Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Лично за мен, обаче е малко нелогичен . Защото движение, промяна и развитие даваш само на Демир и на Зюлейха донакъде, а Йълмаз остава в статично положение, а той все пак е един от тримата основни герои. Какво имам предвид: в твоя финал Демир ще е получил това, за което се е борил дълго време и с много тъга и мъка - любовта на Зюлейха. И той ще бъде убит (мъченически от ръката на врага), постигнал своята заветна цел. Демир ще е победил съдбата и ще е достигнал немислимото, преобръщайки реалността. Зюлейха: в твоя финал тя ще заобича Демир, но виждам повтаряемост, която не е логична - т.е. тя ще изгуби отново любовта си - първо губи Йълмаз, а сега в случая: Демир и ще остане отново страдаща и нещастна, загубила новата си любов и намразила "старата". Отделно: мъка за нея ще е бъдещето на Аднан, защото има два варианта и в двата Зюлейха ще страда: Аднан да разбере, че Йълмаз му е биологичен баща или да не разбира никога. Ако разбере, то Аднан би живял с чувството на срам и дискомфорт, че биологичният му баща го е лишил от законния му такъв. Ще живее със стигмата на дете на убиец. А, ако не знае, то той ще мрази онзи Йълмаз Аккая, който му е отнел таткото и Зюлейха ще знае, че детето й мрази собствения си биологичен баща. И накрая за Йълмаз: за него този финал ми е най-нелогичен, защото: Йълмаз вече е с клеймо : убиец...многократно ни го повториха по различни поводи, така че да става убиец отново, и то пак заради Зюлейха и отново да бъде осъден на до живот е банално повторение, без логика и без особен оглед на характера на героя и неговото развитие в някаква насока. Т.е. Йълмаз вече е осъждан за убийство и не виждам защо това трябва да се повтаря, още повече и да бъде мразен от Зюлейха и биологичния си син най-вече е прекалено суров завършек за героя с характера който са му отредили до момента . Отделно, умирайки следствие на убийство, постигайки любовта и бидейки награден за усилията, Демир няма да има възможност, обаче, да изкупи греховете си и те ще останат "висящи" така да се каже. Но всеки има своя финал в главата. Моят е друг

Ако човек е гледал целия сериал, ще мисли по един начин, но ние гледаме последователно и си изграждаме хипотези – едни се потвърждават, други отпадат. Не знаем още сезанът как ще завърши и е рано да говорим за финала на сериала.
Готова съм да следвам сюжета и ако той тръгне към събиране отново на Зюлейха и Йълмаз. Бих разбрала и такова развитие, но героите, според мен, са вече много променени за това.
Не мисля, че финалът ще бъде през 70-те. Хюнкяр спомена за 20 години с бащата, после 20 години със сина...спомняш си този момент, това ми създава очакване, че финалът ще бъде поне след 20 години. Ако е така, в това време трябва да се случат много събития и промени наоколо и вътре във всеки човек. Героите не се занимават само с любов. Как ще изглеждат те след толкова години -  не знаем, а от това зависи как те ще мислят и ще действат тогава. Не влизам в конкретни догадки нито за детето, нито за отношенията на възрастните, защото толкова конкретно нищо не можем да предвидим. Аз лично се водя от усещането за това, че в центъра на историята е промяната в Чукурова, а не толкова личните човешки истории, които я разказват. Може би това е някаква разлика между начина, по който ние двете с теб гледаме сериала. Ти си по-близо до човешките истории и преживявания, докато аз  виждам героите повече в ролите им на участници в промяната.   
Както ти казах, аз мога да превключа и на връщане към любовната история на Зюлейха и Йълмаз. Но засега ми се струва, че сериалът разказва нещо повече от нея; ще гледаме и ще разберем.
Сигурно твоят финал е близо до това, което ни очаква. Но няма да знаем, защото не си написала какъв е. 

Ако Демир бъде убит от Йълмаз историята ще наподобява в голяма степен старата такава. Бащата бива убит и синът (тук законният) и майка му остават сами, а бившият любим на майката-убиецът: гние в затвора с години. Ако Йълмаз повтори съдбата на Фекели в онази част, то също така и ситуацията му ще наподоби в някаква степен зарядът от липсата на дете в емоционален план - Йълмаз ще е загубил безвъзвратно сина си, защото той не само ще е законово син на друг, но и емоционално ще се дистанцира и ще намрази убиеца на баща си и/или ще се чувства зле, ако знае, че е биологичен син на убиец.

Аз също не предвиждам връщане на любовта между Йълмаз и Зюлейха, защото вече тя е прекалено обременена и героите са променени, но и предвиждам някакво развитие за тримата, промяна и изкупление. Демир да умре от ръката на Йълмаз ще е някак си първично, особено, ако е след толкова години...единствено, ако Йълмаз спаси сина си по този начин, но иначе от заложеното в образа на Йълмаз не ми е логично, защото Йълмаз е носител не само на новото и на промяната в стопанската сфера, но и на новото в отношенията.
Моят финал: Демир ще спречели любовта на Зюлейха, но в някакъв момент ще влезе в затвора и това ще е катарзис за него. Съдбата по някакъв начин ще го накара да се смири - високомерието, гордостта и арогантността не се приемат от Вселената. В тази си "форма" Демир не е близък в духовен план до Зюлейха...тъмната му страна преобладава, престъпленията го "загрозяват" и Зюлейха не може да го обикне, защото не го "усеща" с душата си. За да придобие дарът любов, Демир трябва да си плати за всичко сторено и да се "изчисти".
Мисля, че Йълмаз ще остане с Мюжгян и мисля, че ще има някаква връзка с детето си...то няма да носи името му, но ще носи черти от характера му. Нещо такова...всеки ще плати за грешките си, но и ще изпълни заложеното - Йълмаз ще донесе промяната в Чукурово, а Зюлейха в любовта и така ще помогнат на Демир да се промени и в двете насоки, но променяйки се, той ще трябва да се освободи от старото и първичното и да си плати за стореното. Така, "изчистен" той ще бъде готов и за любовта.

Пък трябва да готвя