Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

И ще се самоубива ли Зюла? Харакири.

Привет момичета,
Ваня за превода на серията! Адмирации за прекрасната игра на актьорите снощи! Невероятни! Особено Хилял...сякаш наистина имаше тикове, когато беше изтерзана след поредното отнемане на Аднан.
Нямам търпение да гледам серията.
Хубав ден, момичета! И до скоро с коментари!

Лучия благодаря !  По миналия вече епизод няма какво да коментирам, но за следващия май ще е интересно. Зюлейха пак няма да успее да се самоубие, ще я затворят в лудница. Йълмаз май успя да прочете писмото. Демир арестуван, ама за какво и кое по точно от всичките му престъпления?

Вярно бе, аз забравих за писмото на Мюжгян, а преди това и аз си мислех, че Зюлкиното няма да стигне до него. Ако не го отвее вятъра най вероятно Фекели ще го скрие, за да предпази Йълмаз.

Хубави почивни дни! 
Благодаря за всичко публикувано!

Емоциите ми се разминават с писането, много време ми се струва до превода. Та, моите емоции от епизода бяха още в четвъртък; още тогава много ми хареса.Развитието намирам за логично. Сюжетът продължава движението си по спирала: едни и същи действия на героите се повтарят, но винаги в различен контекст и така всеки път ги извеждат на нова степен в отношенията, както и те се озовават в променена околна действителност. В този епизод се стигна до някакъв връх, Беше много наситен, но аз ще се спра на най-важното от моя гледна точка.

Разговорът Фекели – Мюжгян. В него Фекели задава начина и мерките, с които да гледаме на нашите герои. Те не са произволни и са проверени  във времето, защото са взети от фолклора. Току-що сгодена за него, Мюжгян чува от лежащия в безсъзнание Йълмаз името на Зюлейха: контраст между вътре и вън. Следва нейният въпрос: „Какво да правя с човек, който може веднага да изостави и да тръгне с друга?“ Отговорът на Фекели: човек чува в себе си два гласа – единият на сърцето, другият на разума. Кой ще следва е негово решение, но всеки от тях извежда човека на различен път. Легендарните герои следват гласа на сърцето.
Ще приложа тази мярка към нашите герои:

Зюлейха: за нея напълно верен е хаштагът на епизода „никога не съм се предавала“ и го чунаве в писмото до Йълмаз. От гарата в Истанбул до момента тя следва сърцето си. Всичко, което прави, е подчинено на любовта и към Йълмаз. От тичането след колата, когато го отвеждаха до последното тичане след колата с детето на Йълмаз тя се стреми към своя любим. Демир забелязва дотолкова, доколкото той спаси живота на детето или прояви грижа към нея самата; тя чува непрекъснато за неговата любов, но тази любов сякаш не я засяга. От самото начало бракът за нея също е нещо, което сякаш не се отнася до нея, защото не достига до сърцето и. В присъствието на Йълмаз тя е готова всеки миг да тръгне към него. Кулминацията в последния еп. се изразява в това, че Зюлейха подчини всички елементи от ситуацията на това да се съединят тримата с Йълмаз. Тя тръгна, защото историята със спирачките и показа, че няма сигурност за живота на Йълмаз от нейния престой при Демир; няма сигурност и за детето, защото с Демир не посмя да сподели чие е детето.  И остава страхът, че когато разбере, той може да му посегне, както и каза Сабахеттин. Убиецът си е убиец. Кулминацията е драматична, защото става на няколко етапа. Демир я върна, но щом разбра, че Йълмаз е жив – взе телефона, тръгна да търси детето и когато разбра, че и е отнето напълно, Зюлейха реши да посегне на себе си. Сама не можа да опази детето на Йълмаз и остави продължението за него. Зюлейха е светла героиня. Нейната саможертва от самото начало през брака с Демир до отказа от живот са с мисълта за нейната любов с Йълмаз. Води я сърцето, в което е само Йълмаз. Всичко написано в предсмъртното писмо е за тази любов с мисъл за Йълмаз и  детето от нея. Нейната саможертва я извисява до легендарните героини от историите, разказвани от Фекели.

Основното противостоене в този сериал за мен е не толкова това между Йълмаз и Демир, колкото между Зюлейха и Демир. Демир възприема техния брак напълно сериозно. Но понеже тя е обърната изцяло към Йълмаз и само повърхностно към Демир, доведе осовните му врагове в Чукурова и те го задушиха, за Демир тази голяма любов без отговор играе отрицателна роля – тя разрушава и убива. „Ще убия всички, няма да оставя никой жив!“ –  Демир пред Хюнкяр в тъмната сцена в двора на конака в контраст със светлата „в сърцето“ на Йълмаз, когато Зюлейха със споделената любов му помага да се върне към живота. Демир е от типа на легендарните герои, действащ изцяло в подчинение на сърцето и да видим докъде ще го доведе това. Той е другият герой, за когото също е вярно „никога не съм се отказвал от теб“. Центърът е детето, което е дете на Зюлейха и Йълмаз, но и дете на Демир. Вече надежедневни, необикновени звучат усилията и на двамата всеки да има това дете на своето място – Зюлейха при Йълмаз, а Демир да го задържи. В това дете е разковничето на историята. В последния еп. докато Зюлейха се извисява по пътя на любовта си към Йълмаз,  Демир също като нея достига до някъкъв връх, но – надолу. Сега двамата са на най-голямото отдалечение, в каквото сме ги виждали.

Сцена за душевните терзания на героите. Тя за мен е центърът на този епизод.
И сцена за душата на зрителя, всичко в нея е красиво и пълно с тъга.
Този път Демир не легна с гръб към нея, а напусна спалнята.
Обожавам сцените на Зюлейха и Демир в спалнята.
Тъкмо защото не са спални. А са сцени за любовта и отношенията между мъжа и жената.
 
https://twitter.com/i/status/1113895361704284163

Всички останали герои се колебаят около точката на равновесие между сърце и разум.

Йълмаз: след раняването „бяхме“ за малко в сърцето му и видяхме щастието от любовта със Зюлейха, чухме нейното име, идващо от сърцето. Но е ясно, че навън Йълмаз се ръководи от разума, защото не следва това, което е в сърцето. Разказът му пред Фекели за преживяното с неговите размисли ми говори за рационален човек. Този рационален поглед, а не през сърцето, видяхме още при оценката на ситуацията след излизането от затвора, а сега вместо да следва това, което е в сърцето му още, той се бори с него. Така заблуждава и себе си, и Зюлейха като и казва, че я е извадил от сърцето си, и Мюжгян, с която започва връзка, без обаче да е приключило всичко вътре в него със Зюлейха. А и както отбелязва Мюжгян, да замени една любов с друга е възможно толкова бързо. Според мен, Йълмаз не разбира Зюлейха, защото той е различен от нея. Всички разбраха защо Зюлейха с детето е в дома му, само Йълмаз се чуди защо. Но мисленето му е между това, че: му пречи да бъде щастлив, ревнува Мюжгян или е дошла, за да я обича повече Демир. И нито една мисъл за това, че може да е заради него самия и заради тяхната любов.

Мюжгян: сред младите тя може би е с най-стабилно равновесие между сърцето и разума. Трудно взе решението да си тръгне. Задава си много въпроси на разума: „Йълмаз кого обича?“ и дава много отговори със сърцето. Но равносметката е тази на сърцето, защото“: Твоята рана се оказва по-голяма от моята любов.“ Това е интересно, защото го казва тя, която е близо до сърцето му. Мюжгян дава „количествено“ измерение за любовта на Йълмаз, която и ние виждаме, но той самият се опитва да „смачка“ в себе си. В същото време Демир си казва: „Значи моята любов не ти е достатъчна.“ Като знаем каква голяма любов изпитвна към нея Демир, това говори за цялостната отдаденост на Зюлейха към Йълмаз, но Демир не се отказва от Зюлейха. Така чрез двамата нови партньори на Зюлейха и Йълмаз разбираме колко силно се обичат Зюлейха и Йълмаз и сега. Зюлейха не е спирала да се стреми към него, но той си е сложил спирачки на сърцето.

Оттук нататък ми е интересно дали Фекели и Хюнкяр ще направят нещо заедно по отношение на любовта на младите. Първо, дали изобщо ще могат да си изговорят всички истини. След това какво ще подкрепят: любовта или сигурността за живота и ще се намесят ли. Те са поколението, което е пострадало от неизживяната любов. Но как ще преценят сегашната ситуация? Очаквам философските разсъждения на Фекели да влязат в действие. Хюнкяр е натрупала достатъчно грехове от гледна точка на съвременните ни разбирания. Дали Фекели ще я съди за тях или ще направи нещо в тяхна посока?

До фрагмана още не съм стигнала. 

Лучия, да любовните истории са за взаимна любов.
Тази между Зюлейха и Йълмаз е жива в сърцата им; за Зюлейха е жива и готова да продължи и в реалността.
Дали и любовта на Йълмаз ще излезе на светло, за да продължат заедно?
От друга страна, Зюлейха и Демир носят „любов без край“. Но дали Зюлейха ще може да се обърне към него, за да се превърне тяхната любов като тази от приказките?
Сценаристите заслужават похвала за това, че успяват да поддържат за възможни и двете истории.

Това, което виждам като една възможна конфликтна и същевременно отключваща точка, е детето.
Йълмаз от писмото или в скоро време ще разбере, че детето е негово. Но може би неслучайно ни дадоха неговите мисли по време на светлата сцена, това, което е в неговото съзнание. Той пита Зюлейха за „твоето дете“. Готов е да стане баща на „нейното“ дете. Баща на детето той смята Демир и той няма откъде да знае друго, освен ако сам няма съмнения. Но когато му кажат, че той самият е баща на детето, дали Йълмаз няма да изпита съмнение, че това дете е наистина негово? Може би също неслучайно пак Гюлтен беше натоварена да пусне това последното писмо. Допускам, че е възможно Йълмаз да не приеме детето като негово. Това може да обърне Зюлейха. Защото в същото време тя може да разбере, че Демир е приел това дете за свое и „биологично“, докато е знаел от самото начало, че то е дете на Йълмаз. Това би изразило две съвсем различни отношения към жената като любима и като майка.  
Възможно е Йълмаз да не изживее това като твърда убеденост, а да го прояви като съмнение. Но то да отблъсне Зюлейха. Писмото в Гюлтен в някакъв момент може да разкрие истината със задна дата, но тогава да е късно.  
Не казвам, че така ще стане, само посочвам един съществен от историята и за характера на героинята момент, който може да стане повратна точка.

Другият момент е дали Йълмаз ще повярва на историята как Зюлейха се е омъжила за Демир. Той би приел, ако тя насила е била накарана. Но нейното съгласие, въпреки аргументите, според мен той няма да може да приеме. Защото реално не е получил защита, а той знае и това, че Хюнкяр се е намесвала в затвора. И също зависи дали цялата история заедно с това чие е детето той ще научи наведнъж или на части; неговата реакция ще зависи и от това.  

Мурат Сарачоолу и Мурат Юналмъш са имали среща със студенти днес във Факултета по комуникации на Чукуровския университет.
(Много весел колаж: Демир бей с костюм, а режисьорът нали е извън кадър - по анцуг.)


На церемонията за официалното откриване на карнавала "Портокалов цвят" вчера в Адана са присъствали актьори от „Имало едно време в Чукурова“:

https://twitter.com/i/status/1114433461736103937

Здравейте ,
Благодаря за коментарите и споделеното!
Изгледах серията и наистина емоциите са по-различни с превод.
Зюлейха: разбирам реакцията й, но мисля, че беше по-бурна от необходимото. Съгласна съм с това, че Зюлейха е водена от любовта си към Йълмаз, но не съм съгласна, че тя никога не се е отказвала от него - тя се отказа от Йълмаз след катастрофата и точно за това излъга Мюжгян за връзката им с Йълмаз и поради тази причина се обърна и към Демир, обяснявайки му се в любов. Зюлейха се обърна към Демир и се отказа от Йълмаз, водена отново от любовта и поставяйки щастието на Йълмаз по-високо от своите чувства и емоции. Точно в тази връзка си мисля, че реакцията на Зюлейха след научаване за саботажа на спирачките трябваше да е малко по-премерена. Трябваше да изслуша Демир на когото до преди дни се обясни в любов и след неговите думи вече да приеме за себе си модел на поведение - познавайки Демир, тя трябваше да приеме ситуацията по-мъдро и спокойно и да си изработи план, ако решеше да предупреди Йълмаз точно за това или да говори с него за истината като цяло. От друга страна, разбирам гневът й. Ваня много точно описа емоциите и защо точно тя се насочи към дома на Фекели - обещанието към нея беше нарушено от Демир; оставането му при него беше вече сякаш безсмислено, след като той е посегнал на Йълмаз. Но, се замислих за друго - Демир посегна на Йълмаз (насочвайки първи и стреляйки в него) още в конака след като научи за покупката на малкия конак, но тогава Зюлейха не реагира по този начин, защото много точно определи действието на Демир под афект и след известна вербална провокация от страна на Йълмаз. Тогава му прости изстрела, но сега вече ситуацията със спирачките е хладнокръвно обмислена и замислена предварително, без конкретна провокация. Това я ужаси и тя се реши на този рискован ход. Зюлейха осъзнаваше, че Демир ще я открие там...домът на Фекели-Йълмаз би било първото място, където той би проверил, но Зюлейха мислеше, че има време, малко време, в което да "излее" истината, пък след това каквото ще има да става, ще става. Тя не можеше да предположи, че Демир я е видял и времето за реакция се скъси. Тя видя и годежната лента и се стъписа...осъзна, че е направила грешка и реши отново да жертва себе си...знаеше, че ще има наказание.
Демир: разбирам до някъде и неговата агресия, но не мога да я оправдая. Да, верен на традициите и обичаите, Демир извади оръжие, за да убива, ако не му предадат съпругата му и детето...НО...той трябваше да си даде сметка, че Зюлейха избяга именно поради негова вина, вследствие на това, че той той наруши клетва дадена пред нея, а не защото е видяла удобна ситуация или защото така й е скимнало. И именно осъзнаването на факта, че Зюлейха е избягала следствие на огромно разочарование и следствие на конкретно негово действие, трябваше да накара Демир да реагира по друг начин. Но, Демир въобще не мислеше, нито разсъждаваше адекватно...в мислите му беше единствено Йълмаз и Зюлейха до Йълмаз...ни любов, ни разкаяние, ни нищо...само това, че жена му е в дома на Фекели-Йълмаз. Бях много учудена от липсата му на самоконтрол, защото именно колата на Мюжгян му послужи за прикритие. Това не му ли "проговори" нещо. Мюжгян е в къщата на Йълмаз и докато тя е там, Зюлейха нито би казала, нито би направила нещо конкретно, така че това трябваше да го "отрезви" малко и да го накара да помисли разумно. Стрелбата по Йълмаз и неговото раняване беше наказанието за Зюлейха, така че последвалия ужас с детето ми дойде в повече. Лично за мен, Демир е психически неуравновесен човек и има някаква садистична наклонност. Любовта му към Зюлейха, вече съм писала, според мен не е любов, а някакво малформирано и изродено чувство. Никой истински обичащ мъж няма да може да стори това, което той причини на Зюлейха. Неговата любов е егоистична, защото Демир винаги говори само и единствено за себе си - "Не мога без нея", "Ще умра без Зюлейха", "Няма да мога да живея без Зюлейха" и т.н....аз, аз, аз...Демир набляга и се фокусира върху собствените си чувства и това, какво те причиняват и значат за него самия. Демир няма сили да жертва собствената си мечта за Зюлейха, той мисли само за това, от какво би се лишил при загуба на Зюлейха, страх го е от това, как би живял без Зюлейха. Това е голямата разлика между него и Мюжгян, която изпитва истинска любов, истинска несподелена такава. Именно поведението на Мюжгян показва какъв е фокусът на исктинската любов - тя се оттегля въпреки любовта си и желае щастието на Йълмаз, приема болката за себе си, приема страданието, което ще изпита, но в името на това Йълмаз да намери пътя към истинската си любов, а не да се самозаблуждава с нея. Мюжгян има силата да приеме и да се изправи пред болката, която ще й донесе животът без Йълмаз, докато таква сила Демир няма и не защото обича Зюлейха повече отколкото Мюжгян обича Йълмаз, а защото е егоист и слаб човек. Именно паралелът между Мюжгян и Демир показва колко егоистична и изкривена е любовта на Демир. Честно казано, не ми се вярва Зюлейха да се влюби в човек като Демир...той е прекалено обременен с тежки грехове. Трябва първо да ги изкупи и тогава, евентуално. Ето, видяхме, че именно Демир е поръчал стрелбата по Фекели с цел убийство. Той за втори път рискува живота на близък човек, който по стечение на обстоятелствата бе близо до смъртта...съдбата му показва...дава му знаци, но Демир е "сляп" за тях и трябва да понесе наказанието си. Уж обича Зюлейха и Аднан, а какво направи?! Изпрати обичното си дете, още пеленаче в далечна държава, за да бъде отглеждано от чужди хора, да бъде възпитавано от чужди хора. Никога нямала да го види Зюлейха...и какво? Как мисли, че ще живее с тази жена занапред? не усеща ли, че Зюлейха бавно ще затъва в депресия и ще загуби разсъдъка си...и тогава как ще бъде с нея...никак. За него е по-приемливо явно детето му да е далече, а жена му в лудницата, вместо да изпита болката да ги види при Йълмаз и щастливи. Егоистично и то много. Отне й детето и й купи рокля, за да ходят на вечеря все едно, че нищо не е станало...заприлича ми на психопат този човек вече.
Йълмаз: съгласна съм с вас. Йълмаз е рационален, практичен и се води от разума си. Но, съм съгласна и с думите на Фекели...сърцето на Йълмаз е ранено, няма го парченце от него...така че точно за това в момента героят няма как да се води от сърцето си, защото то е застинало.
Хюнкяр: жестока е...жестока, в името на детето си. Но тя извършва много тежки грехове и не съм оптимистка за това, какво я чака. И тя ще си плати и то скъпо. Интересува я само наследникът на рода Яман и мисля, че именно там ще е наказанието й...да няма такъв след време, а детето да носи фамилията на истинския си баща и да бъде възпитван от него, каквото е желанието на майката Зюлейха.
Фекели: той обича и любовта го прави сляп, притъпява мисълта му, успива и бдителността му. Логиката му "бяга", когато е с Хюнкяр и точно както той каза: "Ти ми вързваш ръцете. Ти." Ако не беше любовта му към Хюнкяр, жандармерията отдавна да е уведомена за доста неща и Демир щеше вече да е в ареста или в затвора или да е чест посетител там. Надвам се писмото да го прочете именно Фекели и да се отърси от влиянието на Хюнкяр и да осъзнае, че тя го "върти" и мотае.
Гюлтен: може да е всякаква, но само тя видя, че Зюлейха е зле, че тази жена е близо до полудване и до психически срив. Нито Хюнкяр, нито Демир, който уж я обича, не забелязаха тиковете й, не се притесниха, че я докарват до ръба. Такава жестокост няма оправдание и Гюлтен много ясно им каза това. Независимо от причините, жестокост и зверство е да отнемеш едно бебе от майка му и да й кажеш, че повече няма да го види.

Привет, момичета!
С уговорката, че не съм чела постовете ви и сега изгледах епизода (вярно - уморена), само едно исках да споделя. За несподелената любов на Демир и Мюжгян. За Демир тази любов води до: "Всички ще убия!", за Мюжгян - "Бих умряла за теб (Йълмаз)". Е, разликата е очевидна. И тя зависи от формирания характер, до тук - логично изграден. Страстите могат да превърнат човека в звяр. Това е положението.
ПП Вързаната Зюлейха напомня героинята в "Ти разкажи Черно море". Ужасии ...