До колко ви се бъркат бившите съпрузи

Ама ти още ли си омъжена за него или какво? Я му дай малко дистанция, не го оставяй да говори и ако трябва се свържи с адвокат и му кажи, че ви тормози и се държи агресивно.
Сетил се той да бъде баща.

Да не заведеш дело ти, че тогава и на два часа няма да има право.

Майката му е да издържиш веднъж, за да разбере че повече няма да му позволиш да си разиграва коня.
Ако помислиш трезво, няма начин да го остави гладен, а ако го кара с колата, няма значение на колко километра ти казва че ще е.
Той и в града ако отиде два пъти от Люлин до Аерогарата и ето ти ги 100 километра.
Нищо няма да му стане на детето, че се е изпотило.

От друга страна- ако усети недоброто гледане, ще си каже в един момент и няма тати да е добрия, а ти изискващата.

Що се отнася до цирка със заплахите- кажи му че си съгласна, но няма да позволиш да не си изпълнява задълженията- колкото време си извоюва с детето, толкова ще го гледа, а ти тъкмо ще имаш повече време за себе си.
Ще видиш как ще забрави, че те е плашил.

Имате съдебно решение и график на свиждане.Спазвайте го точно.
Без глупави сантименталности"да има връзка с баща си" Баща е човека,който се грижи денонощно,който не спи когато е болно детето,който го води и връща от градина и училище.Когато си намерите партньор ще стане още по-трудно детето да изгради отношения и с него.

Пак ти казвам - като почне да вика, затвори телефона. Може първо да му кажеш да ти звънне, като се успокои. В мига, в който повиши тона, затваряш.
Както абсурд ти е казала, като сте се разбрали за даден час, изчакваш 15-ина минути и това е. Даже излизате, за да не ви намери вкъщи и спираш да си вдигаш телефона. Не приемай оправдания, крясъци още по-малко.
Качил ти се е на главата, това е ясно. Твоя задача е да го приземиш и да му покажеш, че няма да я бъде тая.

Блокирай му номера и го разблокирвай в дните по режима. Ако закъснее 15 минути излизай с детето и отново го блокирай. Иначе ще береш ядове. Ти може да искаш нормална комуникация в името на детето, но това не е човек способен на такава и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре ще си.

Всяка ситуация на лоши и рискови условия за гледане на детето, които са извън неговият съдебен режим са черни точки за теб в очите на съда и социалните. Правиш го от доброта, но тя граничи с глупостта. Готова ли си да поемеш отговорност за бездействията си?

Винаги съм намирала за ок. споделеното родителство защото ангажира единият и дава възможност за свободно време на другият. Обаче това не функционира при всички.
Преди много години когато се разделихме със създателя на голямото ми дете допуснах същата глупост като авторката на темата и буквално ми разказа играта. Имало е моменти в които то е било в опасност и като се сетя сега, 10 + години по-късно какво е можело да се случи ми спира сърцето. Та както са казали по-горе - никакви своеволия. Врътваш кранчето на свободията и нещата ще се оправят. Ако спре да се интересува от детето нищо не губиш, един не ставащ нито за съпруг нито за баща мъж е изчезнал от живота ви. 

В крайна сметка, нямаме нужда от подобна досадна обстоятелственост, над която да теоретизираме  дружно.  Оправяй се с бившия си, познаваш си го най-добре ти. Хем не спазваш споразумението, хем недоволстваш публично.

Няма как да стане ако не си изградиш стратегия за превъзпитаване и не я следваш стриктно.

Прекалено меко го даваш и ПАК ти се качват на главата.

Аз моя бившия много бързо го дисциплинирах. Само 1 път позволих  своеволие, да видя наглостта му докъде се простира и това беше. 2 пъти заявих Ако искаш да си част от живота на децата или си спазваш стриктно споразумението, или забравяш за тях.
С нагли и прости хора с добро не можеш да се разбереш. Особено когато приоритет ти е да брулиш сливите, вместо да се грижиш за децата си.

Бърка ти се защото му се връзваш. Тоя филм и аз го гледах , но всичко си има граници . Аз съм на 200% за това децата да имат връзка и с двамата родители ( които да са активна част от живота им) но за това трябват двама .
Много е лесно да промениш положението да и трябва да си постоянна в поведението си :
-за детето е хубаво да има режим и да знае кога ще прекара време с баща си . Това иди ми дойди ми ,не е добра практика . Налагаш спазването на режим . Не е нужно да е определеният от съда ( ако не работи за вас в момента) ,но трябва да се разберете нещо и да го спазваш (той колко ще го спазва си е негов проблем) .
- като започне да ти вика приключваш разговора : няма да търпя такова отношение, ще го обсъдим по-късно когато се успокойш или най добре ми прати текст/ емайл за да изложиш спокойно тезата си . Чао и до после !
- не седиш и ме го чакаш извън договорените часове (+/-30 минути) за размяна на детето . Казваш че не си у вас и кога може да се прибереш и приключваш ! Ще намери начин да се грижи за детето още няколко часа . След 2-3 такива случай ще започне да се съобразява или ще загуби интерес към детето .
- ако найстина не знае какво да прави с детето , с какво да го храни . Дай му идеи и кратки инструкции. Пращай детето подготвено ,ако трябва опаковай му снакс .

Имам неприятното усещане че бившият е по- заинтересован да се кара с теб отколкото да се грижи за детето и да е част от живота му . Ако е така и той използва детето за да стигне до теб ,не си струва да правиш никакви компромиси в името на тяхната връзка ( той , бащата не се опитва да изгради такава ) .  Успех !

Моя бивш  спря да се бърка , той забрави че има деца , като поведението му спря да има ефект върху мен .

А и за децата мисля, че е по-добре да е ясно и просто тати кога ще дойде. А не всички да седите в тръпки кога ще благоволи да се появи.

Ти си му позволила да ти се качи на главата,сега -олеле..
Я му свии сърмите и почвай да спазваш съдебните разпореждания.
Пък относно това дали детето ще има връзка с баща си..Това не зависи от теб по никакъв начин.
Може цял живот да го развозва като куфар в колата си,и връзка да не установят.

Съществена разлика има когато бащата и детето са живяли заедно Т.е. си имат изградена връзка. При раздяла в бебешка възрастидея нямам как стоят нещата чисто емоционално за майката и бащата. 
Бащата на големия ми син го взима когато искат да се видят. Не спазваме режим. Пита дали имаме планове, ако е за по - дълъг период и си го взима. Ако е за ден, два се чува с детето и се разбират двамата, а на мен казват. Никога не са имали срещи по решение и режим. Имах мераци по едно време да го спазвам решението, но БНД каза "Няма да виждам и обичам сина си по график!" и е прав. Коя съм аз, че да определям кога баща и син ще се виждат? Като искат да са заедно, то ще бъдат заедно. Докато стигнем до тоз момент сме се поскарвали, повиквали и т.н., но пък е голям кеф да разтовариш кофти емоциите и да си в относителна хармония с бащата на детето.
Чуваме се когато е нужно. Често присъстваме на важните събития за детето заедно. Води го на лекар. Предлага, ако сметне за нужно да посети специалист. Пита ме до къде сме с дадено лечение.
Имало е неща, които са ме подразнили и съм ги казвала. Ми ако бяхме заедно пак щях да му ги кажа.
До човек е ситуацията.

Ти си човекът, който отглежда детето и иска да знае кога е свободен и кога не е. Що за въпроси задаваш?
Май БНД ти е промил мозъка. Той да си го обича 24/7, но да го взима с предупреждение.
Случаят на авторката е точно на 180 градуса с твоя