Неочаквано действие, не иска брак

Винаги са ми били супер странни тия мъже, дето спонатанно предлагат брак. От мойте близки приятели нямам нито един такъв. Е в същност имам един, който изигра въпросния театър, но по други подбуди. Сватба им ще е скоро - юли месец. Иска ми се да имах такъв приятел, за да мога да разпитам, как се стига до това нещо в главата му.

Сега, аз тук виждам известна разлика - едно е на теб да ти изглежда спонтанно, а друго - той наистина да го е решил спонтанно. А истината, реално, само той си я знае.

Неочаквано беше за мен. Той явно го е мислил, едва ли, минавайки покрай някой бижутерски магазин, си е казал- абе чакай да взема един пръстен, че днес съм решил да бъда спонтанен.

Аз реално не разбрах авторката иска ли дете точно на този етап, или е "готова да му роди", защото той е пожелал и е повдигнал темата.
Иначе - 5 години връзка, 3 от които живот на семейни начала, а темата е озаглавена "неочаквано действие", т.е. мнението му за важен момент от развитието на връзката им за авторката е било изненада - ами не вдъхва желязна увереност. А той останал ли е също изненадан от нейното желание за брак?

Наистина звучите като незрели за брак и още по-важно - за дете. Самите причини, които изтъквате за и против, са тийнейджърски. Според мен, на момчето наистина проблемът му е "тежката сватба" , не му се прави такава, но и не смее да каже на родата, че ще минете само с подпис.
Важните причини за брак са именно правните му последствия, не изглежда и двамата да се замисляте за тях. Аз лично, никога не съм държала на брак, омъжих се, защото вече обсъждахме дете и мъжът ми ми предложи. Сега вече сме разведени, но и да не бяхме се женили, при мен нямаше да им разлика в нито едно отношение. В твоята ситуация щях да си остана неомъжена. Евентуалните ползи от брак са: при развод, ако жилището е на мъжа или общо, жената може да остане в него и да отглежда децата до 18 г., при сериозни здравословни проблеми, съпруг/съпруга може да взима решения за лечението, ако болният не е в състояние, по принцип не би следвало да се дава дори информация, ако сте без брак, но това в България не се спазва. При смърт единият наследява другият.
Негативи при раздяла има за този, който е носил по-голяма финансова тежест.
Важни въпроси, за които трябва да имате визия е къде ще живеете, имате ли достатъчна финансова възможност да отглеждате дете, давате ли си сметка, че то означава много сериозна отговорност. Не е толкова важен бракът, а човекът до теб е да отговорен и грижовен,  работлив и амбициозен, отсега да се включва с готовност в общи задължения, да обсъждате общи решения и да сте склонни да зачитате мнението на другия. Най-добре си проличават нещата в  кризисни ситуации, цуни-гуни и иху-аху не дават добра представа какво семейство ще излезе.

Така си е. Някои  мъже все се страхуват да не станат "под чехъл". Това си е тяхна защитна реакция май.
Много мъже, с които съм разговаряла, са го споделяли по някакъв начин. Макар, че когато имаш дете от една жена - това е доста по-сериозна зависимост, отколкото е подписът. Когато забременях - бащата на детето настояваше да сключим брак, за да станем "семейство", но за съжаление - не ни се получи, освен като юридически факт.

А за облизването на купи - знам поверието, че ако го правиш - на сватбата ти ще вали дъжд ))

Тези не съм ги чувала, но знам друго поверие – ако те заметат, няма да се ожениш.  
Ако сядаш на ъгъла на масата – ще те искат от две места.

Не съм забелязала особено мъжете да са зависими от някоя жена, понеже имат дете от нея. Ако решат, ще си направят каквото искат и 10 деца няма да ги спрат. Така че и това колко е велико, че искал дете - смешно е То много искат, ама после ще го гледа ли до 20-тата му година, ще разберем след 20 години

Когато се налага компромис, обикновено го прави този, за когото даденият въпрос е по-малко важен. Така че ако наистина доводите на младежа са че му е старомодно, редно е той да отстъпи. Ако има други доводи, които спестява на момичето, вече става дума за съвсем различно нещо. Всъщност и тя прави компромис, съгласявайки се само на подписване без сватба, така че...

Статистиката е точна наука и данните на всичко отгоре са публични:
https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?tit … hs_in_Bulgaria/bg
По-малко от 50% е за България за последните години и даже е намалял коефициентът на бракоразводност. И да, няма как да смяташ бакалски колко тази година са се развели и колко са се оженили, защото трябва да се гледа колко от ВСИЧКИ бракове приключват с развод, нещо което е много трудно да се проследи. Затова се изчислява следното

А иначе, ако смятаме колко двойки над 18 години са се разделили, съвсем ще кажеш че са 80% и нагоре разводите.

Ще ти кажа какво стана: същото обяснение как един подпис нищо не променял. Попитах като не променя и не значи нищо за него, какъв е проблемът да го направим тогава. Отговорът беше: знам, че за теб е важно, обаче няма да го направя само, за да ти направя кеф на теб. Понастоящем е женен (не за мен разбира се). Изводите си ги направи сама.
P.S. Грозно ти е отношението и напъните да го променяш, "изправяш". Той има право да вярва в нещо, което не разбираш. Не си длъжна да го приемаш, не е редно и да искаш от него да се пречупва.

Ха, сега разбрах защо на моята сватба валеше най-обилния снеговалеж от поне 30 години насам...      любимото ми занимание като дете, че и до ден днешен, е да облизвам купите на кекса.   
Апропо, и от сватбата насам, вече 30 години, все още не е имало такъв сняг....значи повече от половин век.
Де да знаех, че аз съм причината целия град да е тотално блокиран в снежни преспи.....

Защото гледам цифрите, броят на браковете през повечето години е 25-35 хил., а разводите запазват нивото си, 10-14 хил. Също и тенденцията, браковете растат, разводите намаляват. Няма как да гледаме само една година, в случая 2015-та, в която са били 20 000 и 10 000. Реалният % е под 30.
Пиша ги тези подробности, защото често се ползва като аргумент от тези, които не искат брак, а не е верен.
Да не говорим, че броят на разпадналите се връзки от тези без брак е пъти по-голям, така че ако това наистина е нещото, което го притеснява, по-скоро съжителството без брак трябва да го плаши.

Абе може и нищо да не гарантира един подпис, ама щом един човек се чуди какви оправдания да си измисли, за да не го сложи, има за какво да се замисли другият. Значи иска бебе от нея, ама не иска да покаже, че поема отговорност, като сложи подписа. Оправданията с разводите и колко старомодно било са глупави и изсмукани от пръстите. Да не се окаже, че зад тая напредничавост и модерност се крият тънки сметчици, че след появата на детето жената вече ще му е в кърпа вързана, а той нали няма брак, ще може да си се развява, както си ще.

Оправдания за такова нещо не са необходими. Човек се оправдава, когато е направил нещо лошо. Нежеланието за брак не е нещо лошо.

П.П. Стига да е казано ясно, без да има подведени.

Едно време, за да правиш секс е трябвало първо да сключите брак. В съвремието секса е изваден извън брака. Затова за мен скючването на брак се обезсмисля. Голямо прахосване на време и пари. После като се развеждате, нерви и още пари за адвокати, съдилища и т.н.