Неочаквано действие, не иска брак

Тъпо!

Една идея по - смислено е да го направи преди брака за всеки случай просто.

Т.е. ще му направи сватбен подарък 50% от нейно жилище. Може и заради този подарък да се дърпа.

Ако това беше майка ми, бих я отрязала. Поради няколко причини.

А за нея? Той да си направи малко труда да каже същото: "За нея сватбата е важна и я иска." и ако обича, да се съобрази.

Честно казано не ми пука дали прехвърлянето на мое име ще е преди или след брака. Убедена съм,че при връзката нещата са наред, само да си избие от ума,че и при подписа, ще е скъпо.
Него не го интересува на кого е името, важното за него е да сме си заедно и да се обичаме.

Това за прехвърлянето на жилището след брака прозвуча малко като да натискаш за брак за да докопаш апартамента. Сигурна съм, че нямаш това предвид, не се обиждай, но баш така изглежда.

Нещо не мога да разбера логиката му да отказва подпис, а в същото време да е готов на стъпки като бебета, съвместен живот и т.н.

Светът ли ще се срути, ако е старомоден за един час, докато мине разписването? Не му се връзвай, това са глупости. За мен има друга причина.

Пак споменавам  и не се обиждам - не ми пука че е на името на майка ми.
На него също.

Абе... за мен и двамата май сте още малки да се жените и да раждате деца.
Аз имам две деца, ама не ми е трябвало жилище ни от майка ми, ни от тъща ми, за да ги гледам в него. Направил съм ги чак когато съм изкарал пари да си купя свое. И да изкарвам пари да ги гледам без да разчитам на друг. В смисъл, гледаме си ги заедно с жена ми, но ако утре я хванат лудите и я отвее вятъра нанякъде, мога и сам да си ги гледам.
Този бъдещ заврян зет може ли да каже същото за себе си? Ако не може, вероятно му е рано за деца.ю
Иначе за брака го разбирам... аз имам брак, жена ми искаше и казах ОК, щом искаш нека бъде по твоята. Тогава бях по-млад и наивен. Сега, като знам как над 50% от браковете завършват с развод, не съм толкова сигурен има ли смисъл. И около мен немалко хора се разведоха - това че имали хартийка, пръстен и обща фамилия не ги е спряло.
Ако се обичате и ако мислите, че ще се справите с децата - правете си модерно семейство и без брак. Какво толкоз.

А това пък с каква цел?

Благодаря за изказването от своя мъжка гледна точка.
Как ще сме малки като той и аз искаме бебе? Имаме дълга връзка. Ходили сме в чужбина, забавляваме се.
А какво е това изказване"раждате", в случая  аз съм тази, която ще нося бебето 9 месеца и ще раждам. А това никак не е малко. Иска бебе от мен и ме обожава, ще го получи, няма проблем. А аз освен обич, няма ли да получа халка и неговата фамилия?

С всяко следващо изказване все по-малки звучите. Ходили в чужбина и се забавлявали като признак на зрялост... Мама ще ни припише апартамента - имам си апартамент. Оф божке.

Аз пък си харесвам повече моята фамилия.

  Не съм чела коментари. Ще ти кажа моето мнение за брака.
Знам, че от години е много модерно да се живее на семейни начала. Даже имаше опит, а може да е станал, да вкарат и тези отношения в Семейния кодекс, което е пълен абсурд - бягат от него, ама да им регулирал някои взаимотношения. Въведоха се предбрачни договори - като в ресторант:влизаш, консумираш,сметката, излизаш.
Колкото по се развиват човешките взаимоотношения, толкова и между мъжете и жените като обичащи се, уважаващи се и възпроизведащи се индивиди. Затова идва и ред на узаконяване на тези връзки. Така е в социалните общества. За мен решението да встъпи в брак на един мъж е признанието му, че се чувства достатъчно ангажиран към жената и желанието му да има деца от нея да се грижи и отговаря за тях. Отказът си е в прав текст "детето го признавам, ти си никоя за мен". Католиците се вричат в здраве и болест, друг е въпросът, колко се спазва. Ако се случи нещо с някой от вас - само детето ви унаследява. Другият е в срамната роля на попечител. Но пред държавата сте според СК. Пример: бачкате,осигурявате се, дано не стигате до ранни наследствени пенсии, но при тази мизерия в България и която ни чака, остане ли единият на старини сам без частта от съпруг/съпруга, си е жива мъка. Поне това се сещам на първо време, а винаги за циганите Ами задминахме ги. Никога не гледам извънбрачно и в брак дете от моралната гледна точка, когато се повдига тема като твоята. Винаги мисля за това, написаното отгоре. С любов сал не се живее...А дали изобщо трябва да споменавам "любов"?