Ваня
всичко, което си написала е така, но лично за мен не е много сигурно, че по време на ареста на Йълмаз, Зюлейха все още е мислела за аборт. Не са ни дали да пробва повторно и не знам, дали онзи опит с отварата не беше един отчаян момент, когато тя все още вярваше, че с Йълмаз ще са свободни след два дни. Зюлейха не каза за детето, но не каза на Йълмаз за снимката му във вестника, не каза че е издирван, а ако го беше направила можеше да заминат още по-рано и да изчакат паспортите в някой хотел. Така че, това поведение като цяло ми е странно, но явно е за нуждите на сценария. А това, че Хюнкяр е спасила живота на Зюлейха и на бебето - то беше с конкретна, егоистична цел, а не от добрина и алтруизъм. Така че, Зюлейха не дължи на Хюнкяр нищо. Хюнкяр спаси, това, което после придоби и унищожи това, което й пречеше. Ако не беше Хюнкяр и Йълмаз нямаше да бъде заловен. Сега, дори и бебето не е на Зюлейха - майката, виждаме как Яман си го вземат и отвеждат, когато искат, а Зюлейха веднага беше спряна от жандармерия и заключена в къщи, когато понечи да бяга с детето. Зюлейха е затворничка на Яман...детето не й принадлежи, а принадлежи на бащата Демир...Зюлейха няма думата там, по традиция. Могат да правят с нея каквото си поискат, за съжаление. Истината за мен е, че Зюлейха опита, даде много от себе си, повече дори от необходимото...което беше във възможностите й, но на сърцето не можеш да заповядаш, докато Демир не положи достатъчно усилия, за да успокои Зюлейха, да й осигури нормален живот...той наруши много бързо даденото обещание, което също така дойде и късно, след многократни покушения над живота на Йълмаз, за които Зюлейха дори не знае. Искаше, изискваше прекалено скоро, прекалено бързо.Той можеше да си наложи самоконтрол, но не го направи...поддаваше се на поривите си. Така че, Зюлейха вече се чувства измамена в този брак, тя не може да промени Демир и той ще е такъв докато Йълмаз и Фекели съществуват в Чукурова. Така че, бракъ на Зюлейха не е константа, а търпи промени, в зависимост от поведението на хората в него. Демир я разочарова, също и Хюнкяр, която с идеята си за интервюто отключи голямо напрежение.За Зюлейха: Зюлейха чу, че Йълмаз и Мюжгян ще се женят още в ресторанта, когато баща й спретна скандала. Видя, предполагам и пръстена й, когато танцуваха двете двойки в ресторанта впоследствие. Това я тласна към Демир, а не към самоубийство. Тя поиска да сложи край на живота си, когато чу че няма да види детето си повече. За една майка това е основното...другото може да го преживее някак си.



Интересно е тогава какво предизвиква този диалог.
. Електрошокова "терапия" се прави и днес в някои страни. Та, мисля си аз, дали Хюнкяр още от самото начало, след първото непослушание на Зюлейха, не е решила да я побърка чрез система от наказания, когато Зюлейха направи нещо, което е в ущърб на Яман. И тази система от наказания да е отнемане на детето така, че в един момент Зюлейха да "превърти". Неслучайно винаги Хюнкяр е в основата на това отнемане на детето, винаги тя дава заповедта: "направи, това за което говорихме". Хюнкяр "облъчва" Демир в тази насока и представя ситуацията пред него в светлина, която изключва разговор или нормална комуникация...веднага следва наказанието, което Демир извършва с насълзени очи и сякаш в транс. Не го оправдавам, но кукловодът е Хюнкяр, а Демир в случая е марионетка. Виждам сега чак протеста му - че Зюлейха е жената, която уж обича и не можел без нея...тогава Хюнкяр отново го "агресира" и "нахъсва" като му напомня при кого е избягала Зюлейха, знаейки, че само споменаването на името Йълмазово действа като спусък. Като семейство Адамс са тези хора...но не в комичния вариант
. Интересно ми е, дали Демир отново ще се пречупи пред майка си и ще остави Зюлейха психиатрията?!