вечерно преяждане

Авторке, ако си решила да си съсипеш здравето с преяждане - продължавай, но децата ти ще имат нужда от здрава майка, която да ги гледа. Очевидно е, че си имаш проблеми, но, ако те избие на агресия, депресия или каквото и да е, вместо да тичаш до хладилника, тичай по бягащата пътека.... Има начини да впрегнеш емоцията в нещо градивно и здравословно! Ти в момента се саморазрушаваш. Изпитваш някаква вина или не знам, не е моя работа, но се осъзнай и се вземи в ръце. На крачка си от разболяването - после кой ще ти гледа децата?

Някои от мненията са такива, че авторката ако не реши да си направи ритуално харакири, то поне ще я подтикнат да си похапне успокояващо.

nikitto, не си мисли, че си единственият чревоугодник на света. Предполагам повечето обичат да се наслаждават на храната точно вечер. И аз съм същата като тебе, с тази разлика, че нямам наднормено тегло. Това последното е генетично, нямам абсолютно никаква заслуга. Убедена съм, че има дълбок психологически корен - може би някъде в кърмаческия ми период. Точно за фройдистки психолог съм си. Ти можеш да се присъединиш, но вземи нещо за хапване, че ще ни стане скучно

Малко по-сериозно. Резултатите ти показват отклонения, които са свързани с наднорменото ти тегло. Т.е, ако се нормализира теглото, има вероятност всичко това да изчезне. Освен това, при ядене до късно вечер и вземане на проба рано сутрин, няма начин как да нямаш по-високи нива на захар и холестероли - в кръвта ти все още плуват всякакви вещества. За другите тестове не знам.

Така че, вместо да се косиш какво не ти е наред с психиката, намери начин да отслабнеш и тогава виж как ще са ти резултатите. Аз по-горе казах, че нямам проблем с теглото, но съм качвала на няколко пъти по 3-4-5 кг. Стигала съм до 65кг при ръст 175. Не е много на пръв поглед, но трупнато на корема (защото е от лакомия, а не от хормонални или генетични проблеми) не беше много гот. Свалих един път със Зоната, после няколко пъти по 2кг пак с нея, но накрая открих интервалното гладуване и се справих за последно с тях. За да не стане недоразумение с думата гладуване, ще подчертая, че става въпрос за 5:2 диетата. Другите интервални и безинтервални гладувания не съм ги пробвала и чисто теоретично не ми харесват (мисля, че ще доведат до неприятния ефект промяна на метаболизма). Както е видно от заглавието на темата ти, ти не си в калориен дефицит, и организмът ти ще реагира много добре на краткотрайно гладуване и ще си вземе от запасите, вместо да се стреми да съхранява. Опитай - отслабва се по 2кг на месец при общо 8 дни на 500ккал (аз успях да ги смъкна само до 600). И междувременно можеш да направиш и промени във вечерното хранене, което не е хубаво, колкото и да е приятно. Аз все още не съм успяла да се преборя с него - тръгнах от много големи хранителни ексцесии и трябваше да си променям тотално хранителния режим. Само вечерното преяждане ми остана.

Успех!

Относно похапването вечер - и аз обичам докато гледам филм да го правя. И за да не е чипс, сандвич, сладкиши и т.н. си правя чушка, морков, краставица на лентички за хрупане, няколко маслини, едно сварено яйце на 4 - получава се приятно плато с малко калории.

Отделно нещо, което работи при мен - гледам да хапвам повечко протеин като цяло през деня. Държи ме сита, което възпрепятства посягане към въглехидрати и междинни снакове, които са с висока калорийна плътност.

Здравейте и благодаря ви за отговорите и коментарите. Последните 2-3 бяха доста позитивни и полезни.
Относно въпроса с емоционалното хранене. Естествено, че от години съм наясно, че моето е такова. Изчела съм бая статии по нета, ровила съм се във форуми, наши и чужди, също съм чела в групи за взаимопощ, изгледала съм доста видеа по темата. Чуждите сайтове имат много информация, и хиперфагията е много спрягана даже доста повече от анорексия и булимия, т.к. явно никак не са малко и страдащите от нея. Освен, че бая съм чела съм се самоанализирала доста. Понеже писането ми помага, изписах 2 тетрадки с размисли и страсти за мен самата, къде са ми слабите страни, кое ме тревожи, кое ме провокира, как точно е почнало, с какво е било свързано, пък как и защо продължава и т.н. Какви са ми стресовете, страховете, вините,негативните емоции и т.н. В голяма степен изясних тези въпроси. Те са лични и за всеки индивидуални и не ми беше идеята да коментирам тази страна на проблема. Ясно е , че тя е в корена, но темата я пуснах с цел какво може да се направи за излизането от този затворен кръг, а не за да нищим защо, кога и как. Не сте ме разбрали явно. Освен това, близо година бях при психолог, специалист по хранителни разтройства и с нея добре поработихме по тези въпроси. Не и по решенията, обаче. Някой коментира как било ясно, че нямам желание за промяна, а само да си помрънкам. Не е вярно. Нещата не са толкова прости и черно-бели. Ако този някой е целил да ме нахъса, доста е повърхносто и смело да вярва, че ще стане. Де да ставаше Щях да ви помоля всички да ми теглите по една майна с по някой кофти коментар и айде, проблемът  решен. Хора, имам толкова по-силни стимули - деца, какъв пример им давам, пък колко красива ще стана, а пък колко здрава и активна и т.н. И при все това нещата не са никога толкова линейни. На ниво здрав разум е това,но на ниво печалби от саморазрушителното ми поведение, нещата седят другояче. Но стига и по този въпрос. Все пак, в отговор на коментара, опитала съм се естествено, но не бих тръгнала да се хваля след 1 ден успех, като се вземе предвид, че проблемът е от над 20 години..
Хубави съвети и идеи чета, благодаря ви. Сигурна съм, че ще са от полза и за други хора. Хубава вечер на всички.

А какво баправи тази вечер? Защо не започнеш да споделяш как минава всяка вечве и какви усилия полагаш за да се справиш всеки ден? То с анализи и размисли всички можем, но това няма да реши проблема ти. Ще го реши това, което всъщбоат правиш. Та похапва ли тази вечер?

nikitto, постовете на SilverDream,ляля, bananadana, макар и груби са истина и са си на място.
Едно е да си дебел, да ядеш и да не знаеш защо си дебел, ама друго е да имаш информацията и да продължаваш.
Такива хора ме натъжават много. Но това си е техния живот. Лятото се запознах с жена диабетичка, висока 160, а тежи 135 кила. Ужасна гледка. Минала е през ИР, сега е с диабет. И още като е била диагностицирана с ИР, в Германия за разлика от българските лекари са и казали какво да прави, как да се храни. Изчела е един тон литература. Но е продължила да се тъпче като прасе. Само десерта и беше 20 понички. С удоволствие бих дала съвет на такъв човек, да му помогна. Но нямаше смисъл. Защото тя знаеше нещата, които аз знам, че и повече. След това просто я съжалявам и то не в добрия смисъл.

15 години бях дебела. Ама много. И исках да съм слаба и здрава. Но не знаех как. Не знаех какво ми има, защо съм дебела, кое ми пречи. От какво съм болна /хипофункция, хашимото и Ир/. Дълга история. Хранителна неграмотност, лошо възпитание и кофти лекари.
Дойде момента и разбрах. Аз си нямах никаква идея що е то мазнина, що е то въглехидрат или протеин. Сега знам. Знам как влияят въглехидратите и защо така оплюваните от мен протеини години наред са полезни.
В момента в който попаднах на що годе читав лекар и разбрах, че имам ИР, почнах сама да чета.
Разбрах как да не съм гладна и дебела. И сега съм сита и слаба.
Съжалявам, но наистина изглеждаш сякаш мрънкаш.
Няма да е лошо да почнеш да мислиш за решението, а не за проблема.

Все още не съм успяла да се олея тази вечер. Но никога не  е късно, както нееднократно се е случвало и в по-късен час от сегашния. Мисля, че ще я запиша успешна тази вечер, но така или иначе не виждам смисъл да обръщам темата на еждневен отчет какво съм яла или съм успяла да не изям. Ако нацеля работеща схема за мен и успея да променя навиците, със сигурност ще споделя...

Свали си приложение, записвай всичко изядено и изпито. Качи си приложение, което мери крачки, разстояния, физическа активност.
От статистиката на двете приложения ще разбереш нагледно какво си причиняваш. И обърни внимание на ИР, не е безобидно състояние.

Мен пък не ми е жал и не съжалявам хората с хранителни разстройства. Едни ядат, други повръщат, трети взимат наркотици, четвърти пият, пети практикуват екстремни спортове, застрашаващи живота.... Всеки е с някакви отклонения - в крайна сметка изборът е винаги личен. Затова и съм склонна да се включа с моя гледна точка, идея какво работи при мен, но не съм от хората, които влизат в ролята на нечия патерица - патериците си ги намираме вътре в нас.

Поста на милинка ми напомни, на нещо което мен лично ме мотивираше. Приложението myfitnespal. В него записвах всичко което съм яла и пила през деня и целта ми беше да държа цифрите в зелената зона. Факта, че съм успяла и съм изкарала още един ден ми действаше супер мотивиращо, защото си лягах с усещането, че съм по-силна от храната. Също това ежедневно да споделям на някого как съм се справила ми действаше мотивиращо, защото беше доказателатво, че не съм се предала пред храната, а съм се погрижила за себе си. Та ако искаш споделяй успехите и неуспехите си, дори една вечер да е. Всичко започва от някъде, сега ще е една вечер, утре ще станат 2,после 3 и т. н. Предизвикай себе си да направиш нещои да си постоянна за ден, два, три.

На мен стриктен режим и отчет ми действат точно обратното. Чисто психически ако знам, че съм на диета и не трябва да ям нещо или определено време, просто край.

Елора, като казах, че доста съм чела -имах предвид за емоционалната част от нещата. Истината е, че с различните режими и болестни състояния не съм много наясно. Ето и факта, че покрай темата тук случайно ми изплува в главата този спомен как са ми казали преди врме, че съм с ИР и очевидно не съм се стреснала говори ясно, че всъщност не съм била запозната какво е точно това състояние. Помня, че за режим и как да се храня не са ми дали акъли, и аз не съм прочела. Друг пример е-казва ми доктор имаш омазнен черен дроб, питам добре де как да се храня точно-отговор прочети си в нета, супер просто...
Сега, искам да споделя, че покрай темата и много от вашите коментари се замислих как се храня, когато си мисля, че се справям добре и, че не прекалявам. Вярно е, има дни и даже поредици от дни, в които не прекалявам и нямам вечерно оливане, но даже в тези добри дни сега осъзнавам, че съм имала твърде много въглехидрати. Например, често за следобедна закуска в "добър" ден съм изяждала 1 банан, понякога и 2, и например ядки, ми доста ми се вижда неподходящ избора сега като се замисля...И в това отношение, наистина имам нужда да се ограмотя. А за това, че изглеждам мрънкаща, няма какво да направя по темата. Пиша си нещата, както ги усещам, съответно някой ще реши, че мрънкам, може и да е прав, друг ще се огледа в мен, и той ще е прав..какво да кажа, няма смисъл да си лепим етикетите. Нямам за цел да градя лице пред форума, че да трябва и за това да се притеснявам, нали така.
Относно килата-към 30 са в повече.
Имам крачкомер на телефона, 10000 успявам да ги направя общо взето.

Мне, бананът с ядки за следобедна закуска не ти е проблем - почти всеки ден ям такава закуска, 53 кг съм. Вземи отвори някое приложение за хранене и почни да си вкарваш всеки ден всичко което ядеш. Така ще имаш най-обективна представа за калориите, които изяждаш и от какви храни идват.

Мога да ти препоръчам тази книга:
https://www.amazon.com/Women-Food-God-Unexpected-Everything/dp/1416543082

с уговорката, че за (моя) радост заглавието е подвеждащо и в нея няма и едно изречение, свързано с религия.
Основно се говори за compusilve eating binging, справяне с емоционалните причини за тях и mindluf eating. Всичко е през опита (личен и професионален) на авторката, която според мен през повечето време налучква подходящ тон.
Щом се успокоих, че няма религиозен уклон, я четох в по-добро темпо, но не бих я нарекла книга, която се чете набързо.

Иначе - неспособността за засищане вечер е обичайно симтом за проблем с лептина в темата за ИР сме писали и за това, вкл. и в началния пост. Там има цитати от друга книга, подбрани във връзка с инсулина,  но също ти я препоръчвам за четене по основната тема:
https://www.amazon.com/Mastering-Leptin-Permanent-Weight-Optimum/dp/1933927259

Има един лаф - Има нещо психопатско в човек, който може да отвори шоколад, да отчупи парче и да го затвори внимателно 
А бях едно време точно обратното. Можех да изям 3 шоколада за пет минути. Половин торта за 15 минути.
Ама съм човек на крайностите.
Не става от раз.
И аз съм се анализирала. Всеки си има проблеми и тревоги. Просто яденето не ми помага за решаването.
Но не си мисли, че съм мега стриктна.
Сега след вечеря обичайно писах какво правя. Парче плод, парче морков. Понякога шепичка фъстъци или натурален шоколад.
Мислех, че съм много лакома и депресирана.  А то се оказа просто висок инсулин, който като успях да оправя и вече нямам такива проблеми. Сега не че нямам проблеми и не се депресирам. Просто не посягам към храната.
Аз съм като HAPPY. Или май бях. Отвращавам се ако трябва да се лиша от нещо. Ама го направих, нямах избор. Лиших се от торти, кексове, шоколади, фанти, сладоледи. Сега вместо да ям всеки ден по три вафли, две парчета торта, литър кола, просто в месеца на цикъла се почерпвам с парче торта.
Сега ти видях последния пост.
Да, такива са ни лекарите. Смотани. И на мен не ми казаха. Откриха ми хашимотото и хипофункцията - на ти хапче. Питам какво да ям. Ми яж си каквото искаш.
Откриха ми след време и ИР. И то ужасна. Почти диабет. На ти хапче. И пак питам какво е това и какво да ям.
Поне благоволи да ми обясни накратко, че клетките са ми резистентни към инсулина, бързите въглехидрати покачват кръвната захар, инсулина се вдига и оттам зверския глад. И на ти хапче. След няколко дни и се обаждам и казвам, че от хапчето ми се гади, лошо ми, подута съм, боли ме корема. Отговорът - ами пий го.
Ами не я послушах. Почнах да чета.
Изключително е лесно да напишеш в гуглето инсулинова резистентност и да почнеш да четеш.
Впрочем добър съвет са ти дали да четеш. Защо не ги послуша? Защо чакаш наготово?
Ето ти и темата тук за ИР
https://www.bg-mamma.com/?topic=1099164
Режими бол. И в темата се пише за тях.
И за омазнен черен дроб също се пише.
Почвай да четеш, ако си приключила с емоционалната част на нещата.