За „червените лампи“ в моя живот

Знаете ли... Имам позната, която е обиждана от мъжа си многократно. Жена, която уж беше поддържана. Но тя му се моли, тя го търси, виси му на врата. Непрекъснато звъни и иска да знае всяка негова стъпка. А той я псува и така. Обичали се . И тя била щастлива и даже скоро казваше, че иска още деца от него. Разни хора, вече не се чудя на нищо.

Понякога каквото човек сам си направи,никой друг не може да му го направи.

За съжаление има ситуации, в които се налага да си помогнем сами. Според ситуацията, кой както може. Не искам да казвам на мен какви начини ми хрумват.

Насила ум в чужда глава не се налива и не може да се помогне на човек, който не иска да му бъде помогнато. Аз съм помагала на приятелка, малтретирана от гаджето си кретен, но тя искаше да се махне. Някои, за огромно мое съжаление, не искат.

Ама това с пребиването не го примесвайте с тънкото, системно и последователно издевателство над психиката, и опитите за физическо насилие. Такива не пребиват. На физически тормозени жени се помага много лесно, другите - сами са си двигател.
Бианке, 😉, идеална си, но при мен не сработи, иначе споделям напълно.

И аз съм помагала на приятелка, жертва на домашно насилие. Мацката замина чак в ЮАР и се отърва. Но това не е опция за всеки, знам. Без помощ от родителите трудно ще стане.

Ако една жена е мачкана цял живот - от родители, в училище от съученици, тя още от ранна детста възраст не си знае цената. Рядко психически стабилна жена и със самочувствие ще се хване с насилник. Някои от вас писаха - бихте му били шута веднага. Да, така е редно попринцип, обаче предполагам част от вас сте отраснали в любящо семейство, наличието на което прави разликата между това дали ще търпите или не. Ако имате подкрепа от семейството и приятелите си решението не е толкова трудно. Обаче ако нямате подкрепа от семейството си (а, има и немалък шанс и семейството да е същото и това за тях да е нормално поведение), ако сте се отдалечили от приятелите си (или приятелите, които имате са в подобно положение като вас) много трудно ще бъдете в час с това кое е нормално и кое не, какво заслужавате и какво не. В такива ситуации човек даже не може да си представи, че е възможно да има нещо по-добро от насилника, който стои срещу него. Нещата са комплексни и не се свеждат само дотам - удари ме и си тръгвам. Става дума за години мачкане, не всяка психика издържа, обикновено човек се превръща в жертва и цял живот е обграден и тормозен от насилници.
Мога да кажа, че в семейството ми всички жени са били бити и тормозени от мъже, аз слава богу бита не съм била, обаче психическия тормоз и манипулациите са си били налице. Имах случай като по-малка с един, който много ме тормозеше, но аз не знаех, че трябва да бягам, мислих че може да му се помогне и все се надявах да се промени. Приятелките ми бяха неопитни и инфантилни като мен, нямах на кого по-възрастен да споделя, съответно доста затънах с тоя човек за известно време и последиците бяха кофти за мен. В друг подобен случай с кофти човек, приятелка имаше подкрепата на родителите си, съответно не се опари чак толкова, защото й стана ясно навреме.
Човек като е самотен... много глупости може да натвори и с много неподходящи хора може да се събере.

Това е така. Но също така човек като е самотен,може да е и разумен и да си дава сметка,че може да натвори куп глупости. Да се анализира и да стигне сам до извода,че няма смисъл от глупости и,че те няма да донесат смисъл в самотата му. Иначе всичко,което казваш е вярно.

Да, родителите. Майка ми не би понесла това, което в последните години ми се случваше. Сбърках, избирайки мъж, противоположност на баща ми, което не значи, че друга не е щастлива с него. Ако искате, палете си лампите, само споделям.

Аз пък нямам никаква особена подкрепа от родителите ми. Добре, че не съм попаднала на насилник значи.

Хм. Според майка ми сигурно няма достоен индивид за детето и на планетата. Добре, че не я слушам понякога.

Според мен не е толкова до външната подкрепа,колкото до вътрешната такава и обичта към самия теб. Ако един човек не се цени и обича самия себе си, то той не би приел адекватно никаква въшна ,,помощ,,. А в обратния случай дори да я няма подкрепата би драпал със зъби и нокти за уважение към това,което е.


Имала съм подобен случай ( тоест помагах на близка ), която се беше хванала с един льольо,че и дете му роди.6 пъти я събирах с багажа и бебе на ръце и я карах у техните по нейно желание и 6 пъти тя се връщаше при него.

Моите никога не са се натискали да ме подкрепят насочено, предвид моята твърдоглавост, но, всъщност, подкрепа винаги съм имала, каквото и да реша.
Нори, точно от семейството си зависи, няма драпане, Уейв го каза.

Ами въпросната, на която аз помагах имаше подкрепа от родителите си. Даже майка и направи чудеса за да я оттърве от този. Но тя пак се връщаше...Тя всъщност и до ден днешен не се цени и обича,де.

Помощта на родителите е важна в смисъл  , че поне да има къде да отиде жената в случай на нужда. А и насилника да има едно на ум, че жената не е съвсем сама и че и на него може да му се случи случка.