Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Всичко което гледахме до сега се случва 1 седмица назад. Сега стана стрелбата . Хюнкяр се прибра и се нахвърли на Демир с обвинения. Зюлейха отново му вярва.  Йълмаз разбра за стрелбата и запрашис мръсна газ към конака. Майката на Мюжгян е на гости на Шермин.

Айдеее аннето си замина. Йълмаз и Фекели отидоха да искат Мюжгян официално. А тя йок "Нямам дъщеря за вас", тя не знаела какъв е Йълмаз- убиец. Мюжгян "Ама...аз го обичам, не ти искам разрешението, вече сложих пръстена." Много кратко беше участието на тази актриса.

В следващия еп. сигурно вече в хола ще се стрелят.
Дженго не можеше ли да потърси работа при друг, а той точно при Йълмаз. Но както се казва, за нуждите на сценария.
Добре стана с Берлинската стена, но трябва да си зазидат и портата.
Мюжгян с двама родители, съвсем сама в този ден. Но майка и я разбирам, баща и - не. Защото той се води само от досието, докато майката преживя стрелбата.
Демир сега ще плаща много голяма сметка. Мотивацията на Зюлейха да отиде с детето сега е различна от тази, когато седна в колата при Мюжгян. Поне в момента така ми се струва.
Изказах се, но чакам превода, имаше извънредно много говорене.
 

Малко съм разочарована от епизода, все едно гледам фрагманчето с малко пълнеж. Както и предполагахме Фекели залови този Фехви дето сряза спирачките и го разпита пред Хюнкяр. не разбрах дали той или някой друг стреля по тях.

Привет,
Лучия благодаря за подробния разказ!
Според мен, стреляха крадците на памук. Но, Гафур обясни на Демир, че е станало това и Демир се замисли...може да има нещо общо, а може и това да е тяхна инициатива. Ще видим.
До утре.

 

"Имало едно време в Чукурова", 26 еп. рус. суб.

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_11625

Хубави почивни дни!  
Току-що свърших епизода с превод. Много ми хареса, нямаше нищо излишно. Хареса ми и монтажа, който в четвъртък предизвика недоумение, но сега виждам, че има смисъл. Пак тогава не можах да преценя, но сега съм съгласна с Пипилота, че остана да виси във въздуха защо Зюлейха повярва на Сехер, а не на Нимет. Този момент не беше достатъчно добре направен. И още от онлайн гледането: да, Демир остана сам, а Дженго продаде на Йълмаз своя дял от комбината, както написа Лучия. Дана, ако Демир има нещо общо със стрелбата, щеше ли да направи оплакване в жандармерията?
Финалът беше много добър. Всеки от главните герои сега трябва да направи нещо, да видим кой как ще действа.
Сега имам други задачи, но по-късно през деня ще се върна към епизода.

Привет! Мен ме гложди кой беше стрелеца по Фекели. Ясно,че не е Демир, не е и Фехми. Прегледах кадрите и ми се струва, че е единият от памукокрадците.

Привет и от мен!
За мен не е нелогично Зюлейха да повярва на Сахер при условие, че въобще не я познава. А Сахер, както се видя, върти на пръста си и такива обиграни в интригата жени, като Сание и Фадик, например. Зюлейха въобще стои някак вън от тази женска интригантска атмосфера и не е чудно, че прие нещата, както й бяха поднесени. Само Демир знае що за стока е Сахер от собствен опит и той, видя се, я гледаше смразяващо.
Що се отнася до стрелбата, фактите, подредени от сценария, изглеждат така: - Демир разбра от Гафур за двамата, изгонени от Фекели и Йълмаз; - Фекели посети Демир със скъсания маркуч  и го обвини в поръчка на убийството, вкл. на жена му; - след излизането на Фекели Демир измърмори, че Фекели е главата на змията, която трябва да бъде унищожена; - стрелбата, чиято цел си беше Фекели (от ъгъла всъщност той се виждаше като прицел). Сега не може да се изключи мотива - лично отмъщение на двамата крадци на памук, ама като си спомня, как избягаха ... на мен поне ми изглеждаха страхливи да се наемат да стрелят по Фекели, още повече - той ги пусна и не ги издаде на полицията. Така че, не ми се струва логично без външен подтик да тръгнат на разправа с Фекели баш.
А до кога Йълмаз и Зюлейха ще се самозаблуждават, че е възможен нов живот, при условие, че натискът на миналото определя настоящето им и се правят на щастливи ... Не зная... Ако ще го проточват сезони... вероятно дълго ще се разминават.  
Аз не разбрах само накрая за къде пътуваше Демир, какво видя, че обърна посоката.

   
Лучия, за монтажа имах предвид само „една седмица по-рано“, защото за тази част ставаше дума преди; за целия еп. си права.
Пред Хюнкяр за стрелбата Фекели веднага обвини Демир; същото направи и Йълмаз. И двамата реагират първосигнално, а Йълмаз хукна да стреля по Демир. Сухулетле и... отиде на кино. Хич не му пука на Йълмаз за Фекели – нали го вижда жив, но Йълмаз си намери повод да стреля по Демир и това беше важното за него. Фекели тръгна да го възпира, но не го ли изпрати самият той при Демир?  Фекели прекалено много говори. Но ето синът му дори в щастливи дни от живота си е готов да убие, защото отмъщението за него е най-важното. А Фекели сам го води към това: и покупката на конака на Шермин, и обвинението  за стрелбата преди да е ясно кой е стрелял. Четин предложи да се обадят в жандармерията, но Фекели отказа. Защо? А Демир се обади. И това беше правилното решение, което първо трябваше да вземе бащата. Да видим резултата от разследването.
В последните кадри Демир, според мен, видя Хюнкяр на пътя към Йълмаз и се е сетил къде и защо отива. Но аз не видях да обръща, по-скоро  той продължи след това, което видя.

Сериалът ми е интересен в едрата рамка: „войната“ в променящото се общество, което от затворено се превръща в отворено. В Чукурова се борят консервативното, което само иска да се промени и преди всичко да оцелее – Демир, и – либералното, демократизиращо – Фекели и Йълмаз. Като гледам това, което ни показват, ми е толкова познато. Без да искам разпознавам българската действителност във времето на промяната. Естествено, не разбирано пряко; субектите и тяхното съдържание са различни. Но случващото се е принципно еднакво. Демир тръгва от миналото, защитава баща си и името на рода, но гледа към бъдещето, залог за което е любовта му и детето. Новите са обърнати назад с желание за реванш към миналото, „отваряне на досиетата“ – промяна на събитията от миналото и разобличаване на неговите герои, изграждат модерното общество. Показателна е сцената в кабинета на Демир: в началото Фекели е обърнат с лице към портрета на Аднан – назиданието за Демир тръгва от това, че е син на Аднан; влиза Демир и двамата си разменят местата – Демир застава под портрета на баща си – сякаш да го защити, който след приключване на разговора ни показват още веднъж. Демир върви напред, но не се отказва от миналото си, докато Фекели иска да започне от нулата, точката, когато Яман ще бъдат „пресушени“ или изгонени, противникът, с когото не се е справил в миналото, ще бъде ликвидиран днес. Любовта на Фекели към Хюнкяр също е с поглед към миналото, спомените са от онова време. Тук показателно беше пък това, което веднъж по този повод каза Хюнкяр: „Това беше много отдавна“. Да, тя също се отдава на тези чувства, но ми се струва, че скоро ще си спомни, че тя не е онова момиче от старо време, а е била съпруга на Аднан и е майка на Демир. Под влияние на тези чувства и желанието за мирен изход от войната тя преминава вече втори път на мисленето на Фекели, че Демир е единственият убиец и за втори път не му вярва.
Във времена на промяна останалите се подреждат зад героите на времето и правят това според своите възможности – и приятели, и роднини преминават често на другата страна. Изборът им зависи от техните сили и всичко това разделя обществото. Дженго получи много добро предложение от Демир, което той не заслужаваше, защото този комбинат знаем чия мечта беше и как той стана съдружник. Като запази неговия дял, Демир му остави път за обратно. Но Дженго не само продаде своя дял, но предаде на най-големия враг на Демир  приятелството, а от това нямаше нужда, за да продължи да съществува. Шермин от рода Яман продаде и предаде собствения си баща също на врага на този, който фактически издържа луксозния и безделен живот и още по-важно -  образованието на нейната дъщеря. Довчера невидимите в обществото стени между хората  вече са  материализирани в двора на Яман. Ще видим какво ще стане с всички тези герои, когато „облакът“ се махне и небето се изчисти - къде ще ги видим тогава.

Седмицата преди стрелбата не е пряко повторение на това, което сме виждали дотук. И в конака, и в дома на Фекели и Йълмаз нещата се изкачиха на едно стъпало по-нагоре: това е принципът, по който се развива сюжетът дотук. Срязаните спирачки, това злодеяние на Демир, беше отново едно от тези негови лоши постъпки, които имат закрилата „отгоре“: нямаше жертви. Това действие даде време за промяна в отношенията и на двете места,
Не вярвам, че Зюлейха е заобичала Демир. Но тя е все повече обърната към него в смисъла от финала на 2 еп. Осъзнала е ценността на това да бъдеш обичан и показа, че случващото се оставя в нея следи. Като майка за нея е важна сигурността.  Зюлейха показа, че успява да сумира преживяното и освен грижата за детето след свлачището сега прибави грижата към себе си след катастрофата.  Ако не се върне от Фекели, е ясно какво ще стане, но е ясно и какво, ако се върне: ще бъде дистанцирана от Демир, защото се почувства предадена и ще съжалява за думите и поведението си. Според мен, Зюлейха за първи път избяга с детето не толкова при Йълмаз – сега за нея той не е съвсем сигурно място, колкото от самия Демир. Тя и досега е бягала от него, но този път от Демир, който в нейното съзнание е вече натоварен с някакъв смисъл за нея и детето. За какво сценаристите подготвят Сехер в конака не е ясно. 
Първо трябва да видим кой ще бъде в конака и какви отношения ще се установят. Нищо не изключвам за възможно.
 
Майката на Мюжгян се оказа симпатична и много разумен човек. Първоначално се остави да бъде убедена от дъщеря си и я подкрепи в желанието и да бъде щастлива. Хареса Йълмаз. Но това, което видя с очите си, я накара да оттегли съгласието си. Нейните думи: „Вие сте хора с оръжие“  казаха същото, каквото и Зюлейха по повод действията на Демир. Принципно няма разлика между срязаните спирачки и стрелбата на Йълмаз пред конака. Но в момента по-голямата опасност за Мюжгян идва от това, което е в сърцето на Йълмаз, където живеят спомените със Зюлейха.

След една седмица напредък в отношенията финалът ни върна в изходно положение. В Яман минаха напред и последва отказ от постигнатото. Мюжгян и Йълмаз се сгодиха, но на вратата са тримата: Зюлейха, Йълмаз и тяхното дете. Свикнали сме на финали като този. Но, според мен, от това как ще бъде разиграно случващото се на вратата, този е един от най-интересните в очакванията ми.

Дали Демир ще може да си върне подкрепата на своите жени?