Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Нейджъл, това животно не е ли петел.

Дана, аз също се стремя балансирано да се отнасям към всеки от героите. Не съм се подигравала, не съм обиждала никой от тях, знаеш, че следя и Йълмаз. Опитвам се да си изясня за всеки гова, което прави. Зюлейха отиде с детето на вратата му, за да изправи последиците от решения, взети в момент на опасност за неговия живот. Но Йълмаз се задоволи с  повърхностни обяснения и още с незаздравяла рана тръгна след Мюжгян. Как да стигне до детето, когато той се отказва от майката.

Представата ми за развоя нататък е различна от  семейна идилия. По друг повод съм казвала, че ако е предвидена любов между Зюлейха и Демир, тя ще бъде към последния миг на живота му „ще те чакам до  последния си дъх“. Една жена може да е бременна и да е раздвоена в чувствата си, нали за любовта граници няма.  

İnsanı baba oğul yapan kan bağı değil, yürektir…
Не кръвта ги е направила баща и син, а сърцето...



Интересна информация:
„Чукурова - база на текстилната промишленост на Турция.“
Източник:
https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_14546

Привет,
Ваня
Всичко е въпрос на гледна точка. Аз вече няколко пъти писах, че фактът, че човек продължава напред с живота си без любимия човек, любовта към когото таи дълбоки в сърцето си, не значи, че любовта е изтрита, и изоставена. В даден момент, когато човек е убеден, че отсреща вече няма любов и че любовта е приключила, често пъти скрива своята вече несподелена любов и болката си навътре в душата и продължава напред с друг човек. В случая, Йълмаз лично за себе си е убеден, че Зюлейха вече не го обича - и то неговото не е само впечатление, а той чу това многократно от устата на самата Зюлейха, анализира и видяното до този момент, преживяното и наученото. Това, че Зюлейха дойде на вратата му, лично в неговия случай, може да се обясни с изложеното от Хюнкяр. Ние като зрители не сме съгласни, но ние сме свидетели на всичко, а героят няма тази привилегия. Това, че раната му не е заздравяла, не означава, че трябва да отхвърли жена като Мюжгян - обичаща безусловни и обичаща го с раната и с петното - "убиец". Това може да не се повтори вече никога в живота му и той да остане сам и с празна душа до края си. Въпрос на личен избор е как ще продължи човек нататък. Подобно на Фекели - това, че е изчакал няколко години не значи, че това е основното и единствено решение за този тип любовна мъка на отхвърления. Фекели в един момент намира подходящата жена и създава семейство. Това не може да бъде критерий и основа за оценка, дали Йълмаз се е отказал от Зюлейха или не, не може и да е и критика, защото всеки човек реагира различно в еднакви ситуации и често не може да се каже, кой път е правилният път. Но това не значи нито, че човек не обича, нито, че новата връзка е грешка. А, това, дали Йълмаз може да стигне до детето...дори и да се е отказал от майката, бащинството е факт и трябва да бъде зачетен като такъв, защото Зюлейха не е заченала сама. Йълмаз й каза, че иска дете и това бе именно в онзи момент, когато тя премълчаваше за бременността си. Не случайно показаха това, а не друго поведение на Йълмаз.

Да, по същия начин и за Йълмаз. Той може да е с друга, да има дете от друга и да има семейство, но винаги да обича Зюлейха. Защо се приема, че Зюлейха имайки съпруг Демир, към когото се е обърнала, с когото спи в едно легло и има брачен живот, обича Йълмаз и не се е отказала от него, а не може да се приеме, че Йълмаз може да има брак с Мюжгян, да спи с нея в едно легло, да има дете с нея и пак да си обича Зюлейха?! Странно ми е, че се приема за меродавно и правилно само едно единствено поведение, което би сочело и означавало не отказване на Йълмаз от Зюлейха и силна любов - оставането му сам и поддържането на мисли и мечти в противоречие с реалните факти. Нова връзка и отказване от някакво натрапчиво поведение се приема като отказ от любовта. Лично за мен, това е стереотипно мислене. Хората са различни и не винаги човек би действал като друг, независимо, че изпитва същите или подобни чувства. Всичко опира до психика, начин на мислене, възпитание, светоглед и т.н. Какво ще рече, Йълмаз да се бори? Той не се отказа от Зюлейха, въпреки, че чу много неща, казани му от близки и доверени хора - Саббахатин, Гюлтен, Назира. Не се отказа от нея, дори и когато с очите си видя "щастието" й с Демир и бебето. Зюлейха няколко пъти му каза, че любовта им е минало, призна любовта си към Демир пред Йълмаз, обясни на Йълмаз, че е щастлива с Демир и то, когато бяха насаме. Не мога да приема, че Йълмаз стоя "със скръстени ръце" и не мога да приема, че прекалено лесно се е предал. Какво още можеше да стори - да я преследва, да я разпитва още, да притиска Саббахатин, да се моли, да мечтае...какво?! И да вижда разплаканите й очи - това може да е от вина, от съжаление за миналото, от спомени. Йълмаз тълкува поведението на Зюлейха в съответствие с думите й и твърденията й. Той няма причина да мисли друго - тя е омъжена вече. Йълмаз много пъти пита и другите и нея, дали бракът й е насила, но всички отговориха отрицателно. Как тогава, Йълмаз може да тълкува действията й в различие с фактите и твърденията на всички, включително и на самата Зюлейха. Няма никакво основание за това. В един момент, Йълмаз се примири. С раната и с несподелената си любов (според него), скрита в едно ъгълче на сърцето си, реши да продължи напред с жена, която го впечатли и която го обикна такъв, какъвто е: с проблемите, с липсата на образование, с етикета - убиец. Да, може би, ако Демир беше на мястото на Йълмаз, може би щеше да убие съпруга на Зюлейха в първия удобен момент без да му мигне окото. Т.е. Демир можеше да е мъртъв вече отдавна следствие на катастрофа, удобно организирана от механика Йълмаз, но Йълмаз не е Демир, няма неговият начин на мислене и неговото поведение.
Та, с една дума, лично аз не оценявам поведението на Йълмаз толкова категорично и едностранно или в сравнение с Демир. Както според теб, Демир може да обича и обича лудо и силно дори причинявайки болка на любимата си, аз мисля, че Йълмаз може да обича, далече от любимата си, която е законна съпруга на друг, има законно дете от друг и твърди, че обича друг. Това, че Йълмаз продължава напред за мен не е отказ и не го класифицирам като такъв.
 

Здравейте! 

Лучия, благодаря за точното време.
Веднъж случайно се оказах на едно място, където се отглежда памук.
Трябваше да отидем в 3-4 ч. през нощта, събира се докато е тъмно и студено.
През деня кутийките се отварят и памукът пада.

Две покани за довечера.
Малкото човече е като играчка.


 

 
 
„Как се казваш?“
 „Сехер“                                                                                  "Сехер..."                                                       

Приятно гледане и коментиране, момичета!

Приятно гледане и от мен. Дано има превод, че епизода се очертава интересен и трябва да гадаем.

Гафур е доволен, от какво ли?

https://twitter.com/i/status/1126543713897938944

Приятно гледане! 

Вероятно от това, че се отърва от Сехер и боя от Сание.

Умрях от смях. Големи мъже, които не могат да се справят с една проста ситуация.
Обаче Сехер явно не познава Хюнкяр. Сега ще има бързо разследване от специалист по чаршафните дела. 
Да, Сехер не е наред.

Хюнкяр май се усети за Сехер - до колкото разбрах я пита, защо тогава остана до сутринта в леглото? Една изнасилена жена никога не би постъпила така. Щеше да избяга в момента, когато Демир заспи.
Жал ме е за Демир, ужасна Сехер, да болна е...има нещо зло в нея.

Здравейте и приятно гледане!  

Напротив, изглежда Хюнкар не се е усетила още. Преводачката се появи и поясни, че Демир предлага да отпратят Сехер, а Хюнкар възразява, че момичето няма да плаче така, ако не е истина.   "ТЫ, ГОВОРИТ, САМ НЕ УВЕРЕН БЫЛО ИЛИ НЕТ" /Хюнкар към Демир/
Гафур и той се кълне в Корана, че нищо не е имало между него и Сехер.  

Не разбрах какво се промени, че Зюлейха се опитва да се сдобри с Гюлтен. В миналата серия я гони, сега се усуква около нея. Понеже не гледам отначало, нещо станало ли е междувременно?