Здравейте мили момичета. Имам нужда от вашата помощ.
Детето ми е на почти 6 месеца и се захласва. За първи път се случи на 2м чесно да си призная почти не помня нищо от ситуацията. Свързвам опрделени моменти: беше си в кошарката и гледаше музикалната въртележка, когато изведнъж се разплака. Бях на булвално на една крачка от него грабнах го веднага, защото плчът ми се стори различен от останалите, които съм чувала. В същия момент остана разплакан: с отворена уста, червено цялото лице и не дишащ или не си поема следващ дъх.
Веднага духнах в лицето разтърсих го леко и пое дъх изплака и изведнъж сякаш се гушна в мен. Изплашена в един момент усещам, че той сякаш не помръдва. Поглеждайки го с ужас установих, че е втренчен в една точка и сякаш не дишаше, но беше със силно отворени очи. След което със съпруга ми започнахме да го заливаме с вода, пак едно разтърсване и не знам в следващия момент в който го погледнах вече си дишаше. През това време бяхме извикали и линейка, защото разбирате ме си помислихме, че го изгубихме. Дойде екипа, той вече беше в съзнание (отбелявазм, че аз не съм обедена, че когато беше втренчен не дишаше, просто аз така си мисля защото беше отпуснат много) взеха ни, направиха му изследвания, единственно кислорода в кръвта му бяха понижени стойностите, но ме обедиха, че след случилото се е напълно норммално. Забравих да вмъкна, че след като установих, че всъшност си диша целият беше бял като платно, а ръчичките леко синееха. В линейката го обдишваха с кислород и докато стигнем до спешния център вече си беше напълно контактен.
Месеец и половина след това, ситуацията се повтори, както го преспивам я леглото и си махаше и слагаше бибката и ревна. Отново го грабнах веднага духнах в лицето пое дъх и пак остана така вкопчен в мен. Поглеждам го пак втренчен, отново реших, че не диша и го заливах с вода. Много по-бързо сякаш се въстанови, защото 1 2 мин след случилото се започна да играе да гука и да се смее. Но отново беше бял целия.
След още месец всичко се повтори този път обаче беше в ръцете ми и го преспивах. Видях как си бръкна в окото и се одра вътре в оченцето. Отново писък, плач и почервеняване, спиране на дъха и отворена уста. Духнах в лицето не пое дъх, веднага му стиснах ушенцето и пое дъх. След което отново беше втренчен и сякаш не дишащ. Докато отивам към мивката си мисля, този път ще го гледам, ще ми следи ли ръката докато го мокря с вода и установих, че я следи, което ме навява на мисълта, че май не е бил в безсъзнание.
Между втория и третия случай, ходихме на невролог, тя каза, че е повече за захласване, отколкото за епилепсия. Направи му преглед и каза, че не вижда никакви отклонения в поведението му. Сложи го и легнал на оделце на кошетката, като е повдигната и в неочакван от него момент с всичка сила го издърпа и гледа дали ще си разпери ръцете - не ги разпери, но се изплаши много. Предложи ни ЕЕГ, обаче не открихме лекар, който да се навие да го направи, защото беше на 4м и 6кг. Обясниха ни, че било рисковано за толкова малко бебе. Съвета беше да изчакаме и да следим от какво се разплаква така.
Като връщам лентата назад първия път след прибирнето от болницата видяхме одрано на нослето, вторият път го бяха хванали зъбки и се съмнявам с бибата да си е наранил нещо венчето, третият път съм сигурна, че беше от болка защото видях как се одра в окото.
Моля ви дайте ми вашето мнение дали в захласване това, дали е възможно да е епилепсия.. и ако ви се е случвало остават ли така втренчени децата ви. Всъшност дали втренчването или състоянието след като поеме дъх е припадък? Или е силна уплаха и за него?
Благодаря ви от сърце предварително и се извинявам за дългата тема.
Виж целия пост
Детето ми е на почти 6 месеца и се захласва. За първи път се случи на 2м чесно да си призная почти не помня нищо от ситуацията. Свързвам опрделени моменти: беше си в кошарката и гледаше музикалната въртележка, когато изведнъж се разплака. Бях на булвално на една крачка от него грабнах го веднага, защото плчът ми се стори различен от останалите, които съм чувала. В същия момент остана разплакан: с отворена уста, червено цялото лице и не дишащ или не си поема следващ дъх.
Веднага духнах в лицето разтърсих го леко и пое дъх изплака и изведнъж сякаш се гушна в мен. Изплашена в един момент усещам, че той сякаш не помръдва. Поглеждайки го с ужас установих, че е втренчен в една точка и сякаш не дишаше, но беше със силно отворени очи. След което със съпруга ми започнахме да го заливаме с вода, пак едно разтърсване и не знам в следващия момент в който го погледнах вече си дишаше. През това време бяхме извикали и линейка, защото разбирате ме си помислихме, че го изгубихме. Дойде екипа, той вече беше в съзнание (отбелявазм, че аз не съм обедена, че когато беше втренчен не дишаше, просто аз така си мисля защото беше отпуснат много) взеха ни, направиха му изследвания, единственно кислорода в кръвта му бяха понижени стойностите, но ме обедиха, че след случилото се е напълно норммално. Забравих да вмъкна, че след като установих, че всъшност си диша целият беше бял като платно, а ръчичките леко синееха. В линейката го обдишваха с кислород и докато стигнем до спешния център вече си беше напълно контактен.
Месеец и половина след това, ситуацията се повтори, както го преспивам я леглото и си махаше и слагаше бибката и ревна. Отново го грабнах веднага духнах в лицето пое дъх и пак остана така вкопчен в мен. Поглеждам го пак втренчен, отново реших, че не диша и го заливах с вода. Много по-бързо сякаш се въстанови, защото 1 2 мин след случилото се започна да играе да гука и да се смее. Но отново беше бял целия.
След още месец всичко се повтори този път обаче беше в ръцете ми и го преспивах. Видях как си бръкна в окото и се одра вътре в оченцето. Отново писък, плач и почервеняване, спиране на дъха и отворена уста. Духнах в лицето не пое дъх, веднага му стиснах ушенцето и пое дъх. След което отново беше втренчен и сякаш не дишащ. Докато отивам към мивката си мисля, този път ще го гледам, ще ми следи ли ръката докато го мокря с вода и установих, че я следи, което ме навява на мисълта, че май не е бил в безсъзнание.
Между втория и третия случай, ходихме на невролог, тя каза, че е повече за захласване, отколкото за епилепсия. Направи му преглед и каза, че не вижда никакви отклонения в поведението му. Сложи го и легнал на оделце на кошетката, като е повдигната и в неочакван от него момент с всичка сила го издърпа и гледа дали ще си разпери ръцете - не ги разпери, но се изплаши много. Предложи ни ЕЕГ, обаче не открихме лекар, който да се навие да го направи, защото беше на 4м и 6кг. Обясниха ни, че било рисковано за толкова малко бебе. Съвета беше да изчакаме и да следим от какво се разплаква така.
Като връщам лентата назад първия път след прибирнето от болницата видяхме одрано на нослето, вторият път го бяха хванали зъбки и се съмнявам с бибата да си е наранил нещо венчето, третият път съм сигурна, че беше от болка защото видях как се одра в окото.
Моля ви дайте ми вашето мнение дали в захласване това, дали е възможно да е епилепсия.. и ако ви се е случвало остават ли така втренчени децата ви. Всъшност дали втренчването или състоянието след като поеме дъх е припадък? Или е силна уплаха и за него?
Благодаря ви от сърце предварително и се извинявам за дългата тема.
