Пролетта дойде с пъстри цветове--още мъничко остана, мое МАЙско дете!

Да ви кажа с това кърмене имаше един леко неудобен момент първия ден като се прибрахме вкъщи. По принцип ММ е много "мъжки мъж" малко от каменна ера и такива работи като цикъл, дамски превръзки, тестове за овулация и бременност и не знам си какво си направо го карат да припада и ми казва, че не иска нищо да знае. Даже не съм го чула думата цикъл да я изговаря в този смисъл. Едвам го култивирах да ми купува по някоя дамска превръзка от супермаркета. И сега нали естествено в светлината на тази негова черта на характера аз малко се притеснявах как точно ще се справя с кърменето около него. Защото това си е 6-7 пъти на ден. Не е веднъж да се скрия някъде. И като дойде време за първото кърмене в нас го погледнах и викам: Ще трябва да го накърмя.
Исках да му дам възможност, ако му е неприятно, да излезе. Все пак до ония ден тия атрибути за друго ги ползвахме така да се каже. Изведнъж от сексуални обекти стават нещо друго и не знам нали после как ще ни е интимния живот след това.
Но той милия направо видимо го наблюдавах как събра смелост, преглътна и вика: Добре, кърми го. И седна до мен.
Много мило ми стана, че успя да събере смелост. Много ясно после с времето пак ни се възстанови сексуалният живот и тн. То като цяло има една малка криза на женствеността след раждането. Опитваш се леко да се възприемеш в новата си роля и да същевременно да продължиш с мъжа си по старому. Но с времето се наглася новата динамика - и лична, и семейна и сексуално-любовна. И тъкмо й се насладиш и вземе, че ти хрумне "брилятната" идея "Ей, айде да си направим второ". Аз например трябваше да си купя роклв за ЧНГ като беше на 4 м бебето и някак си може би и след 9 месеца носене на дрехи за бременни, ми беше много трудно да си избера. Обичайните рокли, които ми харесваха до преди, не ми стояха добре вече. Аз самата не бях сигурна за собствения си стил дали не е време за промяна във връзка с новата ми роля на майка. В крайна сметка купих роклята, носих я 2 пъти. Днес я подарих на моя приятелка 3 години по-късно. Хубава е, не е в мой стил просто. Но сега не при всеки е така, де. За мен имаше известен период на адаптация докато напасна този нов аспект от личността ми към останалите. Да кажем, че хрисимата и чувствителна мама малко трудно се сработи с амбициозната работохоличка, вечно ироничната и саркастична гаднярка, сексуалната жена, леката наглярка и непукист и още 2-3 други неприятни мои аспекта на твърдо и грубичко същество. Но се сработи.

За кърменето може би за първи път споделям. Не обичам някой да докосва гърдите ми. Просто са забранена зона Направо ме втрисаше мисълта, че човече ще яде от тях. Не знам защо така, страшно чувствителни са и не ги давам 😁
На Данито майка му -всички се променяме. Не само с децата, които ни да ват опита и доза мъдрост. Възрастта също си казва думата. Например не харесвам много 26 годишното ми аз. Но пък ако не беше то нямаше да съм такава 😀 Като спомена няколкото аспекта се сетих за книгата на Шафак " Черно мляко". Точно за следродилния период и няколкото жени в една .  Пиключение, това е новото бебе 😂

Взех си 2 нощници за кърмене с къс ръкав и съм доволна - https://moebebe.com/noshtnitsa-za-karmene-s-kas-rakav-s-halat

Ох, то и аз за тая книга се сетих, но често казано е една от малкото книги, които не съм дочела в живота си. Обикновено не оставям недовършена книга, колкото и да ме дразни, но тя (както и Хорхе Букай, и Паулу Куельо) все едно и също повтаряше да ѝ се и не знае. Спокойно можеше да си я разгърне тази идея и този сюжет на едни 100 страници по-малко. после май се прехвърлих на Любов по време на холера. Еми, нямаше излишни неща там. Но то сега, къде е едното, къде другото. Ох, липсват ми книгите. От работа, деца и бременност нещо времето за интелектуалното обогатяване леко приключи. Сега чета за Барбароните и за Животните във фермата.

Аз така и не стигнах до ФБ групата, ама като гледам само ядове съм си спестила
Все пак кажете ако правите нова, защото после с бебетата е по лесно във фб затворена група, а не да те четат всички тук.

А иначе нещата при мен напредват, но май няма да съм следващата седмица. Тъкмо психически се бях настроила за предизвикване в 38гс, и сега в болницата ми казаха - няма такова нещо- да си чакам. Големината на бебето било само един рисков фактор (беше 3,3кг в 35гс и наддава  200-300гр на седмица- та съм в тих ужас колко ще го докара), а трябват поне 2 рискови фактора,  за да предизвикат
Почвам активно да мия прозорци, качвам стълби и да живея от секс и ананас ако се сещате и за други методи - пишете!

За кърменето,  не се шашкайте много- естествено че има хора, които неприятно парадират/ пропагандират с това на публични места, но реално човек може да го направи и супер дискретно без някой да разбере, камо ли да види нещо.
Ето и някои примери, които могат да помогнат:
Ако сте близо до магазин за дрехи- влезте в пробната.
Ако сте в кафене - потърсете ъгъл в който няма видимост (например м/у стена и хладилен шкаф с напитки) и седнете така че да сте с гръб към заведението.
Иначе винаги помага и пелена, обикновен шал или нещо друго с които да се наметнете- няма нужда от специален шал за кърмене.
Аз живея в чужбина и тук това е доста по- лесно и уредено - има много места за кърмене плюс хората са разбрани и гледат да ти помогнат (да не мислите че сама дойдох на идеята за кърмене в съблекалня - продавачките тактично дойдоха при мен - леко паникьосана майка с ревящо дете - и ми казаха да взема да вляза в една съблекалня и да го накърмя/нахраня горкото)
Друго място подходящо за кърмене са църквите, поне католическите в испания,  швейцария и германия, за бг незнам как стоят нещата - много вероятно някой възмутен поп да ви набие
Случвало ми се е бебето да заплаче в ресторант и собственика да дойде и да ми направи забележка - внимание- не защо бебето реве или го мъкна по ресторанти, а защо не го нахраня!? Ние вече плащахме сметката и аз казах , че няма проблем сега се прибираме, но сред 2 минути той дойде със сметката и директно ми каза ела ще ти отворя една друга зала/стая да го накърнили, не може така милото е гладно. И това в малко испанско село от мъж на 50-60 години.
В музей обикновено питам и ако нямат стая за кърмене ми отварят някое друго стайче където мога да съм на спокойствие.
В общи линии с бебето пътувахме много и беше супер лесно в началото- само памперси му трябват. Храната си е винаги с мен , а то може да спи навсякъде в количката
И в българия, като съм питала хората са били отзивчиви - на сватба в луксозен хотел просто попитах първият келнер може ли да ми отключи някоя друга зала - веднага го направи, даже ми я остави отворена за да сия ползвам през цялото парти. В ресторанти - са ме насочвали към по-уединено сепаре и тн. Но и в българия беше и единственият случай, когато някой ми държа конско как съм си помъкнала бебето по заведения- и за протокола бебето си спеше кротко и не съм го кърмила
А речта дойде от един 25 годишен младеж, който се оказа "светило" в педиатрията и възпитанието,  само дето си докарваше доходите като сервитьор във въпросното заведение толкова се шашнах , че първо реших че не го разбирам,  а после не успях да си събера ченето, за да отговоря. Аз очаквах бабите в кварталната градинка да ми дават непоискан акъл, а то откъде ми дойде.

Момичета, подготвям количката и ми казаха, че първите месеци коланите не са необходими. Правя си постелки/ чаршафи за коша и съответно ако ползвам коланите, трябва да поръчам дупки тук-там. Имате ли някакви съвети по въпроса?

Ако е с кош нямаш нужда от колани. После в така наречената лятна количка трябва да го връзваш, за да не го изсипеш слизайки/качвайки тротоари и стълби.

Аз също не я изчетох. Не е моята авторка. Когато малката се роди ми стана нещо. Цяло майчинство четох 😀  Сега обаче по време на бременността не мога да се съсредоточа ! Какво става с мен ? Нито Кинг, нито Мураками спасяват положението. А те са ми най-зарибяващите автори.

Аз успях да се върна към книгите чак сега. Обаче за сметка на това не пропускам вечер. Направо съм като преродена. И като каза Мураками, тамън се чудех какво не съм чела скоро, че вече съм към края на това, което чета.

Момичета, аз тази нощ здраво се изплаших. Цяла нощ не съм спала почти. Твърд корем, болки в кръста и корема. А към 5:30 такава стабилна контракция с болка и всичко имах, че си казах "сигурно се започва". И предвид, че съм в малък град в 35 + 2 дни, бебето е седалищно, а първото го родих много бързо, направо се притесних истински и само се молех да отмине и да не започва раждането. Сега съм в болницата, чакам АГ-то да се появи и да видим какво ще каже. Трябваше другата седмица да съм на преглед, но реших да не рискувам,и че най-добрият вариант е да си ме види.

Здрасти! Аз си взех една пижама и една нощница с халат. Предния път като раждах незнам дали е имало или не но си бях с обикновена нощница с 2-3 копчета по средата. Все пак беше преди 11год. Не съм кърмила имах доста проблеми със зърната. Надявам се този път да успея да кърмя и да са ми от полза тези удежди 😂

New B, добре си направила, че си отишла до болницата. Дано размине това положение и да е било фалшива тревога и да задържиш бебчето още няколко седмици
Прави ми впечатление, че болки, стягания и контракции започват все в късните часове на деня и през нощта
Не ми се иска по нощите да ходя до болницата
Не че имаме избор, де

Поне на мен ананаса не ми действаше за придизвикване, но виж секса да.
Ние взехме количка с изцяло легнало положение, но в началото колони не се слагат. Аз постилах нещо като матраче и коланите настрани, така, че да не пречат. То е толкова малко, че пространството между коланите му е достатъчно. Към 4-5месец закопчавах. Моите и двамата рано се разааваха и почваха да сядат сами. Щерката на 4месеца,сина на 5,така се налагаше да ги връзвам да не изпаднат 🙂.
Относно кърменето половинката, сякаш го възприема за нещо напълбо нормално, не е имало още първия път проблем с това че кърмя и секса, сякаш за него си бяха две абсолютно отдвлни неща, нямащи връзка едно с друго. Повече аз имах проблем, че от възбуда ми е теквала кърмата и малко се разсейвах,  и притеснявах.
Аз правя опити да обърна бебето, вися надолу с главата, тегаво ми е ама съм инат. След две нормални, изобщо не искам сексцио.

Висене на долу с главата за обръщане на бебе за първи път чувам 😂👌. Малко като светене с фенерче.
Относно контракциите и аз ги имам доста на често особено вечер . Мисля,че тялото се подготвя.

В четвъртък съм на преглед и ако не се е обърнал и аз започвам с висенето, че се изприщвам само като си представя да родя секцио.