загубих бебето си в 26г.с

  • 9 257
  • 4
Здравейте мили момичета. Събрах сили да споделя мъката си с вас. Преди точно 22 дни загубих моята вече звездичка.. Бях в 26г.с, всичко си беше наред, не вярвах че може да имам толкова лека бременност. Докато една вечер през ноща не започнаха  страшни болки ниско в корема...На сутринта веднага отидохме на преглед да видим какво се случва. Тогава беше най-черния ден за мен когато АГ каза че бебето ми няма сърдечна дейност... Трябваше да родя нормално, но съм започнала да се влошавам вече много,  бях  приета по спешност със секцио.  Мъката ми е голяма, не мога да се отърся, мислите който са ми в главата са само за случилото се , всички казват че трябва да  да бъда силна, че ще мине, че след всяка буря изгрява слънце и че всичко ще се нареди, но никой не може да разбере каква е болката и как се чувствам освен вие, който сте го преживяли... Докторите казаха че сега най-важното е че  аз съм жива и че след 9м. мога да правя опити... Силно се надявам да съм се възтановила физически и психически, и да съм сабрала сили за следваща бременност, да бъде всичко нормално и да се радвам на друго слънчице което да ме радва и да ми върне усмивката!
Виж целия пост
# 1
Трябвало е да отидеш веднага , не се притесявай ще можеш да имаш още деца , просто не било писано да е сега .Аз същосъм имала спонтанен аборт . Гледай напред.
Виж целия пост
# 2
Мила Диди, близките ще искат да ти помогнат с подобни думи, но ти не крий болката си. Не се чувствай виновна, че си тъжна и че това се е случило. Защото не е честно да се случват тези трагедии! Плачи си, изплаши всички сълзи, които имаш. Аз все още плача и едва ли ще ми мине. Само не се предавай! Знам как се чувстваш и всички минаваме през тази болка и отчаяние. Преживей я. Един съвет от мен - мисли си за хубавите дни, през които си била с твоето детенце в коремчето. Знай, че то е чувствало обичта ти и сега ще те закриля от небето! Тези мисли на мен ми помогнаха много. И връщането на работа също... Тези 9 месеца изглеждат много далеч, но ще се претуркулят... Прегръщам те!
Виж целия пост
# 3
Ужасно е това, което ти се е случило Диди! Кураж и сили ти пожелавам да се съвземеш и да продължиш живота си както Бог иска. Никой не знае защо, единствено като отидем и ние там ще разберем защо.
Виж целия пост
# 4
Какво се е случило? Някаква медицинска обосновка нямаше ли? Как така е станало, че внезапно си го загубила? 26—та седмица си е кажи речи половината от бременността. Всичко си е било наред и в един момент — хоп, нещастие. Имала ли си някакви предшестващи състояния, които да са били под наблюдение? За всичко има причина. Нещо не ти ли казаха лекарите за тази неблагополучна развръзка? Не ми се вярва тия неща да стават ей така, от само себе си, безпроблемно. Или се касае за лекарски пропуск, или нещо се е случило (стресова ситуация, травма), което да е предизвикало нещата. Искрено съжалявам за загубата ти, но не може всичко да е било безпроблемно и да се стигне до тук, надявам се разбираш какво искам да ти кажа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия