Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 13

Еее, глупости. Какви са тия кардинални заключения. Аз вече знам от опит колко е гадно да те скъсат  , но няма да се отказвам. Като гледам как куцо, кьораво и сакато кара, защо да не мога  и аз. Ясно е, че на изпита почти всички НЕ стават за шофьори при даден вид ситуация. Въпрос на късмет е дали ще ти се падне или не такава ситуация. И после с времето ще се донаучим. Леко и внимателно. Аз изобщо няма да се отказвам.  Единствено се чудя, ако стигна до трето късане, дали да не сменя района на изпит. Живея в Люлин и тук почти всички кръстовища знам на изуст. А в момета ме изпитват Руски паметник-НДК-Южен парк- България, Петте кьошета. Има доста места, които виждам с очите си за пръв път. И не мога да запомня всички важни детайли. През повечето време си карам като в непознат район. Единствено не знам как ще ми понесе нова кола...

Непокорна, точно както си мислих се случват нещата.
Така е, късат нарочно и се заяждат, но да не ти пука, 3-ти, 4-ти, все тая. Няма да обеднееш или забогатееш с 200-300 лв., а на даяджии и шофери да им преседнат и халал да са им.

В Люлин е гот да се кара, защото няма задръствания, спокойно е. Почти всеки ден го обикалям и си правя разходки до Банкя, Клисура, харесвам го района.

А южните и новите райони, няма как, с личната кола се качваш и въртиш километраж. Никой не знае всичко наизуст, а пък отидеш ли извън града пък съвсем. Ще свикнеш.

Не съм съгласна,че късат нарочно.Аз си взех изпита от първия път,в София,а там бях карала само 2 учебни часа,на непозната кола.

Човек попада на всякакви. И мен са ме късали - някои се заяждат, някои наистина се опитват да те научат, всичко има.
Аз на единия изпит карах в непознат район. От една страна си отваряш очите на десет, защото не знаеш кое къде е и си по-наблюдателен. От друга обаче има някои непознати особености на района, които няма как да знаеш, ако не си му свикнал. Тъй че пак според зависи.

Изпитите се записват,няма как да те скъсат за няма нищо,и то не веднъж.

Като че ли някой ги гледа! Зависи на какъв изпитващ попаднеш - едни държат повече на едно, други на друго. Но няма как да знаеш. А и е до късмет с какви ситуации ще се наложи да се справяш, притесняваш ли се и тн. по време на изпита. Нещата са комплексни според мен. Аз много се притеснявах на изпитите! На първия сама се прецаках- после като разбрах щях да умра от яд, чак  ми се дорева! На втория си бях виновна - направих грешки на познати места и ситуации, но бях много притеснена. Повече, отколкото на първия изпит! Третият път според мен се заядоха. Четвъртият път на автоматик вече го взех. Писна ми да им пълня гушите, а и много се проточи целия курс. Омръзна ми!
След третия път бях готова да ходя даже в друг град да взема изпита. Всякакви варианти мислих - и инструктора и колата сменях след първото или второто късане.  Дълго мога да разказвам, но да не ви отегчавам......

Не съм съгласна, че не се заяждат. Моят изпитващ ме стресира определено. А не съм от тия хора, дето лесно се плашат. Като се замисля, най-вероятно съм изнесла колата по-надясно в лентата и съм била близо до другите от дясно, без да я пресичам. Може би затова ме скъса. Но си мисля, че е редно като човек да ми обясни грешката, не да ме направи за две стотинки.. ...и да ми вменява вина за неща, които не съм направила преди това! Ето това много ме ядоса, не толкова, че са ме скъсали. Има си го човешкият фактор, спор няма. А и аз вече не съм ученичка, свикнала да я овикват и да й се правят на много важни. Контактувам често с разни респектиращи особи на високи постове, такъв тон не са ми държали. Въобще под всякаква критика беше този чичко! Изплаши ме и в момента ме е яд на себе си, че го позволих. И този страх допълнително се насложи върху другия от самия изпит и емоциите тотално станаха негативни. Не смятам, че това е начина. Скъсай ме и десет пъти, ако не мога да карам, но се дръж нормално като човек и ми обясни грешките.

Непокорна, нали знаеш, в манталитета е проблемът.
Прости шофери, няма как да се очаква "отношение".
Те родителите не знаят как да възпитават децата си и виждаме какво става в обществото, какво остава да очакваш нещо различно от някакви си шофери, щото всички инструктори и даяджии не са нищо повече от средници без образование, среда и култура.

И аз не съм съгласна, че се заяждат.. Ние 3ма човека на различни дати, при 1 инструктор, но различни даяджии, си взехме изпитите от 1ви път.. Никой не се е заяждал, даже напротив. Даяджията ни предупреди нито дума пред камерите. Никво "ох", "ах" и тн. Изпитът се оценява с точки. 9 наказателни и си скъсан и да, камерите се гледат и решенията могат да се оспорват бтв..

Решението не може да се оспорва. Ако си скъсан, дори да намериш доказателстов, че не е трябвало, пак си оставаш скъсан. Но аз не коментирах това, а друго.
За неговоренето и на нас ни го казаха, но не разбрах защо...

Може да се пусне жалба, но много вероятно да не доведе до резултат, защото е на точки, както казах и всичко се отбелязва от даяджията в момента на случващото се.
Защото, ако възкликнеш пред камерата "аууу, леле, закачих бордюр", е длъжен да те скъса хах, а ако си мълчиш и той смята, че караш добре, може и да си затвори очите и да те пусне примерно

Принципно кормуването и изпита са нищо общо с реалността. Дори са елементарни- движиш се с 30 в кола с надписи "учебен".
Вижте, вие/ние получавате/ме книжка за потенциален убиец. Изпитващия не е инструктор, че да обяснява на широко каква е грешката и как да се коригира, не му е това задачата, има си инструктор за това, вероятно с него ще го коментира.  Логиката казва, че ако толкова знаеш и можеш да караш, то като ти кажат грешката, ти няма да имаш нужда от обяснения, а дори изобщо не би следвало да я допускаш.
И да, знам какво е положението с изпитващите и школите. Както полицаите "не взимат рушвет", така и всички школи и изпитващи са "коректни".

Така е, bitmad.
Аз такса "налог" не съм давал, но смених първия инструктор със скандал, без да се церемоня.
Oтидох при шефа на школата, разказах му за практиките на "подопечения" му, благодари ми, и ми "назначи" "кротък" инструктор, с който завърших.
Със сигурност ми е изиграло лоша шега, щото те си се познават всички и ме късаха 2 пъти. Но на мен ми беше все едно, гледах на това, като допълнителна практика и си карах. За парите ми беше все тая, имах ги и ходих с усмивка. Администраторката, с която си имах приказка, много ми се кефеше и по едно време, докато си седях на столчето и си чаках, дойде при мен да ми каже с учудване, че не е срещала друг, като мен с толкова железни нерви. И понеже им стана ясно, че няма да се откажа и всичко може да очакват от мен, на третия път се "отказаха" и ме "пуснаха".
След което, купих си Алфата и отидох лично при всеки да му кажа колко струва, а именно .
Цял живот ще ме помнят.

Да, грешно съм се изразила. Не искам да ми обяснява, а да ми каже какво сгреших. Реално не разбрах защо ме скъса накрая.   Какато и да е, аз съм съгласна ,че не карах добре. Супер изнервено и аз бих се скъсала в крайна сметка.   Нищо не ударих и не сгазих, но не беше добре. Ще си се явявам на поправка и ще се старая на сто процента. Само се моля да не ме хване пак шубето.   Според инструктора скъсването ми е било 50:50 шанс. Някои инструктори късат за тази грешка, други пускат. Реално съм се преустроила пред друга кола, аз в огледалото я видях далече и минах. Но се оказа, че тя е намалила заради мен и ме е пуснала леко. А какво гледаше изпитващият в дясно долу от учебната кола така и не разбрах. Инструктора ми се кара за скоростта и каза да не вдигам повече от 30-35км/ч. и точка! Само на България може, че там ще стане мазало с тия километри.

Иначе вчера се престраших за първи път да запаля нашата тойота. На една огромна почти празна и равна поляна извън София направих едно кръгче. Нищо общо с учебния голф. Ужасно ми хареса положението на седалката и педалите - аз съм ниска и едва виждам пътя и натискам съединителя на крайно приближена напред седалка в учебната кола. Коленете почти ще ми опрат под кормилото и въпреки това изпъвам крак до край, за да натисна педала. При нашата не е така. Като минус обаче отчетох, че скоростите се вкарват много по-трудно и с по-голям натиск. Ще трябва да се свиква...някой ден...
Събота и неделя карах задължителните четири часа. Инструктора ми обясни къде и какво не е харесал на изпита. Минахме пак този маршрут. Общо взето добре карах, само на България ме хвана шубето. От дясно трябваше да се преустроя и да завивам на ляво. Хвърчаха хиляди коли и толкова на гъсто, че не посмях да се преустроя.   Какво се прави в тия случаи? Като не ми е опция и да намаля и да чакам, щото ще ме отнесат тия зад мен. С помощ на инструктора успях да мина, но сама нямаше, признавам.  
В събота карах и вечерта, за първи път на фарове и по тъмно. Освен по централните булеварди, ме вкара и в малките тъмни еднопосочни улици по центъра. Полезно ми беше, определно е малко по-трудно, от колкото на светло.
Ще си приема като плюс първото ми късане. Още допълнителни часове. В крайна сметка не съм се разбързала за книжка, умората ми идва в повече, както и излизането от работа за изпити ми е проблем. Но някак и това ще мине. В крайна сметка идеята е да не изпотроша след това нашата кола, хорските коли или не дай си Боже нещо по-страшно. Хванала съм се на хорото и ще го играя до край.


Иииииииии, за да не дублирам поста, ще го допиша.   Днес ми беше втория изпит и успях да мина с четири грешки по една точка. Кракът ми този път не се схвана, но сърцето ми се качи в гушата направо! Не знам защо пак ме беше страх, инструкторът беше много любезен, усмихнат и приятен. Нищо общо с предишния. И въпреки всичко тръгнах с такъв страх какво може да ми се случи този път, че угасих колата на първите две педи още докато потеглях.   Улицата беше под наклон, пред мен имаше място, но назад почти не, имаше спрял автомобил. Абе, пусти късмет. Важното е, че не се върнах назад и не го ударих. И че не получих инфаркт някъде по изпитния маршрут. Сега ми е смешно, но много спечена бях. С инструктора карах доста по-добре. А седна ли да ме изпитват, тотален шаш и паника! Паркирането ми беше успоредно, но човекът намери достатъчно широко място и се справих без да цапардосам бордюра.
Другата седмица ще ходя да си подам документите за книжка, мисля бърза поръчка да я пусна, дакото не вали дъжд и сняг да потренирам с ММ из квартала. Представям си от сега колко има да ме овиква, че в колата той е голям нервак, но него мога да го търпя.   Щерката като започна да шофира той караше с нея доста време преди да я пусне сама. А тя си беше взела изпита от раз. Твърдо убедена съм , че тия часове за никъде не стигат и е редно да са повече. Според инструктора ми обаче, дори и 90 да ги напавят, пак не може човек да мине през всички ситуации. Просто си трябва много внимание и време.

Здравейте всички!

Търся малко подкрепа и да си се оплача на някого. Аз съм малко late bloomer, цял живот не съм имала порив да карам, едва тази година усетих желание да се запиша на шофьорски курсове - не задължително за да карам след това, просто за да видя дали мога, да науча нещо извън комфортната зона. Нещата вървяха добре, до един момент...

Листовките взех и започнах кормуване. Инструкторът ми е отличен - спокоен, повтаря всичко по 60 пъти ако е необходимо и може да шофира със затворени очи. Колата е чудесна. Но аз, имам чувството, съм трагичен случай. Вече съм на 15-ти учебен час, справям се с автомобила що-годе, но с всичко останало съм ПЪЛНА скръб. Не мога да си разпределя вниманието подходящо, все нещо изпускам или обърквам реда на нещата. Пропускам знаци ако гледам за хора, пропускам хора ако гледам за знаци, ако гледам пътя напред забравям за предимството, ако някак успея да мисля за знаци, хора, предимство, светофар и предавки, пропускам някоя простотия, например бабуна или канафка и инструктора ми натиска спирачка. Днес ми беше най-трагичния курс, отнех предимство три пъти, не видях знак стоп, дадох газ пред легнал полицай, излязох от лентата си безброй пъти. Вече ми е леко неудобно от инструктора - на средата на курса сме, а аз още съм неадекватна Казва ми човека просто да изпълнявам командите му и аз пак не се справям, все нещо бъркам.

Не знам как да тренирам извън курса, да чета ли, клипчета да гледам ли, да се возя ли. Негативистът в мен (а и някои хора) ми казва, че не съм родена за шофьор. Може би напредвам много бавно, но... се чувствам като идиот. Не се виждам след още толкова уроци да взема изпит. Само днес допуснах толкова много грешки, че да ме скъсат на 5 изпита.

Някакви насоки да имате...