Токсична връзка. По какво бихме я определили, като такава и как да се измъкнем навреме от нея?

  • 15 228
  • 226
Попадали ли сте във връзка с токсичен за вас партньор? До каква степен ни вредят връзките с емоционалните манипулатори, нарциси или опасни социопати? След колко време човек се осъзнава, че е попаднал в капана на подобна "любов"? И как най-бързо можем да я прекъснем и преодолеем, ако осъзнаем, че изграждаме отношения с някого изключително вредни за нас!?...
Виж целия пост
# 1
Взимаш си гащите и чантата и си тръгваш, кой те спира?
Виж целия пост
# 2
Някои никога не се осъзнават. Че и не вярват, когато близки се опитват да им отворят очите. Много ревностно ги държат затворени.

Разбира се, че вредят. Що за въпрос, до каква степен? Няма степен. Плюеш си на петите.
Виж целия пост
# 3
Не съм имала, защото от ученичка съм с мъжа ми. Но и не бих попаднала на такава, защото съм доста своенравна и свободолюбива и е обичам да ми се поставят някакви измислени условия, норми, забрани, натяквания и каквото се сетиш.
Не биха могли да ме манипулират, защото бих разбрала много бързо, бързо разкривам неискрени хора и прекъсвам връзка с тях/приятелска/.
Виж целия пост
# 4
Да, попадала съм и след това имам опит, и след това не се позволявам. Когато осъзнаеш - направо прекратяваш връзката, всичко, че не се знае какво може да стане следващият път, изобщо бъдеще нямате с такива токсични партньори, които се имат за нещо повече, агресори и такива.

Някои не могат да осъзнаят отвратителните отношения в една токсична връзка, даже ако им се даде съвет, разбират го чак много късно, когато са крайни нещата.
Виж целия пост
# 5
Аз самата съм в процес на откъсване от такъв партньор и е адски болезнено. Имам чувството, че съм попаднала в кошмар безкрай. До започването на тази връзка бях човек със сравнително уравновесен характер и пазеща разумна дистанция от инстинктивно надушени потенциални неподходящи партньори, а сега често ми се случва да бъда объркана до такава степен, че си мисля дали не откачам!?... Затова отворих тази тема. За първи път се сблъсквам с подобно нещо и съм ужасена... най-вече от себе си...
Виж целия пост
# 6
Имах... първите месеци беше страхотен, направи всичко за да се влюбя в него. Щом това се случи, започна с тормоза. Карал ме е да се съмнявам в себе си, наранявал ме е с отношението си, разплаквал ме е. 7 месеца издържах, в които нервите ми бяха постоянно опънати, докато събера сили и кажа "край". Но ми предаде безценен урок. Научих се да разпознавам безпогрешно сигналите на мъжете, научих, че аз съм най-важната в моя живот и какво искам и какво не искам в любовта.
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.
Виж целия пост
# 7
Аз самата съм в процес на откъсване от такъв партньор и е адски болезнено. Имам чувството, че съм попаднала в кошмар безкрай. До започването на тази връзка бях човек със сравнително уравновесен характер и пазеща разумна дистанция от инстинктивно надушени потенциални неподходящи партньори, а сега често ми се случва да бъда объркана до такава степен, че си мисля дали не откачам!?... Затова отворих тази тема. За първи път се сблъсквам с подобно нещо и съм ужасена... най-вече от себе си...

Не процес, направо се отделяй от този, щом не се чувстваш добре. А, за това, че ти е болезнено, и на мен ми беше някак си болезнено, защото бяхме свързани с този човек. И то ми мина вече, за кратко време, защото си виках, че нямам място при него, особено заради последните случки... и има толкова мъже, има и мъже с твоят характер, които биха те оценили. Трябва да осъзнаеш всичко, че да не тръгнат нещата и на още по-лошо.
Виж целия пост
# 8
Имала съм много ревнив партньор в късните тийн години, който е стигал до екстремни действия, но не бих го нарекла нарцис или социопат. Просто слаб характер. Имаше драми, които продължиха месец-два след раздялата, но после бързо ме замести и забрави.

Не мисля, че нарциси и социопати в истинският смисъл, биха ме избрали, защото аз не се поддавам на контрол и манипулации, не слушам никой, което в някои моменти не е хубаво, но пък явно ме е опазило от такива хора.

Обикновено тези хора винаги са недостъпни, никога не знаеш какво мислят и чувстват към теб, винаги те държат на standby, неудовлетворена, несигурна, животът ти се превръща в преследване, което в крайна сметка никога няма да доведе до яснота и вътрешен мир.
Окажеш ли се в подобна ситуация, и съответно, ако другият отказва да внесе яснота, просто бягай. Няма да се промени, защото тях това ги "храни" и им носи сигурност, и самите те, няма с какво да заменят това поведение.

Обикновено това ти вреди, като те изцежда емоционално, физически и ти губи времето.
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви сърдечно, момичета! И при мен, като при СаРаНия всичко започна, като вълшебна приказка, която обаче се превърна в ад. И наистина макар, че бавно започнах да осъзнавам, че именно моята несамодостатъчност го привлече към мен. Май този ми житейски урок ще се окаже доста полезен за мен, макар и да беше много труден за усвояване. А теб, Дао, поздравявам за бързият ти отпор и отдалечаване от подобен индивид!
Виж целия пост
# 10
Луна, разкажи повече, какво те притеснява и какъв е проблема във връзката ти Thinking
Виж целия пост
# 11
Скрит текст:
Имах... първите месеци беше страхотен, направи всичко за да се влюбя в него. Щом това се случи, започна с тормоза. Карал ме е да се съмнявам в себе си, наранявал ме е с отношението си, разплаквал ме е. 7 месеца издържах, в които нервите ми бяха постоянно опънати, докато събера сили и кажа "край". Но ми предаде безценен урок. Научих се да разпознавам безпогрешно сигналите на мъжете, научих, че аз съм най-важната в моя живот и какво искам и какво не искам в любовта.
Започни да се обичаш и да си бъдеш самодостатъчна. Трябва да осъзнаеш, че нямаш нужда от ничие одобрение
Скрит текст:
за да се чувстваш щастлива и да имаш пълноценен живот. Мъже (както и жени) като тези са дълбоко в себе си самотни и нещастни и само когато карат другите да се чувстват зле, се издигат в собствените си очи и се чувстват значими. Ще дойде ден, в който и те ще си научат урока.

С две ръце подкрепям този съвет. И малко ще го разширя: отнася се за всякакви връзки – приятелски, роднински... Всякакви.
Виж целия пост
# 12
Има тема, която се казва "червените лампи". Там на първите 20-30 стр се коментират всякакви сигнали за токсичност.

Как да се измъкнеш- като си вдигнеш границите и критериите. В момента, в който го направиш и ти идва отвътре, сами ще избягат. Престани да се раздаваш емоционално.
Виж целия пост
# 13
Когато го срещнах аз бях на голям житейски кръстопът готова най-накрая да направя свой съзнателен избор за самата себе си без да позволявам на никого да се бърка в решението ми за това. Правех задълбочен анализ на това доколко живея собствения си живот и доколко живота на другите (вярна на убеждението, че като отстъпвам и се съобразявам с това, което се харесва на другите ще ставам все по-добра.) Дълго време ми беше нужно да осъзная, че трябва да се науча понякога да казвам думичката не... И тогава се появи Той - точно, когато бях най-уязвима и с неподправен чар помете всичките ми убеждения за добро и зло и правилно и неправилно. В продължение на четири години аз сякаш не бях на себе си. Когато обаче започнах бавно да си възвръщам собствената идентичност той най-накрая показа истинското си лице. И кошмарът започна... Никога до сега не съм се чувствала толкова незначителна и жалка в собствените си очи. Да не говорим за тези, които са в течение на исотрията ни... Да не пропусна... многократно бях предупреждавана от своите близки, че тази връзка е токсична за мен, обаче аз сякаш не ги чувах... Докато сама не се убедих, че сама съм се вкарала във филм на ужасите. Проблемът е, че го обичам, а той го знае и постоянно ме провокира, така че да не мога да се откъсна от него. А и аз хем знам, че искам да се откъсна, хем чувствам, че съм прекалено слаба да си тръгна окончателно... А трябва, зная, е трябва веднъж завинаги да го изтрия от живота си.
Виж целия пост
# 14
Много съжалявам за теб мила, щом стигаш до там да го описваш като филм на ужасите наистина е лошо, тормози ли те физически, какво те спира да си тръгнеш от него Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия