Пролетта дойде с пъстри цветове--още мъничко остана, мое МАЙско дете!

Аз съм в болница. Вдигнах кръвно. Пак стес.

Само това ме успокоява - още малко, стисни за още малко и после вече друга работа... Аз от няколко дни съм с киселини, а си мислех, че мен ще ме пропуснат... Момичетата вече забравиха за тях, мен сега ме почват. През нощта се будих няколко пъти, защото направо ми изгаря хранопровода до гърлото чак. Не знам защо сега точно... Ще питам док после за нещо, защото иначе трябва да спя седнала.
Иначе се чувствам тромава, отпаднала, тежка. Никога не съм била толкова дебела в живота си. Срам ме е да кажа колко кила съм станала, от друга страна пък не искам да се ограничавам, защото бебето и без това малко изоставало... Док каза повече въглехидрати, а пък аз си мисля, че те само на гъза ми отиват, вместо при детето. Честно ви казвам - нямам търпение да идва датата ми, макар че е чак след месец. Усещам, че ще е дълъг месец...

Някоя от вас да има проблеми с роднини, които настояват да купуват неща за бебето? Аз не искам нищо да се купува, страх ме е, само най-необходимото ще подготвя, в последствие ще докупувам. Въпросът не е само в това де, ами и не харесвам много от бебешките момичешки неща, всички розови Мики Мауси са ми ужасно противни, въобще искам аз да си избирам какво и кога... Не искам да ми купуват някакви грозотиики и после да ме питат обличала ли съм я с тях. Защото няма да го направя. Абе ужас. Станала съм много раздразнителна и всичко ме изнервя, но това ми лази вече яко по нервите...

Майка ми пазарува като луда още от декември месец. Напоследък и мен това малко ме дразни, но успях да я накарам малко да се подпре след известно количество драма

Аз явно съм много страшна и никой не иска да купува за бебето. В смисъл, всички ме питат първо и съответно аз си го избирам и тогава се купува.
Днес си стегнах сакчето аз, че вече 3 познати родиха в 34 седмица и аз реших да сум готова.
Продължавам да имам проблем с ниско кръвно пък аз...досадна работа.
Щяхме да правим кръщене на баткото другата седмица, организирахме го два месеца и вчера се изнервихме нещо единна друг и на други хора и го отложихме за ...някога...За мое щастие така не ми се занимаваше..

the doors, купуването става само след съгласуване с мен. И аз грозотии няма да сложа по детето.
Иначе след днешния преглед пак изоставане, а уж бяхме наваксали предния път. И пак се притесних. Ще наблягам на протеините. Два пъти записвахме тонове. Първият път не бяха добри - много равни и ме върнаха. Хапнах и пак на запис. В началото пак вървяха равни и реших да си свия коленете, което оправи нещата. В сряда пак. Ако бебчето страда, секциото не ми мърда и то може да е много много скоро (36 гс навършени вече), а шийката ми е запазена по дължина и няма никакви изгледи за раждане. Спирам с магнезия. Така и го чувствам - все едно няма да е скоро.
Имам и диастаза много ми е мъчно от факта. Пуста суета, не че съм от суетните хора - в какъв ли не вид съм излизала от вкъщи, ама освен всичките стрии и целулит, само диастаза ми липсваше, за да не се понасям пред огледалато, щото то морето колко е - 4-5 дни и срамът минава.

Мда, значи всичко е така, както го казвате. Тежи, боли, не мога да дишам, изобщо и аз броя седмиците до края на това "магическо време" в живота на жената. Пришълецът непрестанно ме рита и блъска, намества се и се върти. Лягам с контракции, ставам с контракции и през нощта усещам, че имам и ме будят. Но пак чукам на дърво това да са проблемите. Както казва Лолито - да го излюпим вече това златно яйце и да е здраво.
MARY90, не е , че няма да се справиш, ще се справиш, нали си яка българка, ама ще видиш зор до 10-ия ден според мен. Иначе баткото наистина не трябва много да го вдигаш.
 А на два пъти в последните 2 седмици си позволих да закуся въглехидрат. Така ме удари в главата - направо заспах и двата пъти на дивана след това от високата захар. Естествено с ужасно чувство на гузност и "лоша майка", гестационен диабет, а ще ми яде въглехидрат.
Късно ми казвате за прозорците. Вече ги лъснах в трите стаи. Само в нашата спалня остава, но аз тактично си мисля да се направя на луда и накрая майка ми да го измие докато съм в болницата. Ми...... мързи ме ся, имам си и работа. А трябва два гардероба да реорганизирам, ако искам да има къде да го сложа не само това бебе, но и багажа му.
ММ днес започва един езиков курс, който аз му пилях да захване за допълнителна квалификация. То хубаво, ама курсът е до края на юни, понеделник и четвъртък до 21ч. Той се консултира с мен преди да запише, но викам отивай, ще се оправя с двете деца. И мислено си викам майка ми да се стяга на долния етаж, защото едва ли ще се оправя много лесно сама. В този ред на мисли отивам да взема детето от градината, че до сега го взимаше ММ.

Лолита, какво става, нормализира ли се кръвното? На каква терапия си?
Стискам палци за добри новини и добър развой на нещата!

За киселините - ужасни са, но съвсем очаквани точно на финала. Бебчетата са вече големи и притискат стомаха нагоре, а от там и хранопровода. И аз съм така след всяко хранене и говорих с моя доктор, каза че е много типично. Препоръча ми малоокс, хапчета за смучене и много ми помагат. Без тях, голяма мъка. Преди това бях ползвала другие Ренние, но не ми помагаха изобщо. Може да попиташ в аптеката, не знам дали ги има при нас. Момичетата бяха препоръчвали и други, но им забравих името. Твоят доктор също ще те посъветва, но не се тревожи, че е нещо нетичично на този етап. Дано отмине или намериш нещо, което да те облекчава!
Пс. Около мен - всички са суеверни и никой нищо не е купувал. Всичко си накупих и подбрах аз до тук.

Интересно, но аз киселини имах единствено като бях в болницата за серклажа в 25г.с., а тогава дори не ми личеше още бременността, коремът никакъв го нямаше... храната беше все готвени манджи и от това явно ме изгаряше всяка вечер, беше нетърпимо 🤢
Сега бебка вече много високо я усещам и въпреки всичко киселини не ми излизат за щастие.
Що се отнася за купуването на вещи за бебето, всички много добре знаят, че трябва нещата да бъдат съгласувани с мен, но въпреки това майка ми тайно е накупувала неща от Джъмбо, а от Хиполенд ми се обади да ме пита от какво имам нужда и ми снимаше да си ги одобря... Но това не означава, че вече не съм зарината с розови пижамки, ромпъри и чорапки, които ми дойдоха бонус...

И аз днес на тонове - 1 час запис. Вържат ме, тръгне добре и се разшава нещо, избяга от колана и спира записа и така не знам колко време. Аз се паникьосах, хем усещам че бяга от апарата. А снощи заспах с някакви мисли за зелени води и от сутринта имах някакво неприятно усещане. Така да ми е гадно и тоновете ме притесниха допълнително. Имам чувството, че е супер тясно вече и като ме вържат с коланите съвсем негодува хайванчето. После лекарката каза, че уж всичко е наред, ама сигурно ще ида още веднъж тази седмица.
Вече не знам дали не се е обърнала.. и аз получавам удари в лявото подребрие, ама ми се струва, че ме напъва с главата (или поне до скоро тя беше там). Сега вече явно толкова е порастнала, че като цяло не мога да разбера кое какво е. Като легна по гръб и на корема ми се образува нещо като поничка кръгло с дупка посредата (точно на моя пъп)и безкрайно (д . Чудя се дали няма да се обърне точно преди секциото, за да ми е съвсем гадно.
Лолита, стискам палци бързо да се възстановиш. Много ми е мъчно като чета, че някоя от вас страда. Силно се надявам всички  да сме добре до края и с възможно най-малко тревоги.
Радост, как сте вие? Сподели като имаш възможност. Надявам се и при вас всичко да е наред!

За киселини при мен единствено помагаше газирана вода, не исках да пия лекарства. Тъй като непия нищо газирано, купувах си в малки шишенца и по малки глътки. За дрешките, аз знам, че леля ми и баба ми са купували разни неща, но по малко. Имаме различни вкусове и в един момент се издразних, че дават акъл все едно е тяхно бебето не мое. Казах им, че повече нищо да не купуват, защото няма смисъл. Аз така се справих.

Лолита, как си мила? Стабилизираха ли кръвното?
Киселини и аз имам напоследък... чувството за нещо между кит на сухо и хипопотам- тока или иначе. Понякога съм добре и доста дълго мога да вървя,  но има моменти когато като натисне с глава надолу и имам чувството,  че бебето с всичките ми вътрешности ще изпадне- и вървя като японка - стиснала кълки и с малки стъпчици само от колената надолу отварям краката.

И аз имам киселини, ужасно е, също не мога да ходя и до WC, от което като че ли още се подувам...,.Моята ваничка е вградена към скринчето и в началото нея ще ползвам, а после от тези оформените корита и на пода го слагам и си се плацика бебока в него. Аз пък се чудя с каква завивка ще завивам бебето в първите месеци и дали да взема от тези ограничители, които ще го подпират да лежи на една страна- едно време се препоръчваше да спят ту наляво, ту надясно, сега май някои го отричат:rolling_eyes:

Мойто първото спеше по корем. И с одеалце го подпирах, за да спи на страни.

В чужбина ти казват, че бебето трябва да спи по гръб, защото настрани може да се задуши .. аз обаче мисля да си го слагам настрани. Доста четох по темата из интернет и все още не съм много сигурна как ще е по-добре