Проблем във връзката

  • 8 091
  • 62
# 30
В повечето от отговорите чета ''това е характер,той няма да се промени'' и тн.Говорим за 24 годишно момче,не мъж...момчетата на тази възраст са още къде,къде далеч от мъже и от изграден и завършен човек и характер(не говоря за всички,да има и изключения и да,не винаги възрастта е определяща).Но никой в цялата ситуация не вижда и гледната точка на момчето,щом твоите близки твърдят да си запазиш връзката и че проблема е в теб за вашите караници,може и наистина с нещо ти да си предизвикала тази несигурност в него и да се чувства недооценен и нежелан.
По твоите обяснения държанието на приятеля ти е на човек несигурен в половинката си,а следователно тук идва и страха да не те загуби,точно затова е и толкова ''обсебващ'',просто се е вкопчил в теб и не вижда нищо друго по-важно за което би си струвало да отдели внимание,точно и затова се дразни когато ти отделяш прекалено много внимание и време на други неща-в неговите очи ти за него си всичко ,но той за теб не и вижда,че ти имаш време и желание за други неща,които не са свързани с него.
Виж дали наистина на моменти не си била по-обсебена от твоите си неща и не си прекалила с това да не му отделиш никакво време и не,не казвам,че ти трябва да ставаш като него и да се затворите между четири стени и да няма друг свят за вас,а напротив-поговори с него,но изцяло открито и искрено,сподели как се чувстваш,намерете ваши общи интереси и неща които да правите заедно навън,забавлявайте се...помогни му да ангажира и той вниманието си с други неща освен с теб-работа,образование,нещо което му харесва..когато се почувства сигурен в теб и обичта ти ще изчезне и това обсебване и задушаване.Ако след разговора и положените усилия от двама ви нищо не се промени поне ще знаеш,че си опитала и че наистина не сте един за друг и всеки да поеме по пътя си.Успех! Simple Smile

Благодаря за времето, което сте отделили да се аргументирате така добре. Накарахте ме да се замисля, може би наистина проблема е в мен, а причината за обсебването му, е страх да не ме загуби. Ще си поговорим с него и дано изгладим отношенията си. Blush
Виж целия пост
# 31
В повечето от отговорите чета ''това е характер,той няма да се промени'' и тн.Говорим за 24 годишно момче,не мъж...момчетата на тази възраст са още къде,къде далеч от мъже и от изграден и завършен човек и характер(не говоря за всички,да има и изключения и да,не винаги възрастта е определяща).Но никой в цялата ситуация не вижда и гледната точка на момчето,щом твоите близки твърдят да си запазиш връзката и че проблема е в теб за вашите караници,може и наистина с нещо ти да си предизвикала тази несигурност в него и да се чувства недооценен и нежелан.

BS. Характера му вече е завършен на тази възраст. Оттук нататък промяна може да стане само ако той наистина пожелае и наложи волята си и това е факт, който никой друг НЕ МОЖЕ да промени.  Ако останалите наблюдават и виждат това, и въпреки това съветват да се хващаш за него един вид като удавник за сламка, това си е меча услуга. Точно поради тази причина не бива да се приемат съвети от никой, касаещи дадена връзка. Връзката си е ваша и САМО ваша и няма човек, който да може да даде адекватен съвет, дори и да има доброто желание за това.
Освен ако нямаш предвид авторката да се пробва да "превъзпитава младежа", което е фундаментална грешка...  

По твоите обяснения държанието на приятеля ти е на човек несигурен в половинката си,а следователно тук идва и страха да не те загуби,точно затова е и толкова ''обсебващ'',просто се е вкопчил в теб и не вижда нищо друго по-важно за което би си струвало да отдели внимание,точно и затова се дразни когато ти отделяш прекалено много внимание и време на други неща-в неговите очи ти за него си всичко ,но той за теб не и вижда,че ти имаш време и желание за други неща,които не са свързани с него.
Виж дали наистина на моменти не си била по-обсебена от твоите си неща и не си прекалила с това да не му отделиш никакво време и не,не казвам,че ти трябва да ставаш като него и да се затворите между четири стени и да няма друг свят за вас,а напротив-поговори с него,но изцяло открито и искрено,сподели как се чувстваш,намерете ваши общи интереси и неща които да правите заедно навън,забавлявайте се...помогни му да ангажира и той вниманието си с други неща освен с теб-работа,образование,нещо което му харесва..когато се почувства сигурен в теб и обичта ти ще изчезне и това обсебване и задушаване.Ако след разговора и положените усилия от двама ви нищо не се промени поне ще знаеш,че си опитала и че наистина не сте един за друг и всеки да поеме по пътя си.Успех! Simple Smile
Винаги съм се удивлявал на способността на жените да тръгват да обясняват с логика решения и действия, взети под влиянието на емоции, че и предположенията, които тръгват да се правят. Такива неща НЕ МОГАТ да бъдат обяснени с логика. Точка. Колко още трябва да говори с него, след като вече каза, че го е правила и резултата е бил за седмица и дотам? В крайна сметка жената обикновено очаква, че мъжа  трябва да е емоционално по-стабилния, защото дайте да си говорим честно: повечето мъже се управляват от логика и търсят причината за всичко, докато повечето жени се управляват от емоциите (естествено, тези две правила си имат и изключения). Това е фундаментална разлика между мъжа и жената. Ако мъжа е емоционално "по-нестабилния", това поставя под въпрос кой всъщност е мъжа в къщата и въпроса, който авторката всъщност трябва да си зададе, е наистина ли иска да играе и тази роля във връзката.

Относно "вината": ако на някой постоянно му се казва, че вината може и да е в него, това е прекия път към пораженческото мислене за в бъдеще.
Виж целия пост
# 32
Аз въобще не съм съгласен с enigma , това мнение може много да подведе момичето, но като имам време ще се обоснова защо мисля така !

Много често точно заради постоянното търсене на вината в себе си, много жени не могат да прекъснат връзки със кофти мъже, връзки в които са нещастни и в друга тема имаше едно такова момиче, което беше от тези случаи, но мненията и помогнаха да прогледне !


В случая на MirelaAR говорим за доста голямо разминаване с партньора и, те просто са на различни вълни и за какви промени в характера говорите, това е мисията невъзможна. То самото значение на думата "характер" ако я разбирате, ще знаете, че това качество не се променя. Примерно мъжете които са чехльовци, те никога няма да станат обратното на това, както и мъжкарите никога не могат да станат чехльовци.

Може да говорим за изграждане като личност и мироглед, тези неща се променят и развиват, но характера е нещо друго, правете разлика ! Много лесно може да се разбере, дали има смисъл да се стои в една връзка, да се правят опити да се запази и това е дали сме ЩАСТЛИВИ ! Какво значение има дали един мъж е мил и грижове, ако една жена е нещастна с този мъж ?

Къде пиша, че ако не е този мъж, никога няма да намери друг мил и добър и + останалите качества, за да е истински щастлива ! Хората постоянно мислят, че щом една връзка не върви в началото, има проблеми, то винаги всичко се оправя с усилия, компромиси и какво ли не. Те винаги мислят, че могат да променят партньора, че той ще се промени, но в повечето случаи това няма как да стане.

Ако толкова държиш на този мъж, намираш някой добър семеен психолог и отивате двамата на консултация и правите това което ви е препоръчано. Ако след това нещата пак не са както трябва и ти не си щастлива в тази връзка, само ще решиш дали искаш това да продължи.

Но аз лично не съм оптимист ! Вие щом още толкова от рано на вашето съжителство сте като "куче и котка", какво ще е тогава когато имате деца, когато ще имате много грижи, много повече ситуации за конфликти ? Още повече щом казваш, че той не приема чуждо мнение, винаги иска да е на неговото, това е гаранция за много конфликти.

За една стабилна връзка е от ключово значение мъжа и жената да се изслушват, да обсъждат, да постигат консенсус, да приемат мнение, а не всеки да си налага само своето !!!





Виж целия пост
# 33
Само един съвет давам. Истинската любов поне за мен е свобода. Да бъдеш себе си, да казваш каквото си мислиш и пак да те обичат. Несъвършен, дори лош понякога. И това без да ти тежи, без да се мъчиш да го приемеш.
Вие сте много млади ! Това е път, опит. Но не бива да заробваш душата си, защото едва ли не той е единствения човек, който ще изпита любов към теб. Не искам мен да ме обичат задушаващо.
Прочетох странни коментари в които едва ли не се упреква девойката. Защо ? Та тя е на 20години ! Най-хубавите, най-сладките.
Виж целия пост
# 34

Винаги съм се удивлявал на способността на жените да тръгват да обясняват с логика решения и действия, взети под влиянието на емоции, че и предположенията, които тръгват да се правят. Такива неща НЕ МОГАТ да бъдат обяснени с логика. Точка.

Нито едно от написаните от мен неща не е обяснено ''с логика'',а именно точно обратното,че държанието на момчето е породено от негови емоции и чувства , но пък и от друга страна кой нормален човек чувстващ се обичан и желан ще тръгне да се оплаква,че не му се обръща достатъчно внимание,държанието на приятеля на авторката не е било някакво моменто избухване за да кажем,че е под влиянието и на момента емоция,а е нещо което вече се слува непрекъснато.
А аз пък винаги много съм се удивлявала на израза ''мъжа в къщата'' в една връзка няма място за неща като ''по'' и ''най'',нито има място за его и сравнение ...двама души са заедно за да се допълват и помагат,а не за да си мерят .... .На моменти единия е по-силен,другия е по-слаб и да,случва се мъжа също да прояви слабост и понякога и той да има нужда от помощ и разбиране и какво ?!! Да слагаме край ли ?! Работата вече малко става като сме щастливи и сме добре-сме заедно и съм до теб,ама като нещо ти тежи и ми носиш нерви-ами чао аз съм дотук.

И от една страна съм съгласна с това,че авторката е на 20,''хубави години,трябва да се забавляваш,не да се изнервяш'' както повечето се изказаха,а като стане на 30-40-50 какво ? Тогава няма ли пак да трябва да е щастлива и в хармония с човека до себе си ?! -защо го казвам всичко това..защото когато си във връзка с някого,винаги има нужда от съображение,компромиси,разбиране,разговори и тн.,със следващия пък друг проблем ще има - да започе да ги сменя като носни кърпички докато срещне безгрешния и безпроблемния ли ,вместо да седне и да поговори с човека до себе си и ако се обичат и искат да са заедно,да си разрешат проблемите и както в предния коментар казах,никой тук не говори за коренни промени или затваряне вкъщи-ако видят,че нищо между тях не се променя към добро,тогава да-всеки по пътя си и това е.
Относно "вината": ако на някой постоянно му се казва, че вината може и да е в него, това е прекия път към пораженческото мислене за в бъдеще.
Аз въобще не съм съгласен с enigma , това мнение може много да подведе момичето, но като имам време ще се обоснова защо мисля така !
Много често точно заради постоянното търсене на вината в себе си, много жени не могат да прекъснат връзки със кофти мъже, връзки в които са нещастни и в друга тема имаше едно такова момиче, което беше от тези случаи, но мненията и помогнаха да прогледне !

И боли ли когато понякога вината е и в теб , а не само в отсрещния ? Никъде не съм казала камоли пък опрекнала,че вината е само в авторката, за едно нещо още повече,когато става въпрос за връзка и отношения са виновни най-често и двамата,не само единия.И това постоянно определяне на кой крив,кой прав също не мога да го разбера.Защо въобще винаги при спор или проблем бързат хората да си лепнат етикетите ''Аз съм невинен'',а ти пък си ''Виновен'' някаква награда ли се раздава след това за която още не съм разбрала ?!
Най-лесно е за чужда връзка да се дават съвети като '' ми остави го има и други,к'во прайш с тоя не го ли виждаш какъв е'' ама като ти дойде на главата осъзнаваш,че всъщност не е толкова лесно да оставиш някого,когото обичаш дори и да ти носи някаква болка.
Аз не знам защо сте останали с впечатление,че авторката трябва да го търпи,да се променя заради него или да е обречена на нещастен живот вкъщи с парцала до края на дните си.Ако се обичат и искат да са заедно,да седнат и да се разберат има терапии за двойки при психолог и тн,ако ли пък видят,че няма да се получи и не им се влага толкова усилия ..по живо,по здраво и това е.
Виж целия пост
# 35
Имам чувството, че с някои потребители четем различни теми.

Човекът вдига скандали през седмица за дреболии. Има диспропорция в реакциите му. И я обвинява индиректно, че не го обича достатъчно, като приравнява нейното излизане с необич към него, т.е. я дресира да си седи дОма и да не мърда от там.
Много е чувствителен като цяло или само за собствения си задник? (Въпрос към авторката). Към теб чувствителен ли е, когато ти си разстроена, към околните хора чувствителен ли е, към животните, към приятелите и проблемите им?
Виж целия пост
# 36
Въпреки всичко аз се опитвам да направя компромис, съгласявам с него, дори и да не съм съгласна. Но той много обича да спори и рядко приема различно мнение от неговото.

Това ми направи впечатление. Да тръгне по мъже ? Защо ? Не е задължително първата ти любов да е единствена. Би било хубаво, но в живота рядко се случва.
Виж целия пост
# 37
Да, това е ключово, тоя си е с потенциал за крейзи мейкър, ама или авторката още не се усеща, или той не го е разгърнал напълно.
Та тя вече се съгласява с него дори когато не е съгласна. Какво става авторке, когато не се съгласиш, че така внимаваш? Скандалче? Наказване с мълчание?
Виж целия пост
# 38
Нито едно от написаните от мен неща не е обяснено ''с логика'',а именно точно обратното,че държанието на момчето е породено от негови емоции и чувства , но пък и от друга страна кой нормален човек чувстващ се обичан и желан ще тръгне да се оплаква,че не му се обръща достатъчно внимание,държанието на приятеля на авторката не е било някакво моменто избухване за да кажем,че е под влиянието и на момента емоция,а е нещо което вече се слува непрекъснато.
Още първия абзац на цитираното от мен си е чиста проба опит за логика, но както и да е...

А аз пък винаги много съм се удивлявала на израза ''мъжа в къщата'' в една връзка няма място за неща като ''по'' и ''най'',нито има място за его и сравнение ...двама души са заедно за да се допълват и помагат,а не за да си мерят .... .На моменти единия е по-силен,другия е по-слаб и да,случва се мъжа също да прояви слабост и понякога и той да има нужда от помощ и разбиране и какво ?!! Да слагаме край ли ?! Работата вече малко става като сме щастливи и сме добре-сме заедно и съм до теб,ама като нещо ти тежи и ми носиш нерви-ами чао аз съм дотук.
"Мъжа в къщата" го ползвах в прекия смисъл на думата, защото на настоящия етап виждам една жена и една по-жена, а не мъж и жена. Съжалявам, ако си го разбрала другояче.

И от една страна съм съгласна с това,че авторката е на 20,''хубави години,трябва да се забавляваш,не да се изнервяш'' както повечето се изказаха,а като стане на 30-40-50 какво ? Тогава няма ли пак да трябва да е щастлива и в хармония с човека до себе си ?! -защо го казвам всичко това..защото когато си във връзка с някого,винаги има нужда от съображение,компромиси,разбиране,разговори и тн.,със следващия пък друг проблем ще има - да започе да ги сменя като носни кърпички докато срещне безгрешния и безпроблемния ли ,вместо да седне и да поговори с човека до себе си и ако се обичат и искат да са заедно,да си разрешат проблемите и както в предния коментар казах,никой тук не говори за коренни промени или затваряне вкъщи-ако видят,че нищо между тях не се променя към добро,тогава да-всеки по пътя си и това е.
И за какво точно ще говориш с такъв човек, след като след седмица всичко вече е забравено? Както казах преди, докато той не реши САМ да се промени, никой не може да го направи насила.

Аз не знам защо сте останали с впечатление,че авторката трябва да го търпи,да се променя заради него или да е обречена на нещастен живот вкъщи с парцала до края на дните си.Ако се обичат и искат да са заедно,да седнат и да се разберат има терапии за двойки при психолог и тн,ако ли пък видят,че няма да се получи и не им се влага толкова усилия ..по живо,по здраво и това е.
Аз съм малко скептичен към тия терапии, но нищо не пречи да се пробват.

Имам чувството, че с някои потребители четем различни теми.

Човекът вдига скандали през седмица за дреболии. Има диспропорция в реакциите му. И я обвинява индиректно, че не го обича достатъчно, като приравнява нейното излизане с необич към него, т.е. я дресира да си седи дОма и да не мърда от там.
Много е чувствителен като цяло или само за собствения си задник? (Въпрос към авторката). Към теб чувствителен ли е, когато ти си разстроена, към околните хора чувствителен ли е, към животните, към приятелите и проблемите им?
Кратко, точно и ясно. Между другото имам приятелка, на която се случи почти същото на 80%, но с тази разлика, че тя се примири и стана домошар заради мрънкащия си мъж.
Виж целия пост
# 39
Нека не се заблуждаваме- ако имаш мрънкащ мъж- домошар и искаш да имаш семейство, трябва да си седнеш на задника, до лявото му коляно и да търпиш вечното недоволство от недостатъчното внимание и възхищение, които му отделяш.
И философстването му, разбира се.
Виж целия пост
# 40
Ти сама го каза нима една връзка е толкова важна, а не живота?
Проблема ми се вижда у теб, не че да спреш да живееш струва ми се, че използваш оправдание, той наистина ли е толкова затворен човек имам предвид само в къщи ли стои излиза ли с приятели, може да не обича дискотеки в това няма лошо и ако ти ги обичаш просто трябва да имаш време за приятеля си и за приятелите си, така никой да не се чувства излишен. Той може и да се чувства така, и затова да те е задушил, даваш му някаква несугорност, която и ти не виждаш у себе си.
Виж целия пост
# 41
Ти сама го каза нима една връзка е толкова важна, а не живота?
Проблема ми се вижда у теб, не че да спреш да живееш струва ми се, че използваш оправдание, той наистина ли е толкова затворен човек имам предвид само в къщи ли стои излиза ли с приятели, може да не обича дискотеки в това няма лошо и ако ти ги обичаш просто трябва да имаш време за приятеля си и за приятелите си, така никой да не се чувства излишен. Той може и да се чувства така, и затова да те е задушил, даваш му някаква несугорност, която и ти не виждаш у себе си.

Естествено, тя си излиза понякога с нейните приятелки, той си излиза понякога с неговите, понякога излизат заедно с други двойки... Така работят нещата, ама това да седнеш да го обясняваш на някой, който ще разбере, пробвай се на човек, който "много обича да спори и рядко приема различно мнение от неговото".
Интересно, за 4 години доста отдавна трябваше да са се събрали да живеят заедно, дори половината от това време е достатъчно да знаеш искаш ли да го направиш или не. И ако всички тия панаири се случват, когато все още не живеят заедно, не ми се иска да си представя какво ще стане след като се съберат.
Виж целия пост
# 42
Съвет от мен: не слушай какво ти казват хората. Важно е как се чувстваш ти. Има много хора с нарцистични наклонности, които пред хората са ангели, но да не са ти в къщата. Аз имам един такъв и нямам идея как ще се оттърва. 👹
Иначе за раличията какво да ти кажа? Млада си още и ти се живее. Да беше си поживяла, какви са тези сериозни връзки на 17 не знам. 🤔Аз на 17 пуках дискотеките, морета, екскурзии, дивяне с приятелки на макс. 🤪 Не че и сега не ми се беснее, де... 🙄
Виж целия пост
# 43
И ако всички тия панаири се случват, когато все още не живеят заедно, не ми се иска да си представя какво ще стане след като се съберат.

И аз това отбелязах и нямам съмнения, че ще е така. Ако има някакви разминавания то винаги положението се влошава с напредване на връзката и съвместното съжителство ! Точно за това е и замисъла, двама души да поживеят заедно да се опознаят добре, преди следващата стъпка за брак и деца !
Виж целия пост
# 44
Здравейте! Искам съвет от вас. На 20години съм
Скрит текст:
и имам връзка от 3години с момче, което е по-голямо с 4години от мен. За съжаление от известно време отношенията ни не вървят добре. В началото на връзката ни, в първата година всичко беше ок и се разбирахме добре въпреки огромните ни различия. Той винаги е бил много добър с мен, мога да се похваля, че е един от най-грижовните мъже, които съм срещала до момента. Много е емоционален, голям романтик - гледа си ме като принцеса и винаги иска аз да съм добре, а когато не съм, прави всичко възможно да ми оправи настроението. Тип домошар - обича спокойствието, уюта вкъщи и не го привличат дискотеките, шумните места и големите компании. Най-голямата му мечта е да създаде щастливо и хармоночно семейство. Аз пък съм точно обратното. Грижовна съм, както всяка една жена, но обичам живота, обичам да излизам с приятелки, да се забавлявам, да пробвам нови неща, да обикалям света, да научавам по нещо ново. Но това по никакъв начин не означава, че съм разхайтена или нещо подобно. Винаги съм му била лоялна. Проблемите ни идват от това, че сме много различни характери, караме се почти всеки ден и случаите, когато сме на едно мнение за нещо са много, много рядки. Въпреки всичко аз се опитвам да направя компромис, съгласявам с него, дори и да не съм съгласна. Но той много обича да спори и рядко приема различно мнение от неговото. А на мен ми омръзна да правя компромиси, да споря всеки ден ,да се карам с него за щяло и нещяло. Опитвали сме да говорим много пъти по темата, разбираме се точно 1 седмица и после отново същите проблеми. В кръговрат на пълна безизходица съм. Роднините ми и приятелите ми казват да си го държа здраво и смятат, че проблема е в мен, че аз съм виновна затова, че постоянно се караме и спорим. Те направо го благоволят и казват, че такива мъже - истински,грижовни и любящи рядко се срещали вече. Аз самата си го обичам също, но тези ежедневни спорове и караници ме убиват и започва много да ми писва. Не знам какво да направя, в каква посока да поема и дали трябва да запазя връзката си или да се опитам да продължа напред. Нека всеки, който се е сблъсквал с нещо подобно изрази мнението си, то е много важно за мен и съм склонна да приема всичко. Blush
Основният ти проблем е, че си още мноооого млада.Ужасно рано ти е за подобен тип връзки.Дори досега да си "расла" в манастир, пак не си струва да се заробваш у дома заради мъж.
Ако бяхте на по 30, 30+ години, би било друго.
И друго не разбрах....как те гледа като принцеса, а пък всеки ден се кара с теб?
Мъжът, който гледа приятелката си като принцеса, обикновено й угажда за всичко, съгласява се с нея за всичко, прави всичко, което тя иска, изобщо-нейната дума е Закон и не подлежи на обсъждане.
А от това, което си описала, по-скоро ти го гледаш като принц, правиш компромиси, премълчаваш, за да угодиш на "негово величество".
И съвета от жена с опит:
Продължи напред.БЕЗ него.Вземи от живота всичко, което би ти поднесъл."Днес" угаждай само на себе си.И когато осъзнаеш колко си ценна и неповторима, може би ще срещнеш мъж, който ще те оцени истински.
Този се опитва да те вкара в "калъп", който не ти "става".

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия