Здравейте,аз съм мъж на 26 г.Историята е следната.През Декември 2014 г.се запознах със приятелката ми в интернет с,която още сме заедно до ден днешен.Малко предистория за мен:Майка ми и баща ми са се развели през 1995 г.,като съм отраснал без баща,виждайки го рядко,но много го обичах.Обичах,защото през 2009 г.той си отиде от този свят на 50 г.малко след рождения си ден,а аз дори не разбрах.Всъщност разбрала баба ми 8 месеца по-късно случайно от стара позната негова съседка.Умрял си е сам,тежко болен,като куче,а аз нищо не направих,за да му помогна и да бъда до него неотлъчно.Вместо това тогава,когато бях 10 клас дружах с „най-добрия” си приятел в училище в продължение на над 3 години.По това време преди години аз чувствах баща си чужд,нямах особено желание да се виждаме,дори изпитвах неудобство и срам понеже разбираш ли не сме се виждали от 5 години и какво сега да му кажа за себе си,защо не ходя при него?Със този мой „приятел” 2008 г.бягахме от някой часове в училище и ходехме в едно кафене много често,за да играем на карти,зарове,шах или просто да си говорим пиейки кафе и пушейки цигари.Иронията е,че това кафене се намираше във блока на баща ми.Веднъж го видях,че се беше подпрял на терасата на 4-тия етаж и взех,че си сложих качулката,за да не ме познае и продължихме към кафенето.Вътрешно се обиждах постоянно за постъпката си и се питах какво по дяволите правя и какво печеля с това?Дори не можех да си обясня адекватно на мен самия на тъпия ми 16 годишен мозък защо правя това,само помня,че се успокоявах с мислите: „Той е леко болен,но спокойно ще си живее още много години и тепърва ще има време да се опознаваме”.Да,но нито беше леко болен,нито живя и година след това.Отиде си от пиене поради мъката в сърцето си,след раздялата с майка ми преди много години.Вярвам,че е така и усещам,че е така.Преди нея е имал още един брак и още един син,който не стъпваше при него,като мен с години.Отиде си от пиене,отиде си от мъка,отиде си сам и забравен от почти всички в една стая.Отиде си беден и изнемощял,не изрекъл и не чул думите ОБИЧАМ ТЕ на сина си и от сина си.Разбирайки,че той си е отишъл вече потънах дълбоко в себе си,в мислите си.На следващата година завърших 12 клас и хоп моя „скъп приятел” с който бяхме всеки ден с часове 3 години просто се изпари.Изчезна от Скайп,Фейсбук,спря да си вдига телефона.Изчезна от живота ми...Ходих до училището ми и попитах познати за него,какво се случва и те ми отвърнаха,че не искал да се занимава с мен,писнал съм му,достатъчно 3 години съм му изливал душата си и съм го натоварвал психически...Останах само с един единствен приятел тогава,мой съсед и толкова.Години наред се проклинах и проклинам как съм дружал с този човек в кафенето и съм споделял с него всичко,вместо да му тегля една майна и да се кача при татко,когато е имал най-голяма нужда от мен.Избягал съм от човек на,когото му е пукало реално за мен и съм бил негова кръв,за да движа с човек,който е нямал търпение да се разкарам от живота си,но откъде да знам,че уж зад искрената му усмивка и отворено сърце за мен,той едва ли не е мразел миговете прекарани с мен?/?2011г.отидох на гости с майка ми на баба ми(неговата майка) с която,татко е живеел заедно.Нямаше и помен от моята баба,която помнех преди години.Беше станала 35 кг плашеща слабост и стоеше цялата треперейки с един инхалатор болна от астма.Каза ми:„Ааааа,ти ли си,браво сети се кога да дойдеш,когато него го няма вече.Не постъпи правилно и не знам защо ни го причини.Знай,че той много те обичаше,въпреки всичко,беше негов син.Говорейки си вечер с него той ми казваше:Майко сина ми ме забрави,явно го е срам,че има такъв баща беден и болен.Срамува се от мен и не иска да ме вижда.Търсих го за рождения му ден,но не успях да се свържа с него,явно нарочно си е сменил номера(явно е имал стар мой номер).”Веднъж излизайки до аптеката за лекарство му става лошо и припада за нещастие в някаква отворена шахта или нещо от сорта и много време никой не спира да му помогне.Отминават го с думите:„Мани го тоя пияница нека лежи да му дойде акъла„.Две жени обаче се сломили над него и го вдигнали и той в знак на благодарност им дал последните си скъсани 2 лева,които били за лекарството.Накрая сърцето му просто се е изморило и той си е отишъл вследствие на тежка цироза.Не бях и в последния му път,на погребението просто,защото не знаех,че го няма.Отделно в този период в същата година загубих един съученик и приятел в тежка катастрофа и потънах в страхотна депресия.Няколко нощи едвам съм спал и не спирах да плача.Започнах често да гостувам на баба си,като инстинктивно и подсъзнателно исках да изкупя вината,която чувствах,помагайки и за всичко.Кактото поискаше това правех.Тя много се привърза към мен и ме обикна истински.Имаше много красив котарак.Веднъж баба ми каза:”Тази котка беше на баща ти,той много я обичаше и ме предупреди,ако нещо случайно се случи с него,аз да пазя котката му и да не я хвърлям никога в никакъв случай на улицата,защото е много опасно за домашна котка,като нея.Около година продължи това.Постоянно и звънях,ходех при нея и и помагах.В един момент ме удари съчмата и се ядосах,защото за тази една година тя нито веднъж не ме потърси първа,а все аз и се натисках така да се каже.Изведнъж в изблик на някакви нерви се зарекох,че аз съм до тук и оттук насетне че чакам тя да прояви инициативата да ми се обади първа.Все пак аз бях един от малкото,които се грижеха за нея,заедно с нейната братовчедка,която аз дори не познавах.Другия и внук не стъпваше и не хаеше.Времето си минаваше,минаха два месеца и нито тя звънна,нито аз на инат и напук.Та до ден днешен си останах с чакането,защото един ден телефона звънна и аз видях номера на баба.Казах си:„Ааа ето сети се,че има внук и е редно да има и тя някаква заинтересованост от мен след всичко,което направих за нея”.Е да,ама не.Беше братовчедка и с думите,че баба ми е починала тази нощ....Отново ми идеше да си изям главата,но беше късно.На погребението и бях и братовчедка и ме попита:”Ти защо спря да и звъниш,тя все чакаше ли чакаше и питаше за теб,но нямаше минути в телефона,за да те набере”.Оттогава аз често ходих на гробища за двамата ми близки и се разкайвах неимоверно много,но след дъжд качулка.Хората вече ги няма,и не времето поне при мен не лекува,ами задълбочава тъгата и носталгията по тях.Малко по-късно разбрах,че котката на татко е била подарена на негов стар „най-добър приятел” да я гледа вкъщи още,когато баба е била жива и причината е била,че много и пречела заради астмата.Научих,че този приятел всъщност през нощта е пуснал котката пред блока да се оправя,защото не му се занимавало да гледа...Никой не ми позвъни да я взема аз например,нито ме бяха питали ходейки по-рано там нещо по този въпрос.Накрая апартамента се продаде,брата на татко с мазна усмивка на лице искаше да ни преметне и да ни даде по 1000 лв от продажбата на мен и брат ми по бащина линия.Да,но не му се получи номера и с адвокат си получихме дела.Оттогава насетне да са ходили на гроба им няколко пъти за толкова години.Веднъж отидох на 5-тата годишнина от смъртта на татко на гроба му,обаче не успях да го открия.Обадих се на брат му,който вдигна телефона сънен и ми отговори,че не знае нищо и спял и даже не знаеше,че е годишнина в този ден и разбра от мен.Преди година,когато ходих на гроба му,вече нямаше плоча,нито нищо и оттогава не успявам да намеря гроба на татко,баба,дядо...Просто сякаш се е изпарил.Отправям ви поздрав с 3 любими песни на татко,както и мои:Black-Wonderful life. Phill Collins-Another day in paradise. Alphaville-Forever Young
Виж целия пост
Неутешима тега беляза моята душа Forever!!!
- Публикувана: 12 март 2019, 12:48 ч.
- Последно мнение: 13 март 2019, 13:22 ч.
# 1
12 март 2019, 13:23 ч.
Приеми, че така е трябвало да се случи, все едно нищо вече не можеш да промениш. И внимавай как се държиш с останалите ти близки живи. Понякога хората са жестоки към близките си, а като си отидат от тоя свят, зависват по гробищата. Не че е лошо да се ходи там, но хората се почитат и уважават, докато са живи. Така и на душата на човек е спокойно, че е направил нещата както трябва. Иначе винаги има терзания, ако има съвест, разбира се.
Виж целия пост
# 2
12 март 2019, 13:25 ч.
Не пишеш нищо за майка си и приятелката си.
А с живи хора се живее!
Виж целия пост
А с живи хора се живее!
# 3
12 март 2019, 13:36 ч.
От това, което прочетох не мисля, че имаш каквато и да е вина. Отношенията родител - дете се поставят и диктуват от възрастните. Баща ти очевидно не се е справил добре с ролята на родител, не е съумял да поддържа контакт и близки отношения не само с теб, но и с брат ти. Това е зависело изцяло от него (не споменаваш майка ти да е имала против ваши срещи, докато си бил малък). Съвсем естествено си се отчуждил от него и после ти е било странно и неловко да го потърсиш.
Думите на баба ти, че късно си се сетил да търсиш баща си, за мен са много жестоки и несправедливи. Да те бяха търсили те.
Съветът ми към теб е да се отърсиш от чувството си за вина и да продължиш напред.
Виж целия пост
Думите на баба ти, че късно си се сетил да търсиш баща си, за мен са много жестоки и несправедливи. Да те бяха търсили те.
Съветът ми към теб е да се отърсиш от чувството си за вина и да продължиш напред.
# 4
12 март 2019, 13:52 ч.
Боже момче, на 26 години си... това всичкото дето си го изписал - болести, гробища, цироза, баба ти... сякаш историята на старец чета.
Къде са ти приятелите, мацките, излизания, колеги ...
Ако на този твой приятел също така си му говорил за погребения, болести, пияница в канавката... разбирам защо е избягал от теб и е казал, че го натоварваш.
Отърси се от това. Ти си млад, живот трябва да струи от теб, не тия пенсионерски мрънкания, израснах без баща, мрън мрън.
Стегни се и заживей пълноценно.
Виж целия пост
Къде са ти приятелите, мацките, излизания, колеги ...
Ако на този твой приятел също така си му говорил за погребения, болести, пияница в канавката... разбирам защо е избягал от теб и е казал, че го натоварваш.
Отърси се от това. Ти си млад, живот трябва да струи от теб, не тия пенсионерски мрънкания, израснах без баща, мрън мрън.
Стегни се и заживей пълноценно.
# 5
12 март 2019, 14:06 ч.
Тъжно ми стана. Много даже.
Имаш огромен товар, наречен чувство за вина.
Пожелавам ти да се отървеш от него, за да продължиш живота си по нормален начин.
Момчето има съвест и се измъчва заради неща, за които главна вина имат най- вече покойниците.
ПП: какво искате да кажете сега? Че един объркан 16- годишен младеж, разкъсван между срама и чувството за вина е трябвало да мисли само за мацки и купони? Вие за това ли щяхте да мислите?
Баща ми е алкохолик, срам ме от него, ама и съм гузен, че се крия от него, умря, без никой да ми каже, баба ми също, не мога да им намеря гробовете, голям купон- къде са мацките?Каквито и да са били, това са били баща му и баба му. Само не разбрах, защо баща ти не е предприемал някаква комуникация с теб?
Виж целия пост
Имаш огромен товар, наречен чувство за вина.
Пожелавам ти да се отървеш от него, за да продължиш живота си по нормален начин.
Момчето има съвест и се измъчва заради неща, за които главна вина имат най- вече покойниците.
ПП: какво искате да кажете сега? Че един объркан 16- годишен младеж, разкъсван между срама и чувството за вина е трябвало да мисли само за мацки и купони? Вие за това ли щяхте да мислите?
Баща ми е алкохолик, срам ме от него, ама и съм гузен, че се крия от него, умря, без никой да ми каже, баба ми също, не мога да им намеря гробовете, голям купон- къде са мацките?Каквито и да са били, това са били баща му и баба му. Само не разбрах, защо баща ти не е предприемал някаква комуникация с теб?
# 6
12 март 2019, 14:25 ч.
Не ги е търсил (него и брат му), както и не е изградил връзка между тях, като братя не само заради порока си. Безхарактерен, безволев човек, алкохолизмът е следствие.
Струва ми се, че момчето вътрешно желае да оневини доколкото може покойните си роднини и да поеме от тяхната лична вина спрямо него, затова се чувства толкова зле.
Не си виновен за отношенията ти с баща ти и баба ти, това е било негова работа и дълг - въпреки развода, да съхрани топлината и връзката между баща и син. С майка си споделяш ли терзанията си и как реагира тя?
Виж целия пост
Струва ми се, че момчето вътрешно желае да оневини доколкото може покойните си роднини и да поеме от тяхната лична вина спрямо него, затова се чувства толкова зле.
Не си виновен за отношенията ти с баща ти и баба ти, това е било негова работа и дълг - въпреки развода, да съхрани топлината и връзката между баща и син. С майка си споделяш ли терзанията си и как реагира тя?
# 7
12 март 2019, 14:36 ч.
Искам дебело да подчертая,че мен никога не ме е било срам от баща ми,и нека това е ясно.Това е било неговото предположение с оглед на ситуацията в,която се е намирал и съответно е грешал.Баща ми честно казано не знам защо не е поддържал отношения с нас,като цяло.Предполагам,че с времето е загубил следите ни,координатите и т.н. понеже ние се преместихме в отдалечен район
С майка ми не споделям нищо на тази тема и дори не я дискутираме,сякаш никога нищо не е съществувало.Когато тя ми се ядоса ме обижда и казва,че съм се метнал на него,а не на нея и съм взел всичките му лоши качества.Бил съм същия боклук и мизерник,като него живвещ в моя си свят и често носталгичен,странен и чувствителен,досущ,като него.Определено не го е запомнила с добро и ми го е описвала по най-лошия начин
Виж целия пост
Тъжно ми стана. Много даже...
Не ги е търсил (него и брат му), както и не е изградил връзка между тях, като братя не само заради порока си. Безхарактерен, безволев човек, алкохолизмът е следствие.
Струва ми се, че момчето вътрешно желае да оневини доколкото може покойните си роднини и да поеме от тяхната лична вина спрямо него, затова се чувства толкова зле.
Не си виновен за отношенията ти с баща ти и баба ти, това е било негова работа и дълг - въпреки развода, да съхрани топлината и връзката между баща и син. С майка си споделяш ли терзанията си и как реагира тя?
Струва ми се, че момчето вътрешно желае да оневини доколкото може покойните си роднини и да поеме от тяхната лична вина спрямо него, затова се чувства толкова зле.
Не си виновен за отношенията ти с баща ти и баба ти, това е било негова работа и дълг - въпреки развода, да съхрани топлината и връзката между баща и син. С майка си споделяш ли терзанията си и как реагира тя?
# 8
12 март 2019, 14:53 ч.
Очаквах подобна реакция. Виж, никой не твърди, че трябва да се срамуваш от баща си. Добър, лош, той е бил твой баща и това е положението. Друг нямаш, запази си хубавата част от спомените.
Но докато не признаеш пред себе си и не осъзнаеш, че за да нямате връзка вината е главно негова, няма да ти мине. Докато прехвърляш върху себе си ще се чувстваш все така зле.
Отдалечен район, повярвай ми, не е никаква причина за липса на контакт родител - дете.
Попитах те за майка ти и нейното отношение по въпроса?
П.п. сега видях, какво си отговорил за майка ти. Явно е била много наранена от отношенията им. Но не й прави чест да те сравнява с него и да те обижда.
Офф, родителите понякога са абсолютно неадекватни.
Виж целия пост
Но докато не признаеш пред себе си и не осъзнаеш, че за да нямате връзка вината е главно негова, няма да ти мине. Докато прехвърляш върху себе си ще се чувстваш все така зле.
Отдалечен район, повярвай ми, не е никаква причина за липса на контакт родител - дете.
Попитах те за майка ти и нейното отношение по въпроса?
П.п. сега видях, какво си отговорил за майка ти. Явно е била много наранена от отношенията им. Но не й прави чест да те сравнява с него и да те обижда.
Офф, родителите понякога са абсолютно неадекватни.
# 9
12 март 2019, 14:54 ч.
Аз не мисля, че авторът е съвсем невинен, направил е доста грешки за важни неща, затова сега го мъчи съвестта. Само че миналото не можем да променим, поради това няма смисъл да дълбаем. Повече спорт, някакво хоби, учене, работа биха могли да помогнат евентуално.
И на мен ми стана мъчно, да си призная.
Виж целия пост
И на мен ми стана мъчно, да си призная.
# 10
12 март 2019, 15:17 ч.
Ти си бил дете , непълнолетен и незрял . Постъпил си както си го чувствал ,не се обвинявай .
Виж целия пост
# 11
12 март 2019, 15:22 ч.
Не си правиш особена услуга с това бягане в миналото и идеализиране на умрели хора. На практика баща ти е бил алкохолик, който е провалил и двата си шанса за семейство и не е развил връзка с нито едно от децата си. Това не е твоя вина. Аз също считам, че възрастният определя отношенията с детето и носи отговорност като по-опитен как се развиват те. Явно се олицетворяваш с баща си като носталгичен, чувствителен и т.н., обаче чувствителните, носталгични хора здраво се държат за тези, които обичат, и не им "губят" координатите.
Човек задълбава в такива вини и в миналото когато е в депресия или когато злоупотребява с вещества. Питаха те и по-горе - работиш ли, с приятелката как са отношенията? Много по-важно е накъде вървиш в момента.
Виж целия пост
Човек задълбава в такива вини и в миналото когато е в депресия или когато злоупотребява с вещества. Питаха те и по-горе - работиш ли, с приятелката как са отношенията? Много по-важно е накъде вървиш в момента.
# 12
12 март 2019, 22:45 ч.
Да му се невиди от къде го вадиш тоя начин на говорене? Все едно говори не 26 годишен млад мъж, а 260 годишния Граф Монте Кристо!!
Въобще нищо не вдяваш от живота!
Първо - баща ти ако бе искал щеше да те намери. Ама явно ви е наследствено да хленчите, но нищо да не правите. Натирил е всички в живота си и видиш ли ти горкия как сам е умрял. Умрял е от алкохолизма си, без да се грижи за децата и жените си, без да ги търси и да създава връзка с тях. Родителят е този, който търси път към детето си, а не да седи с чашка и да се самосъжалява. Да не сте близки е бил избора на баща ти - може да си спестиш мелодрамата по този въпрос.
Второ - на приятеля ти просто до гуша му е дошло да хленчиш, сигурно и не само това. Такива хора просто ти изпиват енергията и се е оттървал от теб. Самоанализирай се и ако можеш се промени!
Трето - баба ти също ако е искала е щяла да те намери. А не да седи и да чака да и се обадиш. Ама нямала минути, ама се чудила - ясни са тези хора. ЖЕРТВИ, ЖЕРТВИ, ЖЕРТВИ!
Четвърто - котката! Ами човече, тя е по-добре без вас! Предполагам и е идвало да се гръмне от 3 самосъжаляващи се роднини. Що ли е изживяло това животинче? Накрая е имало своя хепи енд!
Виж целия пост
Въобще нищо не вдяваш от живота!
Първо - баща ти ако бе искал щеше да те намери. Ама явно ви е наследствено да хленчите, но нищо да не правите. Натирил е всички в живота си и видиш ли ти горкия как сам е умрял. Умрял е от алкохолизма си, без да се грижи за децата и жените си, без да ги търси и да създава връзка с тях. Родителят е този, който търси път към детето си, а не да седи с чашка и да се самосъжалява. Да не сте близки е бил избора на баща ти - може да си спестиш мелодрамата по този въпрос.
Второ - на приятеля ти просто до гуша му е дошло да хленчиш, сигурно и не само това. Такива хора просто ти изпиват енергията и се е оттървал от теб. Самоанализирай се и ако можеш се промени!
Трето - баба ти също ако е искала е щяла да те намери. А не да седи и да чака да и се обадиш. Ама нямала минути, ама се чудила - ясни са тези хора. ЖЕРТВИ, ЖЕРТВИ, ЖЕРТВИ!
Четвърто - котката! Ами човече, тя е по-добре без вас! Предполагам и е идвало да се гръмне от 3 самосъжаляващи се роднини. Що ли е изживяло това животинче? Накрая е имало своя хепи енд!
# 13
13 март 2019, 11:21 ч.
То дълга история било... Липсващата част за приятелката:
А, приятелката какво мисли:
Май Дорис за котката ще се окаже права.
Само не разбрах, как приятелката на 25.02.2017 е безработна, а на 10.04.2017 си търси сокоизтисквачка до 800 лв и прави ремонт на двуетажна къща. Може би е от заможно семейство? Някъде се споменаваше за интерес към новинарски сайтове... Това да не е пак оная Мелори?
С двоен профил - уж двойка пишат от един профил...
Виж целия пост
Скрит текст:
Цитат
25 фев. 17
Работата е там,че ревността ми е твърде силна,за да я контролирам.Преценил съм,че сам не мога да се справя с проблема,а ни най-малко не искам да нстоварвам и наранявам човека до мен когото обичам.В пристъп на силна ревност ме заболява душата и чувството е еднакво на това да видите как камион прегазва вашия домашен любимец на пътя,а шофьора арогантно ви казва:Е к'во толкова ще си вземеш ново,ходи пий една студена вода.Чувството,което изпитвам е толкова силно,толкова тягостно ме обхваща,изведнъж целия свят изчезва от очите ми,остава само болката от заслепяващата ме ревност и се пробужда една вълна от ярост,негодувание,злоба и тъга.Иначе знам,че ревността ми често е нелогична и не би трябвало да я проявявам.Първите 8 месеца от връзката ни,аз не бях така,пусках я да ходи сама при баща си,пусках я на работа,можеше с часове и дни да не се виждаме,но после станаха едни неща и тя искаше да ме остави и след това аз сякаш се вглъбих в нея.Точно след,като спасих връзката си с нея беше момента в който заживяхме заедно.Така сме вече година и половина.Прекарваме буквално по 24 часа 7 дни в седмицата,което обаче има и своите минуси.Бяхме се изнервили до безкрай от безработица,от безпаричие,от скандали между нас двамата,от скандали в семейството,че сме търтеи мързеливи,от одумвания на съседи и т.н.Знаех,че трябва да я пусна на работа,останали сме без пари,в кофти ситуация и положение бяхме попаднали,но в същото време вътре в мен се пробуждаше един огромен страх,че мога да си остана сам,защото има риск тя да срещне някой по-добър,по-красив,по-богат,с по-добри родители и най-вече По-НОРМАЛЕН човек,който умее да се самоконтролира или изобщо да не се стига до там да се контролира нещо,защото повод няма и аз го знам,но съзнанието ми диктува друго.Изпитвах страх да не остана сам,сравним с такъв какъвто човек изпитва,когато се надвисне над висока пропаст и може да падне или да шофира с 160 км.и спирачките да откажат,а пред теб да се задава товарен влак.Стигнах до там,че изпадах в нервна криза,заради бившите и приятели,до ден днешен не мога да се примиря,да го преудолея,че тя е имала 4 гаджета преди мен,2 от които по-сериозни,а пък на мен никога не ми е вървяло в любовта и 22 години откарах сам,като кукувица,потънал в самота и депресия.Просто не мога и не искам да повярвам,че някой друг освен мен е правил секс с моето момиче и са се докосвали и пипали,целували и т.н.Аз също съм правил към 10 пъти секс в живота си преди нея,но само с платени компаньонки,без чувства,без физическо привличане,без тръпка,без емоция.Две-три от тях бяха ромки,едната пък беше на около 55-60 години.Общо взето пълен ужас.Изнервя ме факта,че аз е трябвало да плащам пари на някакви никаквици за едното нищо,а онези преди мен са получавали на аванта моята приятелка,точно моята.През последните 3-4 месеца положението с ревността ми стана толкова нетърпимо,тъгата,притеснението и страха в мен станаха толкова големи,че зарязах всичко,което ме интересуваше през годините-тренировки,новинарски сайтове,слушане на музика,гледане на филми,гледане на спорт,играене на компютърни игри,изучаване на чужди езици,изведнъж спрях да се интересувам така активно,както преди от коли,от мотори,от разходки,от магазини,от всичко съществуващо почти кажи речи.Тотално си разбих и съня.Заради скандали си лягахме в 6-7 СУТРИН,понякога пък лягам в 2 през нощя,въртя се до 4 докато заспя,в мозъка ми се бушува страшна буря по това време абсолютно винаги без изключение всяка нощ започва един ураган от хаотични мисли,който не ми дава да заспя поне час-два и се е случвало да легна в 2,да заспя в 4 и в 7 сутринта само след 3 часа се събуждам и мислите отново започват да бушуват в съзнанието ми.Нон стоп ми се явяват образи на моятс приятелка с бившите и приятели,които я оправят,а тя пъшка и стене.Месец след месец това ми се явява постоянно пред очите часове наред и сякаш един глас постоянно ми повтаря в главата:тя ти изневери с тях,тя се кефеше повече на тях,те оправиха жена ти многократно,а сега се смеят и забавляват за твоя сметка,на твой гръб,докато ти потъваше в самота години наред и ти се налагаше да плащаш на циганки за малко "удоволствие".Стигнах до там всяка вечер да се наливам с бира,да пуша цигара след цигара,да нямам никакво желание за живот,да плача,като куче,да си разбия нервите и психиката,като цяло здравето,да изпочупа чинии,чаши,пепелници,телефони,вентилатори,печки,разни подаръци,щори на прозорец,огледало,дрехи скъсах,дори счупих с юмрук челното стъкло на автомобила,както и доста още щети.Накрая ми писна и изпих много хапчета-успокоителни и си казах край,но се оправих бързо.Идваха полиция и линейка в нас.Просто исках да ме няма,да се свърши с мен.Иначе по въпроса за семейството отраснах без баща,а когато исках да се сближа с него и да му покажа,че имам силна нужда от него той почина и ме остави полу-сирак.С майка ми никога не съм се разбирал,дори напротив винаги бълваме огън и жупел един срещу друг сякаш сме смъртни врагове.Нейния втори дългогодишен мъж е отвратителен.Държи се ужасно с мен от години и ме подтиска супер много.Един от най-добрите ми приятели с който бяхме 3-4 години неразделни в един прекрасен момент просто се изпари,изчезна ей така ненадейно без да каже една думичка дори.В училище пък 8 дълги години бях тотален аутсайдер и ме мачкаха.Тормозеха ме ежедневно,както физически,така и психически.Всички ме мразеха,без причина просто,защото бях от друг квартал,бях нов в класа и бях по-затворен и мълчалив и най-вече ученолюбив и любознателен.Всеки ден беше ад,беше ден на побоища,на ужасни обиди,унижения и мъчения.Никога няма да забравя тези,които ме унищожиха,а един ден ще се погрижа да им се върне тъпкано и те да горят отвътре на бавен огън,както бях аз в продължение на толкова години.Така,че съветващите ме да се взема в ръце ще ви кажа,че това никак не е лесно и затова реших да помогна на себе си,а и на останалите около мен
Работата е там,че ревността ми е твърде силна,за да я контролирам.Преценил съм,че сам не мога да се справя с проблема,а ни най-малко не искам да нстоварвам и наранявам човека до мен когото обичам.В пристъп на силна ревност ме заболява душата и чувството е еднакво на това да видите как камион прегазва вашия домашен любимец на пътя,а шофьора арогантно ви казва:Е к'во толкова ще си вземеш ново,ходи пий една студена вода.Чувството,което изпитвам е толкова силно,толкова тягостно ме обхваща,изведнъж целия свят изчезва от очите ми,остава само болката от заслепяващата ме ревност и се пробужда една вълна от ярост,негодувание,злоба и тъга.Иначе знам,че ревността ми често е нелогична и не би трябвало да я проявявам.Първите 8 месеца от връзката ни,аз не бях така,пусках я да ходи сама при баща си,пусках я на работа,можеше с часове и дни да не се виждаме,но после станаха едни неща и тя искаше да ме остави и след това аз сякаш се вглъбих в нея.Точно след,като спасих връзката си с нея беше момента в който заживяхме заедно.Така сме вече година и половина.Прекарваме буквално по 24 часа 7 дни в седмицата,което обаче има и своите минуси.Бяхме се изнервили до безкрай от безработица,от безпаричие,от скандали между нас двамата,от скандали в семейството,че сме търтеи мързеливи,от одумвания на съседи и т.н.Знаех,че трябва да я пусна на работа,останали сме без пари,в кофти ситуация и положение бяхме попаднали,но в същото време вътре в мен се пробуждаше един огромен страх,че мога да си остана сам,защото има риск тя да срещне някой по-добър,по-красив,по-богат,с по-добри родители и най-вече По-НОРМАЛЕН човек,който умее да се самоконтролира или изобщо да не се стига до там да се контролира нещо,защото повод няма и аз го знам,но съзнанието ми диктува друго.Изпитвах страх да не остана сам,сравним с такъв какъвто човек изпитва,когато се надвисне над висока пропаст и може да падне или да шофира с 160 км.и спирачките да откажат,а пред теб да се задава товарен влак.Стигнах до там,че изпадах в нервна криза,заради бившите и приятели,до ден днешен не мога да се примиря,да го преудолея,че тя е имала 4 гаджета преди мен,2 от които по-сериозни,а пък на мен никога не ми е вървяло в любовта и 22 години откарах сам,като кукувица,потънал в самота и депресия.Просто не мога и не искам да повярвам,че някой друг освен мен е правил секс с моето момиче и са се докосвали и пипали,целували и т.н.Аз също съм правил към 10 пъти секс в живота си преди нея,но само с платени компаньонки,без чувства,без физическо привличане,без тръпка,без емоция.Две-три от тях бяха ромки,едната пък беше на около 55-60 години.Общо взето пълен ужас.Изнервя ме факта,че аз е трябвало да плащам пари на някакви никаквици за едното нищо,а онези преди мен са получавали на аванта моята приятелка,точно моята.През последните 3-4 месеца положението с ревността ми стана толкова нетърпимо,тъгата,притеснението и страха в мен станаха толкова големи,че зарязах всичко,което ме интересуваше през годините-тренировки,новинарски сайтове,слушане на музика,гледане на филми,гледане на спорт,играене на компютърни игри,изучаване на чужди езици,изведнъж спрях да се интересувам така активно,както преди от коли,от мотори,от разходки,от магазини,от всичко съществуващо почти кажи речи.Тотално си разбих и съня.Заради скандали си лягахме в 6-7 СУТРИН,понякога пък лягам в 2 през нощя,въртя се до 4 докато заспя,в мозъка ми се бушува страшна буря по това време абсолютно винаги без изключение всяка нощ започва един ураган от хаотични мисли,който не ми дава да заспя поне час-два и се е случвало да легна в 2,да заспя в 4 и в 7 сутринта само след 3 часа се събуждам и мислите отново започват да бушуват в съзнанието ми.Нон стоп ми се явяват образи на моятс приятелка с бившите и приятели,които я оправят,а тя пъшка и стене.Месец след месец това ми се явява постоянно пред очите часове наред и сякаш един глас постоянно ми повтаря в главата:тя ти изневери с тях,тя се кефеше повече на тях,те оправиха жена ти многократно,а сега се смеят и забавляват за твоя сметка,на твой гръб,докато ти потъваше в самота години наред и ти се налагаше да плащаш на циганки за малко "удоволствие".Стигнах до там всяка вечер да се наливам с бира,да пуша цигара след цигара,да нямам никакво желание за живот,да плача,като куче,да си разбия нервите и психиката,като цяло здравето,да изпочупа чинии,чаши,пепелници,телефони,вентилатори,печки,разни подаръци,щори на прозорец,огледало,дрехи скъсах,дори счупих с юмрук челното стъкло на автомобила,както и доста още щети.Накрая ми писна и изпих много хапчета-успокоителни и си казах край,но се оправих бързо.Идваха полиция и линейка в нас.Просто исках да ме няма,да се свърши с мен.Иначе по въпроса за семейството отраснах без баща,а когато исках да се сближа с него и да му покажа,че имам силна нужда от него той почина и ме остави полу-сирак.С майка ми никога не съм се разбирал,дори напротив винаги бълваме огън и жупел един срещу друг сякаш сме смъртни врагове.Нейния втори дългогодишен мъж е отвратителен.Държи се ужасно с мен от години и ме подтиска супер много.Един от най-добрите ми приятели с който бяхме 3-4 години неразделни в един прекрасен момент просто се изпари,изчезна ей така ненадейно без да каже една думичка дори.В училище пък 8 дълги години бях тотален аутсайдер и ме мачкаха.Тормозеха ме ежедневно,както физически,така и психически.Всички ме мразеха,без причина просто,защото бях от друг квартал,бях нов в класа и бях по-затворен и мълчалив и най-вече ученолюбив и любознателен.Всеки ден беше ад,беше ден на побоища,на ужасни обиди,унижения и мъчения.Никога няма да забравя тези,които ме унищожиха,а един ден ще се погрижа да им се върне тъпкано и те да горят отвътре на бавен огън,както бях аз в продължение на толкова години.Така,че съветващите ме да се взема в ръце ще ви кажа,че това никак не е лесно и затова реших да помогна на себе си,а и на останалите около мен
А, приятелката какво мисли:
Скрит текст:
Цитат
30 март 17
Никога не съм вярвала в любовта.. Докато не я срещнах преди 2г.и няколко месеца тогава бях на 20г. Веднага щом го видях се влюбих в него. Той за мене е най- красивото момче на този свят. Най- добрия и мил човек с него можем да си говорим постоянно, прекрасен човек е. Имам чувството,че е част от мен и,че винаги съм го познавала. Ако някой ден той ме напусне винаги ще остане в сърцето ми и ще ми останат хубавите спомени с него. Няма да се влюбя в друг. С този човек си пасваме чудесно и немога да си представя да бъда с друг. Харесвам го и външно и вътрешно. Понякога имаме караници,но бързо се сдобряваме. Любовта колкото е прекрасна толкова и боли понякога.
Никога не съм вярвала в любовта.. Докато не я срещнах преди 2г.и няколко месеца тогава бях на 20г. Веднага щом го видях се влюбих в него. Той за мене е най- красивото момче на този свят. Най- добрия и мил човек с него можем да си говорим постоянно, прекрасен човек е. Имам чувството,че е част от мен и,че винаги съм го познавала. Ако някой ден той ме напусне винаги ще остане в сърцето ми и ще ми останат хубавите спомени с него. Няма да се влюбя в друг. С този човек си пасваме чудесно и немога да си представя да бъда с друг. Харесвам го и външно и вътрешно. Понякога имаме караници,но бързо се сдобряваме. Любовта колкото е прекрасна толкова и боли понякога.
Май Дорис за котката ще се окаже права.
Само не разбрах, как приятелката на 25.02.2017 е безработна, а на 10.04.2017 си търси сокоизтисквачка до 800 лв и прави ремонт на двуетажна къща. Може би е от заможно семейство? Някъде се споменаваше за интерес към новинарски сайтове... Това да не е пак оная Мелори?
С двоен профил - уж двойка пишат от един профил...Скрит текст:
Цитат
25 фев. 17
Здравейте,аз съм момче на 24 от 2г. и няколко месеца имам сериозна приятелка,която много обичам.
В началото на връзката нямахме проблеми виждахме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и повече.
След около година от запознанството ни аз започнах да я ревнувам много тя се премести да живее при мен.
Ходеше на работа,но аз я ревнувах.Доста страх ме беше да не се запознае с някой и да не би да ме напусне.. След много караници тя в момента е безработна,защото я ревнувам булквално от всичко.Навсякъде ходим двамата заедно. Много я ревнувам от бившите й приятели тя не поддържа връзка с тях, но аз я ревнувам от миналото и и не ми дава мира това. Всеки ден мисля за това,всеки ден се боя да не я загубя. Ревнувам я дори и от прегръдка от баща й. Много ми е тежко вече,не ми е никак лесно искам да спра тази ревност искам да живея и аз спокойно не искам да я ревнувам толкова много и не искам да продължаваме да живеем така. Почти всеки ден се караме заради ревностите ми. Искам да живея и аз нормално като другите. Моля Ви да ми помогнете да ми кажете някоя добра психоложка за моя случай патологична ревност... от София съм мога да отделям до 30лв. на сеанс.
Здравейте,аз съм момче на 24 от 2г. и няколко месеца имам сериозна приятелка,която много обичам.
В началото на връзката нямахме проблеми виждахме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и повече.
След около година от запознанството ни аз започнах да я ревнувам много тя се премести да живее при мен.
Ходеше на работа,но аз я ревнувах.Доста страх ме беше да не се запознае с някой и да не би да ме напусне.. След много караници тя в момента е безработна,защото я ревнувам булквално от всичко.Навсякъде ходим двамата заедно. Много я ревнувам от бившите й приятели тя не поддържа връзка с тях, но аз я ревнувам от миналото и и не ми дава мира това. Всеки ден мисля за това,всеки ден се боя да не я загубя. Ревнувам я дори и от прегръдка от баща й. Много ми е тежко вече,не ми е никак лесно искам да спра тази ревност искам да живея и аз спокойно не искам да я ревнувам толкова много и не искам да продължаваме да живеем така. Почти всеки ден се караме заради ревностите ми. Искам да живея и аз нормално като другите. Моля Ви да ми помогнете да ми кажете някоя добра психоложка за моя случай патологична ревност... от София съм мога да отделям до 30лв. на сеанс.
# 14
13 март 2019, 12:42 ч.
Ей големи следователки се извадихте,аз самия бях забравил,че са писани други истории от този профил.Сега прочитайки тези истории ми изглеждат налудничави с ревността и т.н.,а не разбирам какво общо има приятелката ми и работата с моята тЕга?
Виж целия пост
То дълга история било... Липсващата част за приятелката:
А, приятелката какво мисли:
Май Дорис за котката ще се окаже права.
Само не разбрах, как приятелката на 25.02.2017 е безработна, а на 10.04.2017 си търси сокоизтисквачка до 800 лв и прави ремонт на двуетажна къща. Може би е от заможно семейство? Някъде се споменаваше за интерес към новинарски сайтове... Това да не е пак оная Мелори? С двоен профил - уж двойка пишат от един профил...
Скрит текст:
Цитат
25 фев. 17
Работата е там,че ревността ми е твърде силна,за да я контролирам.Преценил съм,че сам не мога да се справя с проблема,а ни най-малко не искам да нстоварвам и наранявам човека до мен когото обичам.В пристъп на силна ревност ме заболява душата и чувството е еднакво на това да видите как камион прегазва вашия домашен любимец на пътя,а шофьора арогантно ви казва:Е к'во толкова ще си вземеш ново,ходи пий една студена вода.Чувството,което изпитвам е толкова силно,толкова тягостно ме обхваща,изведнъж целия свят изчезва от очите ми,остава само болката от заслепяващата ме ревност и се пробужда една вълна от ярост,негодувание,злоба и тъга.Иначе знам,че ревността ми често е нелогична и не би трябвало да я проявявам.Първите 8 месеца от връзката ни,аз не бях така,пусках я да ходи сама при баща си,пусках я на работа,можеше с часове и дни да не се виждаме,но после станаха едни неща и тя искаше да ме остави и след това аз сякаш се вглъбих в нея.Точно след,като спасих връзката си с нея беше момента в който заживяхме заедно.Така сме вече година и половина.Прекарваме буквално по 24 часа 7 дни в седмицата,което обаче има и своите минуси.Бяхме се изнервили до безкрай от безработица,от безпаричие,от скандали между нас двамата,от скандали в семейството,че сме търтеи мързеливи,от одумвания на съседи и т.н.Знаех,че трябва да я пусна на работа,останали сме без пари,в кофти ситуация и положение бяхме попаднали,но в същото време вътре в мен се пробуждаше един огромен страх,че мога да си остана сам,защото има риск тя да срещне някой по-добър,по-красив,по-богат,с по-добри родители и най-вече По-НОРМАЛЕН човек,който умее да се самоконтролира или изобщо да не се стига до там да се контролира нещо,защото повод няма и аз го знам,но съзнанието ми диктува друго.Изпитвах страх да не остана сам,сравним с такъв какъвто човек изпитва,когато се надвисне над висока пропаст и може да падне или да шофира с 160 км.и спирачките да откажат,а пред теб да се задава товарен влак.Стигнах до там,че изпадах в нервна криза,заради бившите и приятели,до ден днешен не мога да се примиря,да го преудолея,че тя е имала 4 гаджета преди мен,2 от които по-сериозни,а пък на мен никога не ми е вървяло в любовта и 22 години откарах сам,като кукувица,потънал в самота и депресия.Просто не мога и не искам да повярвам,че някой друг освен мен е правил секс с моето момиче и са се докосвали и пипали,целували и т.н.Аз също съм правил към 10 пъти секс в живота си преди нея,но само с платени компаньонки,без чувства,без физическо привличане,без тръпка,без емоция.Две-три от тях бяха ромки,едната пък беше на около 55-60 години.Общо взето пълен ужас.Изнервя ме факта,че аз е трябвало да плащам пари на някакви никаквици за едното нищо,а онези преди мен са получавали на аванта моята приятелка,точно моята.През последните 3-4 месеца положението с ревността ми стана толкова нетърпимо,тъгата,притеснението и страха в мен станаха толкова големи,че зарязах всичко,което ме интересуваше през годините-тренировки,новинарски сайтове,слушане на музика,гледане на филми,гледане на спорт,играене на компютърни игри,изучаване на чужди езици,изведнъж спрях да се интересувам така активно,както преди от коли,от мотори,от разходки,от магазини,от всичко съществуващо почти кажи речи.Тотално си разбих и съня.Заради скандали си лягахме в 6-7 СУТРИН,понякога пък лягам в 2 през нощя,въртя се до 4 докато заспя,в мозъка ми се бушува страшна буря по това време абсолютно винаги без изключение всяка нощ започва един ураган от хаотични мисли,който не ми дава да заспя поне час-два и се е случвало да легна в 2,да заспя в 4 и в 7 сутринта само след 3 часа се събуждам и мислите отново започват да бушуват в съзнанието ми.Нон стоп ми се явяват образи на моятс приятелка с бившите и приятели,които я оправят,а тя пъшка и стене.Месец след месец това ми се явява постоянно пред очите часове наред и сякаш един глас постоянно ми повтаря в главата:тя ти изневери с тях,тя се кефеше повече на тях,те оправиха жена ти многократно,а сега се смеят и забавляват за твоя сметка,на твой гръб,докато ти потъваше в самота години наред и ти се налагаше да плащаш на циганки за малко "удоволствие".Стигнах до там всяка вечер да се наливам с бира,да пуша цигара след цигара,да нямам никакво желание за живот,да плача,като куче,да си разбия нервите и психиката,като цяло здравето,да изпочупа чинии,чаши,пепелници,телефони,вентилатори,печки,разни подаръци,щори на прозорец,огледало,дрехи скъсах,дори счупих с юмрук челното стъкло на автомобила,както и доста още щети.Накрая ми писна и изпих много хапчета-успокоителни и си казах край,но се оправих бързо.Идваха полиция и линейка в нас.Просто исках да ме няма,да се свърши с мен.Иначе по въпроса за семейството отраснах без баща,а когато исках да се сближа с него и да му покажа,че имам силна нужда от него той почина и ме остави полу-сирак.С майка ми никога не съм се разбирал,дори напротив винаги бълваме огън и жупел един срещу друг сякаш сме смъртни врагове.Нейния втори дългогодишен мъж е отвратителен.Държи се ужасно с мен от години и ме подтиска супер много.Един от най-добрите ми приятели с който бяхме 3-4 години неразделни в един прекрасен момент просто се изпари,изчезна ей така ненадейно без да каже една думичка дори.В училище пък 8 дълги години бях тотален аутсайдер и ме мачкаха.Тормозеха ме ежедневно,както физически,така и психически.Всички ме мразеха,без причина просто,защото бях от друг квартал,бях нов в класа и бях по-затворен и мълчалив и най-вече ученолюбив и любознателен.Всеки ден беше ад,беше ден на побоища,на ужасни обиди,унижения и мъчения.Никога няма да забравя тези,които ме унищожиха,а един ден ще се погрижа да им се върне тъпкано и те да горят отвътре на бавен огън,както бях аз в продължение на толкова години.Така,че съветващите ме да се взема в ръце ще ви кажа,че това никак не е лесно и затова реших да помогна на себе си,а и на останалите около мен
Работата е там,че ревността ми е твърде силна,за да я контролирам.Преценил съм,че сам не мога да се справя с проблема,а ни най-малко не искам да нстоварвам и наранявам човека до мен когото обичам.В пристъп на силна ревност ме заболява душата и чувството е еднакво на това да видите как камион прегазва вашия домашен любимец на пътя,а шофьора арогантно ви казва:Е к'во толкова ще си вземеш ново,ходи пий една студена вода.Чувството,което изпитвам е толкова силно,толкова тягостно ме обхваща,изведнъж целия свят изчезва от очите ми,остава само болката от заслепяващата ме ревност и се пробужда една вълна от ярост,негодувание,злоба и тъга.Иначе знам,че ревността ми често е нелогична и не би трябвало да я проявявам.Първите 8 месеца от връзката ни,аз не бях така,пусках я да ходи сама при баща си,пусках я на работа,можеше с часове и дни да не се виждаме,но после станаха едни неща и тя искаше да ме остави и след това аз сякаш се вглъбих в нея.Точно след,като спасих връзката си с нея беше момента в който заживяхме заедно.Така сме вече година и половина.Прекарваме буквално по 24 часа 7 дни в седмицата,което обаче има и своите минуси.Бяхме се изнервили до безкрай от безработица,от безпаричие,от скандали между нас двамата,от скандали в семейството,че сме търтеи мързеливи,от одумвания на съседи и т.н.Знаех,че трябва да я пусна на работа,останали сме без пари,в кофти ситуация и положение бяхме попаднали,но в същото време вътре в мен се пробуждаше един огромен страх,че мога да си остана сам,защото има риск тя да срещне някой по-добър,по-красив,по-богат,с по-добри родители и най-вече По-НОРМАЛЕН човек,който умее да се самоконтролира или изобщо да не се стига до там да се контролира нещо,защото повод няма и аз го знам,но съзнанието ми диктува друго.Изпитвах страх да не остана сам,сравним с такъв какъвто човек изпитва,когато се надвисне над висока пропаст и може да падне или да шофира с 160 км.и спирачките да откажат,а пред теб да се задава товарен влак.Стигнах до там,че изпадах в нервна криза,заради бившите и приятели,до ден днешен не мога да се примиря,да го преудолея,че тя е имала 4 гаджета преди мен,2 от които по-сериозни,а пък на мен никога не ми е вървяло в любовта и 22 години откарах сам,като кукувица,потънал в самота и депресия.Просто не мога и не искам да повярвам,че някой друг освен мен е правил секс с моето момиче и са се докосвали и пипали,целували и т.н.Аз също съм правил към 10 пъти секс в живота си преди нея,но само с платени компаньонки,без чувства,без физическо привличане,без тръпка,без емоция.Две-три от тях бяха ромки,едната пък беше на около 55-60 години.Общо взето пълен ужас.Изнервя ме факта,че аз е трябвало да плащам пари на някакви никаквици за едното нищо,а онези преди мен са получавали на аванта моята приятелка,точно моята.През последните 3-4 месеца положението с ревността ми стана толкова нетърпимо,тъгата,притеснението и страха в мен станаха толкова големи,че зарязах всичко,което ме интересуваше през годините-тренировки,новинарски сайтове,слушане на музика,гледане на филми,гледане на спорт,играене на компютърни игри,изучаване на чужди езици,изведнъж спрях да се интересувам така активно,както преди от коли,от мотори,от разходки,от магазини,от всичко съществуващо почти кажи речи.Тотално си разбих и съня.Заради скандали си лягахме в 6-7 СУТРИН,понякога пък лягам в 2 през нощя,въртя се до 4 докато заспя,в мозъка ми се бушува страшна буря по това време абсолютно винаги без изключение всяка нощ започва един ураган от хаотични мисли,който не ми дава да заспя поне час-два и се е случвало да легна в 2,да заспя в 4 и в 7 сутринта само след 3 часа се събуждам и мислите отново започват да бушуват в съзнанието ми.Нон стоп ми се явяват образи на моятс приятелка с бившите и приятели,които я оправят,а тя пъшка и стене.Месец след месец това ми се явява постоянно пред очите часове наред и сякаш един глас постоянно ми повтаря в главата:тя ти изневери с тях,тя се кефеше повече на тях,те оправиха жена ти многократно,а сега се смеят и забавляват за твоя сметка,на твой гръб,докато ти потъваше в самота години наред и ти се налагаше да плащаш на циганки за малко "удоволствие".Стигнах до там всяка вечер да се наливам с бира,да пуша цигара след цигара,да нямам никакво желание за живот,да плача,като куче,да си разбия нервите и психиката,като цяло здравето,да изпочупа чинии,чаши,пепелници,телефони,вентилатори,печки,разни подаръци,щори на прозорец,огледало,дрехи скъсах,дори счупих с юмрук челното стъкло на автомобила,както и доста още щети.Накрая ми писна и изпих много хапчета-успокоителни и си казах край,но се оправих бързо.Идваха полиция и линейка в нас.Просто исках да ме няма,да се свърши с мен.Иначе по въпроса за семейството отраснах без баща,а когато исках да се сближа с него и да му покажа,че имам силна нужда от него той почина и ме остави полу-сирак.С майка ми никога не съм се разбирал,дори напротив винаги бълваме огън и жупел един срещу друг сякаш сме смъртни врагове.Нейния втори дългогодишен мъж е отвратителен.Държи се ужасно с мен от години и ме подтиска супер много.Един от най-добрите ми приятели с който бяхме 3-4 години неразделни в един прекрасен момент просто се изпари,изчезна ей така ненадейно без да каже една думичка дори.В училище пък 8 дълги години бях тотален аутсайдер и ме мачкаха.Тормозеха ме ежедневно,както физически,така и психически.Всички ме мразеха,без причина просто,защото бях от друг квартал,бях нов в класа и бях по-затворен и мълчалив и най-вече ученолюбив и любознателен.Всеки ден беше ад,беше ден на побоища,на ужасни обиди,унижения и мъчения.Никога няма да забравя тези,които ме унищожиха,а един ден ще се погрижа да им се върне тъпкано и те да горят отвътре на бавен огън,както бях аз в продължение на толкова години.Така,че съветващите ме да се взема в ръце ще ви кажа,че това никак не е лесно и затова реших да помогна на себе си,а и на останалите около мен
А, приятелката какво мисли:
Скрит текст:
Цитат
30 март 17
Никога не съм вярвала в любовта.. Докато не я срещнах преди 2г.и няколко месеца тогава бях на 20г. Веднага щом го видях се влюбих в него. Той за мене е най- красивото момче на този свят. Най- добрия и мил човек с него можем да си говорим постоянно, прекрасен човек е. Имам чувството,че е част от мен и,че винаги съм го познавала. Ако някой ден той ме напусне винаги ще остане в сърцето ми и ще ми останат хубавите спомени с него. Няма да се влюбя в друг. С този човек си пасваме чудесно и немога да си представя да бъда с друг. Харесвам го и външно и вътрешно. Понякога имаме караници,но бързо се сдобряваме. Любовта колкото е прекрасна толкова и боли понякога.
Никога не съм вярвала в любовта.. Докато не я срещнах преди 2г.и няколко месеца тогава бях на 20г. Веднага щом го видях се влюбих в него. Той за мене е най- красивото момче на този свят. Най- добрия и мил човек с него можем да си говорим постоянно, прекрасен човек е. Имам чувството,че е част от мен и,че винаги съм го познавала. Ако някой ден той ме напусне винаги ще остане в сърцето ми и ще ми останат хубавите спомени с него. Няма да се влюбя в друг. С този човек си пасваме чудесно и немога да си представя да бъда с друг. Харесвам го и външно и вътрешно. Понякога имаме караници,но бързо се сдобряваме. Любовта колкото е прекрасна толкова и боли понякога.
Май Дорис за котката ще се окаже права.
Само не разбрах, как приятелката на 25.02.2017 е безработна, а на 10.04.2017 си търси сокоизтисквачка до 800 лв и прави ремонт на двуетажна къща. Може би е от заможно семейство? Някъде се споменаваше за интерес към новинарски сайтове... Това да не е пак оная Мелори?
С двоен профил - уж двойка пишат от един профил...Скрит текст:
Цитат
25 фев. 17
Здравейте,аз съм момче на 24 от 2г. и няколко месеца имам сериозна приятелка,която много обичам.
В началото на връзката нямахме проблеми виждахме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и повече.
След около година от запознанството ни аз започнах да я ревнувам много тя се премести да живее при мен.
Ходеше на работа,но аз я ревнувах.Доста страх ме беше да не се запознае с някой и да не би да ме напусне.. След много караници тя в момента е безработна,защото я ревнувам булквално от всичко.Навсякъде ходим двамата заедно. Много я ревнувам от бившите й приятели тя не поддържа връзка с тях, но аз я ревнувам от миналото и и не ми дава мира това. Всеки ден мисля за това,всеки ден се боя да не я загубя. Ревнувам я дори и от прегръдка от баща й. Много ми е тежко вече,не ми е никак лесно искам да спра тази ревност искам да живея и аз спокойно не искам да я ревнувам толкова много и не искам да продължаваме да живеем така. Почти всеки ден се караме заради ревностите ми. Искам да живея и аз нормално като другите. Моля Ви да ми помогнете да ми кажете някоя добра психоложка за моя случай патологична ревност... от София съм мога да отделям до 30лв. на сеанс.
Здравейте,аз съм момче на 24 от 2г. и няколко месеца имам сериозна приятелка,която много обичам.
В началото на връзката нямахме проблеми виждахме се по 1-2 пъти в седмицата понякога и повече.
След около година от запознанството ни аз започнах да я ревнувам много тя се премести да живее при мен.
Ходеше на работа,но аз я ревнувах.Доста страх ме беше да не се запознае с някой и да не би да ме напусне.. След много караници тя в момента е безработна,защото я ревнувам булквално от всичко.Навсякъде ходим двамата заедно. Много я ревнувам от бившите й приятели тя не поддържа връзка с тях, но аз я ревнувам от миналото и и не ми дава мира това. Всеки ден мисля за това,всеки ден се боя да не я загубя. Ревнувам я дори и от прегръдка от баща й. Много ми е тежко вече,не ми е никак лесно искам да спра тази ревност искам да живея и аз спокойно не искам да я ревнувам толкова много и не искам да продължаваме да живеем така. Почти всеки ден се караме заради ревностите ми. Искам да живея и аз нормално като другите. Моля Ви да ми помогнете да ми кажете някоя добра психоложка за моя случай патологична ревност... от София съм мога да отделям до 30лв. на сеанс.
Ей големи следователки се извадихте,аз самия бях забравил,че са писани други истории от този профил.Сега прочитайки тези истории ми изглеждат налудничави с ревността и т.н.,а не разбирам какво общо има приятелката ми и работата с моята тЕга?
Препоръчани теми