Велислав Павлов*Димитър Захариев*Диана Димитрова Тема 54

Тази нощ сънувам, че гледам промо на Откраднат живот, в което дават Велислав и Диана.
Така се зарадвах, че го връщат в сериала, че сутринта, като станах и ми беше едно такова превъзбудено и развълнувано и даже докато "гледах промото " насън си мислех - бързо да пиша в темата, да кажа на момичетата.

Да се изправиш срещу най-големия си страх и да срещнеш стена. Но не стена, която да разбиваш, а такава, на която да се облегнеш. Неразрушима.

Финал на сезона

Два месеца по-късно.
Марио  се опитва да си върже вратовръзката и не успява. Опитва се да я смачка под ризата.
Т: Брат ми, какво ти става, бе? Един възел Уиндзор не можеш да направиш.
М: От нерви е. Помниш ли кой ти върза вратовръзката за бала?
Т: Брат ми, определено си се ошашкал. Бях с папийонка. Яво, я ела тук да покажем на чичо ти как се прави.
Явор отива с мини вратовръзка. Тони му я закача с копче за ризката.
Т: Когато е за дете, е лесно (смее се).
Поглежда нагпре към Марио.
Т: Добре, че си женски татко. Ще се научиш да правиш плитки и да слагаш школи.
Марио се подсмихва
М: По-бързо, булката нд трябва да ни чака. Тони вдига телефона.
Т: Колата ни чака. Явчо! Да отиваме да ги оженим!
Марио, Тони, Явор и киселата леля от гражданското в Красно село са на брега на Панчаревското езеро. Булката закъснява и Марио не може да си намери място от нерви. Върви напред - назад по камъните.
Т: Май не трябваше да правим сватбата тук. Рискувам да се хвърлиш в езерото, ако пак те остави.
М: ТОНИ, МЛЪКНИ!
"Стига си се карал с брат си!"
Обръщат се и виждат Зорница в ефирна бяла рокля. Тя държи за ръка Радостина, която е в мини версия на роклята. До тях са Кристина в розово и директорката на приюта в строг костюм  (все още тече процедурата по осиновяване, но не са я взели, а искат да присъства на сватбата).
Марио се усмихва.
З: Да се оженим? Какво ще кажеш?
Жената от гражданското: Надявам се този път да се ожените.
Застават един до друг срещу жената, а Радостина държи и двамата за ръце.
Зад тях Кристина се усмихва, а Тони ѝ намига.
Минава церемонията. Директорката им прави няколко снимки на фона на езерото - по двама, по трима, по четирима, по шестима.
М: А сега към болницата. Организирал съм парти.
Зорница го гледа невярващо.
З: от първата минута на брака ли започна да лъжеш?
М: Добре де, Жекова го организира. Ще използваме докато няма пациенти по време на реконструкцията на новото крило.
*****************************************
Четиримата отиват до болницата и не виждат никого наоколо. Влизат вътре и пак не виждат никого.
К: Странно...къде са всички?
З: Сигурно искат да ни изненадат.
Отиват в залата за рапорт и чуват странен шум.
Отварят вратата и срещу себе си виждат насочен пистолет.
"Казахте, че няма никой друг!!! Сега ще си го получите!"
Жекова: Не, моля ви, не!!!
"Влизайте вътре"
Влизат Марио и Зорница застават в единия край на стаята, а Тони и Кристина в другия. Вътре са всички познати ни лекари, седнали един до друг до стената. В средата на стаята са застанали двама мъже с пистолети.
Професор Цонев: Разберете, тук нямаме пари, ние сме болница, не банка, за Бога!!!
Похитител 1: Да бе, ей сега ви повярвах!  Такава модерна болница да няма пари. Имате банкови сметки!
Професор Цонев: За това трябва време!
Похитител 2: Имам цялото време на света. Дотогава мисля да се позабавлявам със......хммм, дали да не е с...(Отива при Зорница и я погалва по бузата) с красивата булка?
Зорница го гледа на кръв и маха ръката му от лицето си.
Марио веднага става: Само да си я докоснал!!!!
Похитител 1: Идиот, внимавай! Пистолетите са в нас! (Към Похитител 2) Доведи го тук, да ни е под око.
Марио върви до средата на стаята с пистолет, опрян в гърба. Зорница плаче.
Похитител 2: Знаеш ли, ще бъдеш много красива булка...в черно.
М: Ще ти извия врата!!!
Похитител 2: Ей, да мълчиш!!!
М: Ще те убия!
Похитител 2: Ненормалник! Сядай тук! (Опира пистолета в главата му) Мълчи, чe ще ти пръсна мозъка! (Маха предпазителя.)
Зорница: НЕ!!! МОЛЯ ВИ, НЕ!!!!!
Чува се изстрел.
Чува се женски писък (на Зорница).
Тъмен екран.

Реклама.

Доци, благодаря за рекламната пауза.

След рекламата.

Похитител 2: Ненормалник! Сядай тук! (Опира пистолета в главата му) Мълчи, чe ще ти пръсна мозъка! (Маха предпазителя.)
Зорница: НЕ!!! МОЛЯ ВИ, НЕ!!!!!
Чува се изстрел.
Чува се женски писък.

Лека ретроспекция.
Още при влизането в залата за рапорт Зорница набира бързо 112 с едната си ръка и пуска телефона в сватбената си чантичка.....операторът чува всичко и праща полиция и линейка на място....
Тони е седнал до Ина, а между тях е нейната дамска чанта. Тя му прави знак да погледне вътре. Тъй като похитителите са с гръб към него, той отваря леко капака и вижда пистолета, който тя носи постоянно със себе си (заради Иво).
Изважда го, изправя се и стреля в гърба на Похитител 2. Уцелва го в черепа. Той пада над Марио.
Зорница изпищява.
Тасев и Владов се окопитват бързо, хващат Похитител 1 и не му позволяват да мърда, Цонев преглежда Похитител 2 и установява смъртта.
Жекова припада, Кръстева и Генадиева се опитват да я свестят.
Настава суматоха.
Тони стои все още прав с пистолет в ръка.
Кристина стои на земята в шок.
Зорница е прегърнала Марио. Обръщат се към Тони и отиват при него.
В този момент в залата влиза полиция с насочени пистолети.
"Никой да не мърда! Ръцете зад тила!"
"Господине, пуснете пистолета и сложете ръцете зад тила!"
Тони пуска пистолета на земята. Чува се глухо тупване.
Полицате му слагат белезници.
Цонев: Той стреля при самозащита!
Захариев: Невинен е, стреля при самозащита!
Марио: Брат ми е невинен, оставете го на мира! Той ми спаси живота!
Полицай: Господине, оставете ни да си свършим работата! Всички ще дойдете в следствието за разпит.
Захариев: Ковачев, остави! Ще го освободим!
Отвеждат Тони.....той върви бавно по коридорите, хванат от двете страни от един полицай. Излизат навън. Марио ги настига, точно преди да го вкарат в колата.
М: (крещи)Моля ви, дайте ми минута, това е брат ми! (С по-тих, укротен глас) Това е брат ми.
Полицай: Бързо.
М: (хваща го за главата с две ръце) Всичко ще е наред, Тони, обещавам ти! Всичко ще се оправи!
Т: (с усмивка) Знам, брат ми.
М: Ще дойдем в ареста, Цонев звъни на адвокати. (Прави пауза) Ще те измъкна, няма да те оставя. Няма да се даваш, чуваш ли?
Т: Няма. (Поглежда зад гърба на Марио) Погрижи се за Кристина и Зорница (двете стоят на входа на болницата - Зорница държи Кристина да не падне на земята).
Гледат се за няколко секунди. Тони се усмихва, Марио прави опит за усмивка.
Вкарват го в колата и тръгват.
Той извръща глава за последен поглед към Света Анастасия и после се обръща напред.

Следва монолог с неговия глас.

Преди да станем лекари, полагаме клетва да пазим човешкия живот. Да се борим, за използваме всички знания и умения в името на живота.
Днес аз умишлено отнех един.
Отнех един човешки живот, за да спася друг.
Значи ли това, че вече не съм достоен за бялата престилка?
Наруших ли закон?
Кой точно?
На медицината?
Морален?
Обществен?
Стои ли семейството над призванието?
Кой съм аз? Лекар? Брат? Приятел? Престъпник? Човек?

В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.......

Край.