Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

 

Ех Ваня, Ваняяяяяяя, подписвам се с две ръце под твоите постове, толкова са ми близки като виждане и усещане, че няма накъде повече от това.
За мен най-отрицателния персонаж в сериала е Хюнкяр.
Тя е моделирала Демир, а на всичкото отгоре реши, че е Бог и може да се превърне в съдба на Зюлейха, и всички свои подчинени.
Жалка женица, истински манипулатор и същевременно отровна като бръшлян.
Много се смях с кукувицата Шермин, ограда вдигнаха между двата конака, но тя не та не, покатери се отгоре му за да не изпусне клюките.
SET








Родителите на Мурат на 8 са имали годишнина от сватбата им(48г).

 Има, ама след като му е жена по закон, трябва да търпи.  

Привет,
Ваня не мисля, че смесвам всичко и за това разсъжденията ми са различни. Имам различно виждане по повод на брака между Демир и Зюлейха, различно виждане за същността на ситуацията.
Не мисля, че Демир е мълчал за това, че знае истината за връзката им само от желание за пълноценен брак и заради това, да я предпази. Демир мълча за истината, с цел лесно сключване на брака и физическа връзка със Зюлейха. Ако й беше споделил истината нито щеше да я накара да се почувства неудобно, нито щеше да я опозори, но тя нямаше да се съгласи на този брак, а ако той си признаеше впоследствие, тя нямаше да е съгласна на физически контакт с него, защото и на двамата щеше да е ясно, кой е в сърцето й, като нежеланото консумиране на брака щеше да компрометира Демир и неговия характер и чувства към Зюлейха. Премълчавайки истината, Демир си спести доста главоболия, но създаде такива на Зюлейха. Ваня, ти разглеждаш действията на Зюлейха, като не отчиташ или омаловажаваш огромният фактор - Хюнкяр. Хюнкяр стресира Зюлейха и я посъветва да не казва на Демир нито за връзката й с Йълмаз, нито за детето. Хюнкяр е майка на Демир и го познава по-добре от всекиго. Зюлейха реагира спрямо нейните съвети. Хюнкяр е тази, която режисира цялата постановка. Така че, Демир е онеправдан не от Зюлейха, а от действията на собствената си майка.
Да, и този ред е да й забранят среща с Йълмаз, за да не може тя да разбере, че с нищо не му помагат . Този ред обслужва Яман и лично аз не го наричам ред, защото е едностранно облагодетелстване.
Зюлейха е жена на Демир и той трябваше да уважи желанието й да види Йълмаз или като "брат" или да й признае истината. Това държание и отношение към Йълмаз ту към "брат", ту не съвсем, беше много угодно за Демир и обслужваше неговите егоистични цели. Всяка една жена, макар и съпруга има право да види "брат" си и да помогне на "брат" си, така че Зюлейха не е нарушила реда и отиде при "брат" си, който не беше дал разрешение за брак като нейн "роднина" и за това свалянето на халката беше нормална реакция. Демир реагира на това като ревнив съпруг и трябваше или да реагира по друг начин - с разбиране и да й позволи среща или да признае истината за държанието си и яда си. А не да я лъже, че "брат" й бил убиец, та за това...при условие, че този "брат" е убиец, заради случка със самата Зюлейха, а и Демир призна, че би постъпил по същия начин с такъв насилник.
Друго: Зюлейха не получи никаква защита за Йълмаз, вече го обсъждах стократно и лично за себе си съм убедена в това. Един служебен защитник би направил повече от техния адвокат, който се съобрази с интересите на Яман. Демир така или иначе щеше да се откаже от поддръжка на Йълмаз...повече от ясно е. Той не би поддържал врага си, просто всичко беше театър за пред Зюлейха. Дори я излъгаха, че Йълмаз е мъртъв и я подложиха на страдания и то бременна. Добре, че не загуби детето от стрес и мъка.
Значи за многократните опити за убийство на Йълмаз (вече реализирани), при които Йълмаз два-три пъти беше на ръба да изгуби живота си, Демир трябва да получи награда - изживяване на любовта си, така ли?! Демир може да се откаже да убива, когато и както си поиска в бъдеще, но той трябва да бъде изправен пред съда за нещата, които вече е извършил до този момент. В затвора се лежи не само заради извършено убийство, а и заради опити за убийство - няколко пъти...което утежнява вината и е сигнал, че този човек е решен да убива. В затвор се лежи и при взлом и унищожаване на чужда собственост и то в големи размери и с висока цена. В затвор се лежи и за склоняване към убийство и подкупване с пари, както и за склоняване към лъжесвидетелстване с цел облаги.
За всичко това, сторено вече от Демир, ако за теб е по-добре той да получи награда - любовта на Зюлейха, а не законно наказание...то аз съм безмълвна и нямам какво повече да кажа по този въпрос.
За това си има институции и лекари...

 

Казвала съм си и преди, че като физиономия и излъчване не ми допада кой знае колко М. Юналмъш. Но в ролята на Демир е безупречен за мен. Факт е, че заложи много върху този образ и превърна героя си във феномен. Актьорът получавал предложения за нови проекти и от чужбина, според публикации от тия дни.
Той си го беше казал и в интервюто, което коментирахме в началото на сериала: "Мисля, че образът на Демир Яман ще е от значение за кариерата ми" /цитирам по памет/.

Танче
Да, точно така! Наистина е перфектен, адмирации!
Напомня ми на Енгин Акюрек, който именно ролята му на Мустафа Булут го изстреля нагоре в кариерата. Спомням си като гледах сериала, просто не можех да повярвам, че този човек играе. Този тип роли на неуравновесени мъже, многопластови характери, противоречиви и гневни, са много трудни и ако актьорът накара хората да се вълнуват от героя му, това е заявка за по-нататъшни успехи. Те и двамата с Енгин А. са набори - 1981 г.

"Съдбата на Зюлейха в ръцете на Хюнкар Яман ..." За кой ли път.


                         Züleyha’nın kaderi, Hünkar Yaman’ın ellerinde…

Дана, днес се опитах да изчистя отношението между Демир и Зюлейха. То е отделно отношение. Намесата на Хюнкяр е смесване, когато трябва да преценим Демир. Защото той няма отношение към това, което говорят двете жени. Той и сега не говори с майка си по тези въпроси. Той си има свой план за „живот като сън“. Това е, което е казал на Зюлейха. Той не знае какво Зюлейха е говорила с Хюнкяр. Дали е стресирана или не, отговорността за това, че следва Хюнкяр, си е на Зюлейха. Тя защо не каза на Демир какво са говорили двете? Или в ресторанта, или след разговора на мостчето Зюлейха можеше да говори с Демир. Това щеше да е обрат, бракът нямаше да се състои.
 
Произволно е да бъде обвинен Демир, че се е възползвал за свои лоши цели от това, че е разбрал, че двамата не са брат и сестра.
Когато край водата преди Демир да замине за Истанбул Зюлейха разказваше историята на Йълмаз с убийството, тя я разказваше като за брат си. След това Демир се върна от затвора и разказваше пред двете жени като нарочно употребяваше само „Йълмаз“. Така даде възможност на Зюлейха тя да каже, че той не и е брат. Но тя замълча. И в последното изречение тогава Демир употреби „брат ти“, с което и даде възможност да го опровергае и да каже какъв в действителност и е той. Така, че Демир не може да бъде упрекнат, първа е Зюлейха, която влиза в отношението като сестра и това тя направи по време на този разговор. По същия начин тя замълча и вечерта в ресторанта. Причините са ясни, но не може да бъде вменена вина на Демир. И за двамата е изгодно, и двамата мълчат.

Ако Зюлейха не беше отишла в Истанбул, Демир щеше да продължи със защитата на Йълмаз. Тя не помоли да отиде да види брат си, а тръгна сама с нощния влак, без да се обади на мъжа си. Защо не поиска разрешение от Демир? Тъкмо щяха да говорят и да изяснят истината. По същата причина: взаимна изгода от премълчаването. По същия начин и той. Защо Демир трябва да и признае истината, а не Зюлейха на него? 

Много ми е неприятно подчертаването на физическата близост като цел на Демир. Героят говори съвсем други неща, стреми се към съвсем различна любов и, ако такава беше неговата цел, трябваше да е щастлив, а той е нещастен. Но му се приписва това. 

Не гледам на Демир като на някаква конкретна личност, а като на обобщаващ образ. Такива като Демир има много. И затова смятам, че хуманизирането на обществото и любовта, която липсва в Чукурова не само на Демир, имат по-голяма сила от институциите.   

Ваня
Демир не знае, какво е говорила Хюнкяр, но тя чрез него вкарва Зюлейха в брака, така че той индиректно е набъркан в ситуацията. Хюнкяр много ясно каза на Зюлейха, че характерът на Демир е гневлив и че тя трябва много да внимава, ако иска Йълмаз да живее. Така, Хюнкяр даде посока в действията на Зюлейха, която още не си беше съставила мнение за Демир. Как да му каже, какво са говорили?! Та, нали точно срещу това я предупреждаваше Хюнкяр. И какво да каже на Демир...виждайки, че той е влюбен в нея до уши...че има годеник, който е в затвора и да го моли за помощ за годеника си?! Това е абсурдно.
Нямам добър спомен, но мисля, че на Зюлейха не й позволи и Демир да се види с "брат" си и тя за това избяга...пробва и с молби и с телефонни обаждания, но Хюнкяр все й отказваше или я хващаше.
Това не го вярвам, изхождайки от обсебеността му...той намрази Йълмаз още е онзи момент. Добре, че Гюлтен чу разговора на Хюнкяр с адвоката по телефона и уведоми Зюлейха, която изпадна в истерия. Беше разстроена и това накара Яман все пак да продължат с вялата защита още малко.
Защото той й предлага брак и защото той е влюбеният, който добре знае, че любовта му е несподелена.
Тази цел е част от "пакета", така да се каже. Той искаше да я има физически, копнееше за нея. Демир се влюби в Зюлейха виждайки я...и не случайно СЦ бяха избрали тази сцена...леко еротична. Зюлейха мие лицето и врата си на чешмата, като камерата наблегна на влажните й устни и мокрия й врат...тя затворила очи (не я дадоха просто да се разхожда на перона или да си стои или нещо подобно). Още тогава се създаде това усещане в мен, че любовта на Демир ще е обсебваща. Той не се влюби в душата на Зюлейха, а в тялото й. Обсебващата любов има повече превес към физическото присъствие. Точно за това Демир няма да остави Зюлейха да бъде щастлива, а предпочита тя да е при него физически, макар и нещастна. Това е мое мнение и аз така виждам нещата, за това и му ги преписвам. Ето в последната серия, когато изтръгна телефона от ръцете й...хвана я и тръгна с нея към леглото, бутна я на леглото и с поглед обходи тялото й...щеше да поиска физическа близост с нея, според мен, но видя разранените й стъпала и сякаш се отрезви. Връщах сцената няколко пъти и все такова впечатление оставя у мен. Още на он лайн гледането, мислех, че ще иска да я изнасили. Просто цялото му поведение ме навежда на тези усещания...избираше й дрехите, избира й бижутата...някак си иска да се изтъкне със Зюлейха и красотата й във физически смисъл.
Хуманизирането е хубаво нещо, но всеки трябва да си получи наказанието за нехуманните си действия, иначе ще настъпи анархия и всеки ще мисли, че може да прави каквото си иска безнаказано.

Здравейте!  

Нейджъл, снощи пропуснах да ти кажа колко се радвам, че не съм сама.
Лучия, искам да гледам този филм, но кога ли?
Да е жив и здрав Метин, чакаме го!

Дана, от времето на епизода със сватбеното пътуване все си мисля защо по този начин ни показаха отношенията между Зюлейха и Демир тогава. Все още мисля, но твоят пост от снощи ме накара да напиша някои неща.
Любовта е една от основните теми в сериала.
Двойката Зюлейха – Йълмаз е от равностойни партньори; Истанбул, 70-те.
Напрежението е в другата двойка Зюлейха – Демир, в която срещата е между старото и местното, свързано със земята, и модерните за това време отношения, извеждащи напред чувствата. Затова е много важно как виждаме Демир.
Ето как ни е представен още преди сериалът за започне:
 

„Аз съм Демир Яман.
Стопанин съм на тази земя.
Работниците, влагащи силата си в плодородието на тази земя;
Майките, молещи се за плодородието на земята;
Децата, които учат сред памуковите полета;
Всички те са под моята власт.
Любовта към земята у мен е от баща ми.
И не познавах друга любов, освен тази към своята земя.
До момента, преди да я видя от влака.
Дали ще ме обикне някога?“

Демир тръгва в любовта от представите на земеделец. Отношението между земеделеца и земята е различно от отношението човек – човек, то е по-скоро субект – обект. Човекът извършва дейности: засява, напоява, тори, привързан е към нея, пази я, радва и се, но самата земя, неговата „любима“ остава пасивна, безмълвна и отговаря на любовта на човека чрез плодовете, които ражда. Точно това отношение виждам пресъздадено по време на медения месец. Интересното е, че това става в Париж, града на влюбените, но в нашата двойка влюбен – по земеделски, е само единият. Липсва взаимната любов на чувствата, която би отговаряла на Париж от 60-те - 70-те. И по този начин ни показват началото, от което тръгват отношенията между Демир и Зюлейха. Неслучайно тук Демир разказва как се е влюбил в нея, къде е началото за него. Влюбеният земеделец се разпознава още в Чукурова, когато се любуваше на роклята, която сам беше избрал и Зюлейха облече в ресторанта, когато и каза, че ще се оженят. Тази рокля на едри цветя е неговият идеал и за жената, тя напомня земята като разцъфтяла градина. Същата е и сватбената рокля на Хюнкяр, която Зюлейха облече на сватбата, вместо донесената от Демир от Париж, в който избор той влага и своето желание за любовта, но е още далече от нея. В Париж сякаш жив е само Демир: той разказва за своята любов, той се радва на Зюлейха, избира за нея, казва какво да стане, той одобрява; Зюлейха почти през цялото време мълчи, подчинява се, гледа и не изразява мнение – тя е като нежива. Това, разбира се, отговаря на техните отношения в момента. Но, според мен, тези няколко сцени имат за цел да ни покажат откъде тръгва Демир: от земеделец към съвременен мъж по отношение на любовта. Тук на преден план излиза материалното и телесното, но то се вписва в земеделските представи, а не отваря отделна тема за някаква извънредност и извратеност. Естествено за работещия земята материалното е водещо. Културата, която виждаме в Чукурова, сватбените ритуали, нормите за поведение, мисленето за жената почиват на тези земеделски материалистични разбирания, идващи от вековете назад. Модел за тях е любовта към земята.  

Но както се самопредставя героят, сега той иска освен любовта към земята, да опознае и любовта към жената. Тя, обаче не е някаква случайна жена. Зюлейха е другата крайност по отношение на познатото от Демир. Тя носи любовта на чувствата, модерното за епохата. Ако началните представи на Демир за любовта към земята от бащата отвеждат назад във времето, то любовта на Зюлейха върви напред. Това поставя героите в двете крайности, а разстоянието между тях е възможност да се демонстрират характеристиките на това ново нещо, толкова различно от познатото. Чувствата, невидими и безтелесни, които се оказват „по-твърди“, по-здрави, по-трайни от материалното. Така, докато Демир извървява пътя от земеделските представи за любовта до любовта на чувствата, това правят и зрителите, които също „се обучават“ какво е важно за любовта. Дали Демир ще направи крачка напред в любовта в сравнение с баща си, това още не знаем.

Демир е начинаещ в любовта, но си поставя много правилна цел; отначало познава ситуацията и започва в съгласие с нея. Той иска „Любовта, чувствата, душата, тялото“, с други думи – всичко. Това е целостта на любовта, такава, каквато я разбираме днес. Знае, че обича само той и ще чака някога да го заобича и тя. Един „малък“ проблем се очертава за Демир още в началото и това прави неговия път към Зюлейха още по-труден, между нас казано, за да не го отчайваме - невъзможен: тя не само не го обича, но обича друг. Така списъкът от демонстрирани характеристики на любовта ще се попълва както от хода в развитието на отношенията между Зюлейха и Демир, така и на тези между Зюлейха и Йълмаз. Сила на чувствата, постоянство, вярност, превъзходство на духовното над телесното – това показва Зюлейха.
За Демир първият урок приключва с медения месец. С връщането у дома неговите очаквания бяха, че Зюлейха е вече щастлива. Тогава прояви наивност, но днес вече знае, че пътят не е един месец, а може да продължи до последния му дъх, а може и да не завърши никога. Той обаче на губи надежда и така преследвайки любовта, Демир вече проявява много от качествата, нужни, за да имаш и да запазиш любовта: първо любовта трябва да се зароди в теб, да я носиш, да вярваш, да имаш сила и смелост да преодоляваш позволено и непозволено, да можеш да чакаш, да не губиш надежда. Неговата любов е голяма, но дали ще му стигне, защото той не само очаква отговор на чувствата си, но преди това той трябва да обърне Зюлейха, която гледа към Йълмаз и е с гръб към него; трябва да я обърне към себе си. За човек, който не е преживявал отношения с чувства, Демир проявява добра интуиция: държи на чистотата на чувствата – унищожи сватбените снимки с Филиз, а на отделните етапи, когато отношенията между него и Зюлейха се стоплят, той много добре различава това, към което се стреми, от това, което има в момента. Разграничава благодарността и „близо до сърцето“ от любовта, която чака, не се задоволява с друго преди нея. От първия момент знае, че за тази любов важно е да е взаимна.  

Докато бащата е учил на любов към земята, а майката Хюнкяр се надсмива над възможността Демир да се е влюбил: „Любов ли? Че кой се е оженил по любов?“ Демир продължава своя труден път. Дали той ще успее да завърши прехода от любовта към земята към любовта с чувства, преход, който обърка целия му живот, това не знаем.  Задаваме си същия въпрос като Демир: „Дали ще ме обикне някога?“

              

Лучия, благодаря.  
Надушваме хубавите сериали и така се получава.
И с Дана, и с теб  сме отдавна заедно.
Много се радвам, че съм в тази група.
Ценна е групата, тя създава атмосферата, без която нищо не може да се получи.
Съжалявам за всеки, който се отказва.

„Имам нужда от теб“ ще чуем довечера.

Привет момичета ,
Лучия благодаря за хубавите думи! Радвам се, когато всички момичета в групата пишат и изказват мнение...тогава ми е най-приятно.
Ваня съгласна съм с написаното от теб, прекрасен анализ на Демир в конкретния аспект и като цяло! Но, лично за мен, проблемът във възприемането на Демир и любовта му е това, че опитвайки се да получи любовта на Зюлейха, той я наранява психически и емоционално, наранява и други хора вече физически.
Така е, но лошото е, че наред с тази линия, Демир проявява много лоши качества -  някои, които е притежавал се обострят и влошават, други - нови, които са си направо патология и характерни за човек с големи дефизити и психологически проблеми. Паралелно с борбата му за любов, Демир върши незаконни неща и е готов да убива в името на тази любов...без разкаяние, без угризения, като животът не значи нищо и загубата е оправдана от целта. Тази тръмна страна (свъкупност от лоши черти) ще е трудна за "преглъщане" от Зюлейха, която е на другия полюс. За това, лично за мен, Демир няма право на тази любов, докато не понесе наказание за извършените негативни постъпки, той трябва да "изсветлее" преди евентуално да получи любовта на Зюлейха или най-малкото да се разкае или да поиска прошка от тези, чийто живот е застрашавал или съсипал. Това за мен е логичното, защото мечта не се постига, когато "ходиш по трупове" и любовта няма да е в хармония с Вселената, така да се каже или с моралните закони, ако тази любов е свързана с проливане на кръв и с лишаване от живот. Ето, дори и убийството, извършено от Йълмаз при самозащита и защита на честта на Зюлейха, беше свързано с наказание и изкупление на греха. Не мисля, че е логично действията на Демир, които са свързани с погазване на Вселенски закони да останат безнаказани и той да получи наградата - любов, независимо от усилията си точно в тази насока. Защото той се проваля в много други насоки, които не могат да бъдат компенсирани и оправдани с това -"прави го, защото обича". Демир трябва да получи урок и то суров, защото вече веднъж осъзна пагубното влияние на желанието за смърт и даде обещание както на Зюлейха, така и на майка си, но не го изпълни, престъпи го и се поддаде на "тъмната страна". Именно от това неизпълнение, именно от хладнокръвното обмисляне и искане на смъртта на двама души произтече и драмата, която се разигра и ще се разиграва сега.

Дана, сценаристите предполагам ще имат всичко предвид.
Това е тяхната работа.
Ние ще обсъдим това, което ни покажат.
Като не ни хареса, ще си кажем.

„Имало едно време в Чукурова“ на изложението в Кан.
 
    

https://twitter.com/i/status/1116370326902931457

https://twitter.com/i/status/1116360400721928194