Здравейте, обичайно не пиша във вашия форум, но след като вече съм тотално отчаян и не знам към кого да се обърна, реших да се престраша и да чуя мнението ви, тъй като вие имате повече опит в Семейните Отношения.
Историята ми е следната. На 32 години съм, запознах се с 25 годиншната ми приятелка си преди около година и няколко месеца и всичко беше приказка. Много силна любов имахме много преживявания за много кратко време което още повече ни привърза един към друг и.т.н. След няколко месеца, разбрах, че е бременна и бях във възторг просто всичко беше много на място и сега вече съм бг татко на 6 месечно бебче - момче. Проблемът е следния - имах странното чувство преди да забременее, че тя не искаше да ползва хавлията за къпане в банята а излизаше мокра докато бяхме още гаджета и ми идваше на гости (живях с майка ми тогава). След като тя забременя аз веднага се хванах и намерих апартамент за двама ни, който беше ремонтиран и готов. Това което последва беше едногодишен ад в който в момента се намирам. За нанасянето тя пожела всички мебели да се изтърбушат след това да се сложат тези, които тя иска, съобразих се с този каприз, но след това видях, че тя има проблеми с това, че има страх от заболявания поради различни инфекции. От тогава не иска да се бършем след баня с хавлиите вътре а излизам навън целия вир вода гол за да се бърша капейки, проверява ме всеки път когато си мия ръцете и ме пита 5 пъти един и същ въпрос (изми ли си ръцете, ама как ги изми.. и.т.н). Чисто битово тя не иска да излиза с бебето, защото я е страх да не заболее от нещо и се панира адски много, аз правя пазаруването, плащам сметките, храня бебето преди работа сутрин когато направи адаптираното мляко по-рано (защото то се прави един час, тъй като се стерилизират шишетата след това се нагряват до 70 с бебелан и така нататък) и го храня всяка вечер след работа, както и сменям памперси и помагам с къпането. Досега тя ми поиска да взема много кухненски и домакински уреди, които са автоматизирани (прахосмукачки, перални, и.т.н) и дадох адски много пари за това. Не иска да готвим, защото съм щял да опръскам адаптираното мляко и не ми дава и на мен да готвя (а аз обичам). Не иска и тя да готви защото се стресирала, имала много задачи да чисти шишета (заплаква ги след съдомиялната) и други неща и въпреки това, когато се прибера, в къщи е мръсно.
Най-лошото е, че когато аз пожелая да изчистя и проявя някаква инициатива каквато и да била (ремонт на нещо в апартамента и така нататък) се стига до страхотен скандал в който цялото ми семейство повторно е наричано селяни а майка ми - к****. След като мине епизода, казва, че осъзнава колко много правя за нея и момчето, но проблемът е в това, че става все по-лошо. Апартамента който взех е панел ново строителство (2011 година) и тя казва, че не съм се съобразил с нея и иска да взема по-голямо место за живеене след като и предложих да ремонтираме целия апартамент. А тя нито плаща сметките нито нищо само е на майчинство и за всичко което е поискала парите съм ги дал аз. Сега иска да си взема по-добре платена работа а моята на фона на другите заплати не смятам, че е зле платена и всяка година расте. Но най-лошото от всичко е, че когато стане скандал аз съм наричан със всякакви епитети и дори ми е вменявана вина, че не ми пука за семейството ми. Не ям, не спя, чувствам се ужасно, отслабнах, нямам самочувствие. Опитах се да я сплаша, че ще се разделим и тя се разрева да ме моли да остана и, че няма повече да влиза в тоалетната да ме гледа как си мия ръцете или да ме следи къде ходя и къде стъпвам. След 2, 3 дни е същото и ми казва "стой еди къде си или излез навън за малко, сега ще и правя мляко пречиш ми" и дори ако искам да стана да си стопля вода за кафе не мога. Не мога дори да отида до кухнята тя идва навсякъде с мен и гледа дали ще зацапам нещо. Масата ни в кухнята е окупирана и не мога дори да я докосна защото там са нещата на бебето. Храна за бебето не ми дава да правя, защото съм щял да го зацапам. За бабите разбирам, че не иска да им дава момчето ни, но тя не иска никъде да излиза. След като започнах да гледам какво правят другите хора и как има майки с по 2, 3 деца навън зимата и си пазаруват най-спокойно, започнах да се притеснявам много сериозно. В момента сме на етап, на който тя ме натисна да харча ужасно много пари за ремонти, които мога да ги пазя ако нещо стане с детето а не да бъда скъсан. Пари отиват и в това всеки ден да взимам храна от супермаркета вместо да спестим някой лев ако дори аз готвя. Ядосах се, намерих психиложка и тя ми каза че това е обсесия някакъв вид и я навих с 300 зора (пак стана скандал) да отиде и сега сме на етап, че това ни предстои. Най-лошото е, че винаги аз съм виновния и винаги ми е казвано, че нищо не правя а аз се раздавам до край. Тя иска да не го води на ясла иска да си седи майчинство а ако иска да живеем толкова широко скроен живот трябва да разбере, че не мога да давам сметки за ток по 500 лева и за вода по 50 лева на месец, защото мивката и бойлера не спират да работят понеже мивките са ни целите в пяна.
Много я обичам, не искам да приключват нещата и искам да попитам дали това е само някакъв временен ад, при положение, че приятелите и казаха, че винаги е била такава. Кажете ми обективно мнение, без пристрастия, защото се караме всеки ден и за всяко едно нещо тя се провиква и стряска и мен и бебето. Един най-прост пример е аз се прибирам в къщи отивам до тоалетна по голяма нужда и след като пусна водата тя се провиква ама направо крещи "РЪЦЕЕЕЕТЕЕЕЕЕЕ!" и това е дори като преместя чаша и на всяко мое действие. В момента съм наистина на ръба да реша какво да правя с нея, никога не ми се е случвало подобно нещо и не знам какво да правя. Страх ме е не само за нея, но и за момчето като цяло, защото не искам да му докара някоя страхова невроза. Опитах всичко, с добро, с караници, никога не съм и посягал и затова си казах майната му и реших да пиша тук.
Виж целия пост
Историята ми е следната. На 32 години съм, запознах се с 25 годиншната ми приятелка си преди около година и няколко месеца и всичко беше приказка. Много силна любов имахме много преживявания за много кратко време което още повече ни привърза един към друг и.т.н. След няколко месеца, разбрах, че е бременна и бях във възторг просто всичко беше много на място и сега вече съм бг татко на 6 месечно бебче - момче. Проблемът е следния - имах странното чувство преди да забременее, че тя не искаше да ползва хавлията за къпане в банята а излизаше мокра докато бяхме още гаджета и ми идваше на гости (живях с майка ми тогава). След като тя забременя аз веднага се хванах и намерих апартамент за двама ни, който беше ремонтиран и готов. Това което последва беше едногодишен ад в който в момента се намирам. За нанасянето тя пожела всички мебели да се изтърбушат след това да се сложат тези, които тя иска, съобразих се с този каприз, но след това видях, че тя има проблеми с това, че има страх от заболявания поради различни инфекции. От тогава не иска да се бършем след баня с хавлиите вътре а излизам навън целия вир вода гол за да се бърша капейки, проверява ме всеки път когато си мия ръцете и ме пита 5 пъти един и същ въпрос (изми ли си ръцете, ама как ги изми.. и.т.н). Чисто битово тя не иска да излиза с бебето, защото я е страх да не заболее от нещо и се панира адски много, аз правя пазаруването, плащам сметките, храня бебето преди работа сутрин когато направи адаптираното мляко по-рано (защото то се прави един час, тъй като се стерилизират шишетата след това се нагряват до 70 с бебелан и така нататък) и го храня всяка вечер след работа, както и сменям памперси и помагам с къпането. Досега тя ми поиска да взема много кухненски и домакински уреди, които са автоматизирани (прахосмукачки, перални, и.т.н) и дадох адски много пари за това. Не иска да готвим, защото съм щял да опръскам адаптираното мляко и не ми дава и на мен да готвя (а аз обичам). Не иска и тя да готви защото се стресирала, имала много задачи да чисти шишета (заплаква ги след съдомиялната) и други неща и въпреки това, когато се прибера, в къщи е мръсно.
Най-лошото е, че когато аз пожелая да изчистя и проявя някаква инициатива каквато и да била (ремонт на нещо в апартамента и така нататък) се стига до страхотен скандал в който цялото ми семейство повторно е наричано селяни а майка ми - к****. След като мине епизода, казва, че осъзнава колко много правя за нея и момчето, но проблемът е в това, че става все по-лошо. Апартамента който взех е панел ново строителство (2011 година) и тя казва, че не съм се съобразил с нея и иска да взема по-голямо место за живеене след като и предложих да ремонтираме целия апартамент. А тя нито плаща сметките нито нищо само е на майчинство и за всичко което е поискала парите съм ги дал аз. Сега иска да си взема по-добре платена работа а моята на фона на другите заплати не смятам, че е зле платена и всяка година расте. Но най-лошото от всичко е, че когато стане скандал аз съм наричан със всякакви епитети и дори ми е вменявана вина, че не ми пука за семейството ми. Не ям, не спя, чувствам се ужасно, отслабнах, нямам самочувствие. Опитах се да я сплаша, че ще се разделим и тя се разрева да ме моли да остана и, че няма повече да влиза в тоалетната да ме гледа как си мия ръцете или да ме следи къде ходя и къде стъпвам. След 2, 3 дни е същото и ми казва "стой еди къде си или излез навън за малко, сега ще и правя мляко пречиш ми" и дори ако искам да стана да си стопля вода за кафе не мога. Не мога дори да отида до кухнята тя идва навсякъде с мен и гледа дали ще зацапам нещо. Масата ни в кухнята е окупирана и не мога дори да я докосна защото там са нещата на бебето. Храна за бебето не ми дава да правя, защото съм щял да го зацапам. За бабите разбирам, че не иска да им дава момчето ни, но тя не иска никъде да излиза. След като започнах да гледам какво правят другите хора и как има майки с по 2, 3 деца навън зимата и си пазаруват най-спокойно, започнах да се притеснявам много сериозно. В момента сме на етап, на който тя ме натисна да харча ужасно много пари за ремонти, които мога да ги пазя ако нещо стане с детето а не да бъда скъсан. Пари отиват и в това всеки ден да взимам храна от супермаркета вместо да спестим някой лев ако дори аз готвя. Ядосах се, намерих психиложка и тя ми каза че това е обсесия някакъв вид и я навих с 300 зора (пак стана скандал) да отиде и сега сме на етап, че това ни предстои. Най-лошото е, че винаги аз съм виновния и винаги ми е казвано, че нищо не правя а аз се раздавам до край. Тя иска да не го води на ясла иска да си седи майчинство а ако иска да живеем толкова широко скроен живот трябва да разбере, че не мога да давам сметки за ток по 500 лева и за вода по 50 лева на месец, защото мивката и бойлера не спират да работят понеже мивките са ни целите в пяна.
Много я обичам, не искам да приключват нещата и искам да попитам дали това е само някакъв временен ад, при положение, че приятелите и казаха, че винаги е била такава. Кажете ми обективно мнение, без пристрастия, защото се караме всеки ден и за всяко едно нещо тя се провиква и стряска и мен и бебето. Един най-прост пример е аз се прибирам в къщи отивам до тоалетна по голяма нужда и след като пусна водата тя се провиква ама направо крещи "РЪЦЕЕЕЕТЕЕЕЕЕЕ!" и това е дори като преместя чаша и на всяко мое действие. В момента съм наистина на ръба да реша какво да правя с нея, никога не ми се е случвало подобно нещо и не знам какво да правя. Страх ме е не само за нея, но и за момчето като цяло, защото не искам да му докара някоя страхова невроза. Опитах всичко, с добро, с караници, никога не съм и посягал и затова си казах майната му и реших да пиша тук.
