Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Лучия, кого ще сочат с пръст? Хюнкяр или Зюлейха? Май все пак Хюнкяр я е грижа за мнението в Адана. Зюлейха не е показала до сега, че я интересува мнението на аданци. Между другото, не се интересува от мнението на т.нар. общество в Адана и Мюжгян. Видяхме, че се изправи и срещу родителите си, когато определиха Йълмаз като мафиот. Въобще, има разлика между млади и стари в отношението им към репутацията в Адана. Така че, второ - важно е и къде и кой те сочи с пръст. В общество, състоящо се от Шермин и приятелки, Хюнкяр и хайлайф, Сание и други слуги, мъжете в кръчмата... Ами ... то за това общество жената, още повече - любовта, си е едно кръгло нищо. Там да се лъже, манипулира, краде и убива е ... защита на името и честта.  
Между другото, Хюнкяр един ден все пак ще я сочат с пръст. Когато намесата й в съдбата рухне и се стовари върху самата нея. И тя си го предвижда вече. То си е неизбежно.


 

Опитът за самоубийство си е опит за самоубийство - с давене или рязане на вени. Ставаше дума за тези на Зюлейха и за разните действия - според целите - на Хюнкар.
Който смята, че минути след опит за самоубийство (все едно първи или втори) човек е адекватен, негова си работа. За мен няма смисъл от спор с подобно мнение по такъв въпрос.
"Мамин Демирчо",  и потретен да е, не ми пречи на мен. Нито "Йълмазко на тати" или каквото беше там. И без такива работи не може.

 

Попрехвърлих епизода и съм потресена за сетен път от Хюнкяр.
Как можа да остави Зюлейха в тази чудовищна атмосфера чието място не бе там?
Като гледах как я умоляваше да не я оставя ми се скъса сърцето, а накрая Хюнка пред Демир пророни сълзици и се представи като многострадалната Геновева.
Жалко за Демир с такава майка като неговата, която е белязала изграждането на характера му.
Все казваме, че няма изцяло положителни и отрицателни персонажи, но в Хюнкяр не виждам нищо положително, или може би аз пропускам!?

Зюлейха е без родители. Не разбрах на колко е била, когато остава без тях. Тук имаше една Гюлтен, която смяташе за приятел, но не би. Сабахатин само, който не смее много, много да навдигне глава.Като и взеха за пореден път детето , тя съвсем се срина.

Лучия, благодаря за мнението на Берг. Вече го бях чела, но го прочетох отново. Смятам да направя някога същото и с филма.
  
На мен са ми интересни трите жени Яман.
Между Азизе и Хюнкяр, майка и дъщеря, протича пряка връзка; Хюнкяр с нея споделя всичко.
Докато в последователността на трите поколения между Хюнкяр и Зюлейха има разрив.
Но Зюлейха от първия момент чувства близост с Азизе, при нея намира успокоение, видяхме я да заспива до нея по време на бременността, отношенията между двете са взаимни.
Защо е така, защо през поколение Зюлейха приема близостта, а с Хюнкяр е в конфликт?
Двете са от Истанбул. Бабата на Демир е била на времето хубавица и още щом я видял, дядо му я  „грабнал“ и довел за снаха в Чукурова. В това е може би първата разлика между Азизе и Зюлейха, защото Зюлейха стана сама невеста в Чукурова при това на друг мъж, за да спаси своя любим.  
Азизе е в състояние, което сигурно има медицинско название. Но на мен ми е по-интересен смисълът, вложен в нейния образ. Нейното съзнание се пробужда на случаен принцип, спомените и са фрагментарни, с много пропуски и изглеждат несвързани. Но има една тема, която е постоянна за Азизе: брак и някой да бъде оженен. Първо тя ожени Зюлейха и Демир; чухме същите въпроси или намерения за Хюнкяр, за Мюжгян, после пак за Зюлейха, спомени за брака на Хюнкяр и Аднан, в които Азизе зае ролята на бащата. Азизе говори винаги от позицията на човек, който избира брачен партньор за някого. Бракът е основното събитие в живота на традиционния човек, затова темата не изненадва, нито начина на избор. Повторението на тези случайни реплики, които всъщност съдържат основния принцип на „плана“ Хюнкяр, ме води до това да мисля двете жени не само като продължение на едната от другата като майка и дъщеря. Но чрез техните два образа ни показват живата трансимисия от поколения, по която се предава културата. Азизе с нейното вече издъхващо съзнание „потъва“ във времето, но следващото поколение на Хюнкяр продължава да го възпроизвежда в живота. До появата на Зюлейха през 70-те, която не иска щастие за семейството, а щастие преди всичко за себе си. И тук се получава конфликтът; старите разбирания вече не работят за новото поколение. Засега в това намирам отговор на въпроса: защо Зюлейха се разбира с Азизе, а с Хюнкяр – не. Според мен, защото Азизе видимо не и причинява нищо лошо, причинява го с активните си действия Хюнкяр. Но всъщност Хюнкяр е получила „напътствията“ за това как да действа чрез Азизе, „напътствия“ протекли във времето и предавани от поколение на поколение от векове.Случайните реплики на Азизе не са всъщност никак случайни. Те издават онова най-важно, което последно остава, когато всичко друго в съзнанието е заличено. И то продължава чрез Хюнкяр.      
Аз не съдя Хюнкяр, достатъчно ми е да я разбирам. Щях да я съдя, ако тя беше прекарала живота си в щастие, а сега причинява това на Зюлейха. Но тя самата е жертва на същите разбирания за „щастието на семейството“, които сега прилага към Зюлейха и Демир. Сега е ред на младите. Нека те покажат своето различно разбиране за любов и щастие.

Три поколения жени:


  

 

Повторението, потретването и т.н. на "мамин Демирчо" е израз на моето отношение към героя и ще го употребявам във всеки свой пост...
А относно разбирането... аз не държа да те разбирам, по-важно е дали ти сама да се разбираш, защото във всеки пореден пост защитаваш различни тези  - тръгна от там, че Хюнкяр направила всичко по препоръка на лекара и защото животът на човек е най-важното в случая, а накря тръгна да обясняваш колко били страшно да те сочат с пръст преди 40-50 години.

Lu4iq,

Аз пък не разбирам неистовото ти желание да се заяждаш точно с мен и да пишеш след всеки мой пост, като преминаваш всякакви граници и стигаш до лични нападки...

Като си тръгнала да пазиш бисери за "историята" да беше тръгнала от първия ми пост и последвалите твои писаници след него, та да видим кой разбрал и кой не. Само че мисля да сложа точка на личната ни кореспонденция тук, че ако продължа и аз с нападките и обидите ще стане мазало, а останалите момичета в темата не заслужават да стават свидетели на нещо толкова грозно.

А относно Демирча и това, което предстои да видим... направо ще се рзплача от тази проява на мъжественост.... Отиде да изкара момичето от помията, в която сам я натика... Опс, не сам, с маминка, той сам не умее да прави много неща. Да видим обаче до къде ще му стигне силата - дали ще може да я издърпа цялата или ще й даде глътка въздух и пак ще я натика до дъното.

Добро утро! 

Лучия, не само защото с времето се е примирила. Първо, чувствата между Хюнкяр и Фекели не са били дори споделени; и двамата са били много плахи, за чувства никой не е говорил, всеки ги е изживявал в себе си. И после са ги затворили напълно,  докато той не се появи отново. Фекели разбра за нейните чувства от Азизе 40 години по-късно. Но основното е, че Хюнкяр приема решението на баща си и майка си за правилно. „Правилно“ за нея идва отгоре, от възрастните. Тя живее в тази култура и не може да я коментира, нито е дошло времето да и се съпротивлява. Важна е волята на бащата, майката подкрепя. Хюнкяр е понасяла Аднан, вниманието и се е насочило към имота като наследство за сина, а нуждата и да обича е била изцяло към него. И в това е била заедно с майка си: и в подчинението за решения от бащата брак, и в отглеждането на детето, затова са останали близки. Това е едно от обясненията и за самия Демир. Той е получавал от майка си повече от само любов към детето, той е получавал и от тази несподелена любов. За мен това е едно от обясненията за неговите силни чувства. Затова и Хюнкяр, докъдето може, според разбиранията си, го подкрепя. Ще видим как Демир ще се отнесе към нейните отношения с Фекели.
Сега, в 70-те, нещата се обръщат. „Правилното“ идва от младите, те говорят и искат живот за своите чувства.

Хубав ден на всички! 

 

Каква идилия на Фекели и Хюнкяр, жал ми е за човека.
Руски превод на трея.

Великата манипулаторка Хюнкар само Фекели не беше повела за носа. И това май ще видим.  
Вече си представям как Али-Рахмет пръв прочита писмото на Зюлка до Йълмаз и го скрива от него - едно заради връзката му с Мюжган, и второ заради тийнейджърската му любов Хюнкар.
Йълмаз, душа кукурузена ...  
Зюлейха, горката, надеждата умира последна ...
Благодаря за фрагмана.

P.S. Любопитно ми е, след Алцхаймера на Азизе, каква съдба ще отредят СЦ на Хюнкар. И какво ще е нейното изктупление. Не може всичко да се пише в сметката на времето и мястото. Никой не е само събирателен образ, даже и в сериал.

 
Странна любовна двойка.
Той има намерение да унищожи Яман,
а тя осигури наследник за Яман.

Това любов ли е или част от войната?