Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 13

Точно затовя казах “без проблем” - не говоря да претрепваме някого от А до Б. Но между шофьор, който съблюдава правилата, безопасен е за себе си и останалите участници в движението и не прави нарушения, и шофьор, който извършва сложни маневри без проблем и има по-бързи и съобразителни реакции, има разлика. И вторите са значително по-малко. Целта е всички да сме поне като първите.

Викси, извини ме, но на колко години си? Защо толкова лесно се отказваш?
Давам ти за пример съфорумката Непокорна - жена (уж жените не ставали добри шофьори - как го мразя това секситско мислене), 40+ години (счита се, че преди 25 по - бързо се научават нови знания и умения, за мен е невярно, до човек си е) и не се предава.
Просто се прехвърли в друга школа и вземи книжката.


Мис Чичи, не знам кой и с какъв акъл ще даде на чужд човек да кара неговата кола. Трябва доста да си вярват.
Пък и в/около София - къде?
Питам защото съм се насочила на една Алфа Ромео, но ...


Колкото до добър и лош шофьор - добър те правят само времето, опита и акъла. Счита се, че 3 години са нужни за усвояване на основните умения. Аз съм на 1,5 и не се броя за добър. Карам по познати маршрути, нямам ПТП, удрях се само в една и съща ограда, два пъти пукам задна лява гума. Отделно съм с много ограничени финансови възможности.
Сама жена съм, около мен никой не разбира. Преди разчитах на бивши колеги, сега на съвети от форума.
И не се отказвам! Всичките хвърлени нерви и пари до сега, мечтата ми да стана добър шофьор - няма път назад.


Тинчето,  много си права в последния ти пост! Ще станем и ние от втория вид шофьори, но след време, когато натрупаме опит по пътищата.


Хосе, ти си герой!
Това кръгово ми е кошмар, а ти го минаваш всеки ден. Минавам го на магия.
Няма да забравя миналия декември. От Военна рампа през Надежда за Люлин. Как разбрах как от Военна рампа да се кача, как го минах, как лявата лента за престрояване към Надежда започваше от кръговото. И за капак - на моста на Бакърена задръстването почваше от светофара при Лидл. Тръгни - спри, а аз с книжка от половин година.
Паркирането и на мен ми е мъка, особено успоредното. Другото се казва перпендикулярно и го правя по - лесно като даже паркирам на задна - и пред нас и на работа.
Непознат път -ако се наложи, тръгвам и се оправям на място. Сещам се за два случая - сервиз и ветеринар. Сервиза е в Дружба, на другия край на София. Ходила съм там като дете. Случих ремонт. На два главни булеварда левия светофар не работи. Ми хайде по двулентовия баир, кръговото и на обратно. Във втория случай - малките еднопосочни улички зад Билла България. Дали не паркирах успоредно, дали следващите пъти не плащах смк за зелена зона. Водеше ме нуждата и нямаше как да не се справя.


Накратко:
Ако не се откажеш от глупост - един ден ще станеш добър шофьор!

*Tincheto*, какво са за теб "сложни маневри"?

Не съм Тинчето, но да го отговоря за мен -успоредно паркиране, синя/зелена зона, билетче за паркинга на Била/Фанастико.

А, бе, Зуки
Ако съм на теб два месеца ще паркирам успоредно и ще си взимам билетчета по 16 пъти на ден!

Здравейте!
Мило ми стана като чета в темата.
Преди 3г. и аз се оплаквах тук, но благодарение на хора като Etyy и всички останали опитни шофьори успях да се стегна . И аз съм правила глупости по време на курсовете. Най-голямата беше , когато набих спирачки по средата на кръстовище без светофар защото се паникьосах , че няма да премина навреме. Инструкторът ми изчете конско и ме върна на задната седалка и каза, че за днес ми стигало. След половин час обаче решил, че съм си починала и отново карах. Страховете ми идваха от това, че като дете претърпях ПТП и от тогава като се возех в кола се хващах, че сякаш натискам десния си крак към пода, сякаш искам да спра. Споделих това с инструктора и за моя изненада той предложи да минем по онзи маршрут и така всеки ден избивах страховете си. И сега не съм любител на високите скорости. Но след изпита започнах да карам сама. Не ми трябваше мръкането на мъжа ми- тук можеше на трета, тук така се изнеси и прочие.
Инструкторът все ни повтаряше, че преди промените професионални шофьори ставаха тези, от които нищо не ставаше. Едва избутвали училище и караха курсове за да имат работа. Това в кръга на шегата, но ни стимулираше, ако почнехме да казваме, че било трудно и не можем да се справим.
Благодаря отново на момичетата в тази тема и успех на начинаещите. Този , който иска, си намира начини. Този, който не иска, си намира оправдания.

Не съм на 20, да речем че 20 години съм живяла без да се интересувам от темата. Просто сега ми хрумна да се запиша на курс, но работя в центъра и дори с предполагаема книжка няма да ходя на работа с кола. За семейни пътувания имаме шофьор. Ако се налагаше наистина да ставам шофьор, щях да стисна някак зъби и да се бутам в общия хаос, но сега - ще видим.
Яд ме е че избрах тая школа, заради удобното за мен време, в което се провеждаше теорията.

Така е, wixi. Цял живот и аз съм в центъра, затова и малко по-късно от "наборите" изкарах курса и взех "свидетелството за управление на МПС".
Много бързо си свикнах с колата, тя и много лесно, и готино се кара, чак не ти се слиза. Сега всеки ден карам, като паркирам на метростанция, според логистиката ми през деня. След което върша друга работа, било да напазарувам, или нещо друго.
Но реално, ако живееш в близост до метро и понеделник-петък си 9.00-17.00 в офиса, не ти трябва кола с всичките й "хамалогии", поддръжки и т.н. Оставяме парите настрана, просто е по-спокойно, не мислиш за нищо. Особено, ако нямаш и деца.
За хора, обаче, които са в движение, няма как без кола и с "градския". Или то има, но си по-малко мобилен, ограничен и се съобразяваш с другите, бутаница, миризми, "субекти", жега, крякащи пубери и т.н. На някои хора това не им пречи. Е, аз не съм от тях.
Също бих казал, и че много по-бързо е предвижването, изключваме час пик сутрин и вечер.
А за някои е и удоволствие. Мен ми е кеф да си се грижа за нея, да си я полирам, да си се кефя на звука от двигателя.
Като мотор Хонда е, особено след 3000-3500 оборота, умирам си от кеф.

То е ясно, че човек който те познава и ти има доверие може да ти даде колата си. Аз съм карала на гаджето и на брат му двете коли също. Един път в страшен дъжд и буря. Карала съм и служебни на старата ми работа.

Не мисля, че не ти трябва мислене при шофиране - даже напротив трябва много добре да преценяваш пътя и ситуациите. Това става и с практика и с попадане в различни ситуации.

Официално скъсана съм на първото си кормуване. На 22-23 минута ми хвана волана. Аз честно казано не видях къде ми е грешката преустроих се съвсем нормално в най-дясната лента за напред, до мен имаше още една, която била за на дясно. Била съм засякла колата там. Не знам как, като аз си бях в моята лента и не съм я напускала. Наистина не осъзнах грешката си.
Накара ми се, че карам бързо и съм го държала в напрежение дали мога да спра. Обвини ме, че съм била на път с предимство, а съм спряла. Което изобщо не е вярно. Намалих преди завоя, защото има пешеходна пътека и от спрелите коли не се виждаше десният край. После си дадох хубаво газ и си минах като цар през кръстовището на ляво. Знаех наизуст, че съм на пътя с предимство. Паркирах малко близо до колата от към неговата страна. Дадох напред и я оправих. И затова ми се кара накрая....добре си била, нищо че не можел да слезе. Той искал да паркирам, не да слиза. И на един ляв завой ме бил видял, че не съм погледнала в дясно в малките тесни улички. А аз първо натам гледам, нали те са с предимство....абе,ядосах се. Не съм готова за шофьор, признавам. Но в тези случаи не е прав. А за волана така и не разбрах как съм го засякла, като аз не напускам моята лента  и той неговата. Здраве да е. Чакам следваща дата.

Звучи си като чисто заяждане.

Както ми бяха писали преди няколко поста в София изпита се дава на 3-то явяване.

Така че да не ти пука, търси първата възможна дата и кажи да ти стискаме палци.

При теб не искал да слиза, а на мен инструктора само ме питаше "А аз как да сляза?", ако съм паркирала близо до другата кола.
За съжаление така е по изпитите!
Не се притеснявай и се записвай за следващата възможна дата!
Инструктора, който ми беше на автоматика накрая ми каза, че трябва по-театрално и изразително да се оглеждам - с въртене на главата наляво и надясно пред пешеходна, при пристрояване и тн. Трябва да се отчете от камерата, да е видимо. Също така на знак Стоп се спира за няколко секунди, например 3-4. Колата да е в пълен покой. Всичко това, защото се прави запис и при оспорване на камерата не се вижда как си местиш само очите, за да се огледаш, а скоростта се засича и трябва да 0км/ч пред знак Стоп. Не 1-2км/ч. Могат да кажат - не си спрял! И разни такива неща.....
Винаги се движиш в дясната лента. Ако на светофар има две ленти за наляво, ти си в дясната и после отиваш пак в дясната, както е по правилник, а и да да не се пристрояваш. Освен ако предварително не си видяла, че лентата е заета със спрели коли.

Там на булеварда не знам какво съгреших, но приемам, че имам грешка. Яд ме е за другите неща дето ми наговори....Като му казах, че не съм спряла на пътя с предимство, а преди пешеходната пътека, защото е нямало видимост, започна да ми спори, че е имало спиране и съм направила тапа зад мен!
А за паркирането  - знам, че не се спира така, затова се коригирах. Ми, да беше казал, че е ОК.

Днеска пак ме скъсаха за 3ти път...И се отчайвам вече,моята инструкторка казва ,че блея, че все съм разсеяна. Как да бъда съсредоточена? Явно просто не ставам за шофьор😔

Мен също ме късаха 3 пъти, затова и четвъртия път се явих на автоматик и го взех веднага. Чак не ми се вярваше!
Първия ми инструктор казваше, че всички се научават да карат - при някои хора е просто по-бавно. И това не зависи от статус, образование, пол. Вторият ми инструктор (на автоматика) ми каза, че проблема при мен е разпределянето на вниманието - че трябва едновременно да гледам и преценявам обстановката на пътя, в същото време и да реагирам правилно с педали и скоростен лост (което малко ми беше проблем). На автоматика не ти трябва време да мислиш за педалите и лоста. Така по-голяма част от вниманието ти е насочено към пътната обстановка.
Добър шофьор се става с практика, а не с един изпит! Не се отчайвай, Симона!