вечерно преяждане

Да, имам. Често съм с приятели навън и по гостита и домашни партита. Емоциите са хубави. Животът ми е доста пълен. Това изобщо не ми пречи като се прибера, пак да се олея. Пфффф😐 А за млечните, както казах при мен са баш trigger, изключение са кисело мляко, извара, бяло сирене..

Прочетох само 1ва страница, извинявам се предварително, ако повтарям някого.

Аз никога не съм била "дебела", камо ли заради тъпчене на емоционална основа, но мога да дам мнение от гледната точка на здрав човек, да дам пример какво е различно при хора като мен и как примерно може да си вземеш поука от това.

Единственият път, в който съм напълнявала, е по време на държавен изпит. И то не с боклуци, ами с ядки и пълнозърнест хляб. Просто качих 10 кила, защото тъпчех ядки между храненията и уж са полезни за мозъка, уж хлябът и той е полезен... и станах на 170 см от 55 кг, стегнато и красиво тяло... 65-66 кила. През цялото време тренирах докато напълнявах и се чувствах като плондир, но не исках да се травмирам, исках да си уча на спокойствие и туширах стреса с ядки. :Д

Предистория: тогава бях на 25, а през целия ми съзнателен живот от пубертета до 25 годишна съм била 52-56 кг средно, единствено съм качвала умишлено като започнах на 18 да ходя на фитнес и исках да не съм клечка, а да съм секси ЖЕНА. От малка до 18 годишна тренирах непрестанно, не само танци, аеробика, спининг и фитнес по-късно. Хранех се много обрано, без да имам анорексия. Имала съм много стрес в живота и никога не съм хо изкарвала на храната.

Та...искам да те посъветвам: това всичко е до навик. Колкото по-дълги години упражняваш един навик, както и да е започнал той и каквато и основа да има, толкова повече той се задълбочава. Единствената причина, поради която 3-4 месеца след държавните бях даже по-слаба от преди да напълнея и по-стегната, защото ъпгрейднах тренировките си на такива с треньор е, че имах тренинга да.... не се тъпча. Да, погладувах яко макар и на около 1200 калории, но важното беше навика ми-да не се тъпча, тялото ми усещаше тъпченето като нещо грешно и умът ми също.

Ако искаш да прекратиш това самоунищожение, трябва да си готова да търпиш много неприятни моменти. А как ще стане това? Като започнеш с 1 неприятен момент. Започни с 1 вечер, в която променяш навика си. Приключи с вечеря от да кажем салата к пържола в 19 ч и това е. Най-много един чай по-късно. Постави начало на едно ново ТИ. След 10 години като се обърнеш назад към миналото, да си горда със себе си как си успяла да промениш себе си. Постави си цел за живот. Това НЯМА как да стане без болка, но ако си готова да изтърпиш и да поемеш здравословния стрес от справянето с проблемите ти вместо нездравословния да създаваш нови, постигане на здраве и красиво тяло, то цената няма вече да има значение за теб.

Много важно е според мен да не гладуваш. Това, което ти наричаш здравословно хранене през деня, а вечер тъпкане, може да е просто през деня недояждане, а вечер наваксване. Ако броиш калории, то не бива рациона ти за деня да има повече от 200 кал дефицит. Даже ако съм на твое място ще ям поддържащи калории 1 година-за теб това също би било предизвикателство, да поддържаш константно меню и да стабилизираш тялото си, да не го поставяш пред храносмилателна агония на 2 дена. Изчисли си менюто или си създай някакъв план с 5 хранения на ден примерно, който спазваш и започни някакви тренировки. Не може да ме убедиш, че нямаш 10 минути на ден. Не става дума за тренирането, ами за изграждането на нови навици, на сила и на контрол над тялото ти. Изграждане на самочувствие, че ти можеш. С всяко преяждане ти доказваш на себе си, че си неспособна да св справиш с нещата, които те бутат към самоунищожението и така ти твориш собственото си недоверие към себе си. Издръж само 1 седмица, после само 1 месец и се върни в темата да кажеш за промените в теб. Една от тях ще е новият ти поглед към себе си.


Обобщено: не стой гладна през деня и даже не се опитвай да отслабваш на първо време, това би било контрапродуктивно за човек, който първо трябва да се научи да поддържа тегло. Създавай си стрес за промяна, но на хапки, такъв, който можеш да изтърпиш. Един път взето решение-търпиш. Търпениеъо и волята ще те накарат отново да се влюбиш в себе си по един здравословен начин и да изградиш способността, която с всяко ореяждане заравяш все по-дълбоко и по-далече от себе си-способността за контрол и свързаност между ум  и тяло. Всичко е постижимо, е поне реалистичните цели. НЕ се изсилвай.

И последно- няма нужда всички хора да са умни, здрави и с красиви тела. Има и дебели, свръхдебели, болни. Колко хора пушат въпреки гнусотиите напечатани на кутиите. Бляк-за мен това са прости хора, да виждаш снимка на болен от рак и да запалиш цигара. Та... има графа "хора, които съществуват (щастливо) и не се справят с пагубната си зависимост". Това, което ще те раздели от тази група е само и единствено решителността ти. Даю клише е и всеки го знае. Но го прочети пак. В момента, в който започнеш да го практикуваш, ще усетиш, че докато не излезеш от дупката ще има моменти, в които ще трябва да издържиш, да ти е трудно и всяка секунда, в която устоиш на желанието си да се натъпчещ, ще те отдалечава все повече от това гадно чекмедже "зависими".

Извини ме за острите думи. 

Успех.

Ехааа..., bananadana, това беше страхотно вдъхновяващо!

Потърси психолог.Аз съм дебела, когато съм нещастна.
Два пъти през живота ми съм сваляла около 30 килограма с много воля. Важно е емоционалното ти състояние, повярвай ми.
Висока съм 1, 64. Била съм и 46 кг и 92 кг.
Може всичко, само душата да е здрава.

Bananadana, благодаря за отделено време (както и на всички останали ) Има логика в думите ти. Наистина имам крещяща нужда да си повярвам пак и да се зауважавам пак, и то заради това, че се справям, а не заради някаква визия за това как искам да изглеждам. Също все още помня по-добрата ми някогашна вътрешна хармония и връзка на тяло и ум. Опитвам се да тръгна по този път. Като казвам за спорта, че нямам време, нямам предвид, че нямам 10 мин. свободни на ден, имам даже много повече, но съм вързана с децата вечер и не мога да тръгна на спорт. Мога от вкъщи да правя тренировки някакви. И по обяд разходки, което се старая и да правя. За психолог, ходих близо година, имаше и полза до голяма степен, но по-скоро в разбирането на проблема, не и в решението. Трябва да предприема действия за промяна, а не просто да вникна в проблема, а в това няма кой да ми помогне, освен сама.
Днес (както всеки ден от доста време насам) пак почнах с промяната- на навиците, на реакциите, на ежедневието ми и на мен. Дано наистина след време вляза да напиша нещо вдъхновяващо и за други със същия проблем. Истината е, че сме много, но не всеки го осъзнава или пък е склонен да го обсъжда.

А да тренираш по обяд, когато имаш време? Фен съм на домашни тренировки, когато човек има предварителна двигателна култура и сериозна воля. В противен случай мисля, че зала и работа с инструктор е по-добрият и работещ избор. Все някъде около теб има място за тренировки и щом имаш време около обяд, едни 45 минути са напълно достатъчни.

Истината е, че все от някъде трябва да почнеш и едното води след себе си другото. Щом не можеш да спреш с преяждането вечер, почни да тренираш - това има доста силен психологически ефект. Но и ти сама си стигнала до извода, ако не се справиш сама, няма кой да ти помогне. А идва топло време, светлината става повече и въобще всичко е много по-мотивиращо и оптимистично. Успех.

Щом можеш вкъщи - прави нещо.
Аз имам кростренажор. Карам го. Не всеки ден. Защото редувам. Правя и силови упражнения. Гири, клекове, планк. Много дълго време съм се ровила за да намеря приятните за мен упражнения.

Здравей,
Нямам проблеми с теглото си, но съм от хората които цял живот внимават с какво се хранят, защото обичам храната и ако ям каквото ми се иска със сигурност няма да съм в нормални размери.
Видях темата случайно и се зачетох, защото преди няколко месеца, заради голям стрес в работата се улавях вечер да прескачам до кухнята - за ядки, плодове, бисквитки, черен шоколад.
 Не бях качила много на килограми (1,5 кг), но около талията ми се образуваха едни ясно видими паласки.
Успях да се справя с този вечерен глад, който наистина се превръща бързо в навик, като ограничих постепенно това, което хапвах. Например ако предната вечер съм взела шоколад и ядки, взимам само ядки. Следващата вечер вместо ядки, взимам плод. Следващата замених плода със зеленчук (морков). Зеленчука - с чай без добавки. От 2 месеца вечерния глад изчезна и мазнинките около талията ми също. Разбира се ако при теб гладът е изисквал по-големи количества, ще отнеме повече време.
Моят съвет е да не се откажеш от раз от това, което ядеш вечер, а постепенно. Отказването ще трае докато се разделиш с наднорменото тегло, и след това ще можеш да си позволяваш нещата, които обичаш, но в нормално количество.
Моят съвет е да не се отказваш от никоя хранителна група, а да спазваш балансиран режим. Отказването (или ограничаването до минимум) на група храни може да е от полза за процеса на отслабване, но в дългосрочен план тялото има нужда от въглехидрати, мазнини и протеини, и не се оставя да бъде лишавано, наваксвайки си всичките лишения.
Успех!

Прилича на емоционална зависимост от храната, може би имаш проблеми, някакви емоционални празнини. Излекувай душата си първо ако е така, след това проблемът с преяждането ще отпадне от само себе си.

Според мен, това което пише човек в самото начало, първия му пост, в голяма степен дава ключ към отговора. Ти nikitto, пишеш, "не ме интересуват причините, искам да знам, какво да правя". Само че мозъкът ни така е устроен, че докато не разбере, какво става, не възприема препоръки и дълбоко в тебе ще се крие саботирането на най-полезното, но неясно действие.
При теб има съвкупност от общи и частни причини. Общите ще ги напишем тук, а частните, които са само твои, трябва да разбереш сама.
Колко са ти наднормените килограми спрямо ръста ти? Имаш ли стресове, чувстваш ли самота, вина, обида? Всичко това е от значение. Чети статии по темата, самообразовай се. Трябва да стигнеш до извода "при мен, май, ето този случай, ето това е причината!"
От общите препоръки - пробвай не да хапваш, а да го замениш с течности. Например, огромна чаша топъл, не горещ, зелен чай с мляко и лъжица мед. Пий го със сламка. Или си намери друга заместваща напитка, айран, смути, по обем равна на обичайното ти преяждане

Това е хубав съвет според мен, аз бих добавила и следното - ако ти се хапва толкова много по скоро се опитай да го замениш с нещо много малко на калории като краставица, морков и тн. Така мозъкът ти получава сигнали, че яде нещо, но не са калорични буклуци.

точно така е с емоционалното тъпчене. другото са временни решения и често с обратен ефект. ако си мислите, че волята, спорта и тъпченето с краставици ще помогне генерално - няма.

Подкрепям, можеш и от вкъщи. Имам кростренажор, купих го съвсем наскоро - първо си бях поръчала гребен, но не ми беше удобен и го върнах.

За притъпяване на глада можеш да пробваш африканско манго. Не знам дали действа на всички, но при мен става. Иначе и аз обичам вечер да си хапвам, особено ако пия бира, лафя си с мъжа ми и прочие приятности

Така ли не разбрахте, че жената не желае наистина промяна, а само да си помрънка. Бас държа, че даже не е опитала да се справи с проблема си поне една вечер от момента в който създаде темата до сега. Първо трябва да си намери причината, която наистина я мотивира и после да търси начините да се справи.

В крайна сметка се присъединявам към последното мнение. Който иска промяна-действа. Който не-мрънка.