Запознах се с момче преди 3 години на работното ми място. Той е с 5 години по-малък,а аз съм на 28. Заживявахме заедно 3 месеца след запознанството ни,сменихме и града. Имах известни финансови затруднения в него период и той много ми помагаше. Грижеше се за мен,не е бил егоист,мил и нежен. Имахме караници само за това,че прекарваше доста време в игри на компютъра и за пари. След известно време се върнахне в родния ни град. Караниците бяха започнали. Той ми натякваше,че сме нямали пари заради мен. Обиждаше ме - тъпа,малоумна,слабоумна. Винаги ми е казвал,че съм глупава,неамбициозна и прочие и той ми помага да променим това. На няколко пъти се изнася и след молби от моя страна се връщаше. Януари месец миналата година се разделихме окончателно. Уж. Пробвахме с други хора,не ни се получи и пак се събрахме. Но той реши да смени държавата вече. Не искаше да ме взима първоначално.. След няколко месеца реши,че вече иска,но аз не бях готова. Пишехме си,чувахме се всеки ден. Пробвах с друг човек отново,не се получи - за мен той е идеалния мъж и никой не може да се сравни с него. Наскоро се скарахме заради това,че не съм готова да си зарежа живота тук (имам стабилна работа,дом). Той ме блокира. Аз бях настоятелна и се свързах с него. Наговори ми тежки неща - че съм луда,дебела,откачалка. Искал да умра,само съм го разигравала... Допускала съм многл грешки - да,но наред с всичко съм правила всичко за него. Плащам му нещата на изплащане. Ходя на психолог,защото той смята че не съм наред. Но след последния път нещо в мен се пречупи. И незнам луда ли съм,какво ми става,но ми е гадно. Имам чувството че няма да намеря друг който да ме обича така. И все едно животът ми е свършил. Моля за съвет.