статистиката искам да отбележа, че има и други варианти на "възможен живот" - никога след раждането не съм имала чувство за блато или хаос.

Мис чичи имаше въпрос, отговор няма ли да последва? Аз също попитах, къде е невъзможно да се учи второ висше с дете? Кои са тези държави с подобни ограничения?

И само дете може да цапа, само да отбележа тази елементарна истина Simple Smile
Виж целия пост
# 342
Iza, как си изкарала две висши с такова четене с разбиране? Нямам предвид, че държавата ограничава студентките с деца. Имам предвид, че ако ученето е сериозно, и ако трябва активно да си гледаш детето, ако специалността е тежка - просто ще е невъзможно без сериозна помощ.

И да, може да работиш с дете в косата, доказано е, но не излиза толкова добре, а после изтощението и нервите са тройни. Хайде да не се лъжем, че това са компромисни решения, а вие ги изкарвате все едно са пей-сърце, никакъв проблем и въобще трябва жената да цъфти и свети, не да се оплаква, дори най-мъничко.
Виж целия пост
# 343
Какво му е невъзможното, Сирен, не разбрах? Какво имаш предвид, че не може да се учи второ висше?
Никой не ми е правил проблеми, но трябваше да подготвя голяма документация оттук.

Не знам, с каква информация боравиш, но нещата не са толкова "невъзможни", но аз никога и не съм се интересувала от това, какво не може да се направи. Понякога се създават и прецеденти Simple Smile

Пак се сещам за едно интервю, сравнително наскоро,със семейство цигулари- концентриращи често навън и доста добре оценявани там. Бяха с 3 деца, породени и навсякъде ходеха с тях.
Да, имаха наета помощница, но на всички репетиции децата им присъстват, щом е възможно и всичкото свободно време е посветено на тях.
Та, тогава се сетих за "наща" Сирена- как не ги е срещнала някъде, че да им разясни как направо са се объркали и как нищо с деца като си, не се получава......
Виж целия пост
# 344
Винаги съм намирала оплакването по каквито и да е въпроси за ненужно. Ако не съм доволна просто се захващам и правя някаква промяна, мрънкането не помага.
Сирен, попитах те нещо елементарно - какво те прави щастлива днес, а ти ми обясняваш, че живота ми ще стане хаос като родя. Може да стане, може и да не стане и най вече зависи как аз ще възприема промяната.
Ясно е, че отговор на въпроса си няма да получа, защото просто го няма онова нещо, колкото и да е малко, което да посочиш като постижение. Няма цел, няма дори мечти и желание за развитие. И да, смятам, че човек е пълноценен когато се стреми към нещо. Може да е кариера или пък майчинство и развитие на малки човечета или образование, и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия